Елин ап Хоуел
Супа

Това не е стихотворение за супа —

ни за цвят на супа, ни за мирис, ни за вкус,

ни за нейните звезди от мазнина — целувки жарки

за езика, закопнял да се опари.

 

Това не е стихотворение за супа —

с морковите в деликатна хапка,

в апетитно сръбване — бульонът,

магданозът — смачкан и зелен като конфети.

 

В крайна сметка, беше просто супа —

със месо, картофи и вода, и сол —

не гаспачо, ни яхния, ни bouillbaisse,

ни крем супа с дивеч, velouté или пък vichysoisse.

 

Това не е стихотворение за супа,

а за нещо наполовин узнато:

мъничко подправка тук и там,

още щипка от това или онова,

подходяща купа и лъжица дълга —

всеки път като възври да омагьосваш пак и пак

на супата духа потаен.

 

Това въобще не е стихотворение за супа —

ни за супа, ни за липсата на супа,

няма нищо общо с топлина и светлина,

с радиото, тихичко жужащо в кухнята уютна,

с мястото, запазено на масата.