Кристофър Мередит
Посещения у дома

Обикновено носеше бонбони,

плодови дражета, които не обичах,

но можех ли да му го кажа!

Оставяше кутията за сандвичи

        на перваза на прозореца,

разхлабваше колана на своя дъждобран

и се навеждаше да ми ги подаде.

Четях си комиксите и ги вземах, без да вдигам поглед.

 

Ала веднъж, без всякаква причина,

ми донесе пластмасов пистолет.

Изправих се. Нали не беше празник!

Голям и черен, и обвит със тел

до етикета с марката.

Показа ми къде му е пълнителят.

Бил истински, така твърдеше етикетът.

И той ми каза, че бил хубав. Голям и тежък,

нищо не му липсваше — точно същия

си имах.

 

Развиках се от радост, напълних го

и взех да пръскам в стаята.

 

Той се извърна и покри лицето си с ръка:

— Не, не. Не се цели

във мен.