Серия
Тюдорите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Boleyn Girl, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Май 1536

Аз наех лодка надолу до Гринич, за да донеса рокли за кралицата и допълнително бельо за Катерина, и оставих Уилям, Хенри и бебето в наетите стаи до Тауър. Уилям не беше спокоен, че заминавах без него, а и аз се страхувах — връщането в двореца Гринич ми се струваше завръщане към опасността. Но аз предпочитах да отида сама и да знам, че синът ми — тази безценна рядкост, кралският син — е далеч от двора. Обещах да не се бавя повече от два часа и да не допускам нищо да ме задържи.

Лесно беше да отида в покоите си, но покоите на кралицата бяха запечатани със заповед на Частния съвет. Първо помислих да намеря чичо си и да го помоля за бельото и роклите на Ана, но после заключих, че не си струваше заради това да се привлича вниманието към другата Болейн, след като първата е в Тауър за чудовищни престъпления. Приготвих за нея някои от своите одежди, и тъкмо се измъквах от стаята, когато дойде Мадж Шелтън.

— Боже Господи, помислих, че са те арестували — каза тя.

— Защо?

— А защо арестуват останалите? Ти беше изчезнала. Разбира се, помислих си, че си в Тауър. Пуснаха ли те след разпита?

— Никога не са ме задържали — казах аз търпеливо. — Отидох в Лондон, за да бъда близо до Катерина. Тя придружи Ана като нейна придворна дама и още е при нея в Тауър. Аз просто дойдох за малко бельо.

Мадж падна в едно кресло до прозорец и избухна в сълзи.

Аз погледнах бързо към коридора и преместих вързопа от едната си ръка в другата.

— Мадж, трябва да си тръгвам. Какво има?

— Господи, помислих, че са те арестували и че след теб идва моят ред!

— Но защо?

— Сякаш ме бяха хвърлили в меча хралупа — поде тя. — Разпитваха ме цяла сутрин, не мога да ти опиша какво видях и чух. Те преиначаваха и преиначаваха думите ми и накрая излезе, че сме се държали като блудници в публичен дом. Аз никога не съм правила нищо чак толкова осъдително. Нито пък ти. Но те искат да знаят всичко!

Спрях за миг, съзнавайки значението на всичко това.

— Частният съвет те е разпитвал?

— Разпитваха всички. Всички придворни дами, прислужничките, дори слугите. Всеки, който дори е танцувал в покоите й. Биха разпитали и кучето Пърки, ако не беше умряло!

— И какво питат?

— Кой с кого си е лягал, кой какво е обещавал. Кой е раздавал подаръци. Кой е отсъствал от литургии. За всичко. Кой е бил влюбен в кралицата, кой й е писал стихове. Чии песни е пяла. Към кого е била благосклонна. Всичко.

— И какво отговарят всички?

— О, отначало си мълчахме — каза Мадж развълнувано. — Разбира се. Всички ние се опитваме да запазим нашите тайни и тайните на другите. Но те научават едно нещо от един, друго от друг, и накрая те така те въртят и сучат, че узнават от теб неща, които всъщност не знаеш и не си правила, а през цялото време чичо Хауърд гледа така, сякаш си последната блудница, а херцогът на Съфолк е толкова мил, че накрая разбираш, че си му казала всичко, което си смятала да запазиш в тайна.

Тя завърши разказа си с истински поток от сълзи и избърса очите си с копринена кърпичка. После внезапно вдигна поглед към мен.

— Ти тръгвай! Защото ако те намерят тук, ще те отведат на разпит, а единственото, за което разпитват постоянно, сте вие — Джордж, ти и кралицата, за това къде сте били през една нощ, и къде сте били през друга.

Аз кимнах и веднага тръгнах, но я чух да подтичва след мен.

— Ако видиш Хенри Норис, ще му кажеш ли, че се постарах, колкото можех, да не кажа нищо? — каза тя жално като ученик, който се надяваше, че няма да излезе доносник. — Те ме накараха да кажа, че аз и кралицата веднъж сме играли със залог целувка от него, но никога не съм казала нищо повече. Нищо повече от това, което биха измъкнали от Джейн.

Дори името на злата съпруга на Джордж не ме накара да спра, толкова бързах да изляза оттам. Вместо това хванах Мадж Шелтън за ръката и я потеглих след себе си, докато бързах надолу по стълбите и навън към портата.

— Джейн Паркър?

— Тя беше вътре най-дълго време, даде писмени показания и ги подписа. След като беше говорила с тях, повикаха нас, останалите, да влезем пак и ни разпитваха за Джордж. За нищо друго освен за Джордж и за кралицата и за това колко вино изпивали заедно, за това често ли ти и аз сме били насаме с нея, и дали ти си ги оставяла насаме.

— Джейн трябва да го е оклеветила — казах аз глухо.

— Тя се перчеше с това — каза Мадж. — А онази Сиймор напусна вчера двора, за да отиде при семейство Кару в Съри заради жегата, докато животът на всички останали е на косъм и целият ни свят се руши — приключи тя с тихо хлипане, а аз спрях и я целунах по двете бузи.

— Може ли да дойда с теб? — попита тя отчаяно.

— Не — казах аз. — Отиди при херцогинята в Ламбет, тя ще се погрижи за теб. И не казвай, че си ме видяла.

— Ще се опитам — призна си тя. — Но ти не знаеш какво е да те подложат на кръстосан разпит, и да те питат за едно и също, отново и отново.

Аз кимнах и я оставих, застанала на каменните стълби: хубаво момиче, което беше стигнало до най-красивия и елегантен двор в Европа и беше прелъстило самия крал; и което сега виждаше как пред очите му светът се преобръща, как блясъкът на двора потъмнява, как кралят е станал подозрителен и научава, че никоя жена, независимо от това колко амбициозна, хубава или жизнерадостна е тя, не можеше да смята, че е в безопасност.

 

 

Занесох същата вечер бельото на Катерина, но й казах, че не съм могла да взема рокли за кралицата. Не обясних защо, тъй като не исках да привличам вниманието към себе си и към нашето малко убежище зад манастира на миноритките. Не й предадох останалите вести, които бях научила от лодкаря, докато той ме караше обратно към Лондон: че сър Томас Уайът, отдавнашният ухажор на Ана, който се съревноваваше за вниманието й с краля преди толкова години, когато действията ни не се управляваха от друго освен от любов, беше също под стража, а сър Ричард Пейдж, друг наш приятел, беше също арестуван.

— Скоро ще дойдат и за мен — казах аз на Уилям, докато стояхме до огъня в наетите стаи. — Те викат всеки, който е близък с нея.

— По-добре ще е да не ходиш да виждаш Катерина всеки ден — каза той. — Ще отивам аз или пък можем да пращаме прислужница. Можеш да следваш мен или нея и да си намираш място край реката, откъдето да я виждаш, за да бъдеш уверена, че е добре.

На следващия ден ние сменихме жилището и този път го наехме под чуждо име. Хенри отиде в Тауър вместо нас, облечен като прислужник от конюшните, за да занесе бельо и книги на Катерина. Той се смесваше с тълпата, за да стигне до портите, правеше същото и за да излезе и да се прибере обратно вкъщи, след като се увереше, че никой не го следи. Ако чичо ми можеше да разбере, че една жена е в състояние да обича дъщеря си, той щеше да се досети да следи Катерина, която щеше да го отведе до мен. Но той, разбира се, никога не разбра това. Малцина от рода Хауърд приемаха момичетата за нещо повече от залози, които да се разиграват в брачната игра.

Освен това той беше зает с други неща. Към края на месеца разбрахме, че наистина е бил зает, когато обвиненията бяха оповестени. Уилям бе научил новината в пекарната, откъдето купуваше вечерята ни, и изчака да се нахраня, преди да ми каже.

— Любов моя — каза той внимателно. — Не знам как да те подготвя за тази новина.

Аз погледнах мрачното му лице и бутнах чинията си.

— Просто ми кажи, и по-скоро.

— Съдили са и са признали за виновни Хенри Норис, Франсис Уестън, Уилям Бреретън и младежа Марк Смийтън в прелюбодейство със сестра ти, кралицата.

За миг аз сякаш не го чувах. Чувах думите, но те долитаха приглушено до мен, сякаш отдалеч. Тогава Уилям изтегли стола ми назад от масата и приведе главата ми надолу, след което чувството, че сънувам, изчезна. Виждах ясно дъските на пода под обувките си и се опитах да се освободя от него.

— Пусни ме да стана, няма да припадна.

Той веднага ме пусна, но коленичи в краката ми така, че да може да вижда лицето ми.

— Опасявам се, че ще трябва да се молиш за душата на брат си. Със сигурност ще обвинят и него.

— Той не е ли бил осъден заедно с тях?

— Не. Те са били осъдени от обикновен съд. Джордж и Ана ще трябва да се изправят срещу перовете на кралството.

— Тогава ще се намери някакво оправдание. Те сигурно са се договорили за нещо.

Уилям явно се съмняваше.

Аз скочих от мястото си.

— Трябва да отида в двора — казах аз. — Не трябваше да се спотайвам тук и да се крия като глупачка. Ще отида и ще им кажа, че това не е редно, преди нещата да продължат в този дух. Ако тези хора са признати за виновни, тогава аз трябва да стигна до двора навреме, за да свидетелствам, че Джордж е невинен, както и Ана.

Той беше по-бърз от мен, и ми препречи вратата, преди да стигна даже на две крачки до нея.

— Знаех, че ще кажеш така, но няма да отидеш.

— Уилям, брат ми и сестра ми са в най-голяма опасност. Трябва да ги спася.

— Не. Защото ако си вдигнеш главата дори на сантиметър, те ще я отсекат, както и техните. Кой според теб изслушва свидетелите срещу тези хора? Кой ще оглавява съда на делото срещу брат ти? Собственият ти чичо! Той използва ли влиянието си да го спаси? А баща ти? Не. Защото те и двамата знаят, че сестра ти научи краля да бъде тиранин, и сега той е полудял и те не могат да се изправят срещу неговата тирания.

— Трябва да го защитя — казах аз, блъскайки го в гърдите. — Това е Джордж, любимият ми брат Джордж. Да не мислиш, че искам да отида в гроба с мисълта, че когато са го съдили, той се е оглеждал и не е видял никой, който да си помръдне пръста в негова защита? Ако това ще донесе смъртта ми, ще отида и на смърт заради него.

Уилям ненадейно отстъпи.

— Отивай тогава — каза той. — Целуни малката за сбогом преди да тръгнеш, както и Хенри. Ще предам на Катерина, че си й дала благословията си. Целуни и мен за сбогом. Защото ако отидеш в тази зала, никога няма да се върнеш жива оттам. Сигурен съм, че ще бъдеш обвинена най-малкото във вещерство.

— Защо, за Бога? — възкликнах аз. — Какво мислиш, че съм направила? Какво мислиш, че е направил който и да е от нас?

— Ана ще бъде обвинена за прелъстяване на краля с магия. За брат ти казват, че й е помогнал. Ето защо техните дела ще се разглеждат отделно. Прости ми, че не ти го казах веднага. Това не е новината, която бих съобщил с особена радост на жена си по време на вечеря. Те са обвинени, че са любовници и че са призовавали дявола. Съдят ги отделно не защото ще ги помилват, а защото престъпленията им са твърде големи, за да могат да бъдат изслушани на общото съдебно заседание.

Аз ахнах и залитнах към него. Уилям ме хвана и довърши това, което имаше да ми казва.

— Те двамата са обвинени в опити да погубят краля, да го направят импотентен с магии и може би с отрова. Те и двамата са обвинени в това, че са любовници и че заедно са създали бебето, което се роди уродливо. Някои от тези неща не могат да се променят, каквото и да кажеш. Ти си стояла много пъти до късно в покоите на Ана. Ти си я учила как да прелъсти краля, след като си била негова любовница години наред. Ти й намери знахарка, и доведе вещица в самия палат. Не е ли така? Ти изнасяше мъртвите й деца. Аз погребах едно от тях. Има и още — повече дори от това, което аз знам. Не е ли така? Тайните на Болейн, които не си казала даже на мен, нали?

След като извърнах глава, той кимна.

— Така си и мислех. Да не е правила заклинания или е пила отвари, за да зачене? — той ме погледна и кимна отново. — Тя отрови епископ Фишър, бедния свят човек, на съвестта й лежи и смъртта на още трима невинни мъже. Тя отрови кардинал Уолси и кралица Катерина…

— Не знаеш това със сигурност! — възкликнах аз.

Той ме погледна сурово.

— Ти си нейна родна сестра и въпреки това не можеш да кажеш нищо повече в нейна защита? Единственото, което казваш, е не знаеш със сигурност колко души е убила?

Аз се поколебах.

— Не знам.

— Тя със сигурност е виновна в занимания с вещерство, със сигурност е виновна в прелъстяването на краля с покварено поведение. Тя открито заплашваше кралицата, епископа и кардинала. Не можеш да я защитиш, Мери. Тя е виновна поне по половината от обвиненията.

— Но Джордж… — прошепнах аз.

— Джордж я последва във всичко, което е извършила — каза Уилям. — А и той има собствени грехове. Ако сър Франсис и останалите някога си признаят какво са правили със Смийтън и с другите, ще бъдат обесени за извращения, ако не за друго.

— Той ми е брат — казах аз. — Не мога да го изоставя.

— Можеш да срещнеш собствената си смърт — каза Уилям. — Но можеш и да надживееш това, да отгледаш децата си и да защитиш малкото момиченце на Ана, което ще бъде опозорено, отречено и осиротяло още в края на тази седмица. Можеш да надживееш царстването на Хенри и да видиш какво ще последва. Да видиш какво е отредило бъдещето за принцеса Елизабет, да защитиш нашия син Хенри от тези, които ще искат да го издигнат за наследник на краля, или още по-зле — да го пренебрегнат като самозванец. Дължиш на децата си това да ги защитаваш. Ана и Джордж са направили своя избор. Но на принцеса Елизабет, на Катерина и на Хенри този избор им предстои. Ти трябва да си до тях, за да им помагаш.

Ръцете ми, свити в юмруци на гърдите му, се отпуснаха встрани.

— Добре — казах аз унило. — Ще ги оставя да се изправят пред съда без мен. Няма да отида в съда да ги защитя. Но ще отида да намеря чичо си и ще го питам дали не може да се направи нещо, за да им се помогне.

Очаквах Уилям да ми откаже и това, но той се разколеба.

— Сигурна ли си, че той няма да те затвори заедно с тях? Той току-що е бил в съда и е участвал в обвинението срещу трима мъже, които познава от деца, и ги е изпратил да бъдат обесени, кастрирани и разсечени на четири. Това не е човек, който е в настроение да раздава милосърдие.

Аз кимнах, като мислех усилено.

— Добре, ще отида първо при баща си.

За мое облекчение, Уилям кимна.

— Ще те заведа — каза той.

Хвърлих наметало върху роклята си и извиках на дойката да се грижи за бебето и да държи Хенри около себе си, докато сме на гости. Допълних, че ще се забавим съвсем малко, и двамата с Уилям излязохме от тясното жилище.

— Къде е той? — попитах аз.

— В дома на чичо ти — каза Уилям. — Половината двор е още в Гринич, но кралят не излиза от покоите си. Говорят, че бил силно опечален, но някои казват, че всяка вечер се измъквал, за да се срещне с Джейн Сиймор.

— Какво се случи със сър Томас и сър Ричард, които бяха арестувани с останалите? — попитах аз.

Уилям сви рамене.

— Кой знае? Или срещу тях няма доказателства, или някой се е изказал в тяхна защита, или са си спечелили благоразположението на съда. Кой може да знае каквото и да било, когато тиранинът полудее? Те са опростени, а едно малко момче като Марк Смийтън, който не знае нищо друго, освен да свири на лютня, е бил измъчван, докато не започнал да вика майка си и не обещал да каже каквото се искало от него.

Той хвана студената ми ръка и я пъхна под лакътя си.

— Пристигнахме — каза той. — Ще влезем през конюшнята. Познавам някои от момчетата. Предпочитам да опипам почвата, преди да се появим.

Ние влязохме тихо в двора на конюшнята, но преди Уилям да успее да извика: „Здрасти!“, се разнесе тропот на конски копита и сам баща ми влезе на кон в двора. Аз се спуснах към него откъм сянката, конят му се уплаши и дръпна, а той изруга.

— Простете ми, татко, трябваше да ви видя.

— Вие ли сте? — попита той остро. — Къде се криехте през изминалата седмица?

— Беше с мен — каза Уилям твърдо зад гърба ми. — Там, където й е мястото. Заедно с децата ни. Катерина е с кралицата.

— Да, знам — каза баща ми. — Единствената Болейн без петънце по репутацията си, при това само доколкото ни е известно.

— Мери иска да ви пита нещо, след което трябва да си тръгваме.

Аз се спрях. Сега, когато настана часът, аз не знаех какво да кажа на баща си.

— Ана и Джордж няма ли да бъдат помилвани? — попитах аз. — Чичо опитва ли се да им помогне?

Той ме погледна мрачно и с горчивина.

— Вие би трябвало да знаете за техните дела поне колкото останалите — каза той. — И тримата сте черни като дяволи, Бог ми е свидетел. Трябваше да бъдете разпитана заедно с останалите дами.

— Нищо не се е случило — казах аз пламенно. — Нищо повече от това, което вие сам знаете. Нищо повече от това, което чичо сам ни беше заповядал. Той ми каза да науча Ана, да я подуча как да завладее краля. Той й каза да зачене от него, независимо на каква цена. Той каза на Джордж да стои до нея, да й помага и да я успокоява. Ние не сме направили нищо повече от това, което ни беше наредено. Нима тя заслужава да умре, задето е била покорна дъщеря?

— Не намесвайте в това мен — каза той бързо. — Аз нямам нищо общо със заповедите, които тя е получавала. Тя кривна по свой път, както и Джордж, и вие самата.

Аз ахнах от предателските му думи, а той слезе от коня, подаде юздите на коняря и понечи да ме подмине. Изтичах след него и го хванах за ръкава.

— Нима чичо ни няма да намери начин да я избави?

Той доближи устата си до ухото ми.

— Тя трябва да си отиде — каза той. — Кралят знае, че тя вече е бездетна и иска нова съпруга. Семейство Сиймор спечелиха тази игра и няма как да им го отречем. Бракът ще бъде анулиран.

— Анулиран? На какво основание? — попитах аз.

— Последователна връзка с две сестри — каза той бързо. — След като е бил ваш любовник, той не може да й бъде съпруг.

Аз примигнах.

— Пак ли аз!

— Точно вие.

— А какво ще стане с Ан?

— Ще постъпи в манастир, ако отиде доброволно. Иначе отива в изгнание.

— А Джордж?

— В изгнание.

— А вие, сър?

— Ако мога да преживея това, значи мога да преживея всичко — каза той навъсено. — А сега, ако не желаете да бъдете призована за свидетел срещу тях, изчезвайте оттук и стойте надалеч.

— Не мога ли дам показания в тяхна защита, ако дойда в двора?

Той се изсмя отривисто.

— Няма защита в тяхна полза — напомни ми той. — При дело за предателство, няма защита. Всичко, на което могат да се надяват, е на снизхождението на съдиите и на прошката на краля.

— Мога ли да помоля краля да им прости?

Баща ми ме погледна.

— Ако името ви не е Сиймор, не сте желана за погледа му. Ако името ви е Болейн, то вие сте вече кандидат за ешафода. Стойте настрана, момиче. Ако искате да помогнете на сестра си и на брат си, оставете тази работа да премине колкото е възможно по-тихо и по-бързо.

Уилям ме дръпна в сянката на конюшнята, защото чухме тропот на много ездачи на пътя.

— Това е чичо ти — каза Уилям. — Хайде да тръгваме.

Ние минахме през една каменна арка към двойните врати, през които влизаха каруците със сено. Една по-малка вратичка беше изрязана в голямата порта, Уилям я отвори и ми помогна да мина. Той я затвори след нас, когато фенерите засвяткаха из двора, а войниците завикаха на конярите да помогнат на негово височество да разседлае коня си.

Ние с Уилям се прибрахме по тъмни пътечки, невидими по тесните улички на Лондон. Дойката ни пусна да влезем и ни показа спящото в люлката бебе и Хенри на малкия му сламеник — рижите тюдорски къдри падаха на масури около главата му.

Тогава Уилям ме притегли към леглото с балдахина и дръпна завесите, за да ме съблече, сложи ме да си легна, прегърна ме и ме държа така, без да пророни и дума, а аз се бях вкопчила в него и не можах да се стопля през цялата нощ.

 

 

Ана щеше да бъде съдена от лордовете в Кингс Хол в лондонския Тауър. Бояха се да я преведат през града до Уестминстър. Мрачното настроение на града по време на коронацията й сега се беше променило в нейна защита. Кромуел беше прекалил с кроежите си. Малцина можеха да повярват, че една жена би могла да е толкова порочна, че да прелъстява мъже, докато е бременна и носи дете от собствения си съпруг, както твърдеше съдът. Хората трудно приемаха и твърдението, че една жена можеше да върти двама, трима, четирима любовници под носа на съпруга си, когато този съпруг беше кралят на Англия. Дори продавачките на риба по кейовете, които бяха викали срещу Ана: „Уличница!“, когато съдеха кралица Катерина, сега смятаха, че кралят е изгубил ума си и че отстранява законната си съпруга, за да отстъпи тя мястото си на следващата, неизвестна още фаворитка.

Джейн Сиймор се беше преместила в Лондон в красивата къща на сър Франсис Брайън на Странд и всеки знаеше, че баржата на краля всяка вечер оставаше вързана на стълбите към реката доста след полунощ, че там има музика, веселби, танци и представления, докато кралицата беше в Тауър, заедно с още петима добри мъже, четирима от които осъдени на смърт.

Хенри Пърси, някогашният любим на Ана, беше сред перовете, които заседаваха по обвинението срещу кралицата, на чиято маса всички бяха пирували, чиято ръка всички те бяха целували, която беше танцувала с всеки един от тях. Трябва да е било странно изживяване за тях да я видят да влиза в Кингс Хол и да заема мястото си пред тях със златното „Б“ на шията, с френската си шапчица, придърпана назад, за да се вижда тъмната й коса и с тъмната рокля, на чийто фон изпъкваше бялата й като мляко кожа. След като бе плакала и се бе молила непрестанно пред малкия олтар в Тауър, в деня на делото тя била напълно спокойна. Била така самоуверено прекрасна, както и в деня, когато беше дошла от Франция преди толкова години и бе подтикната от семейството ни да ми отнеме любовника.

Аз можех да отида заедно с простолюдието и да стоя в залата в предназначеното за целта място зад кмета, водачите на гилдиите и съветниците, но Уилям се боеше да не ме видят, а и аз знаех, че няма да понеса да слушам лъжите, които щяха да наговорят за нея. Знаех още, че нямаше да понеса да чуя и истините. Затова пък хазяйката ни отиде да гледа най-голямото представление, което можеше да бъде предложено на лондончани и се върна вкъщи с изопачен разказ за многобройните случаи и многото места, където кралицата прелъстявала придворните, като разпалвала страстите им с целувки с език, правела им невероятни подаръци, и те се надпреварвали кой ще надмине другия вечер след вечер; един разказ, който понякога се докосваше до истината, а понякога обръщаше платна към най-диви фантазии, за които всеки, който познаваше двора, щеше да разбере, че не са истина. Но обвиненията срещу Ана криеха скандално очарование, излъчвала привлекателността на нещо еротично, тъмно, мръсно. На хората им се искаше кралиците да правеха такива неща, а една блудница, омъжена за крал, със сигурност би ги правила. Обвинението говореше много, много повече за въжделенията на секретаря Кромуел, този низък човек, отколкото за самата Ана, Джордж или за мен. Съдът не намери нито един свидетел, който да твърди, че тя някога го е докосвала или приласкавала, нито пък намериха свидетели да кажат, че Ана е направила заклинание на Хенри за влошаване на здравето. Обвиняваха я, че язвата на крака му, както и неговата импотентност са също нейно дело. Ана възразяваше, че е невинна, опитваше се да обясни на лордовете, които отлично знаеха това, че за една кралица е нещо естествено да дава на придворните дребни подаръци. Че за нея не означаваше нищо да танцува с един мъж, а после с друг. Че е съвсем разбираемо поетите да й посвещават стихове. И естествено, тези стихове биха били любовни. Че кралят никога не беше възразявал нито веднъж срещу традициите на рицарската любов, които владееха всеки кралски двор в Европа. В последния ден от гледането на делото графът на Нортъмбърланд, Хенри Пърси, нейният някогашен любим, отсъствал. Той се извинил, че е твърде болен, за да дойде в съда. Тогава разбрах, че присъдата нямаше да бъде в нейна полза. Благородниците, които бяха някога част от двора на Ана и които по онова време биха продали и майките си на каторга, за да спечелят благоволението й, я осъдиха — от най-нискостоящия лорд до нашия чичо. Един след друг те казаха: „Виновна“. Когато дойде ред на чичо ми, той се задави от сълзи и едва пророни: „Виновна“, едва прочете присъдата: че Ана щеше да бъде изгорена или обезглавена на Тауър Грийн, според предпочитанията на краля. Хазяйката на квартирата ни извади парче плат от джоба си и избърса очите си. Каза, че не изглеждало много справедливо към една кралица да изгори на кладата, задето била танцувала с неколцина мъже.

— Съвършено вярно — каза Уилям разсъдливо и я изведе от стаята.

Когато тя излезе, той се върна и ме взе на коленете си. Аз се сгуших в него като дете, и го оставих да ме притиска в прегръдките си и да ме полюшва.

— Тя не би понесла живота в манастир.

— Но ако кралят я помилва, ще трябва да се съобрази с решението му — каза той. — Без значение дали ще е изгнание или манастир, сигурно ще бъде доволна.

 

 

Осъдиха брат ни на следващия ден, преди да ги е напуснала смелостта да говорят лъжи. Той беше обвинен, подобно на другите мъже, че е бил неин любовник и че е заговорничел с нея срещу краля, и точно както останалите, и той отричаше всичко. Обвиниха го също така, че изказвал съмнения в бащинството на принцеса Елизабет и че се подигравал на импотентността на краля. Джордж, който говореше под свята клетва, замълча: не можеше да го отрече. Най-силното доказателство срещу него беше показание, написано от Джейн Паркър, жената, която винаги беше презирал.

— И те са решили да вярват на една огорчена съпруга? — попитах Уилям. — Когато въпросът е на живот и смърт?

— Той е виновен — каза Уилям кратко. — Аз не съм сред приближените му, но съм го чувал да се присмива на Хенри и да казва, че този мъж не може да обязди една кобила, когато се наложи, а какво остава за жена като Ана.

Аз поклатих глава.

— Това е вулгарно и неприлично, но…

Той взе ръката ми.

— Това е измяна, любов моя — каза той нежно. — Човек не би очаквал да стигне до съд, но ако това стане, това е измяна, точно както Томас Мор беше изменник, защото се осмели да се съмнява във върховенството на краля в църквата. Този крал решава кое предателство заслужава смърт и кое не. Ние му дадохме това право, когато отрекохме правото на папата да управлява църквата ни. Ние дадохме на Хенри правото да управлява всичко. И сега той казва, че сестра ти е вещица, че брат ти е неин любовник, и че и двамата са врагове на държавата.

 

 

Всеки ден синът ми Хенри ходеше до Тауър, за да се срещне със сестра си и да се увери, че тя е добре. Всеки ден Уилям го водеше дотам, а после го връщаше, като винаги внимаваше да не ги следят. Но никакви шпиони не следяха Хенри. Сякаш вече бяха свършили най-лошото, като бяха подслушали кралицата и я бяха хванали в капан; като бяха подслушвали Джордж, който се бе оставил да го впримчат вследствие на своето глупаво неблагоразумие.

Един ден към средата на май аз отидох с Хенри и се видях с малкото си момиче, когато тя излезе от Тауър. От мястото, където стояхме, пред портите, чувах ясно как забиваха гвоздеите в ешафода, на който щяха да екзекутират брат ми и още четирима души с него. Катерина беше спокойна. И малко бледа.

— Прибери се у дома с мен — настоях аз. — Можем да отидем в Рочфорд, всички заедно. Вече няма с какво да помогнеш тук.

Катерина поклати малката си, украсена с диадема главица.

— Нека остана — каза тя. — Искам да остана, докато пуснат леля Ана в манастир и всичко това свърши.

— Тя добре ли е?

— Добре е. Моли се през цялото време и се подготвя за живот зад манастирските стени. Тя знае, че трябва да се откаже от положението си на кралица. Знае, че трябва да се откаже от принцеса Елизабет. Приела е, че вече няма да бъде кралица. Но откакто делото приключи, е по-добре. Вече не я подслушват и следят така. И е по-спокойна.

— Виждала ли си Джордж? — попитах аз. Опитах се да говоря спокойно, но се задавих от мъка.

Катерина ме погледна и тъмните й Болейнови очи се изпълниха с жал.

— Това е затвор — каза тя нежно. — Не мога да ходя на посещения.

Аз поклатих глава на собствената си глупост.

— Когато бях тук предишния път, това беше просто един от многото кралски замъци. Можех да ходя, където си искам. Трябваше да си дам сметка, че сега всичко е различно.

— Кралят ще се ожени ли за Джейн Сиймор? — попита ме Катерина. — Тя иска да знае.

— Можеш да й кажеш, че това е сигурно — казах аз. — Той е в къщата й всяка нощ. Държи се така, както през онези дни, когато тичаше след Ана.

Катерина кимна.

— Трябва да тръгвам — каза тя, като погледна към стража зад себе си.

— Кажи на Ана… — аз замълчах. Това, което имах да кажа, беше твърде много, за да бъде предадено от друг човек. Бяха минали дълги години, изпълнени със съперничество, последвано от принудителна близост и винаги, подчертавайки силата на сестринската ни обич, присъстваше и чувството, че другата трябва да бъде надмината. Как можех да й предам няколко думи, които да й кажат всичко това, и в същото време да й обяснят, че още я обичам, че съм щастлива, че съм била нейна сестра, макар да знаех, че е довела себе си и Джордж дотук? Че никога нямаше да й простя това, което причини на всички нас, но че в същото време аз напълно я разбирах?

— Какво да й кажа? — завъртя се Катерина, като чакаше да я пусна да си върви.

— Кажи й, че мисля за нея — казах аз простичко. — През цялото време. Всеки ден. Както винаги.

 

 

На следващия ден обезглавиха брат ми до любовника му Франсис Уестън, заедно с Хенри Норис, Уилям Бреретън и Марк Смийтън. Това стана на Тауър Грийн, пред прозореца на Ана, която гледаше как умират приятелите й, а след тях брат й. Аз се разхождах по калния бряг на реката с бебето на хълбока си, и се опитвах да не обръщам внимание какво се случваше. Вятърът повяваше леко нагоре по реката, една чайка изграчи скръбно над главата ми. По течението се носеха странни отломки: парчета въже, дървесина, раковини, оплетени във водорасли. Аз гледах обувките си, вдишвах соления въздух, полюшвах вървешком бебето си и се опитвах да разбера какво се беше случило с нас, семейство Болейн, които единия ден управлявахме страната, а на другия бяхме заклеймени като престъпници.

Обърнах се, за да поема към къщи, и тогава усетих, че лицето ми е мокро от сълзи. Не бях мислила, че ще загубим Джордж. Никога не бях мислила, че Ана и аз ще трябва да живеем без Джордж.

 

 

Доведоха специален палач от Франция, който да екзекутира Ана. Кралят планираше да отмени присъдата в последната минута и искаше да извлече всичкия драматизъм от това. Построиха ешафод за обезглавяването й на Тауър Грийн, пред кулата Бийчам.

— Ще я помилва ли кралят? — попитах Уилям.

— Така твърди баща ти.

— Той ще го обърне на истинско представление — казах аз, познавайки Хенри. — В последния момент ще й даде опрощение и всички ще са толкова облекчени, че няма да става нужда да му прощават за смъртта на останалите.

 

 

Палачът се забави по пътя. Щеше да мине още един ден, преди тя да се качи на ешафода в очакване на помилването. Същата вечер при портите Катерина приличаше на малък призрак.

— Архиепископ Кранмър дойде днес с документите за анулиране на брака и тя ги подписа. Обещаха й, че ако се подпише, ще я пуснат. Ще може да отиде в манастир.

— Слава Богу — казах, но само аз си знаех какви тревоги таях. — Кога ще я пуснат?

— Вероятно утре — каза Катерина. — Тогава ще трябва да живее във Франция.

— Това ще й хареса — казах аз. — Ще стане игуменка за пет дни, ще видиш.

Катерина ми се усмихна вяло. Кожата под очите й беше почти морава от изтощение.

— Връщай се у дома още сега! — казах аз с внезапна тревога. — Всичко е вече почти свършило.

— Ще си дойда, когато всичко свърши — каза тя. — Когато тя замине за Франция.

 

 

Тази вечер аз не можах да заспя, взирайки се в балдахина над леглото и казах на Уилям:

— Кралят ще удържи на думата си и ще я пусне, нали?

— А защо не? — попита ме Уилям. — Той има всичко, което желае. Обвинена е в прелюбодеяние, за да не може никой да каже, че той е баща на урод. Бракът е анулиран и все едно, че никога не е бил. Всеки, който би поставил под съмнение неговата мъжественост, е мъртъв. Защо му е да я убива? Няма смисъл. Освен това той й е дал обещание. Тя е подписала анулирането. В името на честта си той трябва да я пусне в манастир.

 

 

На следващия ден, малко преди девет часа, я изведоха към ешафода с придворните й дами, заедно с моята малка Катерина, която вървеше зад тях.

Аз бях отзад сред тълпата, на Тауър Грийн. Видях я отдалеч как излиза — дребна фигурка в черна рокля и тъмно наметало. Тя свали френската си шапчица. Черната й коса беше прибрана в мрежа. Тя каза последните си думи, които аз не чух, но и не ме интересуваха. Това бяха глупости, част от представлението, толкова безсмислено, както когато кралят беше преоблечен като Робин Худ, а всички ние, селяните, бяхме облечени в зелено. Аз чаках отварянето на шлюза и забързаното пристигане на кралската баржа, тътена на барабаните й и водовъртежа на греблата в тъмните води, когато кралят щеше да пристъпи напред и да обяви, че Ана е помилвана.

Помислих си, че той закъснява твърде много и че е заръчал на екзекутора да се забави и да изчака тържественото тръбене на кралските фанфари. Беше характерно за Хенри да се възползва от момента, за да го направи по-драматичен. Сега всички ние трябваше да чакаме величественото му появяване и речта за помилването, след което Ана можеше да отиде във Франция, а аз да взема дъщеря си и да си отидем у дома.

Видях я да се обръща към свещеника за последна молитва, да сваля френската си шапчица и огърлицата. Скрила ръце под ръкавите, стисках пръсти нетърпеливо, раздразнена от суетата на Ана и закъснението на Хенри. Защо тези двамата не можеха да приключат с това представление по-бързо, та да ни пуснат да си вървим?

Една от жените, но не дъщеря ми Катерина, пристъпи напред, сложи превръзка на очите на сестра ми и я държа за ръка, докато тя коленичи на сламеника. Жената отстъпи, Ана беше съвсем сама. Подобно на пшенично поле, разлюляно от вятъра, цялата тълпа пред ешафода падна на колене. Само аз стоях неподвижна и се взирах през главите им, за да мога да видя коленичилата си сестра в черна рокля с възхитителни пурпурни поли, с превръзка на очите и бледо лице.

Зад нея мечът на екзекутора се вдигаше все по-нагоре на фона на утринната светлина. Дори тогава аз погледнах към шлюза да видя дали не идва Хенри. Мечът изсвистя надолу като светкавица, главата й се отдели от тялото и дългогодишното съперничество на двете Болейн свърши.

Уилям ме бутна безцеремонно в една от нишите на стената и си проправи път към хората, които се скупчиха да видят тялото на Ана, което увиваха в чаршаф и го полагаха в кутия. Той грабна Катерина, все едно, че беше малко дете и я понесе през шумящата, изумена тълпа към мен.

— Свърши — каза той кратко и на двете ни. — Сега тръгвайте.

Той ни бутна ядосано пред себе си, през портите и към града. Като в сън, ние стигнахме по пътя до жилището си, през тълпите, които се блъскаха около Тауър и съобщаваха викайки един на друг новината, че блудницата е била обезглавена, че горката дама е загинала мъченически, че съпругата е била принесена в жертва — различните версии, изживени до една в мрачния живот на Ана.

Катерина се олюля, краката й не я държаха, и Уилям я взе на ръце и я понесе като пеленаче. Видях, че главата й се отпусна на рамото му и разбрах, че е полузаспала. Тя беше будувала със сестра ми много нощи подред, докато бяха чакали помилването, което беше обещано и ненакърнимо. Дори сега, залитайки по неравната настилка на града, аз разбрах колко ми е било трудно да предположа, че помилването няма да дойде и че мъжът, когото съм обичала като най-прекрасния християнски принц, се беше превърнал в чудовище, което не бе удържало на думата си и беше екзекутирало съпругата си, защото не можеше да понесе мисълта тя да живее без него и да го презира. Той ми беше отнел Джордж, моят любим Джордж. Беше ми отнел и моето друго аз: Ана.

 

 

Катерина спа цял ден и цяла нощ, а когато се събуди, Уилям вече беше оседлал конете и я качи на седлото, преди тя да може да възрази. Ние яздехме по крайречието, после се качихме на кораб надолу до Лей. Тя яде, докато бяхме на кораба. Хенри седеше до нея. Аз държах бебето в скута си, гледах другите си две деца и благодарях на Бога, че сме вън от града и че, ако имаме достатъчно късмет и разум, можеше да останем незабелязани по време на новото управление.

Джейн Сиймор избираше сватбената си рокля в деня, когато екзекутираха сестра ми. Аз дори не я винях за това. Ана или аз щяхме да постъпим по същия начин. Когато Хенри променяше решението си, той го правеше бързо, и разумната жена само го следваше и не му противоречеше. Още повече когато се беше развел с една безукорна жена и беше обезглавил друга. Сега той знаеше силата си.

Джейн щеше да бъде новата кралица и нейните деца, когато те се родяха, щяха да бъдат следващите принцове и принцеси. Или пък щеше да прекарва в отчаяно очакване всеки следващ месец, както бяха чакали и другите кралици, да разбере дали е заченала, знаейки, че с всеки месец, в който не е заченала, любовта на Хенри малко по малко отслабва, а търпението му се изчерпва. А можеше и да се сбъдне проклятието на Ана за смъртта й при раждането. Аз не завиждах на Джейн Сиймор. Бях виждала две кралици, омъжени за крал Хенри и това не донесе щастие на нито една от тях.

А относно семейство Болейн, моят баща беше прав — всичко, което можехме да направим сега, бе да се опитваме да оцелеем. Чичо ми беше загубил една добра ръка със смъртта на Ана. Той я беше хвърлил на масата за игра точно както беше хвърлил мен и Мадж. Когато някоя девойка беше подходяща да прелъсти краля или да понесе гнева му, или дори да се прицели в най-високото място в страната, той винаги щеше да има нова девойка от рода Хауърд под ръка. Той щеше пак да играе. Но ние, Болейн, бяхме унищожени. Нашето най-известно момиче беше кралица Ана, а бяхме загубили и Джордж, нашия наследник. Дъщерята на Ана — Елизабет, беше никоя и струваше по-малко даже от презряната принцеса Мери. Никой вече нямаше да я нарича принцеса. Тя нямаше да седне на трона.

— Това ме радва — казах аз простичко на Уилям, когато децата си легнаха, приспани от полюшвания от прилива кораб. — Искам да живея с теб на село. Искам да възпитам у децата си любов един към друг и страх от Бога. Сега искам да намеря спокойствието, достатъчно ми беше голямата игра в двора. Видях каква цена се плаща и тя е твърде висока. Искам само теб. Искам само да живея в Рочфорд и да те обичам.

Той ме прегърна и ме притисна близо до себе си, защитена от студения вятър, който постоянно духаше откъм морето.

— Имаш съгласието ми — каза той. — Твоята роля там приключи, слава Богу — той погледна към носа на кораба, където спяха двете ми деца, а после надолу по реката към морето, като се клатушкаше в ритъма на веслата. — Ала тези двамата? Един ден те отново ще плават нагоре по течението на Темза, завръщайки се към двора и към властта.

Аз поклатих глава в протест.

— Те са наполовина Болейн и наполовина Тюдор — каза той. — Боже мой, какво съчетание. Както и тяхната братовчедка Елизабет. Никой не може да предвиди какво ще направят.