Владимир Дал
Записка за ритуалните убийства (3)

Встъпление

У всички народи, където живеят евреи, съществува от незапомнени времена поверие или предание, че те умъртвяват по мъчителен начин християнски деца, нуждаейки се за свои тайнствени обряди от невинна християнска кръв. Едва в ново време чувствата на човечеството започнали да се възмущават против подобно обвинение, че в Европа започнали решително да го отхвърлят, като безсмислена приказка и клевета. Обвинението, разбира се, е ужасно, но между другото не е безпримерно в летописите за религиозните извергства: не само индийските идолопоклонници подлагат сами себе си и другите на ужасни мъчения, в очакване на бъдещи блага, — и не само между тях има секти, постоянно занимаващи се с убийство за спасение на души, — но и в Европа, между християните, възниква сектата на асасините, разпространявала се в течение на два или три века с инквизиционни огньове, и в самата Русия се появили в миналото столетие самоподпалващи се, тюкалицики и сократилицики: първите сами се подпалвали, цели села; вторите се убивали един друг — за спасението на душите си.

Не само гласът на народа обвинява евреи в такова ужасно дело. Самите те многократно са обвинявани в това пред съда. Много собствени признания не е имало, независимо от всички улики; но е имало и такива примери, когато са били изобличени и сами са се осъзнавали. Един подобен случай би бил, явно, достатъчен, за да се признае действителното съществувание на подобно злодейско зверство, но застъпниците-евреи казват: признанието е било изтръгнато насилствено и затова нищо не доказва. Да допуснем и това оправдание, и все пак, когато е говорено и писано по този повод в полза на обвиняемите, все пак остава едно обстоятелство, на което никога не е било обръщано нужното внимание, и което не само остава неразяснено, но даже почти получава качество и степен на пълна улика, а именно — не подлежи на никакво съмнение, че от време на време се намират трупове на безследно изчезнали момченца, в такъв обезобразен вид и с такива признаци на употребено насилие, които напълно се съгласуват с вида мъченическа смърт и този род убийство, в което обвиняват някои евреи. Второ, произшествията стават изключително в такива само места, където живеят евреи, затова човек се пита на какви обстоятелства да се препишат възобновяващите се след време случаи на мъченическа смърт на младенци, обмислено, умишлено и продължително мъчени до смърт, джобовете обърнати, кожата силно протрита, синини от завързване, еврейско обрязване, езика, части от тялото и половите органи отрязани, цялото тяло надупчено, кожата одрана, тялото умито, по него няма кръв, нито по бельото, съблечено по времето на убийството и после отново облечено, ако обвиненията са несправедливи? Каква причина или повод може да се измисли за такова злодейско изтезание на дете, ако това не е убийство по религиозни причини? Такова убийство не се извършва без цел, нито да се повтаря на различни места по различно време по един и същи начин!

Слабото, неудовлетворително разследване на следователите, разни еврейски хитрини и уловки, нагло и упорито мълчание, нерядко подкуп, увереността на голямата част от образованите хора, че обвиненията са гнусна клевета и накрая човеколюбието на углавните закони не само спасяват всеки път евреите-извършители от заслужено наказание, но те почти винаги са успявали да обвинят своите уличители в клевета, и дори успели да издействуват през 1817 г. Височайша заповед (от 28 февруари, обявена на 6 март), с която било забранено дори да се подозират евреите в подобни престъпления, а мнението, че се нуждаят от християнска кръв, било наречено предразсъдък.