Владимир Дал
Записка за ритуалните убийства (2)

Предисловие

През 1890–1900 години по лавиците и в магазините на московските книжари и търговци на книжарски стоки често би могло да се види как благообразен старик на среден ръст се рови в книжните купища с цел да намери някое рядко издание. Това бил началникът на московското лекарско управление В. М. Остроглазов. Останалите у него случайно от неговия брат (известният библиограф И. М. Остроглазов) няколко редки издания породили в него любов към събирането на старинни книги. Той се пристрастил към това дело и своето свободно от служебни занятия време посвещавал на него. Събирал книги по разни въпроси, а между другото и на еврейски. Като напуснал службата, разполагайки с още повече свободно време, той започнал да се занимава с библиографски изследвания, публикувайки ги в изданието на П. И. Бартенев „Руски Архиви“. Смъртта го намерила, когато работел над рядка книга по еврейския въпрос, предадена в „Руски Архиви“ за печат, но все още не видяла бял свят. Цялата му библиографска сбирка след смъртта му, овдовялата му съпруга — Т. И. Остроглазова, подарила на Московския университет, в чиято библиотеката в отделна стая все още се съхранява.

В сбирката имало много редки издания и в това число най-рядката книжка по еврейския въпрос — записките на В. И. Дал. Книжката е от 153 страници, озаглавена: „Разискване за еврейските убийства на християнски деца и употребата на кръвта им. Напечатана по заповед на г. Министъра на вътрешните работи, 1844“. В. М. Остроглазов собственоръчно е написал следното: „Тази книжка е изключително рядка.“ Генади, известният библиограф, говори, че във „Световна Илюстрация“ 1872 г., стр. 207, е казано, че В. И. Дал, по времето на своята служба в министерството на вътрешните работи, напечатал брошура за убийства на християнски деца от евреи (1844 година), напечатана в незначително количество екземпляри („Справочен речник за руските писатели и учени, починали през XVIII и XIX век“. Берлин, 1876 г., т. I, стр. 277). Във „Всеобща библиотека на Русия“ или в каталога за книгите, събрани от А. Д. Чертков (Москва 1863 г., страница 743, № 3631) се казва, че тази книжка е написал В. И. Дал по поръчка на граф Л. А. Перовски. Напечатана е в най-ограничен тираж и била раздадена на съвсем малък брой служебни лица. В „Руски редки книги“ на Н. Березин, М. 1903 г., част 2-а, на страница 19, № 77, е напечатано: „тази книжка е най-рядката“ и на екземпляра им се вижда надпис: „печатана в десет екземпляра“.

„Тя е такава рядкост, че доколкото ми е известно я няма в нито една московска библиотека. Покойният ми брат Иван Мих. Остроглазов я нямаше в своята изключителна сбирка от редки екземпляри. Аз, преглеждайки няколкостотин каталога на руски и чужди букинисти от епохата и наистина препрочитайки описанията на всички библиотеки на известни библиофили, никога не съм срещал това заглавие. На нея няма цена. Но ако книгата на същия В. И. Дал: «Изследване за скопецката ерес», напечатана в по-малко от двадесет екземпляра, както е казано в «Книжни Рядкости» на И. М. Остроглазов, М. 1892 г., стр. 45, № 101, се оценява, (както е видно от каталога, на № 339, 1903 г., на известния санктпетербургски букинист Клочков), на двеста сребърни рубли, то цената на книгата на В. И. Дал «Разискване за убийства на християнски деца от евреи», която никога не е била в продажба, разбира се, е несравнимо по-ценна“.

Известният публицист и учен Никита Петрович Гиляров в своя вестник „Съвременни Известия“ от 13-и юни 1875 г., № 160, пише: „Кой от образованите не знае и не е слушал за знаменитото Велижско дело (по обвинение на евреи за убийството на християнско момче в 1823 г.), отпреди 40 години? Ние сме чели за него и между впрочем сме и слушали от покойния В. И. Дал, човек във висока степен безпристрастен и съвсем не суеверен: той беше убеден, че в това прясно за паметта ни дело упоменатото зверско детеубийство е факт. Това твърди той — Дал, изучавайки делото, разглеждайки всички документи и съставяйки за правителството тази записка. Апропо, каква е съдбата на самата записка? Къде е? Напечатана е била в може би седем-осем не повече от десет екземпляра и о — чудо! Екземплярите, към които би могла обществеността да има достъп, под въздействието на някакви неведоми сили, започнали да изчезват един след друг. Преди две години изчезна от една типография даже оригиналът, предназначен за препечатването на тези записки. Достопочтеният издател, когото не смее да назовем по име, молим да откликне и потвърди нашите думи за пропадането на споменатия оригинал“.

В нашия екземпляр има отговор на този зов, предложен от покойния П. П. Гиляров-Платонов. Писателят на „Руския Архив“ П. И. Бартенев е написал на нашия екземпляр: „Книгата е написана от В. И. Дал (по поръчение на Л. А. Перовски), по документи на Министерството на вътрешните работи (през 1862 г. унищожени в големия пожар) и отпечатана едва ли не само в десет екземпляра. Връщайки се през есента на 1869 г. от първото си пътуване в Одеса, аз предадох на В. И. Дал за ужасите на еврейското насилие в тамошния край, съобщени ми от тамошния архиепископ Димитрий (Муретов). По споразумение с Дал реших да препечатам книжката в «Руски Архив» с мое предисловие в типографията на Мамонтов (в Москва), когато от там ми съобщиха, че евреинът, който я набира, унищожил няколко листа и изчезнал от Москва. А. И. Мамонтов нарочно отива в Санкт Петербург, за да възстанови откраднатото по друг екземпляр, но не могъл да го намери. По-късно го преписах от екземпляра на княз А. Б. Лобанов-Ростовски“.

В книгата на Лютостански „За употребата от евреи на християнска кръв за религиозни цели“, Спб., 1880 г., изд. 2-о, в 2-ата част, на стр. 32, пише: „В първото издание на нашата книга бяхме лишени от много факти, откраднати от евреи.“ Съчинението на Дал по въпроса за кръвта — в Москва, се намирало само в Чертковската библиотека в единствен екземпляр. Управителят на библиотеката П. И. Бартенев намислил да го препечатат и го дал в типографията на Мамонтов. Когато започнали да набират и разрязали книгата на части, евреинът — бивш работник в типографията разбива прозореца в типографията, влиза, разсипва целия набран шрифт, намиращата се там част с разрязани листи взема и потъва в неизвестност. Полицията търсила и в двете столици, но все напразно. Печатането било прекратено, г. Бартенев взел обратно оцелялата книжка на Дал и вече я пазел в библиотеката много строго под лично наблюдение. Но останалият екземпляр не престанал да бъде обект на интерес с цел унищожение.

„В моя екземпляр, в края, като приложение, са добавени осем печатни страници от «Руски Архив», издание 1870 г., на които са препечатани първите страници от книжката на В. И. Дал «Разискване за еврейските убийства на християнски деца и употребата на кръвта им» и в допълнение, предисловие към тях (страниците) от П. И. Бартенев, за който той споменава по-горе. В. М. Остроглазов 1906 г. септември 15 ден“.

„Тази книжка — както пише в своя труд «Евреите в Русия» Ю. И. Хесен, Спб. 1906 г., на страница 406 — не се намира нито в Чертковската библиотека, нито в Санктпетербургската императорска Публична библиотека, според любезното съобщение на нейния библиотекар А. И. Браудо. Княз Голицин Н. Н. пише, че не му се е случвало да види записката на Дал. («Употребяват ли евреите християнска кръв». Варшава, 1879, стр. 131.)“.

Тая „най-рядка“ книжка В. М. Остроглазов получил от П. И. Бартенев: „Тази книга е купена от Петър Иванович Бартенев, който ми я продаде след упоритите ми молби.“ Книгата е подарена на Бартенев от Дал. В. Остроглазов. 1906 г. — записал В. М. Остроглазов на първата страница, П. И. Бартенев пише в своето предисловие:

„Разискване за еврейските убийства на християнски деца и употребата на кръвта им“. Препечатвайки на страниците на „Руски Архив“ това интересно изследване, не можем да не обърнем внимание на читателите на обстоятелството, че то има не само историческо, но и съвременно значение. Не отдавна през 1852–1853 г. в Саратов имаше дело заради убийства от евреи на две християнски момченца при обстоятелства, съвършено сходни с тези, които описва авторът на „Разискването“. Никой не може да даде гаранции за това, че подобни дела няма да възникват и занапред.

Необявявани официално, но огласявани чрез народната мълва и от лицата, въвлечени в разследването на престъпленията, те оставят от себе си смътното впечатление на отвращение и ужас, подхранващи и укрепващи силните и без това народни предразсъдъци против евреите. Евреите, от своя страна, упорито отричат всички факти, разкрити чрез дела от подобен род, усилват това впечатление и в очите на народа се затвърждава убеждението като, че ли те са съпричастни на безумното злодейство на някои крайни фанатици.

… Единственият път за прекратяването и предотвратяването на неизброимите злини, произтичащи от подобни тайнствени задкулисни обвинения може да бъде само пълното и строго разясняване на фактите, даващи им повод. Чудовищната секта, която, смеем да се надяваме, замира в настоящо време… във всяко отношение заслужава внимателното изучаване и най-точно описание. За огласяването на нейната история и особености най-вече са заинтересовани самите евреи. За тях е несравнено по-леко, отколкото за писатели-християни, да съберат нужния за това материал. Да се надяваме, че именно между евреите ще се намерят хора, които ще окажат на своите съплеменници тази важна услуга и заедно с тях ще открият новата поучителна глава в историята на човешките заблуди. Гласността отнема от злото фантастичните размери, предавани му от тайнствения полумрак, забулващ го до този момент и, разбира се, придобивайки и в самата среда на еврейството енергично противодействие на това учение, нямащо нищо общо с вярата…