Патриша Уин
Опасната Ани (17)

17

Джеймс седеше вързан на стола. Опита да се съпротивлява, но ударът по главата го бе омаломощил. Стори му се, че минаха часове, преди да дойдат трима кубинци, за да превържат раните му. Реши да не предприема нищо, за да пази силите си за някоя по-добра възможност.

Знаеше, че Ани сигурно е измислила план за спасение. Забеляза дяволития й поглед, освен това усещаше кога тя играе номера. Само се молеше да не е решила да съблазни Де Силва, за да го накара да ги пожали. С напредването на времето тревогата му се усили. Затова посрещна появата на кубинския капитан почти с облекчение.

— Е, капитан Ейвъри. Добър вечер. Вярвам, че ви е било удобно.

— Щях да бъда по-добре, ако ги нямаше тези въжета.

Кубинецът поклати глава с иронично съжаление.

— Съжалявам, сеньор, но вашата свобода не влиза в плановете ми.

Джеймс му хвърли пълен с омраза поглед.

— Само да сторите нещо на повереницата ми, и ще се разправяте с мен.

Кубинецът му се поклони и за миг Джеймс се изпълни с надежда. Де Силва обаче добави:

— С мен тя е в безопасност. Аз се отнасям с внимание към всичките си жени.

— Тя не е ваша жена!

Де Силва се усмихна и подигравателно рече:

— Още не, но може да бъде убедена. Тя страшно се тревожи за вас, капитане.

— Вие сте такъв мръсник…

— Съвсем не, капитан Ейвъри! Изборът ще бъде изцяло неин.

Джеймс преглътна с мъка. Главата го болеше толкова силно, че едва можеше да мисли. Страхуваше се, че капитан Де Силва може и да се окаже прав. Дори и най-малката вероятност да го спаси можеше да накара Ани да се отдаде на кубинеца. А Де Силва сигурно щеше да я излъже.

Хапеше устни, съзнавайки, че с нищо не може да разубеди Де Силва. Най-силното му оръжие щеше да бъде просто да приема нещата с високо вдигната глава.

Разговорът им бе прекъснат от идването на Ани. При вида й Джеймс замръзна. Миг по-късно луда ревност замъгли погледа му.

Глупаво момиче! С тази рокля рискуваше живота си, и то само за да омае онзи негодник. Ани забеляза терзанието му и му направи знак с очи да не се безпокои. От това обаче неговата болка само се усили.

Пазачът й я последва в каютата. Де Силва му нареди да остане.

— Скъпа. — Джеймс настръхна от медения глас на Де Силва, но Ани му се усмихна с привидна наивност. — Вие сте самата прелест. — Кубинецът й целуна ръка, втренчил очи в деколтето й. — Радвам се, че вече сте спокойна след тази сутрин.

— О, да, капитане — изчурулика Ани и му отправи влажен поглед. — Едва дочаках часа на нашата среща.

Ако се намираше в театъра, Джеймс щеше да се изсмее на ужасния спектакъл, но сега му прилошаваше от страх.

— Ани, не вярвай на нито една негова дума. Каквото и да стане, той ще ме убие.

За негово удовлетворение, кубинецът се ядоса.

— Вашият настойник е обезумял, скъпа. Сигурно ще каже, че не съм почтен човек. Аз обаче разчитам на вас да ми подскажете кое е правилното решение.

— Ани, недей!

Ани погледна Джеймс. Изглеждаше толкова спокойна и красива, че сърцето му се сви.

— Никой не може да ме принуди да направя нещо, което не искам, капитан Ейвъри — каза тя с възможно най-сладък глас. — А сега искам само… — тя се обърна към кубинеца — една приятна вечеря с нашия домакин.

Джеймс едва не изруга на глас, като видя изражението на Де Силва. Запита се какъв ли изпепеляващ поглед му е хвърлила Ани, за да го накара да я гледа с такава страст. Тъкмо се канеше отново да я предупреди, когато Де Силва го смрази с думите:

— Какво ще кажете да извиним нашия приятел, сеньорита? Страхувам се, че той не е в подходящо настроение да ни бъде компания.

— От какво да ме извините?

— От вечерята естествено. Нали нямате нищо против аз и сеньоритата да вечеряме във вашата каюта? Тя е доста по-приятна от моята. Освен това на моя кораб има толкова много хора, че се притеснявам да не ни пречат.

— Имам нещо против! — избухна Джеймс. — Добре си помислете.

— Хайде, Джеймс — обади се Ани и го погледна ядосано, макар че гласът й беше мек като кадифе. — Недей да се тревожиш. Имам едно предложение към капитан Де Силва и предпочитам ти да не го чуваш.

— Ани, моля те… — започна Джеймс, но един гневен знак от нея го накара да млъкне. Опитваше се да му каже беззвучно нещо. Той обаче прочете по устните й само думата идиот. Стана му ясно, че го предупреждава да не се бърка.

Разкъсван от несигурност и тревоги, той замълча. Де Силва повика своя човек.

— Моят прислужник ще ви отведе в каютата на сеньорита. Надявам се, че там ще ви бъде достатъчно удобно през нощта.

— Ани… — рече отново Джеймс, но морякът го хвана за лакътя и го повлече към вратата. Останалите се дръпнаха да му направят място.

— Капитан Де Силва? — За да се отмести от входа, Ани себе притиснала до кубинеца. — Може ли да пожелая лека нощ на настойника си?

— Ани, не бива… — Джеймс млъкна, защото Де Силва сведе глава към Ани. Погледът му беше прикован в деколтето й. Ани също като че ли се притискаше в него. Бе вдигнала със сантиметър полата си, сякаш гори от страст. Първо се видя глезенът, а сетне и коляното й, докато тя допря крак до неговия.

Дъхът на Джеймс секна при тази гледка.

В гласа на кубинеца също се усещаше напрежение.

— Скъпа, ако това ще ви направи по-благосклонна към мен, аз съм готов да удовлетворя молбата ви.

— Ще ви бъда много задължена. — С това обещание Ани пусна полата си и се обърна към Джеймс, който стоеше с гръб към вратата.

Джеймс опита да си подреди мислите. Трябваше ли да й отвърне, когато дойде да го целуне?

Ани обаче въобще не го целуна. Прегърна го през кръста и Джеймс моментално усети дръпване по въжетата.

Сърцето му подскочи, щом видя отблизо любимото лице.

Тя го погледна с прелестните си зелени очи.

— Преди да излезеш, искам да си спомниш каква бях, преди да ми станеш настойник. Не бива да се тревожиш.

Ръцете му безшумно се отпуснаха, щом тя преряза въжето с острия си нож. Умно момиче, похвали я с поглед той.

Тя не можеше да му отвърне, защото пазачът не откъсваше поглед от нея. Но и той беше човек и се разсейваше по дълбокото й деколте. Стоеше до него, самият Джеймс обаче беше с гръб към вратата и ръцете му бяха скрити отзад. Както бяха притиснати като сардини в тясното пространство, нищо не можеше да остане скрито.

— Обичам те заради това — прошепна й Джеймс.

Де Силва измърмори нетърпеливо зад нея. Ани мушна ножа в полата си и вдигна другата си ръка. Оправи една къдрица на главата му. Джеймс усети, че другият мъж ревнува.

— Мили капитане, аз мога да забавлявам капитан Де Силва. Но ти трябва да запомниш пазача си, ако смяташ да се противиш.

В това накратко беше нейният план. Останалите обаче бяха твърде захласнати, за да схванат скрития смисъл в прелъстителния й тон. Ани се запъти към Де Силва, полюшвайки бедра.

Кубинецът облиза устни. Ани се сгуши до него и го хвана под ръка.

— Капитан Ейвъри… — Гласът на Де Силва беше дрезгав от възбуда. Без да си прави труда да се обръща към него, той рече: — Време е да ви пожелаем лека нощ.

— Точно така, Джеймс. — В тона на Ани прозвуча остра нотка. — Време е!

При последната дума тя замахна с ръка и Де Силва изкрещя от болка. Джеймс не чака повече. Удари три пъти в стомаха пазача. Човекът изохка стъписан и се преви надве. Джеймс заби юмрук в лицето му и кубинецът се свлече в безсъзнание на пода.

Бързо се обърна, за да помогне на Ани. Де Силва обаче вече лежеше на стола и с пребледняло лице гледаше кръвта, която се стичаше от него. Ани стоеше надвесена над него и притискаше ножа в гърлото му, сграбчила го за косата.

Джеймс се приближи и огледа капитана. Огромна рана зееше между ребрата му, а кръвта бавно се просмукваше в дрехите.

— Ти си истинско чудо, мила моя. — Джеймс се изправи и я целуна леко.

Тя се изчерви, но не пусна пленника си.

— О, не беше никак трудно.

Джеймс извади няколко носни кърпи от скрина си, за да спре кръвта на Де Силва. Сетне накъса на ленти чаршафа и му превърза раната.

— Ще го завържа за стола — обясни Джеймс и омота кубинеца с парцалите. — Добре е да оправим и другия, докато не е дошъл на себе си.

— Чакай. — Ани отиде при пазача и го обърна. Сетне бързо разхлаби връзките на ризата му.

— Какво правиш?

— Събличам го.

— Виждам. Но защо?

Тя го изгледа нетърпеливо и продължи да разсъблича кубинеца.

— За да му взема дрехите естествено.

— За какво са ти? — По гърба му полази ледена тръпка.

— За да се промъкна долу в трюма и да освободя нашите хора.

— Забранявам ти! Ами ако те разкрият?

Ани му се намръщи на шега.

— Глупчо, нали затова са дрехите.

— Много добра работа ще ти свършат! В тях ще те разпознаят на секундата!

— Мислиш ли? — Ани вече бе съблякла нещастния моряк от главата до петите. Изправи се и скри косата си под неговата шапка. — В тъмното ще ме вземат за един от тях. Той е долу-горе като мен на ръст.

Джеймс не вярваше на ушите си. Ани бе планирала бягството им от начало до край. Предвидливостта й го изуми, но въпреки това не искаше да я изложи на такъв риск заради екипажа.

— Твърде е опасно. Долу сигурно има охрана, а ти забранявам да влизаш в бой.

Ани завъртя очи.

— Защо? Да не мислиш, че не мога да ги надвия?

Джеймс се усмихна.

— Въпросът въобще не е в това, можеш ли да ги надвиеш, или не. Не искам да те загубя, Ани.

— Джеймс — замоли го тя и вдигна ръце. — Трябва да освободим хората, и то преди да пристигнем в Куба.

Ани имаше право. Трябваше да си върнат кораба, преди да акостира в някое кубинско пристанище.

— Аз ще го направя — рече Джеймс и тръгна към вратата.

Ани яростно поклати глава и му препречи пътя.

— Не, теб веднага ще те познаят. Ти си прекалено едър, освен това вече са те виждали. Никой обаче още не е зървал Джем.

— Не ти позволявам да се биеш!

— Обещавам ти, че няма да се наложи.

Джеймс имаше усещането, че води спор с по-горепоставен от него самия.

— И какво смяташ да правиш? Да отидеш при пазача и да му кажеш: „Здрасти, приятел. Дойдох да освободя моите хора. Ти нямаш нищо против, нали?“

Ани се изкикоти:

— Не. Мислиш ме за глупачка. Само че аз ще им кажа на испански: „По заповед на капитан Де Силва!“ — Ани отдаде чест и удари пети.

Джеймс остана поразен. Току-що Ани изигра прекрасно ролята на кубински пазач. Трябваше да признае, че не очакваше.

— Къде си се научила да говориш испански?

— На същото място, където научих и френски. Капитан Шарки имаше пирати от цял свят.

Той си спомни докъде се простираха познанията й по френски и изтръпна.

— Но ти не знаеш достатъчно, за да водиш разговор.

— Че кой иска да разговаря? Трябва само да го излъжа, за да ме пусне да вляза. — Тя свали и последната дреха на моряка, като междувременно откри в джобовете му ключа за своята каюта.

Кубинецът изстена.

Джеймс се втурна да му върже ръцете. Когато вдигна глава, установи, че Ани очаква отговора му.

Сигурно бе забелязала тревогата в очите му, защото се приближи и се повдигна на пръсти, за да го целуне по устните.

— Не се тревожи, Джеймс. Капитан Шарки непрекъснато се въвличаше в такива проблеми. От него научих номера за цял живот. Като бях малка, той ме криеше нощем преди бой в бъчва и ми оставяше куп ножове, за да изскоча през нощта и да освободя екипажа. Лесно е, повярвай ми.

Джеймс не можеше да отрече, че тя бе помислила за всичко. Почувства се много горд с нея.

— Добре. Ти си шефът. Аз какво да правя?

Ани му се усмихна и започна да разкопчава роклята си.

— Ти можеш да се промъкнеш в оръжейницата. Готова съм да се обзаложа, че там са оставили само един пазач.

— Слушам, мадам. — Джеймс избута тялото на моряка от вратата.

Роклята на Ани вече се свличаше от гърба й, но тя се оглеждаше из кабината. Накрая очите й светнаха, щом видя един от медните инструменти. Взе го и го претегли на ръка.

— Ето — рече тя и го подхвърли на Джеймс. — Удари с него Де Силва по главата.

Джеймс се обърна към кубинеца и с изненада откри, че той е още в съзнание, макар и отпуснат нещастно в стола. При думите на Ани пленникът присви очи и оголи зъби.

Джеймс си припомни, че тя е отгледана без никакви принципи.

— Ани, не мога да удрям човек, който е вързан и ранен.

— За него ли говориш? Че той щеше да те убие, а мен да ме изнасили.

— Да, но… — Джеймс се опита да й обясни джентълменските правила на войната. — Наистина беше ужасно и той ще си получи наказанието за това. Но да биеш безпомощен човек.

— Добре. — Тя вирна брадичка. — Прави, каквото искаш. Но така ще се наложи той да ме гледа как се събличам.

Без да се бави повече, Ани започна да сваля роклята през главата си.

Погледът на Де Силва светна. Колкото кръв му беше останала, се качи мигновено в главата му.

Джеймс го удари. От тъпия звук му прилоша.

— Промени решението си, а? — Ани му се хилеше с преметната през рамо рокля. Той кимна и й върна усмивката. Тя продължи да се съблича, като сваляше копринените дрехи една по една. Кринолинът, корсетът и камизолата последваха роклята.

Когато приключи и застана пред него, както майка я е родила, Джеймс прошепна:

— Толкова си красива, Ани, че ми се иска да те изям.

Тя сведе глава. Погледна моряка в краката си и на лицето й се изписа разкаяние.

— Мога… тоест може би двамата… — Тя млъкна и се вгледа колебливо в Джеймс. — Но корабът…

Джеймс поклати глава и откъсна очи от неземната й прелест, опитвайки се да потисне тръпката в слабините си.

— Точно така. Корабът. — Сърцето му биеше, сякаш бе пробягал няколко мили. — Май трябва да побързаме.

Ани навлече моряшките дрехи, докато Джеймс събра оръжието в каютата. За негова изненада никой не беше прибрал пищовите му. Зареди единия за себе си, а другия приготви за някой от моряците си.

Със сабята на Де Силва, пистолета и двата ножа на прислужника вече разполагаше с цял арсенал. Бе забравил за камата на Ани. Щом се облече обаче, тя веднага я премести в канията и я затъкна на кръста си.

— Дай ми и другите — рече тя. После прибра ножовете в торбестите кубински панталони.

— Е, май съм готова — обяви Ани накрая и се разходи, за да провери дали сабята й пречи. — За нула време ще си върнем кораба.

— Ани… — Джеймс я прегърна през кръста. — Обещай ми да внимаваш.

— Вече го направих!

— Пак ми обещай.

Тя се усмихна.

— Добре, сър Джеймс. Обещавам. Но знаеш ли какво? Вече бях почнала да си мисля, че живееш доста скучно на този кораб.

— Искаш да кажеш, че на теб ти е скучно, нали? Е, радвам се, че можем да ти предложим скромно забавление. Не искаме гостите ни да се отегчават.

Почувства топлината на тялото й и гърлото му пресъхна.

— Ани, приеми това… — Той се наведе и я целуна леко, колкото да усети вкуса на устните й.

— Защо го направи? — Тя се разтрепери в обятията му.

— За късмет. — Искаше му се да я задържи още, но трябваше да бързат. — Внимавай — повтори й той.

— Дже-еймс! По-лош си и от Тереза! — Тя надникна зад вратата. — Чисто е. И ти да внимаваш.

 

 

Стиснала с една ръка камата си, а с другата — сабята на Де Силва, Ани се промъкна покрай спящата охрана на кубинците и тръгна към вътрешността на кораба.

— Ключа, ако обичате. Заповед на капитана — рече тя на испански.

Пазачът скочи на крака и трескаво затърси ключовете. Очевидно бе задрямал, защото изобщо не се усъмни в нея. Ани бе забелязала, че фенерът му пръска слаба светлина и се постара да не попадне в нея.

Вратата на трюма беше затворена с тежка верига. Пазачът я наблюдаваше как превърта ключа. Попита я нещо за капитан Де Силва. Ани обаче се престори на ядосана и измърмори някакво проклятие, което беше чувала от кубинците. Доколкото знаеше, то изразяваше общо отвращение от света и живота. Накрая сви рамене, за да го откаже от нови въпроси.

Кубинецът схвана намека, но продължи да я следи с поглед как се бори с веригата. Ани се завъртя и измъкна фенера от ръцете му. Беше доста дръзка постъпка. Но пък пазачът надали смяташе да я пусне в пълен мрак сред врага. Целият екипаж на Джеймс беше долу — някои спяха, други стенеха от раните си. Мистър Шърли стана и закри очи пред неочакваната светлина.

— Изчакай ме — нареди Ани на охраната.

Той се подчини, а тя тръгна по стълбите надолу. На първото стъпало сабята на Де Силва шумно разкъса панталона й.

От трюма се чуха хихикания и Ани сама едва не се изсмя. Пазачът й подхвърли някаква мръсна подигравка отгоре. Тя продължи, без да свива повече левия си крак.

Долу чакаше мистър Шърли. Очите му още не бяха привикнали със светлината.

— Няма ли да ни нахраните, проклети разбойници? Каква полза ще имате от нас, ако умрем от глад?

— Здравей, друже — прошепна Ани и вдигна фенера пред лицето си.

Той се сепна при звука на английска реч и се приближи да я огледа по-добре. Лицето му светна, щом я позна.

— Здрасти, Джем. Справихте се с кубинците, нали?

Ани едва не се разсмя.

— Не позна. Я погледни по-внимателно. Къде си виждал това лице преди?

Той пак се взря в нея, но още не можеше да повярва на очите си.

— Ама какво правиш тук? — Изглежда, отказваше да направи връзката.

— Дойдох да ви освободя — прошепна тя, макар че й се искаше да изкрещи. — Капитанът, моят настойник, ме изпрати.

— Тъй ли било? Ето един достоен човек. — В този миг дебелата му глава най-после проумя думите на Ани и мистър Шърли ококори очи. — Искаш да кажеш, че си момиче? Също като онази мис Бони?

Ани кимна и започна да измъква оръжията от панталоните си. Той се отдръпна ужасен. После осъзна какво прави тя и грабна камата за себе си.

— Играем си игрички, а, Джем? Е… — той опита острието с длан, — този път ти прощавам.

— Благодаря. — Ани показа дръжката на сабята. — Не предпочиташ ли това? Много е хубава.

— Не, сър, не е за мен. Тази сабя иска ръка на благородник. Вижте, момчета! Погледнете какво е донесло старото ни приятелче Джем.

Моряците вече ставаха и сега се хвърлиха с възклицания към Ани. Когато започнаха да се разправят за ножовете, тя им нареди да мълчат и покри фенера с една риза.

— Какво става? — извика разтревожен пазачът отгоре.

Ани му каза нещо, за да го успокои. Сетне прошепна на моряците:

— Трябват ми няколко души, за да се престорят на затворници. Мистър Шърли, вие ще бъдете единият. Кой друг ще дойде?

Първият помощник избра още петима. Всеки получи оръжие. Ани насочи пистолет в гърбовете им и ги подкара пред себе си по стълбата.

Излезе последна от трюма. Пазачът вече беше заредил своя пистолет, но без фенера му беше трудно да се ориентира. Беше с гръб към нея, когато отново я попита нещо.

Ани го удари по главата.

— Съжалявам, друже, но въобще не разбрах какво ми каза.

 

 

Всичко приключи за двадесет минути. След като Ани се отърва от пазача, екипажът наизскача от трюма. По нейно нареждане моряците тръгнаха към оръжейницата, където откриха Джеймс. Отново си беше възвърнал командването на кораба. Добре въоръжени, моряците на „Флаинг Суон“ изненадаха малцината кубинци и ги плениха.

Можеха да се опитат да избягат от кубинския кораб, но Джеймс не виждаше причина защо да не се сдобият с още един трофей. Доволен, че разполага с достатъчно хора, той даде разпореждания. Облечени в кубински дрехи, моряците се застягаха за битка в безлунната нощ.

— Мистър Шърли, пригответе кораба да отплава бързо. Без светлини и да няма никакъв шум.

— Слушам, капитане.

— Сваляйте лодката. Аз също ще се кача на кубинския кораб.

— Искам да дойда с теб — дръпна го за ръкава Ани.

Джеймс я хвана за раменете.

— Не, искам да останеш тук.

— Нали видя какво мога! Може да ти потрябва моя испански.

— И ти, и испанският ти сте прекрасни, мила моя, но просто ще се наложи да се справим без теб. Няма да допусна да те ранят в боя.

Ани се възпротиви, но той я притисна до себе си.

— Ани, обичам те. Няма да понеса да те загубя. Моля те, послушай ме.

— Ами ако ранят теб? Мислиш ли, че аз ще го понеса?

— Сигурно не. Но аз все още съм капитанът. Трябва да ръководя хората си. Освен това имам сметки за уреждане с момчетата на Де Силва и няма да се успокоя, докато не ги оправим. Те едва не те отвлякоха. Никога няма да им го простя.

Очите й се насълзиха. Животът не беше справедлив, но поне разбираше страха му за нея. Тя също винаги щеше да се тревожи да не го загуби.

— Мога ли да те целуна за късмет?

— Ако не беше поискала, щях аз да настоявам.

Нощта беше толкова тъмна, че никой не можеше да ги види. Целувката продължи по-дълго, отколкото възнамеряваха, но и двамата не искаха да свърши. Ани притисна устни до неговите, изпивайки омайващия вкус на устата му. Брадата му я одраска по лицето и тя се сгуши в него.

Никога нямаше да му се насити, но нечий глас в мрака прошепна, че моряците са готови. Джеймс откъсна устни от нея с въздишка.

— Толкова се гордея с теб, Ани — рече й той и притисна главата й до гърдите си. — Винаги ще бъда готов да те взема в екипажа си.

С тези думи той тръгна, но Ани ги скъта дълбоко в сърцето си. Ето че той разбираше нейната нужда да бъде полезна и я искаше до себе си.

Боят приключи бързо. С новия трофей към флотилията си Джеймс се върна в Лондон още по-богат.