Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Captive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 30 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
ganinka (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Бренда Джойс. Похитена

ИК „Ирис“, София, 2000

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

ISBN: 954 455–035–2

История

  1. — Добавяне

25.

Хавиер седеше на терасата в затвора с Тъбс и французина писар. Чувстваше се толкова изтощен, колкото никога преди, но се насили да мисли. След по-малко от две седмици трябваше да избягат.

Всичко вървеше според плана. Адмирал Морис се бе съгласил да им помогне в бягството. Точното място на срещата, както и времето, бяха уточнени, а всички подкупи — уредени. Сега само им оставаше да се измъкнат от затвора, да подпалят кораба, да се промъкнат незабелязано през града в настъпилия хаос и да си пробият път през източната порта. Хавиер не се заблуждаваше, че това ще е лесно и знаеше, че твърде много неща може да се объркат.

В съзнанието му изникна образът на прелъстителната Александра Торнтън и той се изправи, спомняйки си последната им среща. Все още се срамуваше заради тогавашното си поведение, но не съжаляваше, че я беше целунал. За съжаление страстта, която изпитваше към нея, не утихваше и следващия път трябваше да се опита да се контролира по-добре. Тя се беше изпуснала за прекалено много неща и той вече не се и съмняваше, че е шпионка, при това с изключителни източници на информация. Въпреки това смяташе да й даде възможност да избяга заедно с него и хората му, тъй като животът й в Триполи висеше на косъм. Не беше в неговата природа да изостави една жена, била тя и шпионин, при подобни опасни обстоятелства и затова смяташе да й изпрати съобщение, побегнат ли от затвора, да дойде при източната порта. Ако той и екипажът му бъдеха заловени или убити, и нея я чакаше същата съдба, и тази мисъл не му харесваше. Но пък Александра бе наясно с риска, който поема, и той не можеше да не се възхити на смелостта й.

Хавиер си заповяда да не мисли за нея, застана на края на навеса и се загледа към мастиленосиньото море, което проблясваше на лунната светлина. Точно отвъд входа на пристанището забеляза шведски бриг, преминаващ покрай закотвен английски боен кораб, но американски съд не се мяркаше никъде. Точно когато в града бе започнал да се усеща по-съществен недостиг на стоки, американците бяха вдигнали блокадата си. Що за решение е взел Морис?

За нещастие Хавиер нямаше особено високо мнение за адмирала и Александра беше права — той бе некадърен и въобще не е трябвало да му се дава командването на американската средиземноморска ескадра. Капитанът въздъхна. Искаше му се някой друг да им помага при бягството, но дори и Морис би трябвало да успее да се справи с прикритието им, докато пристигнеха двата бойни кораба.

— Имате гости, капитане — прошепна Тъбс.

Хавиер се обърна и лицето му се разтегна от учудване и недоволство, когато видя Алекс, забързана по стълбите заедно със слугата си. И двамата, разбира се, бяха преоблечени като бедуини.

Да не беше полудяла или искаше да унищожи и двама им? За нищо на света не трябваше да си припомня обзелата го дива страст, когато я държеше в прегръдката си.

— Хавиер.

В очите й проблясваше особен пламък и той застана нащрек.

— Надявам се, че имаш много важен повод за посещението си.

— Така е. — Тя го сграбчи за китката и го повлече настрани от Тъбс и французина. — От днес Морис е отстранен от служба.

Хавиер я изгледа шокиран.

— Как ще избягаме сега? — възкликна Алекс.

Изведнъж се оказа, че цялата им подготовка пропада заради този неочакван обрат на съдбата, тъй като Блекуел беше служил достатъчно дълго във флота и знаеше, че ще е невъзможно да получат навреме одобрение от новия командващ. Беше се оказало трудно да убедят самия Морис, а сега неговият заместник щеше да пожелае тепърва да анализира ситуацията в Средиземноморието. По дяволите!

— Капитан Роджърс е поел временно управление на ескадрата — каза тя, като го наблюдаваше отблизо. — Какво ще правим?

Хавиер насочи вниманието си към нея.

— Как научи всичко това, Александра?

— Новината обиколила целия дворец и Мурад ми каза. Пашата, Фарук, Джабар и Джебал имаха съвещание следобед. Смяташ ли, че Роджърс ще ни подкрепи?

— Само ако е изключително смел мъж — рече Блекуел, докато се опитваше да я проумее. Изглеждаше му разстроена, колкото самия него, но защо? Нима грешеше в преценката си за нея или това беше нагласено?

— Повечето военни са много предпазливи — горчиво каза Алекс.

— Отново си права. Доколко всъщност си наясно с военноморските сили?

— Моето… хоби е да изучавам военноморска история.

— Да, и преди ми каза това.

Очите им останаха приковани един в друг. Връхлетя го пак споменът за нейната близост и вкусът й, който накара кръвта да потече по-бързо във вените му, а слабините му да запулсират. В момента се намираха в кризисна ситуация, но през ума му мина непочтената мисъл — защо не? Тя вече е тук и не е никаква дама, а шпионин. Ще я накарам да стене от удоволствие. Боже, защо не? Само този път. Очите й изглеждаха по-зелени отпреди, миглите й се спуснаха надолу и Хавиер разбра, че тя някак е успяла да прочете мислите му, които я накараха да се изчерви.

Нощта около тях бе плътна, безшумна и обсипана със звезди. Вече не чуваше тихата глъчка на будните роби или хъркането на тези, които спяха, нито забелязваше седналия до Кишон Тъбс, или пък войниците в двора. Всъщност му костваше все повече усилие да мисли нормално и започваше да се поти, въпреки че не носеше друго, освен чифт памучни панталони. Раменете му се стегнаха и той й обърна гръб, като се опита да си възвърне самоконтрола.

— Какво ще правим? — прошепна Алекс зад него. Ухаеше на парфюм, който не беше забелязал преди — лек, тръпчив, екзотичен.

— Хавиер?

Той скръсти ръце, без да се обръща към нея.

— Не знам. — Искаше му се да й каже да си върви, но думите така и не излязоха от устата му. Тя го докосна леко по ръката, почти го погали.

— Трябва да има някакво решение.

Хавиер бавно се обърна и погледите им се срещнаха. Защо не? И двамата бяха пленници, един мъж и една жена, нощта бе напреднала… а и обществените правила тук не важаха.

— Уморен съм, Александра. Лека нощ.

Той мина покрай нея и заслиза по стълбите, но когато напрегна слуха си, чу и усети, че тя го последва. Пулсът му се ускори, устата му напълно пресъхна и се почувства твърд като скала. Тялото му сякаш омекна. Животът в затвора не беше лек и друга възможност можеше и да не му се отдаде. Спря се за малко пред килията си и я изгледа. Тя не проговори, но очите й казваха всичко, мина покрай него и влезе в малката стая. Хавиер я последва почти невярващо и спусна след себе си платненото покривало, което служеше вместо врата. Алекс стоеше в средата на килията с лице към него и дишаше тежко. Той стисна юмруци и си помисли, че трябва да е луд, побъркан, за да прави това.

— Страх ме е — проговори тя.

— Няма да ти причиня зло.

— Знам — усмихна му се за миг и изведнъж отново се превърна в невинната пленница Сана. Без да осъзнава какво върши, той се протегна и я погали по бузата. Кожата й беше като коприна. Устата й се разтвори и с блеснали очи тя изговори името му. Устните им се срещнаха и Хавиер беше толкова безсилен пред чувствата, които го заляха, че не можеше да се помръдне, а сърцето му лудо заби. Алекс започна да развива плата около главата си, докато той я наблюдаваше в транс, защото усещаше някаква непозната сила, която го теглеше към нея. Червената й коса свободно се разпиля върху раменете, гърба и гърдите й. Блекуел отстъпи назад, защото иначе имаше вероятност да се задуши от страст.

Тя се освободи от туниката си и през ума му преминаха образи от повтарящия се сън — как бягат през Триполи, за да спасят живота си, а покрай тях се нижат горящи къщи и джамии. Отхвърли ги, докато тя развързваше връзките на елека си и се чу да промълвява:

— Толкова си красива.

Алекс застана разголена пред него.

— Влюбена съм в теб, Хавиер.

Той стреснато я изгледа, защото знаеше, че не бива да й вярва, но не можеше да откъсне очи от нея. Тя стоеше несигурно, червените й къдрици падаха върху тесните рамене и пълните гърди, чиито зърна стърчаха, и когато Хавиер я докосна, тя пое дълбоко дъх. Пръстите му се спуснаха по ръката, а после по гърдите й, тя политна към него и устните им страстно се впиха. Той се чу как изстена, ръцете му се плъзнаха по гърба й и обхванаха задника й. Алекс леко извика и се притисна към слабините му, когато той откъсна устата си от нейната, дишайки задъхано. Сана, Александра, Сана — беше му трудно да различи коя точно притиска към себе си.

Този път я повдигна високо, притисна я плътно до тялото си и докато отново я целуваше, започна да изследва изотзад горещата влажна вдлъбнатина между краката й. Усети, че повече не може да се сдържа, двамата паднаха на колене на земята и Блекуел махна панталоните й, след което започна да я милва навсякъде. Тя изстена и се заизвива около него. Той разтвори бедрата й, обгърна ги и зарови глава между тях, защото искаше да я опознае по този начин, да вкуси това, за което толкова често бе сънувал. Езикът му пропълзя в нея, изследвайки я продължително, и Алекс се притисна към него, обхвана с ръце главата му и заповтаря името му, докато коленете й безполезно се поклащаха.

Най-сетне Хавиер си свали панталоните, легна върху нея, обгърна я с ръце и в този миг му хрумна, че нищо на този свят не му се бе струвало толкова естествено и правилно. Бавно и внимателно проникна в нея, тя изохка и погледите им се впиха един в друг. Бяха едно цяло.

— О, Господи — изстена той, докато я изпълваше.

— Хавиер — промълви Алекс с навлажнени очи и обхвана с длани лицето му.

Щом започна да се движи в нея, Хавиер изгуби самоконтрола си, затвори очи и се отдаде на най-първичната си мъжка природа. Усещаше как и тя се движи с него в пълен синхрон, сякаш цял живот са били любовници. Вряза се в нея, като прошепна името й и миг по-късно Алекс извика от върховно удоволствие.

 

 

Все още не можеше да повярва на случилото се, докато нахлузваше панталоните си с гръб към Алекс. Тя беше изключително опасна, но не заради шпионството си, а защото с нея губеше напълно самоконтрол, както и всяко усещане за реалността. Даже и сега нямаше пълна вяра в себе си, че ще успее да се сдържи и занапред.

— Беше прекрасно — прошепна тя, но в гласа й се долавяше въпросителна интонация.

Хавиер не я погледна, защото се страхуваше от това, което можеше да прочете в очите й. Вече беше прекалено късно, за да върне назад времето, защото знаеше, че никога няма да забрави какво е да се люби с нея, а точно сега нямаше нужда от подобни мисли.

— Хавиер?

Тя се бе обула и се опитваше да завърже връзките на елека си. Не можеше да не я гледа и да не си мисли колко е красива. Откъсна поглед от гърдите й, косата, устата и срещна нейния поглед, изпълнен с несигурност. Очите на Сана. Не искаше да й каже това, което Алекс искаше да чуе, и затова се опита да бъде поне учтив.

— Надявам се, че не ти причиних болка.

— Не, беше прекрасно.

Блекуел отиде до прага, дръпна покривалото и надникна навън. Между тях се настани тежка непоносима тишина и когато погледна през рамо, видя, че се е облякла напълно и се опитва да увие чалмата около главата си.

— Какво ще стане сега? — попита го Алекс.

Той разбра, че тя има предвид тях двамата, но каза:

— Очевидно бягството ни няма да се състои.

Веждите й се извиха недоволно.

— Хавиер, знаеш, че говоря за нас двамата.

— Няма никакво нас. Това, което се случи, беше грешка. — Чувстваше се ужасно, но продължи: — Само аз съм виновен, но ти обещавам, че няма да се повтори.

— Разбирам — промълви хрипливо тя.

Как можеше да я наранява така?

— Аз не съм шпионин, а просто жена, умна и решителна жена, каквато не си познавал досега.

Това определено беше истина.

— Ако наистина не си такава, обясни ми защо ме лъжеше и откъде знаеш толкова много за нашата флота.

Алекс се поколеба и отвърна.

— Не мога.

— Така си и знаех. — Учуди се от силата на разочарованието си.

— Едуард Пребъл е назначен на мястото на адмирал Морис. Това е всеизвестно, всички в двореца го знаят!

— Но ти го знаеше и предишния път, като се срещнахме, нали?

Устата й леко се изкриви и тя не проговори. Хавиер си пое дълбоко въздух и се опита да преодолее странната скръб, която го беше налегнала.

— Като че ли е време да си тръгваш.

— И аз така мисля.

Той скръсти ръце и се отдръпна от пътя й, но тя спря за момент до него, без обаче да се докосват.

— Недей да бягаш без мен, моля те.

— Когато му дойде времето, ще ти съобщя и ще избягаш с нас.

— Хавиер, трябва да избягаме скоро. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Да не би да знаеш нещо, което не ми казваш?

Алекс не отвърна нищо, но за него мълчанието й бе достатъчен отговор. Отмести се и й пожела довиждане, но рязко млъкна, защото едва не я нарече Сана.

Тя мина покрай него, забърза надолу и Мурад изникна отнякъде край нея. Хавиер я наблюдаваше, докато си проправяше път през зандана и преди да излезе през мрачния тунел, тя се обърна. За миг погледите им се срещнаха, след което нея вече я нямаше.

 

 

Блекуел се присъедини към Тъбс, който спеше на навеса, приклекна край него и леко го потупа по рамото, за да го събуди. Тъбс изсумтя и отвори бавно очи, но когато го видя, веднага се разсъни.

— Какво има, капитане? Какво се е случило?

— Морис е бил отзован от служба и бягството ни се отлага. Добрата новина е, че на негово място е назначен Пребъл и вярвам, че той ще ни помогне да осъществим плана си.

Помощникът му се надигна и седна.

— Още двама роби умряха днес в проклетата каменоломна. Колко време още имаме, капитане, преди и хората от нашия екипаж да измрат като мухи?

— Не знам — отвърна мрачно Блекуел и двамата се спогледаха, очевидно замислени за едно и също нещо. — Пазачите вече са подкупени, за да ни пуснат да излезем през нощта на петнадесети, а и имаме два пищова и пет ками. Това ще ни е достатъчно, за да свършим каквото сме намислили.

Очите на Тъбс се разшириха и той възкликна:

— Нима смятате да избягаме тогава?

— Не, не говоря за бягството ни.

— Тогава за какво, капитане?

Хавиер се надигна и се извиси над другия мъж.

— Говоря за „Перлата“.

Тъбс го зяпна.

— Но не на петнадесети, а утре. — Очите му съвсем потъмняха. — Утре ще го подпалим.