Чудомир
Матей Икономов

Спомням си го още когато с трупата си играеше „На дъното“ от Горки в София и след представлението публиката го носеше на ръце от възторг. Строен, красив, с буйна къдрава коса и широкопола шапка и с едно повишено самочувствие. Дълги години летуваше и готвеше новия репертоар в Казанлък с трупата си, състояща се от: Маня Икономова, Петър Стойчев, Ст. Бъчваров, Ц. Манчева, Николина Циганчева (Бъчварова), А. Казанджиева, Фр. Фратев, Д. Дундаров и др. Жена му Маня Икономова, която беше главният стълб на трупата, след като се разболя и не вземаше участие, продължаваше да летува в нашия град за укрепване на здравето си. Матей Икономов, като повечето хора на изкуството, си имаше и слабости. Известно е, че той много държал на стройната фигура на актьора. По този случай бил казал: „Дайте ми войниците от гвардията, и аз ще ги направя артисти“. Прави опит да пише пиеси и пр. На стари години се оженил и живееше в Сопот.

Един ден, през 1947 година, дойде в Казанлък, намери ме и ми предложи да образува театрална трупа и драматична школа при читалището.

— Школа е банална дума — каза той — и ще я наречем „Ука“ — от наука. Тази дума — каза — аз я измислих. Как ти се вижда?

Не му отговорих нищо, но се уверих, че склерозата здраво се е заселила в него, защото ругаеше всички по-първи наши артисти и никого освен себе си не харесваше. По това време чествуваха Стоян Бъчваров, на когото е кръстен Варненският театър.

— Стоянчо ли? Пфу! Ако не бях аз… Преди около 25 години тук, в Казанлък, започнахме да разучаваме „На дъното“ от Горки и понеже ролята на Настя бях дал на бъдещата му жена, аз му дадох да разучава дядо Лука. Той се запъна и иска да играе Васка Пепел. Тъй ли, рекох, и пляс-пляс, ударих му два шамара, разучи дядо Лука и стана артист. Ако не бях аз, нищо нямаше да излезе от него.

(Из ръкописите на писателя.)