Мерерид Поу Дейвис
Компютърът също е поет

Нека затворим вратата и прогоним шума. Това е ритуал. Нека открием

източника на ток.

 

Хайде да говорим.

 

Това е разговор през стъкло. Дискурс от малки, бързи неонови думи,

светулки във формалната градина на екрана, нищо общо

с неловкото, несмело докосване с ръка

на забравена страница.

 

Хайде да говорим.

 

Този компютър не е много по-различен от онези, които контролират

сърца и управляват жизнени процеси.

 

А компютърът, със своите импулси и светлина, не е

особено различен

от импулсите и светлината в моето сърце.

 

Хайде да говорим.

 

Ние сме в една чужда страна. Аз я уча на моя език.

 

И до мен идват блестящи отговори, сякаш от далечна страна, техните импулси и светлина

ме изпълват с трепет. Само

компютърът и аз

ги разбираме.

 

Хайде да говорим.

 

И моят собствен език, познатият ми текст: виждам ги как променят

формата си — във сребърна повърхност, пъстър букет, удивителна процесия,

блестящи вестоносци, по-ярки от всичко,

което някой някога е виждал.

 

Говорим. Компютърът е поет.