Мерерид Поу Дейвис
Над един аперитив

Ела, светлина на моя живот,

тази нощ

нека бъдем жестоки,

 

да подмамим момичето малко,

което наричат „Любов“,

тази нимфа нехайна —

 

не помъдрява тя

и все забравя да остави

крилата си зелени, крехки

у дома,

когато покрай нас прелита, като самото лято

 

да сме жестоки,

да я наречем

 

наше детенце мило

със невинната усмивка

косите — пълни със цветя

ръцете сключени и пълни със листа блестящи

 

нека извикаме онази

която наричат „Любов“

 

и отмъщавайки за нещо

почти забравено

косите да отрежем

ръцете й да прободем

да изгорим очите

 

и помежду си, усмихвайки се

над един аперитив,

нека отскубнем и разкъсаме

 

крилете й сияйни, крехки и зелени.