Саманта Уин Радерк
Огледалата в селските дворове

Ненадейно ще се появят по черни пътища,

лишени от натруфените маси, накланят се от живи плетове,

отхвърлени и проницателни, съдбоносни по завоите, мамещи

тракторите да излязат от тесните си пътища,

                        дамгосани от плесен.

 

Блясъкът, веднъж погълнат целия, проблясва

потъмнял. Как копнеят сиянието да задържат вътре

от прозореца на спалнята, да чувстват тежестта

        на чекмеджетата,

излъсквани да бъдат, пристегнати със огърлици,

 

не с коприва. Неоспорими, винаги по здрач са обожаващи,

призори — намръщени, лоялността им винаги била е

зле използвана. Пропадане такова немислимо би било

за ония, които ваят краката си, отрупани с волани,

 

за муселинените състезатели, притиснати

под правоъгълно непроницаемо стъкло, петна позорни

на духа на времето, официални, колкото сега са плевелите.

Как този спектър с отражения успя

 

да предизвика предателство такова? Огледалата

в селските дворове при време хубаво ще оцелеят още

две десетилетия на разложение и изкривяване

преди напълно да изчезне гледката за разпознаване.