Франсис Уилямс
В леглото

Изтеглихме старото навън: вцепенен квадрат

на всички мои сънища, тъжни хлипащи петна,

всепоглъщаща смирена буца. Усетих

 

бремето му тегнещо да ме блъска със юмрук по рамото

надолу при всяка стъпка. Десетилетие от сънища,

които, незапомнени, във него с лакти си пробиват път,

 

за да изплуват. И всички мои доводи, потънали

в разпаления мускус и снежната колона сива

от прах и кожа, разтърсени, но устояли.

 

В десена му от линии тук ще откриеш

изчерпаните ми надежди, осуетените

желания и страх, цвета на синьото мастило.

 

Върху море от застоялост този сал поел е

своя курс. Изкривява се на улицата

с двуличния поклон пред придирчивата увереност на този свят.