Бренда Джойс
Похитена (23)

23.

— Търсих те — каза Зои.

Алекс току-що се беше преоблякла и Зои, която бе влязла в покоите й без да почука, стоеше на прага на спалнята й и я наблюдаваше. Мурад бе отишъл да й донесе нещо за ядене и пиене, въпреки че тя не усещаше особен апетит в момента. След посещението им в затвора се чувстваше ядосана, обидена и разтърсена из основи, защото едно й беше станало ясно — Блекуел представлява типичен мъжкар. Проявяваше похотта си към нея, както го правеха героите спрямо героините в любовните романи, но това беше всичко — той нямаше чувства, не можеше да изпитва истинска любов. Алекс не смяташе, че би могла да понесе още и капчица от тази „предопределена от съдбата“ любовна връзка и точно в този момент Зои беше последният човек, когото искаше да види.

— Наистина ли? Никога ли не чукаш първо на вратата, Зои?

— Къде беше тази вечер, Зохаре? — попита я другата жена със сладникав глас и най-безцеремонно влезе в стаята, без да отговаря на въпроса й.

Алекс се скова от страх, но не го показа.

— Това, което правя, не е твоя работа.

— Да не би да криеш нещо?

— Разбира се, че не, но сега съм уморена, затова, моля те, си върви. Ако желаеш, ще говорим утре сутринта, въпреки че не мога да си представя какво можем да си кажем. — Тя знаеше много добре какво иска Зои, след като вчера бе обвинила първата жена, че я е упоила.

— Ти излъга Джебал. И двете знаем, че не съм сипвала приспивателно в чая ти, за да заспиш преди първата ви нощ.

— Не знам, Зои. И двете сме наясно, че ме мразиш, а и кой друг би искал аз и Джебал да сме разделени?

— Не съм те упоила — почти изкрещя Зои, — и това вече го казах на Джебал.

— А той повярва ли ти?

Жената й се усмихна неприятно.

— И защо мислиш, че ще ти кажа? Да не си по-умна или по-хитра от мен?

— Предпочитам да не се караме — искрено каза Алекс, защото бе склонна да се съгласи с последното.

Зои беше отрасла в харем с всичките му подмолни интриги и подли номера, а Алекс беше наясно, че няма подобна психика, за да се бори с нея.

— Вече е твърде късно, защото от момента, в който ти пристигна тук и завъртя главата на Джебал, ние станахме врагове, скъпа сестро.

— Не съм се опитвала да омайвам Джебал.

— А къде е Мурад?

— Отиде да ми донесе нещо за ядене.

— Така ли, аз пък останах с впечатлението, че тази вечер той не е бил в двореца.

Алекс не помръдна и усети как пулсът забуча в ушите й.

— По някаква задача ли го изпрати, сестричке?

— Не.

— Не? Значи е излязъл без твое позволение и заслужава бой с пръчка. А наскоро не е ли бил пак извън двореца с още един слуга?

— Тази вечер Мурад беше с мен през цялото време. Той е непрекъснато с мен и никой, повтарям ти, никой няма да наказва моя слуга.

Усмивката на Зои се разшири.

— О, колко горещо го защитаваш. Целият дворец говори за това, колко близки сте двамата.

— Какво искаш да кажеш?

— Той твой любовник ли е?

— Какво?! — ахна Алекс, истински шокирана. — Той е евнух.

— Не знаеше ли, че често евнусите са най-добрите любовници?

Алекс само я зяпна.

— Значи не сте любовници, колко жалко. Мурад е изключително красив. Но все пак сте приятели и ти не искаш той да пострада. Виждаш ли, вече открих още една твоя слабост, скъпа сестричке.

— Не намесвай Мурад.

— Може би, а може би не.

— Какво искаш?

— Искам да знам какво криеш.

— Нищо не крия.

— Ти си опитна лъжкиня, нали?

— Махай се.

— Не искаш ли да знаеш какво имам предвид?

— Мисля, че е по-добре да се махнеш.

— Добре, но не и преди да ти кажа, че знам за твоите лъжи, Зохаре.

Зои тръгна към вратата и Алекс погледна след нея.

— За какво говориш?

— И двете знаем, че никога не си била женена за дипломат на име Торнтън, нали така?

— Грешиш.

— Подозирам, че Мурад ти изпълнява задачите извън двореца, но какви биха могли да бъдат те? Той или взима, или предава нещо, може би някакви съобщения. Във всеки случай той ти изпълнява ролята на посредник. Е, на прав път ли съм?

— Ти си напълно полудяла.

— Какво криеш? Коя си ти всъщност? — запита Зои със злорадо задоволство. — Хайде, разкажи ми цялата истина, изгарям от любопитство.

— Не крия нищо, а твоето въображение е прекалено развинтено.

— Не смятам. Ще разкрия пред всички каква лъжкиня си, скъпа Зохаре. — Тя се обърна, стисна дръжката на вратата, и отново изгледа Алекс. — И тогава Джебал ще се реши да се разведе с теб.

Когато Зои си тръгна, Алекс се разтрепери. Беше много изплашена и едва можеше да мисли, когато се отпусна на леглото си.