Катрин Фишър
Погребални агенти

Входът на пекаря дими като Ахерон.

Те ядат горещи франзели и пасти, лъскава мас

пропива хартията и техните пръсти я късат;

Тънкият пуши, тръскайки пепел.

Палтата им са гарванови, черни като крипта,

но те се смеят и разменят си шеги,

махат на фургона покрай тях.

После се натъпкват във колата,

двигателят бучи и прозорците потичат;

Единият се взира с копнеж

към пункта за конни залагания.

 

Те си свършиха работата; изпълниха

тихите тайни неща, за които никой не пита.

Сега през пламтящо стъкло последният химн

хвърля клеймо върху тях и потриват ръце,

разгъват палта и лица.

Нареждат се в преддверието, слагат ръкавици,

и оставят другите да пеят;

Тяхната дан не е чувство и с твърди ръце

си поделят нестабилно на плещите

кутията на мрака,

която винаги тежи твърде много,

и идва твърде рано.