Линда Хауърд
Невинни лъжи (9)

Девета глава

Джей бе очаквала, че Стив ще се нахвърли жадно върху нея, но за нейно облекчение той явно имаше други грижи. През следващата седмица той прекара дните си като обикаляше хижата и бараката и проучваше високопланинската ливада наоколо, напрегнат и бдителен, като котка на непознато място. Часовете, които прекарваше, бродейки в снега го изморяваха и много често заспиваше веднага след вечеря. Джей се тревожеше, докато накрая разбра, че това е естествена част от неговото възстановяване. Рехабилитацията в болницата беше поставила началото, но му оставаше много, докато възстанови изцяло силите си. Дългите разходки имаха за цел, както опознаването на новата територия, така и възстановяването на предишната му издръжливост. В края на изминалата седмица той бе започнал да се успокоява, но все още обхождаше определен периметър около хижата, като си отваряше очите на четири и проверяваше наоколо за неканени гости.

Струваше й се, че са толкова изолирани от света, че неговата предпазливост беше непонятна за нея, но предполагаше, че е вкоренена в него. Наблюдавайки го, тя имаше възможност да разбере по-добре що за човек е. Беше изключително подходящ за своята професия. Инстинктивно знаеше какво да направи, без да е необходимо да разчита на паметта си.

Когато заякна достатъчно, започна да сече дърва, за да имат достатъчно в запас. Отопляваха се предимно с камината, за да пестят гориво. Хижата беше толкова уютна и добре изолирана, че отлично задържаше топлината и един хубав огън беше достатъчен да поддържа цялото жилище топло. В началото ръцете му бяха възпалени и покрити с мехури, въпреки че носеше ръкавици, но постепенно заздравяваха. След известно време, освен всичко друго започна и да тича, но не по ливадата, където всичко се виждаше. Тичаше между дърветата, изкачваше се и слизаше по склоновете на хълмовете, избирайки умишлено най-стръмните пътеки и с всеки изминал ден краката му ставаха все по-силни, дишането малко по-леко и постепенно той увеличаваше натоварването.

Джей обожаваше тези първи дни в хижата, разположена високо, сред огромната тиха ливада. Понякога единственият шум беше този на вятъра в клоните на дърветата. Свикнала от рождение с шума на големия град, просторът и тишината я караха да се чувства така, сякаш се е преродила в нов свят. И последната следа от напрежението на предишния й живот избледня и изчезна. Беше сама в планината с мъжа, когото обичаше, и нищо не ги заплашваше.

Той започна да я учи как да кара кола в снега. За Джей беше забавно да подскача с джипа през ливадата. Според Стив — това се налагаше за в случай че нещо му се случи и се наложи тя да шофира. Нищо чудно от това да зависи живота й.

През третата седмица от престоя им заваля обилен сняг. Джей се събуди рано в един свят, където всеки звук беше приглушен. Тя стана, за да надзърне през прозореца към дълбоките преспи от току-що навалял сняг, после се търкулна обратно в топлото легло и мигновено заспа. Когато се събуди отново беше почти десет и се почувства приятно отпочинала и ужасно гладна.

Облече се набързо и разреса косите си, като се питаше защо хижата е толкова тиха. Къде ли беше Стив? Надзърна в стаята му, но вътре беше празно. В кухнята я чакаше кана кафе и тя изпи една чаша, застанала права до прозореца, взирайки се в редицата от дървета, за да открие някаква следа от него. Нищо.

Озадачена, тя допи кафето и се върна в стаята си, за да обуе чифт топли ботуши; после облече астраганеното си палто и нахлузи дебела плетена шапка. Беше необичайно за Стив да излезе, без да й каже къде ще бъде и колко дълго ще отсъства. Чудеше се какво ли прави и защо не я е събудил. Възможно ли е да е пострадал? Разтревожена тя слезе по задните стълби.

— Стив — извика тя тихо, тъй като се страхуваше да повиши глас.

Ливадата беше толкова тиха, че за първи път й се стори, че нейната отдалеченост представлява заплаха, а не безопасност. Имаше ли още някой там?

Следите от стъпките му се открояваха ясно върху пресния сняг. Личеше, че е отишъл няколко пъти до купчината с дърва, за да попълни запасите в къщата, тъй като между двете имаше отъпкана пътека; след това се бе изкачил по склона и бе навлязъл в гората. Джей изрови ръкавиците си от джоба и ги сложи. Прииска й се да бе увила шал около носа и устата си. Въздухът беше толкова студен, че сякаш бе на кристалчета. Загърна яката на палтото около врата си и тръгна по следите на Стив, стъпвайки внимателно в неговите, защото беше по-лесно, отколкото да гази в снега. Под дърветата снегът не беше толкова дълбок и се вървеше по-лесно, но Джей се придържаше към стъпките на Стив. Гъстите иглолистни дървета с натежали от сняг клони смекчаваха шума и го заглушаваха напълно. Едва чуваше собственото си дишане и скърцането на снега под ботушите. Искаше й се да извика името му отново, но не смееше, сякаш щеше да оскверни тази притихнала катедрала в бяло, черно и зелено.

Опита се да се движи още по-безшумно, като избираше пътя си между дърветата и се стараеше да се слее с гората. После изведнъж изгуби следите му. Застана под натежалите клони на един смърч и се огледа, но следите свършваха тук. Сякаш беше изчезнал. Не беше възможно да вървиш в снега, без да оставиш следи! Но под дърветата нямаше ни следа. Тя погледна нагоре, питайки се дали не се е покатерил на някое дърво и не седи там, присмивайки се над нея. Отново нищо.

Здравият разум й казваше, че е направил някакъв номер, но следите му трябваше отново да се появят някъде. Помисли малко, после започна да се движи бавно, като непрекъснато разширяваше кръга. Стъпките им трябваше да се пресекат някъде.

След петнадесет минути вече беше вбесена. Да върви по дяволите! Играеше си с нея. Не беше честно, като се имаше предвид подготовката му. Ставаше й все по-студено и умираше от глад. Нека се прави на Даниел Бун; тя ще се върне в хижата и ще приготви закуска — само за себе си!

Реши да му направи напук като се върне също така предпазливо, както бе дошла; вероятно би могла да го остави тук да се прокрадва и крие от нея, докато тя си седи удобно на топло в хижата, хапвайки си топла закуска. Щеше да се появи след малко, самата невинност, но щеше да се наложи сам да си приготви проклетата закуска. Надут самохвалко!

Тя се запромъква обратно към хижата, притискайки тялото си колкото е възможно по-плътно към дърветата, като спираше често, за да чуе някой издайнически звук, преди да пристъпи към следващото дърво и се озърташе на всички страни, преди да направи следващата крачка.

Негодуванието й нарастваше и тя започна да обмисля какво би могла да направи, за да му отмъсти, но повечето от идеите й изглеждаха смешни и жалки. Това, което наистина й се искаше да направи, бе да го удари. Силно. Два пъти.

Тъкмо бе започнала да се промъква покрай едно дърво, когато кожата на тила й настръхна и тя застина на място, а сърцето й подскочи уплашено от познатото усещане за опасност. Не чуваше и не виждаше каквото и да било, но усещаше някой или нещо съвсем наблизо. Дали имаше вълци в тези планини? Или мечки? Без да движи нищо друго, освен очите си, тя се огледа за нещо, което би могла да използва като оръжие и най-сетне зърна очертанията на един прът, заровен в снега. Съвсем бавно тя се наведе да го вземе, с изострени до краен предел сетива.

Нещо твърдо и тежко я удари през средата на гърба, а от следващия удар ръката й остана като парализирана. Беше повалена по корем върху снега, борейки се да си поеме въздух, без да може да движи ръцете си. Не можеше дори да извика. Някой рязко я обърна по гръб и опря нож в гърлото й.

Изумена, ужасена, останала без дъх, тя се вторачи в чифт присвити, зловещи очи, жълти като очите на орел. Очите му се разшириха, когато я позна, после той отново ги присви гневно. Пъхна зловещия нож обратно в ножницата и свали коляното си от гърдите й.

— По дяволите, жено, можех да те убия. — Гласът му стържеше като ръждясало желязо. — Какво правиш, по дяволите?

Джей се гърчеше на земята, без да може да си поеме въздух, питайки се дали няма да умре от задушаване. Гръдният й кош гореше и не можеше да задържи погледа си в една точка.

С рязко движение Стив я накара да седне и я потупа по гърба няколко пъти, толкова силно, че я заболя, но поне въздухът нахлу обратно в гърдите й. За малко не се задави, когато дробовете й се разшириха отново и в очите й бликнаха сълзи. Тя се задъхваше и кашляше, а Стив я потупваше по гърба, но гласът му беше суров.

— Ще се оправиш. Това е по-малко, отколкото заслужаваш и много по-малко от това, което можеше да се случи.

Нямаше намерение да го прави, но с крайчеца на окото си съзря пръта, този, към който се присягаше, когато я удари и в следващия миг той се отзова в ръката й. Напълно обезумяла, тя замахна с цялата сила, която яростта бе породила у нея. Той избягна първия удар и отскочи назад, за да избегне втория. Тя отскочи вляво, опитвайки се да го притисне към някое дърво, за да не може да избяга толкова лесно и замахна отново. Той се опита да сграбчи пръта, но тя пресрещна китката му с едно мощно „фрас!“, после събра сили за нов удар. Стив се наведе като изруга отново и се хвърли върху нея. Тя го удари по гърба с пръта в същия миг, в който той заби рамото си в стомаха й достатъчно силно, за да я повали отново.

— По дяволите — изкрещя той, като се надвеси над нея, приковавайки китките й към земята. — Успокой се! По дяволите, Джей! Какво ти става?

Тя се извиваше и подскачаше, опитвайки се да се освободи от него. Той заклещи тялото й с колене, предусещайки намеренията й и пръстите му се забиха толкова дълбоко в китките й, че бе невъзможно да ги освободи. Най-сетне тя спря да се бори и го погледна гневно и безпомощно, с очи като сини пламъци.

— Пусни ме!

— За да ми разбиеш главата с проклетата тояга? Няма да стане!

Тя си пое дълбоко въздух треперейки и се наложи да каже почти спокойно:

— Няма да те ударя с тоягата.

— Ужасно си права — изсумтя той, пускайки ръката й, за да сграбчи тоягата да я запрати надалеч със свободната си ръка.

Джей избърса снега от лицето си, а Стив освободи гърдите й от тежестта си. Тя седна и свали плетената шапка от главата си, за да я изтърси от снега. Застанал на едно коляно, той изтупа снега от гърба й.

— Би ли ми обяснила какво си мислеше, че правиш? — попита рязко той.

Отново я обзе ярост и тя замахна към него. Мъжът рязко отдръпна главата си назад, навреме, за да избегне юмрука й, но мократа шапка в ръката й го перна доста силно през лицето. Светкавично тя се озова отново по гръб.

— Опитай още веднъж и ще ти се наложи да ядеш права цял месец! — процеди той през зъби.

В отговор тя избухна.

— Само опитай! Когато се събудих и не те намерих се разтревожих, че може да си пострадал и тръгнах да те търся. След това ти започна да ми се перчиш със своите номера на суперагент, като не ми позволяваше да те открия, докато ми дотегна и тръгнах обратно към хижата. Тогава ти ме повали на земята, извади нож и се разкрещя. Заслужаваш да те ударя с тоягата.

Той я погледна разпалено, поглъщайки жадно разрошените й коси, гневните сини очи и решително стиснатите устни. Изруга тихо и зарови пръстите си в меднокестенявите кичури, като не й даваше да помръдне и впи устните си в нейните. Целувката му беше яростна и ненаситна. Изведнъж бе обезумял от желание да почувства устните й, да усети вкуса им. Тя замахна с крак и той с бързо движение я повали върху снега. Тя изстена и той я целуна жадно. Изведнъж пламна цяла, усещайки как яростта й се превръща в огнена страст. Зарови пръсти в косата му, отвръщайки на целувката му със същия плам. Той инстинктивно притисна бедрата си към тялото й, сякаш отказваше да приеме плътната преграда от дрехи помежду им и тя усети как кръвта й пламти като лава. Разкопча грубо дебелото й палто и го разтвори, поставяйки ръце върху гърдите й, но тя все още бе недостъпна за него поради ризата и сутиена и тази близост не му беше достатъчна. Дръпна рязко ризата, при което три от копчетата изхвръкнаха, загубвайки се в снега и я разтвори. Студеният въздух връхлетя тялото й и тя извика, но той заглуши звука с устните си. Сутиенът й се закопчаваше отпред; лесно се справи с него и смъкна тънкия плат от белите й, настръхнали гърди. Зърната — твърди и щръкнали от студа — се забиха в дланите му, когато постави ръце върху гърдите й.

Той вдигна глава.

— Искам те — изстена приглушено. — Сега. — Желанието го връхлетя със същата страст, с която искаше да я обладае. Докосна гърдите й с горещите си устни и започна да ги целува, заслушан в неразбираемите звуци на удоволствие, които тя издаваше.

Желаеше го до смърт, въпреки че я беше изплашил и наранил, въпреки че я беше вбесил повече, от което и да е човешко същество. Беше освободил страстта, която винаги е била в кръвта й, и тя не можеше да я обуздае. Ръцете й трепереха, цялото й тяло трепереше, а тя искаше още.

Той отдели устни от гръдта й и резкият допир на студения въздух до влажната й плът беше толкова болезнен, че тя изстена. Очите им се срещнаха, нейните — широко отворени и замъглени от внезапна страст, неговите — присвити и горящи от желание и тя разбра какво иска той, разбра, че чака мълчаливо нейния отговор. Знаеше, че ако му даде и най-малкият знак на безмълвно съгласие, щеше да я обладае тук, върху студения сняг и цялото й тяло пулсираше от желание да му позволи да направи точно това. Понечи да прошепне името му; после ужасът я заля като ледена вълна и тя впи поглед в неумолимото му лице, докато чакаше да му отговори. Не знаеше името му. Можеше да го нарече Стив, но той не беше Стив. Това лице не беше на Стив. Тя го познаваше и го обичаше, но той беше един непознат.

Той намери отговора във внезапно застиналото тяло под него. Изруга яростно ставайки на крака, като разтриваше тила си с ръка, сякаш това би могло да намали възбудата му. Джей се опитваше несръчно да загърне ризата си, но копчетата ги нямаше, а ръцете й трепереха твърде силно, така че накрая просто закопча палтото си и се изправи. Само преди миг гореше цялата, а сега трепереше от студ. Цялата беше в сняг. Разтърси коси и изтупа джинсите и палтото си колкото можеше, после намери плетената си шапка, но тя беше покрита със сняг отвътре и отвън и щеше да бъде по-лошо да я сложи, отколкото да не носи нищо. Без да продума и без да може да го погледне, тя се запъти към хижата.

Хвана я грубо за рамото и я накара да се обърне.

— Кажи ми защо, по дяволите! — изкрещя той грубо.

Джей преглътна мъчително. Не бе възнамерявала да го спре и не можеше да обясни ужасния страх, с който живееше всеки миг, всеки ден.

— Казах ти вече — успя да промълви най-сетне. — Има основателни причини. — Една сълза се търкулна по бузата й, образувайки солени кристалчета, преди да стигне до брадичката й.

Лицето му се промени, част от гнева и безсилието му го напуснаха и той изтри сълзата й с ръкавицата си.

— Така ли? Не разбирам тези твои причини. Естествено е да се желаем. Колко дълго още мислиш, че мога да живея като монах? Колко дълго още можеш да живееш като монахиня. Това не е призванието ми, скъпа, а и няма да ни е за първи път, по дяволите!

Стори й се, че ще изпищи. Искаше й се да крещи, да се изсмее, но щеше да изглежда странно. Копнееше да му каже истината, но най-много от всичко се страхуваше да не го загуби, така че най-после действително му каза истината или поне част от нея.

— Това ще бъде първият път — каза тя с писклив глас, задушавайки се от думите. — Този път. И това ме плаши.

Отново си тръгна и този път той не я спря. Когато се върна обратно в хижата цялата трепереше от студ и стоя дълго под душа, после си облече сухи дрехи. От кухнята долетя миризмата на прясно кафе, тя я последва, и го свари да пържи бекон и да разбива яйца в една купа. Той също се бе преоблякъл и тя потрепери от физическото му въздействие и от едно внезапно прозрение. Беше висок и мускулест, силен като пума, раменете и гърдите му опъваха ризата по шевовете. През седмиците, които бяха прекарали тук, бе понапълнял и заякнал, а косата му бе пораснала и дори беше малко дълга. В него имаше нещо първично и опасно и толкова мъжествено, че тя потрепери инстинктивно. Вече не беше пациент. Беше възстановил както здравето си, така и силата си. Беше тръгнала с него, защото се тревожеше и гледаше на него като на ранен воин. Сега разбра, че не е. Подсъзнателно бе проумяла това, докато се бореше с него. Преди не би направила това.

Той я погледна с изпитателен поглед.

— Сварих кафе. Изпий една чаша! Все още изглеждаш разтреперана. Наистина ли мисълта да спиш с мен те плаши толкова много?

— Ти ме плашиш. — Думите се изплъзнаха от устата й. — Кой си ти? Какъв си?

Замръзна неподвижно, проумявайки, че тя се е досетила.

— Каза, че използвам номера на суперагент.

— Да — съгласи се тихо тя и разбра, че наистина се нуждае от кафето.

Наля си една голяма чаша и се загледа за малко в издигащата се пара, преди да отпие от него. Защо каза това? Не искаше да го каже. Измъчваше се, страхуваше се, че това ще отключи спомените му и той ще си тръгне, но не по-малко се страхуваше, че може никога да не си възвърне паметта. Беше уловена, склещена в капан, защото не можеше да бъде неин, докато не си възвърне паметта и не избере нея. Ако изобщо го направи. Може просто да си тръгне, връщайки се към истинския си живот.

— Не мислех, че знаеш — каза той безизразно.

Тя рязко вдигна глава.

— Искаш да кажеш, че наистина си бил агент?

— Трябва да има нещо повече от вероятността да съм видял нещо преди експлозията. Правителството не действа по този начин. Направих предположение и Франк го потвърди.

— Какво ти каза? — Гласът й беше едва доловим. Такава беше и усмивката му, но и малко безразлична.

— Това е в общи линии. Не може да ми каже повече поради обстоятелствата. В момента представлявам заплаха за сигурността. А ти как се досети?

— По същия начин. Просто реших, че трябва да има нещо повече.

— Това, което съм ли е истинската причина да ме отблъснеш?

— Не — прошепна тя, с очи пълни с болка и желание.

Как бе възможно любовта към един мъж да причинява толкова болка? Но това наистина бе възможно, когато той беше този мъж.

Цялото му тяло беше напрегнато, устата изкривена. Гласът му беше дрезгав.

— Спри да ме гледаш така. Това е всичко, което мога да направя, за да се сдържа да не разкъсам дрехите ти и да те поваля на тази маса, а това не е начинът, по който искам да те имам. Поне не този път. Така че спри да ме гледаш така, сякаш ще се разтопиш, ако те докосна.

Но аз ще се разтопя, помисли си тя, макар че извърна очи. Думите му я накараха да пламне и да се разтрепери, мислейки си за това, което бе описал, виждайки ясно картината в съзнанието си. Щеше да бъде грубо, страстно и чисто сексуално преживяване. Ако я докоснеше, желанието им щеше да пламне в миг.

Той прекара по-голямата част от деня отвън, но напрежението помежду им не стихна. То витаеше наоколо осезаемо и тягостно като мъгла. Когато тъмнината най-сетне го застави да се прибере, очите му я изгаряха всеки път, щом я погледнеше. Непознати досега инстинкти я тласкаха към него, независимо от аргументите срещу задълбочаването на връзката им, които разумът й подсказваше. Тази нощ лежеше сама в леглото и изгаряше от желание да отиде при него и да прекара дългите часове на нощта в обятията му. Той беше прав — какво значение имаха нейните аргументи? Вече беше твърде късно. Вече го обичаше за добро или лошо. Това беше истинската опасност, а за нея отдавна бе късно. Това, че го отблъскваше, нямаше да намали болката, ако се случеше най-лошото и го загубеше.

Но не отиде. Нещата често изглеждат по-различни на дневна светлина, отколкото когато лежиш сам в мрака, но не предпазливостта бе това, което я накара да остане в леглото си. Обстоятелствата и без това бяха доста сложни; трябваше да го нарича с име, което не беше негово, трябваше да се преструва, че той е някой друг, а тя искаше да може да го погледне в очите, докато се любят. Повече от всичко искаше да узнае истинското му име, да може да го нарече с него в сърцето си; и тъй като това не бе възможно, искаше да гледа очите му, защото бяха неговите очи.

През нощта задуха топъл вятър и пропъди онзи природен механизъм, който ги бе затрупал с пресен сняг. Майката природа сигурно се смееше самодоволно, докато разтопяваше бързо дълбоките снежни преспи с топлите си ветрове, докосвайки ги с един лек полъх на пролетта, до която оставаше повече от месец. Разтопеният сняг се стичаше от дърветата, наподобявайки шума на дъждовни капки и понякога през нощта се чуваше трясък, когато някой клон се освобождаваше от снежния товар.

Със затоплянето на времето Джей стана още по-неспокойна и се събуди призори. Когато погледна навън, едва повярва на очите си. Топлият вятър беше превърнал тяхната приказна снежна страна в прогизнала, кафява ливада, осеяна тук-там със смаляващи се преспи сняг. Разтопеният сняг все още капеше от покрива и горещият въздух я караше да се чувства така, сякаш ще се пръсне. Как беше възможно да се случи толкова бързо?

— Горещ вятър — обади се Стив зад нея и тя се извърна с разтуптяно сърце.

Не го бе чула да се приближава, но той се движеше като котка. Изглеждаше толкова ядосан, че тя за малко не отстъпи назад. Погледът му беше студен и суров, а страните му бяха по-тъмни от леко наболата брада. Той отмести погледа си от нея и погледна към прозореца.

— Радвай му се, докато можеш. Докато е тук, ще ни дава усещането за пролет, а когато си отиде, снегът ще дойде отново.

Закусиха в мълчание и той излезе веднага след това. По-късно същата сутрин Джей чу мощните удари на брадва върху дърво и надникна през прозореца. Беше свалил палтото си и работеше по риза, запретнал ръкави над лактите. Не беше за вярване, но под мишниците и по средата на гърба му се бяха образували тъмни петна от пот. Наистина ли беше толкова топло?

Тя излезе пред вратата и изложи лицето си на топлия, изпълнен със сладко ухание вятър. Беше невероятно! Кожата й пламна. Температурата беше с около петнадесет градуса по-висока от предишния ден и слънцето прежуряше от безоблачното синьо небе. Изведнъж дънките и вълнената риза натежаха на гърба й и кожата й заблестя от пот. Като дете пощръкляло от пролетта, тя изтича в стаята си и свали тежките дрехи, които я задушаваха. Не можеше да ги понася нито миг повече. Искаше да усети допира на въздуха до голите си ръце; искаше да се почувства свежа и волна като вятъра. Какво от това, че зимата можеше да се върне всеки миг. Точно сега беше пролет!

Извади любимата си лятна рокля от дрешника и я нахлузи през глава. Беше от бял памучен плат без ръкави, с изрязано деколте и прекалено тънка за тази температура, която вероятно беше около двадесет градуса, но идеално подхождаше на настроението й. Някои поводи просто трябваше да бъдат отпразнувани и този вятър беше един от тях.

Тананикаше си тихичко, докато приготвяше обеда. Мина известно време, преди да забележи, че Стив не беше до купчината с дърва. Ако се бе запилял някъде точно по обед, тя щеше да обядва сама, а той можеше и да не яде. Все още не му беше простила напълно за вчера.

После дочу шум откъм входа на хижата и свали супата от огъня, преди да отиде до предната врата. Беше докарал джипа отпред и го миеше. Домашната атмосфера в гледката я привлече навън към верандата и тя седна на най-горното стъпало, за да го наблюдава.

Той вдигна поглед към нея и очите му светнаха при вида на роклята.

— Не си ли се поувлякла малко?

— Чувствам се добре така — каза тя и това беше вярно.

Свежият въздух бе и мразовит и топъл. Беше прекрасно да усеща как слънчевите лъчи се разливат по тялото й. Той също бе отстъпил пред топлината, извадил от панталоните разкопчаната си риза.

Тя го наблюдаваше как ту търка, ту мие, като всеки път се налагаше да спре да търка, за да вземе маркуча и да измие сапуна. Най-накрая тя слезе долу, за да вдигне маркуча, който той бе оставил.

— Ти сапунисвай, аз ще мия.

Той изсумтя.

— Да не би да очакваш да се споразумеем така и за чиниите?

— Според мен ще е напълно справедливо. Все пак аз готвя.

— Но аз трябва да ям всичката тази храна, за да не отиде на боклука.

Тя го погледна ядосано.

— Горкичкият. Ще видя какво мога да направя, за да снема този товар от плещите ти.

— Жени. Закачи ги лекичко и побесняват. Някои хора просто не разбират от шега.

Джей насочи маркуча към участъка, който бе сапунисал току-що, но той нямаше време да се отдръпне и струята се разби в джипа с все сила и изпръска лицето и дрехите му. Той отскочи назад и изруга.

— По дяволите, внимавай какво правиш!

— Някои хора просто не разбират от шега — отбеляза Джей мило и насочи струята към него.

Той извика от изненада, когато студената вода заля тялото му и се втурна към нея с вдигнати ръце, за да отклони струята от лицето си. Джей се изкикоти и се втурна да заобиколи джипа, после отново успя да го напръска, когато се обърна да я погледне.

Той отметна назад мократа си коса и онези дяволити жълти пламъчета проблеснаха в очите му.

— Сега ще си го получиш — каза той, като се засмя и с един скок се намери върху капака на джипа. Джей изпищя и избяга към задната част, но маркучът се закачи, докато го влачеше след себе си. Тя го задърпа неистово, когато Стив скочи леко на земята. Той се изсмя така, че тя изпищя отново, захвърли маркуча и хукна да се спасява.

Той сграбчи маркуча, насочи го на другата страна и се втурна към предницата на колата, за да го освободи. За малко не се блъсна в нея.

— Почакай — каза тя, като се смееше и молеше с вдигната ръка. — Обед е. Дойдох да ти кажа. Супата е готова… — Силната струя я плисна в лицето.

Водата бе почти непоносимо студена. Тя изпищя и се опита да избяга, но той беше зад нея всеки път, когато се обърнеше и водата я заливаше от глава до пети. Единственият начин да се спаси беше да го атакува, затова хукна право срещу него. Той се смееше като някакъв маниак, но смехът му секна рязко, щом насочи струйката нагоре, така че водата плисна точно в устата му. Бориха се кой да управлява струйника, като крещяха и се смееха, а ледената вода ги заливаше целите.

— Край, край — крещеше тя, отстъпвайки назад. Нямаше начин да се измокри повече, но същото важеше и за него. Изпита задоволство, че бяха излезли наравно.

— Предаваш ли се? — попита той.

Тя се изсмя:

— Защо да се предавам? И двамата сме вир-вода.

Той помисли малко и кимна. После отиде до крана, за да го спре и започна да навива маркуча.

— Не се предаваш лесно. Това ми харесва.

— Точно така. Подмазвай ми се. Просто искаш да си сигурен, че няма да престана да ти готвя.

— При създалата се ситуация бих приел от теб всичко, на което бих могъл да се надявам.

Изведнъж безгрижната веселост се изпари. Той остави маркуча и се изправи, лицето му придоби сериозно изражение, щом я погледна.

Джей усети как дъхът й спря. В този миг й се стори по-красив от всякога, измокрен до кости, с прилепнала назад коса, спешно нуждаеща се от подстригване, с очи горящи от мъжка страст. Бавно остави погледа си да се плъзне по лицето й, после надолу по тялото, като проследи очертанията му, без да бърза.

Тогава разбра, че той можеше да види нещо повече от очертания. Прилепнала така към тялото й, бялата памучна рокля беше почти прозрачна. Не можа да се сдържи и погледна надолу. Зърната й се открояваха ясно под мокрия плат и роклята прилепваше плътно към бедрата й. Слънцето прозираше през плата, така че все едно че бе гола, макар да бе с рокля.

Срещна погледа му и замръзна на място. Гледаше я, без да трепне, с толкова необуздана мъжка страст, че сърцето й подскочи, което накара кръвта й да забушува във вените. Краката й се разтрепериха, щом усети тялото й да откликва пламенно и си пое дълбоко въздух.

Той рязко вдигна глава. За миг остана неподвижен. Устните й бяха леко разтворени и потрепваха. Погледът й беше унесен. Той изведнъж престана да я гледа и потрепери. Тя не можеше да помръдне. Той се приближи, без да сваля очи от нея, невиждащ и нечуващ нищо, като подивял мъжкар, възнамеряващ да се чифтоса. Дишаше дълбоко и тежко с разширени ноздри. Водата се стичаше по него, докато се движеше. Тя стоеше в очакване, тръпнеща от желание и страх, защото разбираше, че е спрял да се владее. Обзе я трескав ужас, който я вледени, но в същото време я изпълни със силно, почти болезнено предчувствие.

После ръцете му я сграбчиха и тя изстена на глас, освободена от напрежението.

Нямаше време да реагира. Бе очаквала да я вдигне на ръце и да я отнесе в леглото, но той бе отишъл твърде далеч, за да обръща внимание на изискаността. Нищо друго нямаше значение за него, освен да я направи своя, точно в този миг. Повали я на студената, влажна земя, която въпреки топлия вятър бе скована от продължителния зимен студ. Джей извика, когато гърба й докосна ледената пръст и неволно изви тялото си нагоре, за да я избегне. Силните му ръце я притиснаха обратно и той покри тялото й със своето, приковавайки я надолу. Рязко дръпна роклята нагоре и я събра на кръста й.

— Разтвори крака — гърлено каза той, въпреки че вече разтваряше коленете й.

Възбудата се разля по тялото й.

— Да — прошепна тя, вкопчила пръсти в раменете му. Желаеше го толкова силно, че нямаше значение къде бяха или колко нетърпелив беше той. По-късно щеше да има време за прелъстяване и за тревоги. В този миг съществуваше само това бързо, примитивно съвкупление.

Нямаше предварителни ласки, нежни милувки или докосвания. В продължение на месеци между тях бе имало твърде много, без да стигат до край и изведнъж всички прегради рухнаха. Разкъса бельото й и смъкна панталоните си. Разтвори краката й и се наведе над нея.

Тя изстена тихо от болка, когато се опита да проникне в нея и не успя. Той се намести и опита отново, този път навлизайки дълбоко в нея. Шок разтърси тялото й, когато се опита да го приеме, и тя изстена. Той се подпря на лактите си и Джей го погледна замаяна. В жълтеникавите му очи имаше необуздан плам, лицето му беше твърдо и решително, жилите на врата му се изопваха. Тя изви нагоре тялото си, за да го приеме и сърцето й щеше да се пръсне от любов. Това бе желала, да види лицето му, да види жадния му, орлов поглед, да запечати образа му в съзнанието и в сърцето си, така както докосванията му оставяха отпечатък върху тялото й. На фона на ледената земя под нея, надвисналото над тях ясносиньо небе и яркото слънце върху лицето му, те бяха чисти и първични като всичко, което ги заобикаляше. Нямаше значение как беше името му, или с какво се занимаваше, той беше нейният любим, нейният мъж.

Това беше за него. Тя повдигна бедрата си, за да посрещне тласъците с разтреперано тяло. Той изстена неясно и плъзна ръце под нея, за да я повдигне още повече, сякаш искаше телата им да се притиснат толкова плътно, че да се слеят, после се отпусна конвулсивно.

Тя го притисна здраво, увила крака около бедрата му и ръце около раменете му, когато той се отпусна върху нея, задъхан и разтреперан. Повтаряше „обичам те“ отново и отново, въпреки че устните й се движеха безмълвно и само топлите ветрове можеха да я чуят. Затвори очи, усещайки топлия вятър върху страните си и тежестта на тялото му в нея и върху нея и знаеше, че каквото и да се случеше, когато си възвърнеше паметта, това грубо, бързо обладаване я бе направило негова по начин, който нищо не можеше да промени.