Бренда Джойс
Похитена (32)

32.

— Толкова съжалявам, Алекс — повтори Мурад.

В главата на Алекс изникнаха две мисли. Сега Блекуел никога няма да й повярва, а без лампата завинаги ще остане в миналото — сама и отблъсната от него. И двете мисли я изпълниха с ужас.

— Алекс — каза слугата й и я докосна по ръката. — Зои трябва да ми беше изпратила онези войници.

Тя се отърси от транса, в който бе изпаднала, и улови подозрителния поглед на Блекуел.

— Да, предполагам, че си прав.

— Ако друг, а не Зои, е наредил грабежа, това означава, че в харема има някой неподозиран и много опасен шпионин.

Алекс се почувства замаяна и отиде да седне на канапето. Чувстваше се безкрайно объркана и докато невиждащо гледаше към чинията с фурми на масата, си зададе въпроса: какво да прави сега?

— Нилсен ми каза, че всеки момент се очаква да пристигне един датски кораб, който продължава към Александрия и Константинопол и стига до Ливорно. Трябва да се качите на този кораб и да избягате.

— Всеки момент ли? — Трябваше да е доволна, нали за това бе мечтала, да избяга с Блекуел от Триполи. Надеждата и любовта й бяха дали сили да понесе две години в плен, ала сега се чувстваше уплашена.

Хавиер се приближи до нея.

— Ще се качим на този кораб.

— Нилсен каза, че веднага ще изпрати съобщение — обясни разтревожено Мурад.

Блекуел скръсти ръце.

— Какво толкова важно е имало в тази проклета чанта, че двамата сте чак позеленели?

Алекс мрачно го погледна.

— Паспортът ми и… една много особена лампа.

— А някакви други документи, за които трябва да знам?

Тя поклати глава.

— Просто доказателства за истинската ми самоличност, които исках да ти покажа, а сега те са в ръцете на Зои или на някой друг. — Опита се да си представи как би реагирал Джебал, когато види паспорта й, но не успя. Нямаше представа, дали той ще й повярва, или ще побеснее заради предателството й.

Гласът на Блекуел прозвуча остро.

— Така е много удобно за теб, нали?

Алекс скочи на крака, разтреперана от гняв. Не можеше повече да понася това отношение, беше й писнало.

— Как смееш! Значи смяташ, че аз съм измислила всичко това, че лъжа!? И двамата с Мурад се преструваме, защото всъщност няма никакви доказателства и никаква засада!?

— Точно това си мисля — отговори спокойно той.

Тя извика и побесняла се хвърли към него през стаята, забравила всякакви задръжки. Искаше й се да го удря, докато не й се помоли да спре, докато не признае, че не е прав и й вярва. Докато не се осъзнае и не признае пред себе си, че я обича. Юмрукът й го удари по челюстта и Блекуел изръмжа, но миг по-късно тя се оказа на леглото с разпънати ръце, притискана от мъжа, когото бе обичала с цялото си сърце, а сега започваше да мрази.

— Защо, за Бога, си толкова ядосана? — попита той и лицето му се приближи до нейното.

Алекс спря да се съпротивлява, усещайки колко близо са устните му до нейните, тялото му притискаше нейното и можеше да усети биенето на сърцето му. Яростта й се поизпари и отстъпи място на много по-всепоглъщащо чувство. Хавиер усети промяната в настроението й и между двамата сякаш прехвърчаха искри. Тя остана неподвижна, невярваща, поглъщаща всяка подробност на твърдото му възбудено тяло. Стана й изключително трудно да си поема дъх, отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

Той ще я целуне. Трябва.

Болката от миналото изчезна незнайно къде.

Блекуел наведе глава, устните му докоснаха нейните и тя се напрегна. Устата му се впи силно и когато охлаби хватката върху китките й, Алекс го прегърна през раменете, а глезените й се увиха около краката му. Целувката им стана по-бурна, а устите им — ненаситни, когато езиците им се срещнаха.

В този момент вратата ядосано се затръшна.

— Това беше Мурад — дрезгаво промълви Хавиер.

— Хавиер — прошепна Алекс умоляващо, но той не я слушаше, и отново завладя устните й.

Тя никога не бе желала така някой мъж, нито бе усещала, че това, което върши, е толкова правилно, но въпреки това се страхуваше. Ръцете му вече бяха върху гърдите й, той изведнъж започна да повдига пластовете плат, с които беше покрита, за да потърка възбудените й зърна. Алекс леко извика, погледите им се срещнаха и Хавиер пое едното й зърно между зъбите си. Може би, защото беше прекалено възбуден, го захапа прекалено силно, и тя отново извика.

Той нежно смучеше гърдите й, а някъде дълбоко в него се надигна стенание. Плъзна се надолу по тялото й, зарови лице между краката й, а тя обхвана главата му с ръце и застена.

— Искам да чуя как викаш името ми — каза Блекуел и яростно задърпа шалварите й, докато ги скъса. Устата му се впи в нея и върхът на езика му заигра с устните й. Алекс бе разтърсена от спазми и проплака, но той не спря, а хрипливо й нареди:

— Още, Александра, искам още.

Езикът му галеше клитора й, после той вкара в нея два пръста и сърцето й отново бясно затуптя, а горещата вълна я заля.

— Хавиер! О, Господи! — молеше се тя.

Езикът му я дразнеше, а пръстите му си играеха с нея и Алекс сподавено извика, когато вълната на екстаза я понесе.

Тя остана да лежи напълно изтощена и отпусната, като си поемаше дълбоко въздух. Най-сетне успя да фокусира погледа си върху него — Блекуел стоеше до леглото и наблюдаваше излегнатото й тяло, голо от кръста надолу, а туниката беше навита нагоре и откриваше гърдите й. Той събу панталоните си, без да откъсва очи от нея, докато тя безсрамно го гледаше — оценяваше всеки сантиметър от слабото му, но мускулесто тяло и голямата му пулсираща мъжественост. Крайчетата на устните му леко се извиха:

— Искам те — каза й той.

Алекс също го желаеше, но когато Хавиер се приведе над леглото, се опита да го спре. За момент очите й останаха приковани в неговите, после с разтуптяно сърце тя се надвеси над него и докосна члена му с лице.

Той сякаш замръзна.

— Нека те докосна — прошепна Алекс дрезгаво, и той усети дъха й като погалване с перце.

— Александра.

Тя се плъзна по леглото, езикът й помилва възбудения му връх и Хавиер изохка. Тогава тя се обърна по гръб и ръцете й, стиснали бедрата му, го притеглиха над нея. Легнала под него и с притиснати от коленете му ръце, Алекс целуна нежно основата на пениса му.

— О, Господи — промълви той.

Езикът й едва го докосваше и тя чуваше задъханото му дишане, което изпълваше стаята.

— Остави ме да го направя — каза тя.

— Не си длъжна.

Отговорът й беше да го поеме в уста. Хавиер нададе стон и когато Алекс го пое по-дълбоко, ритъмът му се усили.

— Още — успя да каже тя, обхвана с ръце бедрата му и го засмука още по-дълбоко. Миг по-късно той се отдръпна, сграбчи кичур от косата й и я изгледа в екстаз, в неговия прозираше първичен инстинкт.

Отдръпна се, мускулите по ръцете му се бяха очертали, гърдите му тежко се надигаха и спадаха, а вените на слепоочията му бяха изпъкнали. Разтвори бедрата й и нарочно, наблюдавайки я с пламнали очи, отърка върха на члена си в нея. Алекс затвори очи и го остави да я гали и дразни, докато удоволствието я заливаше на вълни. За миг той спря на входа на нейната женственост.

— Кажи ми го — каза Блекуел.

— Моля те — изстена с последни сили Алекс.

Той съвсем леко проникна, тя разбра и проплака:

— Блекуел!

Блекуел я прониза грубо и настойчиво, но тя цяла вечност бе очаквала това сливане и се смееше, докато повтаряше името му отново, и отново. Ритъмът му започна да се ускорява, железните му ръце бяха сключени около нея, а туптенето на сърцата им се сля в едно.

— Господи — шептеше той. — Александра!

Повдигна я, коленете й се сключиха около него и тя не можеше да повярва, че свършва, още преди истински да са започнали. Извика името му и го чу да стене безпомощно, след което Хавиер се разтресе от конвулсии. Усети го как се излива в нея, влажен и горещ, продължаващ да трепери.

Двамата останаха така прегърнати, като едва си поемаха дъх. Алекс държеше очите си затворени, а главата й беше заровена в свивката на рамото му, защото се страхуваше да срещне погледа му. Страхуваше се да се завърне към реалността.

 

 

— Джебал, трябва да говоря с теб.

Той се намръщи.

— Зает съм, Зои, нима не забелязваш?

Зои се усмихна учтиво на Фарук, въпреки че бе напълно забулена и първият министър не можеше да види лицето й.

— Става въпрос за нещо много важно, о, господарю мой, иначе никога не бих те прекъснала. Но зная нещо за Зохаре, което трябва да научиш на всяка цена.

Джебал се стресна и кимна.

— Извини ме за момент, Фарук.

Едрият мъж се надигна.

— Можем да поговорим и по-късно, Джебал. Аз също имам други задачи.

Джебал му кимна и го наблюдаваше, докато излезе от стаята, след което се обърна към жена си.

— Каква изкусна интрига си замислила този път, Зои?

— Това не е честно!

— Така ли?

— Да! — Зои се намръщи. — Знаеш ли, че Мурад непрекъснато излиза извън двореца?

— Това не е престъпление, ако го прави със съгласието на господарката си.

— Но точно там е работата. Той изпълнява нейни поръки. Чудя се обаче каква ли задача го е отвела при Свен Нилсен?

— Имаш ли доказателства?

Зои облиза устни.

— Не, но той беше там. Мои съгледвачи са го видели да напуска дома на датчанина. — Тя се поколеба. — Тръгнал си е оттам с багаж, всъщност с една чанта.

— И предполагам, че знаеш какво има в тази чанта?

— Не, нямам представа.

Джебал започна нервно да крачи с помръкнало лице.

— Ако ме лъжеш, скъпа Зои, ще наредя да бъдеш бита с пръчка.

Тя му се усмихна.

— Не те лъжа, Джебал, а като твоя съпруга съм длъжна да те предупредя, че Зохаре може да е шпионка. — Зои го изгледа студено. — Не си ли се чудил някога как точно е пристигнала в Триполи?

Едно мускулче трепна на бузата му, но той не отговори.

— С кой кораб е пристигнала? Никой не знае, дори и онзи търговец на роби. Как е дошла тя тук, Джебал? И защо?

— Мислил съм за това. Моите хора не можаха да открият от кой кораб е слязла, затова повече не съм се занимавал с въпроса.

Зои се усмихна и челюстта на Джебал се стегна. Той излезе в коридора и Зои тръгна след него.

— Къде отиваш?

— Ще попитам Зохаре каква работа има слугата й при Нилсен.

 

 

Алекс лежеше неподвижно и дишането й постепенно се успокояваше. Хавиер лежеше до нея също неподвижен, а едната му ръка бе обгърнала корема й точно под гърдите. Тя бавно отвори очи и видя израза му, който не можеше да се разгадае. Но очите му не бяха студени. Не, те бяха топли и нежни и я наблюдаваха.

Алекс се усмихна и когато дланта му бавно се плъзна по корема й, въздъхна, изпълнена с надежда.

— Имаш красива кожа — нежно й каза той.

От очите му строеше топлота, която виждаше за пръв път. Страхуваше се, да не би въображението й да си прави лоша шега, но не беше така. Не грешеше, в очите му имаше топлота и тя благодари на Бога за това.

Ръката му я галеше и Блекуел повтори:

— Ти си много красива, Александра.

— А ти си най-прекрасният мъж, когото съм срещала.

Блекуел се усмихна.

— Как можеш да говориш така, да наричаш един мъж прекрасен?

— Ти си изключително хубав — заяви тя и поруменя.

— Много съм кльощав. Ти изчерви ли се?

Алекс се обърна с лице към него и погали с пръст мускулестата му ръка. Усмивката му изчезна, докато и двамата наблюдаваха ласката й. Странно беше как един толкова невинен жест можеше да бъде тъй чувствен и предизвикателен. Слабините на Алекс запулсираха и тя усети, че той също се възбужда.

Усмивката му беше като слънце, пробило облаците, съкровище, което никога не искаше да загуби. Приплака й се. Изведнъж той се надвеси над нея и целуна вдлъбнатината между гърдите й. По бузите й се стекоха сълзи, когато той леко издраска лицето й с брадата си, а след това пое едното й зърно с устни.

— О, Блекуел — успя само да промълви Алекс и се изтегна под него.

— Не разбирам — промърмори Хавиер и ръката му се плъзна надолу по корема й. — Ти ме подлудяваш.

— Това е хубаво — каза Алекс, хвана ръката му, която вече се бе наместила между бедрата й, и я притисна по-силно. — Това е хубаво.

— Този път — промърмори той, докато езикът му я изучаваше — искам да го направя бавно. Искам да опитам всеки сантиметър от прекрасното ти тяло.

Алекс се усмихна, обхваната от страст, като същевременно плачеше от щастие.

Тогава Хавиер изведнъж спря и тя недоволно го хвана за раменете, но разбра, че той напрегнато се ослушва. В този миг й мина през ума, че се бяха любили прекалено шумно — дотолкова, че можеха да бъдат разкрити. Изправи се изтръпнала и чу гласа на Мурад в коридора, както и този на Джебал.

Алекс веднага скочи от леглото, Хавиер също и двамата започнаха трескаво да се обличат и да оправят леглото. Шалварите на Алекс бяха разпрани по средата и трябваше да ги прикрие с туниката си. Една мисъл изгаряше съзнанието й — историята се беше оказала права. Всеки момент щяха да бъдат разкрити и Хавиер щеше да бъде екзекутиран на заранта. Той й хвърли един последен поглед, с който искаше да я окуражи, и се втурна към галерията.

Тя се потеше и искаше да изтича до банята, за да провери дали по лицето й няма издайнически следи, но вратата се отвори и съпругът й влезе в стаята.