Метаданни
Данни
- Включено в книгата
 - Оригинално заглавие
 - Flame, 1998 (Пълни авторски права)
 - Превод от английски
 - , 2000 (Пълни авторски права)
 - Форма
 - Роман
 - Жанр
 - 
			
- Няма
 
 - Характеристика
 - 
			
- Няма
 
 - Оценка
 - 4,6 (× 39 гласа)
 
- Вашата оценка:
 
Информация
- Сканиране
 - marsei (2009)
 - Разпознаване и корекция
 - plqsak (2011)
 - Допълнителна корекция и форматиране
 - Xesiona (2011)
 
Издание:
Мей Макголдрик. Пламък
ИК „Бард“ ООД, София, 2000
ISBN: 954–585–105–8
История
- — Добавяне
 
Епилог
Юни 1528
Нежният вятър галеше новите бели колони на манастирската църква. Насъбралите се жени притихнаха.
Отново бе пълнолуние и светлината проникваше през високите прозорци до олтара и къпеше в мекото си сияние тримата възрастни и детето.
Усетила докосването на съпруга си, Джоана постави сина си в ръцете на Майката. Когато погледна кръглото личице на заспалото бебе, сивите очи на възрастната жена заблестяха с обич.
Тази сутрин пред църквата на Айрънкрос Касъл беше кръстен синът на Джоана и Гавин. За тяхна най-голяма радост дори и лейди Макинес бе направила дълго пътешествие на север, за да присъства. Бабата на Джоана намери сили да забрави страховете си и горчивите спомени и прие предложението на Елизабет и Амброуз да ги придружи в това пътуване. Повече от всичко на света, искаше да бъде тук заедно с внучката си и да присъства на кръщаването на своя първи правнук.
А тази нощ Джоана и Гавин донесоха сина си сред своите хора, за да получи втората си благословия. Благодарение на господаря на Айрънкрос Касъл и съпругата му, беше изградена нова църква на мястото на старата. Сега това бяха хората на Гавин Кар и всички щяха да живеят в мир — жените от манастира и тези, които се бяха завърнали от земите и селата, заобикалящи Айрънкрос Касъл.
Джоана откъсна очи от личицето на сина си и усети любящия поглед на съпруга си. Сърцето й се преизпълни с любов към него. Той я бе изтръгнал от един живот без бъдеще и бе сгрял ранената й душа с топлите лъчи на любовта. Нито за миг, не се бе усъмнила в чувствата му. Той се грижеше за нея и всеки ден й доказваше обичта си. Беше я накарал да повярва в смисъла на живота.
— Сестри… и братя! — извика Майката. — За да благословим това дете, ние призоваваме Силата!
— Майко! Ние призоваваме Силата! — отвърна множеството в един глас.
— Заради благословения и изцеряващ мир, който този наш син ще донесе в земите ни, ние призоваваме Силата!
И докато топлият вятър нахлуваше през отворената врата, Джоана и Гавин извърнаха погледи към спящото дете в ръцете на Майката.
— Ние призоваваме Силата!