Александър Белов
Предан враг (31)

31.

Пред сградата на правителството, която наричаха Белия дом, беше претъпкано с коли. Между тях близо до крайбрежната улица беше спрян мерцедесът на Фил. На задната седалка на колата се бе разположил Белия.

Той очакваше приятеля си, когото бе изпратил с едно дребно, но важно поръчение при Виктор Петрович Зорин — същия онзи чиновник, с когото се беше запознал покрай тениса. Самият Белов или се боеше да се срещне с него, или просто не му се искаше да го направи. Той използваше Фил като пощенска кутия, тъй като приятелят му просто трябваше да предаде в ръцете на чиновника запечатан плик. Белия не каза какво има в плика.

За огромно учудване на Саша Фил посрещна това дребно поръчение на нож. Той много добре си спомняше с каква лекота Зорин предаде приятеля му след покушението и изобщо не можеше да разбере какво бе накарало Саша отново да се обърне към този никаквец.

— Саня, от какъв зор ти е притрябвал този? — питаше той. — Къде чак толкова те е стегнал чепикът?

— Виж какво, хайде да не ме ръчкаш, а? — свъси се Белия. — Наистина ли ти е чак толкова трудно просто да му предадеш този плик? Или искаш аз сам да му го занеса?

Фил въздъхна и слезе от колата.

Той се върна бързо — след около двайсетина минути. Заобиколи мерцедеса, отвори вратата и се надвеси над Белов.

— Саня, намекни ми поне за какво става дума? — сбръчка като хармоника челото си Фил. — Какви си ги закъдрил?

— Фил, колкото по-малко знаеш, толкова по-добре ще спиш — отвърна му на шега Саша. — Направи ли всичко, както ти казах?

— Дадох му го, бе, дадох му го! — смръщи се приятелят му. — Но той е изключителен мръсник, как можеш да… Какво, да не би да си забравил как същият този Виктор Петрович те поднесе на тепсия, когато…

— Фил, всеки политик е мръсник — с леко раздразнение го прекъсна Саша. Той не желаеше да разсъждава на тази тема. — Просто трябва много умело да го обвържеш. Така че неговите интереси да съвпаднат с твоите, разбра ли?

— Пак се разфилософства! — махна с досада Фил.

— Както и да е, после ще разбереш всичко — отсече Белия и посочи с глава към мястото на шофьора. — Сядай и карай бързо, хората ме чакат…

Фил поклати недоволно глава, заобиколи колата и седна зад волана. Не отрони нито дума повече. След малко мерцедесът потегли, набра плавно скорост и се понесе по крайбрежната улица.

А след още един час Виктор Петрович Зорин се върна в кабинета си от едни много по-високи и по-влиятелни кабинети. Той беше малко възбуден и изглеждаше изключително доволен от нещо. На прага се обърна към секретарката си и я предупреди:

— Лариса, ако се обади Белов, кажете му, че неговият въпрос се решава.