Патриша Уин
Опасната Ани (15)

15

Джеймс излезе навън, в топлия и влажен въздух, прекоси градината и продължи по плажа, докато гласовете зад гърба му не заглъхнаха.

Едва дишаше, но трябваше да овладее гнева си. Бе довел Ани тук, за да се научи да бъде жена и да се запознае с подходящ мъж за съпруг. На нея й трябваше някой, който ще бъде винаги до нея. Нямаше право да се сърди за това.

Просто бе истински поразен да види колко лесно тя привлича всички мъже в стаята и колко естествено й идваше да флиртува. На всичко отгоре й беше по-приятно с другите кавалери.

Пълна изненада беше и предизвикателната й рокля, която й стоеше толкова хубаво на соарето. Знаеше как изглежда гола, бе се наслаждавал на тялото й, но въпреки това появата й му спря дъха.

Нямаше нищо чудно, че Ани завъртя главите на онези младоци, които жужаха около нея като рояк пчели. Всеки глупак можеше да се досети какъв мед ще намери в нея.

Единствен Джеймс от всички обаче бе опитвал този мед. Усещаше вкуса му и сега — толкова силно бе желанието му. Ала нямаше право да престъпва обещанието си. Веднъж бе проявил егоизъм. Сега бе длъжен да остави Ани да реши сама.

Само ако не бе проявила интерес към най-лошия от компанията, Джеймс щеше да го понесе по-леко. Но тя естествено щеше да избере най-мъжествения в стаята — някой, който може да глътне двайсет девици за закуска. Защо не беше да е някой от проклетите малки кутрета?

 

 

Ани наистина се забавляваше, но докато не й омръзна Джеймс да я дебне като гладна акула. Не разбра защо той спря да говори и се намуси. Тереза я бе предупредила, че положително ще ревнува, като я види сред други мъже. Според нея точно тази ревност щеше да го накара да промени решението си.

Положи всички усилия да се прави, че не го забелязва. Не можеше да се чувства тъжна при толкова много обожатели, които неприкрито се възхищаваха на фигурата и лицето й. Тези глупави младежи се държаха, сякаш тя беше скъпоценен приз в състезание. Всеки бе готов да си потроши краката, за да стигне финала. Филип Д’Армон седеше толкова близо до нея, че дъхът му разливаше топлина по цялото й тяло. Отсреща пък група мъже й мятаха тайни погледи, които гъделичкаха гърдите й. Почувства почти същата тръпка, която бе изживяла с Джеймс. Наслаждаваше се на себе си.

Но с напредването на вечерта всички започнаха да й се струват малко глупави. Нито един от тези мъже, нито дори Филип, биха могли да командват екипаж. Нито един не притежаваше вроден авторитет да бъде капитан. Нито един не беше Джеймс.

Зачуди се защо трябва да има само един мъж, който умее да я прави щастлива. Защо да иска само един в леглото си?

Забеляза го, когато се измъкна. Единствено това, че той не откъсна очи от нея през цялата вечер, я караше да се придържа към съветите на Тереза. Дори от другия край на стаята усещаше, че той я желае. И накрая осъзна, че гъделът в гърдите и тръпката идват от неговия поглед, а не от младежите около нея.

Видя го, че говори нещо с Тереза. Бръчката на челото му ставаше все по-дълбока. Внезапното му изчезване обаче я сепна. Понечи веднага да се извини и напусне, но срещна погледа на Тереза. Ухилена като котка, която стиска в зъбите си канарче, Тереза й намигна доволно.

 

 

Джеймс си тръгна на следващия ден. Сбогува се вежливо с Ани и Тереза, но думите му бяха изречени насила. Ани се опита да не показва колко страда от неговото заминаване, макар че й се искаше да му се хвърли на шията. Вместо това изпълни строгите наставления на Тереза. Усмихна се и заяви, че няма търпение да опита всички удоволствия на висшето общество в Кингстън.

Докато му говореше, неговият поглед помръкна. Ала й каза само, че престоят й в Ямайка със сигурност ще бъде чудесен. Тя му благодари, че я бе довел тук, но гласът й се стори странно непознат. Тереза я стискаше здраво за ръката и Ани изрецитира добре заучените фрази. Но през цялото време сърцето й биеше лудо при спомена как се бяха любили с Джеймс. Жадуваше за него. Не можеше да откъсне очи от него. Целуваше го с поглед от главата до петите.

Той замина и Тереза едва я удържа да не извика подире му. Щом се успокои, отиде до прозореца и се загледа в пътя, където го видя за последно. Тереза остана до нея — съчувстваща, но мълчалива.

Ани събра смелост и накрая зададе въпроса, който я мъчеше от доста време:

— Ами ако не промени решението си?

— Ще го направи, дъще моя. Сигурна съм, че ще го направи.

— Но какво ще стане, ако не го направи?

Тереза въздъхна:

— В такъв случай ще сториш онова, което прави всяка дама, когато сърцето й е разбито. Ще скриеш мъката си и ще я погребеш дълбоко в себе си.

 

 

Времето сякаш бе спряло за Джеймс, макар че корабите му взеха участие в много напрегнати събития. Както винаги, късметът беше на негова страна. Изпрати още три трофея на негово величество крал Джордж. Ковчежетата му бяха пълни и хората му можеха да празнуват.

Но не и той.

Победите не му носеха радост. Бе изгубил тръпката от пленяването на вражески кораби. Водеше битките с непрестанната мисъл какво ще прави след това.

Ани му липсваше. Искаше я. Не само в леглото си, а във всеки негов ден. Това потвърди най-големия му страх — че се бе привързал към нея. И то твърде много. Бе направил онова, което избягваше цял живот — оплете се в емоционална връзка. Само че никога не бе предполагал, че ще бъде толкова нещастен от нейното отсъствие. Изгуби радостта от живота, гордостта от корабите и победите си. Бе се тревожил, че бъдещата му съпруга може да страда за него. Но не бе очаквал страдащият да бъде самият той.

С течение на месеците започна да се страхува от завръщането си в Ямайка. Тревожеше го вероятността да завари Ани сгодена за Филип Д’Армон. Д’Армон не бе достатъчно добър за нея, но съвсем не можеше да си я представи с някой от младоците. За съжаление обаче си я представяше твърде добре с Филип. А при мисълта, че двамата може да се смеят заедно и да си шушукат, коленете му се разтреперваха.

Собствената му сватба вече му приличаше на доживотна присъда. Изгуби амбицията да се ожени за графска дъщеря. Ала щеше да се венчае за Оливия и да се постарае да бъде образцов съпруг. Достатъчно дълго бе чакал писмо от Тереза, което да го спре.

Ани можеше да забременее от единственото му прегрешение с нея. Затова бе помолил Тереза да му пише, ако забележи, че коремът й расте. Ако се бе случило, решението щеше да е толкова лесно. Просто щяха да се оженят, дори тя да е влюбена в друг.

Джеймс се бе молил да получи такова писмо. На всяко пристанище разпитваше за пощата, но от Ямайка нямаше ни вест, ни кост. Като изминаха пет месеца, бе принуден да признае, че тяхната страстна нощ няма да принуди Ани да стане завинаги негова.

Повтаряше си, че това е само за добро. Така тя никога нямаше да бъде самотна като майка му. Ала сега Джеймс си даваше сметка, че неговият живот е не по-малко самотен. Доскоро се мислеше за един щастлив, удовлетворен човек. Вече виждаше, че живее далеч от хората. Капитанът на кораба нямаше приятели.

Всеки негов подчинен го гледаше от разстояние. Изпитваха от него недоволство, примесено със страхопочитание. Неговите решения управляваха живота им. Ако забравеше за властта си и се отпуснеше за миг, щеше да загуби уважението на моряците. А това можеше да доведе до катастрофални последици. Затова те бяха нащрек с него, а той — с тях. Никой нямаше право да руши тази стена и никой не се бе опитвал.

Никой, освен Ани.

Тя смело я събори за един ден. След време може би щеше да успее да я вдигне наново. Ала животът му никога вече нямаше да бъде съшият. Как можеше да забрави преживените мигове на екстаз? Как да забрави какво бе изпуснал?

Трябваше да я забрави. Длъжен бе да продължи живота си по предначертаните планове, а Ани да намери истинско щастие в прегръдките на някой друг.

 

 

Изминаха десет месеца, преди Джеймс да се върне в Ямайка. Повече не можеше да отлага пътуването. След осем седмици трябваше да бъде в Лондон за собствената си сватба. Време бе да види живота на Ани уреден.

Спусна котва привечер. След като свърши работата си, се облече в костюм и нае карета до дома на Тереза. Не се изненада, че завари къщата пълна с гости. Не бе предупредил, че едва, защото се страхуваше да остане насаме с Ани и трудно щеше да скрие чувствата си.

Портиерът го посрещна и го насочи към гостната, откъдето се чуваха шумни гласове. Джеймс спря в коридора да огледа компанията. Веднага зърна сред коприните и сатена огненочервената коса на Ани.

Сърцето му заби лудо. Забеляза грациозната й фигура, премерения смях и радостта в очите й. Говореше с двама мъже. Единият беше Д’Армон.

Той стоеше до нея, сякаш й бе собственик. От време на време я хващаше за лакътя, като че ли имаше право. Остра болка прободе Джеймс в гърдите при тази гледка.

Тогава Ани го забеляза и като в сън очите й светнаха, само за него. Тя ахна — дали само от изненада? Запъти се към него, но после си спомни за правилата и се поклони на двамата си събеседници. По устните й прочете, че се извинява. Сетне тя спокойно тръгна насреща му.

Страхуваше се, че няма да има сили да продума. Лицето й бе като видение. Очите й блестяха като скъпоценни камъни. Косата й бе по-дълга и се къдреше в огнен куп на главата. За миг ослепителната й усмивка беше само за него.

Той поднесе голите й ръце към устните си за целувка. Зашеметен от гладката им кожа, осъзна колко се бе променила неговата Ани. Ако не я познаваше добре, щеше да я помисли за родена аристократка. Притежаваше красота, грация и стил. Ходеше като вълшебна фея и се държеше като кралица. Къде бе изчезнала неговата гаменка?

Лицето му посърна. Бе сторил ужасна, фатална грешка. След всички усилия и тревоги сега искаше да я види в предишния й вид, макар че новата й съблазнителност вече разпали страстта му. Преди, с малките си загорели ръце, тя беше само негова. Сега, с новата си красота, несъмнено бе грабнала нечие сърце.

— Джеймс… — прошепна тя. Мекотата на гласа й беше поредният удар за него. Кой мъж не би искал името му да излезе от тези медени устни? Те се извиха в прелестна усмивка. Вече не бяха напукани и гърлото му пресъхна при вида им.

— Ани. — Той се прокашля и я поздрави, доколкото му позволяваха силите. — Нямаше да те позная, ако не беше косата.

Стори му се, че по лицето й премина сянка.

— Толкова лесно ли ме забрави? — шеговито се нацупи Ани.

Ала Джеймс не можа да й отвърне по същия лековат начин.

— Не. — Гласът едва излизаше от гърлото му. — Не съм те забравил.

Един поглед през дългите й бледи мигли го убеди, че и тя го помни. Общите им спомени сякаш изпълниха въздуха между двамата. Но какво ли мислеше Ани за тяхната любовна нощ сега, когато знаеше колко греховна е била? Устните й се разделиха. Слабините му пламнаха, когато си я спомни гола в прегръдките му.

Точно тогава се появи Д’Армон. Той я хвана за лакътя.

— Капитане…

Ани се сепна. Докато Джеймс откъсваше очи от любимото лице, Филип продължи:

— Какво удоволствие, че ви виждаме отново, сър! Отсъствахте по-дълго, отколкото очакваше мис Бони. Аз лично нямах търпение да науча, че сте се върнал.

Джеймс не се изненада, когато Филип поиска среща с него на следващата сутрин.

Ала гръмогласният привет на Тереза му спести задължението да отговаря. Появи се до него, като че ли току-що бе чула за завръщането му.

— Мили мой Джеймс! — възкликна тя и поднесе лице за целувка.

Джеймс забеляза, че Ани се усмихва. Спомни си как бе реагирала на дързостта на Тереза предния път. Сега сякаш не отдаваше никакво значение на това.

Колко се бе променила!

Тогава бе пресякъл раздразнението й. Сега бе готов да приветства всеки знак, че тя го иска. Ала Ани, изглежда, нямаше нищо против, че той целува Тереза.

 

 

Нямаше представа как изтърпя цялата ужасна вечер. Беше принуден да разказва на гостите за пътешествията си. Тяхното любопитство за испанците в Карибско море го държеше настрана от Ани, докато Д’Армон се притискаше в нея, сякаш нямаше търпение да дойде първата брачна нощ. Собствените му чувства бяха толкова объркани, че Джеймс не можеше да усети какво изпитва тя към Филип. Маниерите й бяха твърде изискани, за да издадат нещо. Ала той се страхуваше, че упорството на Д’Армон може да означава само едно.

Веднъж му се удаде възможност да говори с нея — когато Д’Армон го повика за един облог, който само Ани можеше да разреши. Според него обаче тя отказала да го направи, докато не се върне настойникът й. Един от младежите зададе въпроса, който терзаеше цял Кингстън. Ани го погледна сериозно.

— Питахме я — по най-различни начини — от кого е наследила тази възхитително червена коса. Но мис Бони само благоволява да ни обясни, че така се е родила. Вие какво ще кажете, сър? Не е ли била докосната от златния тризъбец на Нептун, както предположих аз?

Въпросът го стресна. Очевидно тези глупаци очакваха от него да измисли един от онези митове, които сами плетяха за Ани. Ала техните безсмислени закачки можеха да я накарат да се замисли за родителите си. Сега вече знаеше достатъчно за семейството.

Не знаеше дали да отбягва погледа й. Бе обещал на мистър Бони да запази тайната на Шарки.

Ала гласът й пресече колебанието му.

— Няма нищо, капитане. Можете спокойно да отговорите на тези господа. Аз пазих тайната достатъчно дълго.

Тонът й бе предизвикателен, но вместо незнание, в погледа й имаше непоколебимост. Джеймс веднага разбра, че тя знае.

— Ако вие не им кажете, ще го направя аз. Не познавам майка си, но баща ми имаше огромна червена брада. Нали?

— Да. — Джеймс чакаше да види реакцията й, ала нищо на лицето й не издаде какво чувства. — Майка ти е починала при раждането. Мистър Бони сам ми разказа това. И макар че никога не съм я виждал, вярвам, че цветът на косата ти е наследен от баща ти.

Не беше съвсем сигурен какво очакваше да види, но сълзите в очите и колебливата й усмивка го изненадаха.

— Баща ми беше много смел човек. Загина, докато ме защитаваше. Случи се по време на едно пиратско нападение.

— Да. — Джеймс се прокашля. — Така е.

Ани най-сетне откъсна поглед от неговия и се усмихна на останалите, сякаш нищо особено не се бе случило.

— Ето, господа. Най-после разгадахте тайната на червената ми коса.

Джеймс беше толкова стъписан, че въобще не чу коментарите на другите за историята, която вероятно им се бе сторила безинтересна. Не очакваше, че Ани ще приеме толкова мъдро разтърсващата истина за баща си. Много добре разбра, че той говори за Шарки. Бе го научила. Сигурно сама се бе досетила. И като жена, която е надраскала годините си, намираше това за чудесно. Бе решила да запази доброто и да забрави лошото. Колкото и да й се възхищаваше, Джеймс съвсем не бе предполагал, че тя е толкова зряла.

Знаеше, че Ани може да бъде много предана. Ала нямаше представа, че притежава способността да обича тъй щедро.

Как завиждаше на мъжа, който ще спечели чувствата й!

 

 

Преди края на вечерта Филип отново дойде при него да моли за среща на следващата сутрин. Джеймс нямаше друг избор, освен да се съгласи. Тогава Тереза настоя той да й гостува, за да имат време да уточнят делата на Ани.

Макар че не знаеше какво да каже, Джеймс се надяваше да му се отвори шанс да поговори с Ани, преди тя да си тръгне. Ала щом гостите си отидоха, Тереза го поведе да покаже стаята му. По стълбите разказа за завоеванията на Ани, бързото напредване и интелигентността й, докато самата Ани се заливаше от смях на похвалите. С всяко изречение Тереза забиваше все по-дълбоко ножа в раната, докато прозевките й не приспаха всички.

Разделиха се на последното стъпало под зоркия поглед на Тереза. Джеймс непохватно пожела лека нощ. Очакваше подобен отговор и от Ани, но вместо това тя се приближи към него и като добър й стар приятел се повдигна на пръсти за целувка. Ясните й зелени очи срещнаха само за миг неговите, преди топлите й устни да докоснат бузата му.

— Лека нощ, скъпи Джеймс — прошепна тя. — Толкова съм щастлива, че се върна.

Преди Джеймс да се съвземе от допира е нея и уханието на косата й, тя изчезна. Чу я да затваря вратата на стаята си. Тихото изскърцване отекна като гръм в главата му.

Когато се затвори в стаята си, тръгна да обикаля, изгарян от отчаяна страст. Бе сторил ужасна грешка. Как можеше отново да направи Ани своя? Загуби я от чиста глупост. Трябваше да я свърже, със себе си, когато още можеше. Ако не бе позволил да надделее чувството му за дълг, Ани щеше да е негова още преди месеци — не законно, но това вече не го интересуваше. Преди да опознае висшето общество, Ани може би щеше да се съгласи да му стане любовница. Сега обаче знаеше, че може да получи нещо много по-добро.

Разбира се, тя го и заслужаваше. С нейната грация и чар можеше да има всеки мъж. Заслужаваше достойно положение в обществото. И по всичко изглеждаше, че вече си го бе намерила.

Ала той трябваше да си я върне на всяка цена. Вече не го интересуваше, че е сгоден. Знаеше само, че не може да живее без нея нито ден повече.

До късно през нощта Джеймс остана на прозореца, обмисляйки възможността да я спечели отново. Неочаквано забеляза една слаба фигура да прекосява бързо градината. Човекът беше загърнат в наметало и се криеше. Можеше да е крадец, но един меден проблясък на светлината на фенера разкри, че тайнственият беглец в храстите е само Ани. Реши да й извика от прозореца, но тя бързо изчезна към плажа.

Той хукна по стълбите и скочи от прозореца на приземния етаж. Сладкият аромат на цветята го замая, още преди да стигне до портата на градината. На плажа обаче го лъхна свежият морски бриз.

Отначало се притесняваше, че Ани може да има тайна среща с Д’Армон и я следваше предпазливо. Ала скоро откри, че няма никакъв смисъл. Луната огряваше напълно пустия плаж на мили напред. Огледа се във всички посоки, но забеляза само една сянка, която повече приличаше на петно. Тръгна да бяга. Топлият вятър развяваше косата му. Ботушите му скърцаха глухо по влажния пясък. Отляво се разбиваха вълните и с грохот се пръскаха на пяна.

Въобще не предполагаше колко бе изостанал зад нея. Пустият бряг се белееше подигравателно пред него.

Скоро стигна до сянката и установи, че това е захвърлено наметало. Вдигна го и откри в него момчешки дрехи.

— Ани! — извика той към морето. Страхът гризеше гърдите му.

Събу ботушите си, извика отново и се втурна към вълните, като прескачаше малките, а големите посрещаше с тяло. Водата го измокри до слабините, а бризът охлади кожата му.

— Ани, върни се! — Пръските влизаха в очите му, а солта го задави.

— Джеймс!

Джеймс се обърна и я видя да излиза гола от вълните.

Въздъхна с облекчение, макар че при вида й целият трупан от месеци копнеж го връхлетя като прилив.

Ето я жената, която толкова му липсваше — русалката, която единствено му носеше щастие. Водата се стичаше на струйки от косата й, падаше по раменете и обливаше гърдите й. Вълните се плискаха в червените косъмчета между краката й и ги подреждаха в тайнствени снопчета.

— Ани… — прошепна името й Джеймс и веднага почувства как попада под нейния чар. — Не можах да те открия.

Тя се приближи към него. Подводното течение изобщо не забавяше крачките й. Членът му се възбуди.

Тя беше неговата Афродита, родена от морето.

Сърцето му биеше в петите. Коленете му трепереха под тласъка на вълните. Пръстите му горяха от желание да погали розовите връхчета на гърдите й. Но преди всичко искаше да докосне лицето й.

— Плувах — каза Ани и се изправи пред него. Гласът й се чу над прибоя като въздишка от рая. Голотата й предизвикваше гъдел в гърдите му. Между бедрата му се разминаваха вълните.

Течението го теглеше към нея, сякаш Ани бе земята, а той — луната.

— Изплаши ме. Мислех, че си изчезнала.

— Защо това трябва да те плаши, Джеймс? — Лицето й бе скрито в неговата сянка.

— Не само ме плаши, а направо би ме убило.

Той протегна ръце към нея, Ани извика и се хвърли в обятията му. Прегърна го през шията и обви крака около кръста му. Той я хвана под задника, за да я повдигне към устните си.

Нейните бяха солени. По-гладки отпреди, но все още запазили вкуса на море, който и двамата обожаваха. За миг си помисли, че солта идва от неговите сълзи, примесени с нейните.

— Ани, обичам те — прошепна той между две целувки, без да може да се владее повече. Така бе жадувал да й каже тези думи, че вече не се страхуваше от последствията.

Вълните го удряха в гърба. Дойде приливът и ги изтласка към брега. Топлата вода ги връхлетя и окъпа Ани в пръски. Тялото й стана хлъзгаво в ръцете му.

Джеймс затърси хълмчето между краката й. Тя го стисна още по-здраво и изстена в ухото му. Това възпламени слабините му. Притисна се към нея, за да я обладае.

Ани се задвижи в ритъм, като го предизвикваше непрестанно. Кожата й се плъзгаше като коприна под пръстите му.

Ухапа го по врата. Той отвърна на дивата й милувка, като я дръпна за косата и я опъна назад, за да я целуне по шията. Гърдите й блестяха като кристали на лунната светлина, Джеймс стисна зърното между зъбите си и усети как тя потръпна.

Дрехите му тежаха като котва. Приливът го спъваше. Падна по гръб и повлече Ани със себе си. Започна да се съблича, а и тя трескаво му помагаше. Джеймс се забори с колана, за да освободи напиращия си член. Вълните ги носеха към плажа, а пясъкът драскаше гърба му.

— Ани, вземи ме, любов моя, защото ще избухна.

Ала нямаше нужда да я моли. Ръката й вече го бе намерила, за да го насочи.

— Джеймс, толкова много ми липсваше. — Гласът й се издигна над грохота на морето, думите сякаш се вляха в пулса на сърцето му.

— Обичаш ли ме, Ани? — Стенанията й на екстаз изпълниха гърдите му. Той я хвана за косата и задъхано извика: — Кажи ми кого искаш.

— Теб искам, Джеймс. Обичам те. — Ани почувства мощния му тласък, когато проникна в нея, и стисна хълбоците му между бедрата си.

Той беше толкова топъл вътре в нея. Обгърна го и го погали.

— Ани, толкова ми липсваше…

Над главите им се разби вълна и ги преобърна настрани. Въртяха се с всеки талаз като видри, родени във водата. От солта очите я смъдяха, носът й беше пълен с вода, но въпреки това Ани не искаше да пусне Джеймс. Бе го спечелила и сега той й принадлежеше.

Когато и двамата достигнаха върха на насладата, Джеймс се изправи с усилие на крака и я отнесе на брега. Погледите им се кръстосаха на лунната светлина. В неговите очи пробягна сянка.

Отпусна се до нея, като я прегърна през гърдите, за да я чувства близо до себе си. Целуна я по клепачите, после по страните и накрая плъзна език по устните й. След една последна дълбока целувка той се отмести настрана, за да може да наблюдава косата й.

Все още зашеметена от страст, Ани забеляза как луната си играе с чертите му. Проследи с пръсти очертанията на лицето му.

Челото му беше толкова здраво и тъмно, като носа на боен кораб. Миглите му бяха слепени, като че ли от сълзи. Носът му бе прав и с бронзов загар от безмилостното слънце. Устните му излъчваха нежност.

— Обичам те, Ани. Опитах се да се владея, но не мога да се боря повече. Полудявам, като си те представя с Д’Армон. Моля те, кажи ми, че не го обичаш.

— Не го обичам. Опитах се, защото мислех, че ти искаш това от мен. Но той не може да бъде като теб.

— Слава богу.

За пръв път Ани го чуваше да изрича тези думи като истинска молитва.

— Ами твоята годеница?

Джеймс затвори за миг очи. Обърна се по гръб и се загледа в звездите.

Ани се сгуши до него.

Джеймс я прегърна и я издърпа до гърдите си.

— Ани, трябва да замина за Англия. Обвързан съм с договор да се грижа за лейди Оливия и баща й, лорд Фиг. Докато не се освободя от това задължение, не мога да се оженя за теб.

Той млъкна и тя почувства пулса на сърцето му.

— Често се случва да се венчаят двама души, които не се обичат. Такива бракове са просто сделка. Искам да открия начин двамата с теб да бъдем заедно. И ще го направя. Но още не зная как. Вярваш ли ми?

Тереза я бе предупредила, че Джеймс не бива да я люби, преди да се ожени за нея. Ала Ани не събра сили да спази този съвет. Обичаше Джеймс. Двамата бяха спали веднъж и той я направи щастлива. Единственото, което имаше значение сега, бе Джеймс отново да я люби. Толкова много го бе желала на соарето тази вечер, че едва успя да прикрие чувствата си. Както всяка вечер след раздялата им, излезе да поплува през нощта, за да се успокои.

Сега той беше тук и искаше да бъде с нея, както и тя с него. Тереза й бе говорила за силата на любовта. Вече нямаше нужда да се преструва.

— Ще дойда с теб, Джеймс — прошепна тя и го прегърна.