Кони Мейсън
Лед и екстаз (8)

7

— Чейс, може да ни е хубаво в леглото, но това няма да реши проблемите ми — каза укорително Маги, докато го наблюдаваше как се облича. Нарочно отмести поглед, за да не се разсейва от вида на стегнатото му седалище, докато той се напъхваше в панталоните си.

— Така е, но със сигурност облекчи някои от моите — ухили се той с наслада.

— По дяволите, Чейс, дръж се сериозно. Знаеш какво искам.

— Да, тялото ми — подразни я той, без да престава да се усмихва.

— О, невъзможен си! По-добре да си тръгваш. Сама ще намеря как да ида в Клондайк. Нямам нужда от мъж да ме води там.

Изведнъж Чейс изтрезня.

— Обещай ми, че няма да правиш такива глупости.

— Не обещавам, Чейс. По-добре вече тръгвай. Госпожица Деларю те чака.

— Да, не искам да закъснявам за работа — промърмори той и думите му заглъхнаха навън. — Бог да ме пази от упорити жени.

 

 

След два дни Маги има друга изненадваща среща със Смит Сапуна. Той я заговори, когато тя вървеше през града към брега.

— Госпожице Афтън, дължа ви извинение — каза той с разкаяно изражение. — За нищо на света не бих ви навредил. Отвращавам се от насилието. Много съжалявам, че нещата в канцеларията ми се развиха по този начин. Страхувам се, че господин Макгарет ме е разбрал неправилно.

— Мисля, че Чейс ви е разбрал много добре, господин Смит — изфуча Маги. — Ако ме извините, имам работа другаде.

— Разбрах, че търсите някой да ви закара до Доусън Сити.

Маги го изгледа с присвити очи. Странно, но този мъж имаше приятна външност, с изключение на студените очи. Беше научила, че е женен, с деца.

— Реших, че нямам нужда от придружител. Ще стигна там сама.

— Възхищавам ви се, госпожице Афтън. Мисля, че с вас много си приличаме. Но ако тръгнете сама, ще бъде не само глупаво, но и опасно. Бих искал да ви помогна.

— Искате да ми помогнете? — изсмя се подигравателно Маги. — Защо ли не ви вярвам? Затова ли ми пречехте на всяка крачка?

— Не знам за какво говорите — каза той с престорена невинност, — но мога да ви помогна, ако ми позволите. Пращам двама от най-доверените си хора в Доусън да разузнаят дали има удобни места за кръчма. Мога да уредя да ви вземат със себе си.

— Каква е уловката? Какво ще ми струва това?

— Погрешно ме разбрахте, госпожице Афтън. Няма да ви струва нито цент над цената на храната и другите припаси.

Маги зачака, ясно осъзнавайки, че има още нещо. И не се излъга.

— В замяна на помощта си ще ви помоля само да споменете доброто, което съм направил за Скегуей, в бъдещите си статии. Не ви моля да не пишете статиите, а само да споменете приноса ми за обществото.

Умът на Маги заработи яростно. Нейните интервюта вече бяха разкрили друга страна от Смит Сапуна. Нямаше да излъже и ако напише това, за което я молеше той сега. Но оставаше въпросът дали да вярва, че Сапуна ще сдържи думата си относно безпрепятственото й пътуване до Доусън. С изключение на намерението й да тръгне сама, това беше най-доброто предложение, което беше получила след две седмици в Скегуей.

— Добре, господин Смит, съгласна съм с вашите условия. Но откъде да съм сигурна, че няма да поръчате да ме убият, щом напусна Скегуей? Много инциденти могат да се случат по пътя.

Сапуна изглеждаше съкрушен.

— Госпожице Афтън, уверявам ви, че никога не бих направил такова нещо. Винаги съм сътрудничил на пресата. Искам да ви помогна.

— Кога можем да тръгнем? — запита Маги, вече взела решение.

Смит Сапуна не я молеше да стори нещо, с което да плюе на почтеността си. Щеше да продължи да пише статии за него, с тази разлика, че ще споменава и за добрите му дела.

— След два, може би три дни — усмихна се той, удовлетворен от лесната си победа.

Очевидно я беше преценил погрешно.

— Ще бъда готова, само ми съобщете — изрече тя и се отдалечи, бързайки да започне приготовленията си.

Тя отиде право в магазина, за да купи храна и екипировка за отдавна очакваното пътуване.

Възбудата й се засилваше с всяка изминала минута. Най-накрая! Вече беше започнала да мисли, че никога няма да стигне до Клондайк, че никога няма да изпълни мисията си, няма да се докаже като репортерка.

Чейс не можеше да повярва на очите си, когато видя Маги застанала пред Магазина сред растяща планина от храна и вещи.

— По дяволите! Наистина ли тръгваш сама!

— Не, няма да съм сама — усмихна се тя самодоволно, — пък и не е твоя работа.

— Намерила си някой да те заведе до Доусън Сити? Кой? Не разбираш ли колко опасно е да оставяш живота си в ръцете на непознати?

— Чейс, знам, че ще ти е трудно да повярваш, но Смит Сапуна ми предложи помощ.

— Какво! По дяволите, Маги, съвсем си откачила. Няма да го позволя!

— Чейс, моля те, не вдигай скандали. Господин Смит изпраща двама мъже в Доусън да му отворят кръчма. Предложи ми да тръгна с тях.

— Струва ми се съмнително — измърмори Чейс, бутвайки шапката си на тила. — Няма да ходиш и край.

Очаквайки тя да изпълни нареждането му, той се обърна и се отдалечи.

 

 

Вечерта вървеше зле. Чейс разбра, че му е трудно да се съсредоточи в работата си. Погледна джобния си часовник за десети път през последните два часа. Десет часа, още няколко часа, преди заведението да затвори. Ненавиждаше тази работа, ненавиждаше начина, по който мъжете проиграваха трудно спечелените си пари. Но умът му беше зает най-вече с мисли за Маги и колко важна беше станала на него през тези няколко кратки седмици, откакто се познаваха с нея. Тя беше прекалено смела, крайно независима, упорита, устата, глупава, вбесяваща. От друга страна беше страхотна жена, която и не се страхуваше от страстите си и им се отдаваше.

— Чейс, един стар златотърсач пита за тебе. Оня, рошавият с побелялата брада на края на бара.

Крупието, което трябваше да смени Чейс за първата му почивка тази вечер, посочи въпросния мъж.

Чейс кимна.

— Благодаря, Джони. Връщам се след петнадесет минути. Стана и тръгна към човека, който явно беше виждал и подобри дни.

— Аз съм Чейс Макгарет, чух, че ме търсите.

Старецът вдигна поглед от бирата си, очите му бяха леко замъглени, но определено не беше пиян.

— Ако си партньорът на Ръсти Рийд, значи тебе търся. Чух да говорят, че старият Ръсти си е счупил крака и доста време ще трябва да лежи.

— Правилно са ви осведомили и за двете неща. Ръсти си счупи крака и аз съм му партньорът. Какво мога да направя за вас?

— Казвам се Дан Фрийман. Имам участък на Голд Ботъм. Разбрах, че Ръсти е оставил Сам Купър да пази участъка ви близо до моя.

— Така е. И? — запита внимателно Чейс.

— Старият Сам се разболя, много е зле. От години сме приятели. Отбих се в Голд Ботъм, и той ме помоли да предам съобщение на тебе или на Ръсти. Така и така бях тръгнал към Скегуей за припаси.

— Какво съобщеше? — запита нетърпеливо Чейс.

— Старият Сам е много зле и казва веднага да тръгвате за натам, ако вече не сте тръгнали.

— Какво му е?

— Не знам, обаче има нужда от доктор, а го е страх да остави участъка без надзор.

— По дяволите — изруга Чейс и умът му заработи трескаво.

Какво да прави без пари и с болен партньор?

Дан се огледа внимателно на всички страни, приведе се към Чейс и прошепна:

— Сам каза да ти предам, че твоят участък изглежда много обещаващ, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Ако съм на твое място, ще тръгна, преди да е завалял снегът.

Чейс благодари излиятелно на Дан, поръча му още едно питие и побърза да излезе. Трябваше незабавно да поговори с Ръсти. Знаеше точно как ще постъпи, макар да се беше заклел, никога да не го прави. Налагаше се веднага да говори и с Маги, преди да си е втълпила, че трябва да тръгне с наемниците на Сапуна. Забеляза Бел в другия край на залата и й даде знак, че иска да поговорят. Тя остана на място, чакайки го да се приближи.

— Какво има, каубой?

— Намери някой да ме замести, шефке, трябва да изляза за малко. По работа.

— Глупости — измърмори ядосано Бел. — Не ти дава мира оная вестникарка, а, Чейс? Какво пък, почеши си крастата. Вече почвам да мисля, че сгреших, като те наех. Не си човекът, за когото те мислех.

— Съжалявам, Бел, ако съм те подвел — пусна той ленива усмивка. — Когато ми предложи работа, не знаех, че ще има и други ангажименти. Става късно и трябва да поговоря с Ръсти, преди да е заспал. Ще се върна по-късно да довърша смяната си.

— Ако тръгнеш сега, уволнен си — заплаши го Бел, убедена, че Чейс отива да се срещне с Маги.

— Дадено. Не обичам да ми заповядват. Животът си е мой, ще правя каквото искам.

Без да чака отговор, той се обърна и излезе.

— Чейс, почакай! — извика Бел, изтичвайки след него, и го хвана за ръката. — Да поговорим. Ела после в стаята ми, ще те чакам.

— Не чакай много дълго.

 

 

„Хаш хауз“ тъкмо затваряше за през нощта, когато Чейс пристигна. Каза, че иска да поговори с Ръсти, и размени няколко думи с Хана и Кейт.

— Чейс, какво, по дяволите, те носи тук по това време на нощта? Не трябваше ли да си на работа? — запита Ръсти, когато Чейс нахлу в стаята му.

— Да, но има нещо много важно и трябва да поговоря с тебе.

— Какво има, синко? — запита Ръсти разтревожен.

— Получих съобщение от Сам Купър, от участъка ни.

— Говори ясно, Чейс.

— Сам май е болен и иска да разбере защо още не сме отишли. Казва да побързаме колкото можем.

Поток от ругатни изригна от устата на Ръсти.

— А аз лежа тука със счупен крак и без пукнат грош. Мамка му и късмет! Какво ще правим, Чейс?

— Отиваме в Клондайк, Ръсти.

— Ще искаш заем от Бел?

— Как ли пък не! Не ми харесват условията й.

— Откога бягаш от хубави жени? — изкудкудяка Ръсти. — Не ми казвай, че оная репортерка ти е влязла под кожата.

— Не е време за глупави въпроси, Ръсти. Трябва да измислим какво да правим.

— И с какво ще замениш парите? — запита Ръсти, стигайки веднага до същината на проблема.

— Маги ще ми купи припаси, а в замяна аз ще я заведа в Доусън. Това е единственият начин да стигнем до участъка.

— Тц. Обаче Маги се отби днес да ми каже, че е намерила кой да я води.

— Да, двама наемници на Сапуна — изфуча отвратено Чейс. — Кълна се, тая жена е откачила. Тръгва с мене и толкоз.

— Лапнал си по това момиченце, а, синко?

— Не се меси в чужди работи, Ръсти — намръщи се Чейс. — Ще говоря с Кейт да те гледа и ще й платя предварително. Трябва да се изправиш на крака след две седмици, ако тя ти намери патерица.

— По дяволите, Чейс, исках да дойда.

— Трябва ли да знам още нещо, преди да кажа на Маги?

— Не, върви и се погрижи за Сам. И за Маги…

Чейс се ухили.

— Точно това смятам да направя. Ще се видим, преди да тръгна. А, и още нещо, Ръсти… в съобщението на Сам се намеква, че имало нещо голямо в Голд Готъм.

— Тю, да му се не види! Смяташ ли, е намерил злато?

— Не знам, но мисля скоро да разбера. Лека нощ, Ръсти.

 

 

Новата статия на Маги за Смит Сапуна вървеше добре. Беше късно и тя беше уморена. Почукването на вратата я накара да се намръщи. Беше говорила с Хана и Кейт, преди да се оттегли, и беше казала всичко, което имаше да каже по темата. Те бяха толкова разстроени от решението й да пътува до Доусън с двамата наемници на Смит, че Маги заподозря, че са дошли да я разубеждават. Оценяваше загрижеността им, но нищо нямаше да промени решението й. Без колебание стана, за да ги покани да влязат, въпреки че не беше облечена като за гости. Беше в строга нощница и топъл пеньоар, русата й коса падаше свободно и прелестно по раменете й.

Вратата се отвори и Чейс нахлу в стаята. Малка печка затопляше хладния нощен въздух и светлината от единствената лампа разливаше лениво сияние над жената, седнала пред малкото бюро и свела глава над няколко листа хартия.

— Казах и на двете ви, че няма да променя решението си — настоя Маги, без да вдига поглед.

— Мога ли аз да променя решението ти, Маги?

— Чейс, какво правиш тук по това време на нощта? Губиш си времето, вече съм решила. Заминавам за Клондайк, независимо какво казваш.

— Не съм дошъл да те уговарям да се откажеш от пътуването до Клондайк.

— Няма да спя с тебе, Чейс Макгарет! Как се осмеляваш да идваш тук и да си мислиш, че аз…

— Е, скъпа, не съм дошъл и за това, макар да трябва да призная, че тази мисъл ми хрумна точно сега, като те видях да седиш тук с този пеньоар и така привлекателна…

— Защо си тук?

— За да ти кажа, че промених решението си. Ти ще ми купиш припаси, а аз ще те заведа в Клондайк.

— Защо точно сега — запита подозрително Маги. — Когато вече съм уредила друго?

— Няма да те лъжа, Маги. Току-що получих известие от човека, дето Ръсти го оставил да пази участъка ни. Болен е и трябва бързо да ида там.

— Какво те кара да мислиш, че още те искам? Вече си имам придружители. Тръгваме много скоро.

— Ако вярваш, че ще бъдеш в безопасност с наемниците на Смит Сапуна, значи си се побъркала. На него хич не му пука какво ще стане с тебе, след като напуснеш Скегуей. О, може да стигнеш до Доусън, да, обаче в какво състояние?

— Май се мъчиш да ме уплашиш? — възрази Маги.

— Дяволски си права. Не ме питай защо, но не ми е безразлично какво ще стане с тебе. Ти си просто жена, независимо колко корава се изкарваш — каза Чейс, поглъщайки я с очи.

Маги знаеше, че Чейс има право. Глупаво беше да се доверява на Смит и неговите главорези, но тогава нямаше друг избор. Познаваше Чейс, знаеше, че ще я пази с цената на живота си, знаеше, че може да му се довери. Не се страхуваше от него, а от това, как я караше да се чувства.

— Искам да знаеш, Маги, че ако се разберем, сериозно възнамерявам да ти изплатя всяко пени, което ми дадеш назаем.

— Кога ще можем да тръгнем? — запита тя, вече решила.

Би отишла навсякъде с Чейс, вярваше му безусловно.

Широка усмивка озари грубоватите черти на Чейс.

— Вдругиден, на разсъмване. Ще се видим пред магазина за припаси. Тогава ще купя всичко, от което имам нужда, и ще използвам товарните си коне, за да пренеса припасите през прохода.

— Ще бъда там — съгласи се охотно Маги. — И, Чейс, благодаря ти. Имах сериозни колебания дали да се доверя на хората на Смит.

— И с право — укори я той. — Сега най-добре да тръгвам, искам да си взема заплатата от Бел. И ако остана повече, ще забравя всичко, с изключение на това, колко ми е хубаво да си в ръцете ми, гола и топла, и страстна. — Гласът му беше нисък и дрезгав от желание. — По дяволите, Маги, не знам какво ще правя, когато цялата ми енергия отива само да си държа ръцете далече от тебе.

След един дълъг изпитателен поглед Чейс излезе, ясно осъзнавайки, че ако я докосне, ще експлодира. Колкото до Маги, тя вече изпускаше пара.

 

 

На следващата сутрин магазинът за припаси кипеше от оживление. Стотици мъже пристигаха всеки ден с всякакви кораби. Дъскорезницата на капитан Бил Мур бълваше дървен материал с пълна мощност, за да отговаря на търсенето. Сгради, колиби и складове за стоки изникваха почти за една нощ. Планираше се построяването на голям хотел, както и на черква и дълги тесни докове в канала Лин за улеснение на множеството кораби, които пристигаха всеки ден. Маги заподозря, че едва ли ще познае Скегуей, когато се върне.

Тъй като тя вече беше купила собствените си припаси и вещи, Чейс направи само няколко предложения, свързани с облеклото, което й трябваше за пътуването. Маги се вслуша в съвета му и купи кожух от овча кожа, дълго бельо, фланелени блузи, дебели дочени панталони, ръкавици, и шапка, която закриваше ушите й. Прибави и един шал, и вълнени чорапи. Предвидливо си беше взела от Сиатъл два чифта здрави обувки за ходене, което беше добре, защото нищо от магазина нямаше да й стане. После тя плати покупките с парите, осигурени й от „Поуст Интелиджънсър“ Това отвори голяма дупка във финансите й, но нямаше друг начин. Скоро щеше да получи постъпления от заплата и от продажбата на статиите й на едно популярно списание, което се интересуваше от нейните истории.

— Готово, Маги, ти чакай тук, докато доведа конете.

— Една минутка, господине, не забравяте ли нещо?

Един от хората на Сапуна сграбчи ръката на Чейс, преди той да се отдалечи.

— Мисля, че купих всичко — отвърна хладно Чейс.

— Забравяте таксата, която дължите на Сапуна за всичките припаси, които току-що купихте.

— Смятам, че се изисква само да платя мито на Канада — отговори Чейс и освободи ръката си.

— Ей, я чакайте, никой не минава, без да плати дела на Сапуна.

— Кажете му, че вече е взел достатъчно от моите пари, няма да получи нито петак повече.

Наемникът на Сапуна беше толкова смаян, че се отдалечи, поклащайки глава, с мисълта, че само много смел мъж може да се противопостави на Смит Сапуна.

 

 

Маги нямаше търпение слънцето най-сетне да изгрее. Конете бяха вече натоварени и готови да тръгнат. Чейс взе три от животните, оставяйки един за всеки случай, ако Ръсти успее да тръгне, преди проходите да бъдат затворени за през зимата. Остави и цялата си заплата, неохотно дадена му от Бел, като се надяваше, че ще бъде достатъчна за издръжката на Ръсти. В последната минута той купи шейна, която щеше да бъде теглена от единия кон. Маги го чакаше пред „Хаш хауз“, докато той се сбогуваше с Ръсти; самата тя вече си беше взела довиждане с него.

— Да тръгваме, Маги — каза оживено Чейс, когато се присъедини към нея.

Беше едва шест часът сутринта, но вече беше светло, когато поведоха конете към мястото за тръгване. Там мъже, коне, шейни и товарни животни се бяха подредили в привидно безкрайна човешка верига, която се придвижваше упорито напред. Маги беше смятала, че никога няма да мине през прохода Уайт Пас, докато не зае мястото си в края на колоната. Стана почти пладне, когато стигнаха подножието на прохода. Пътят следваше течението на реката. Не след дълго започнаха двадесетмилното изкачване към хребета. Датата, която Маги записа в бележника си, беше 5 септември 1897 година.

Пътят излизаше от Скегуей през верига от хълмове, измамно лесни в продължение на три или четири мили, после минаваше край река Скегуей за още три мили, а след това се стесняваше и на места не беше по-широк от два фута. Поради топящия се сняг и силните дъждове пътеката представляваше привидно безкрайна поредица от кални ями, някои от които толкова коварни, че конете затъваха до опашките. На места пътят ставаше много стръмен. Където нямаше кал, имаше камънаци. На някои места само една грешка би могла да прати коне и хора на хиляда стъпки надолу към дъното на каньона. Стигнаха първия хребет, наречен Дяволския хълм, по тъмно и Чейс предложи да спрат да пренощуват.

Отне им известно време, докато намерят равно място, където да се отместят от пътеката и да разпънат палатката. Маги вече беше изтощена, измръзнала и гладна; отпусна се на земята, не искаше нищо друго, освен да отпусне глава и да заспи.

— Предупредих те, скъпа — каза Чейс, когато дръпна конете от пътеката. — Казах ти, че пътуването до Юкон ще бъде трудно. Още не е късно да се откажеш.

— Не! — извика упорито Маги и се изправи неуверено. — Кажи ми какво да правя.

— Почини си, докато разпъна палатката. След това ще си направим нещо топло за хапване.

Разпъването на палатката беше сравнително лесно, макар че скалистата земя затрудняваше задачата. Скоро Чейс запали огън и ароматът на кафе изпълни въздуха. Маги се задържа на крака, колкото да опържи бекон и да отвори кутия боб. Колкото и да беше оскъдно яденето, стори й се вкусно.

— Свали си ботушите, скъпа и влизай вътре — покани я Чейс, — изглеждаш пребита. Ще дойда, щом нахраня конете.

Нямаше особено много храна за животни край пътя, затова златотърсачите или носеха сено, или оставяха конете да умрат от глад. Стотици умираха и биваха изоставяни. Други биваха претоварвани от жестоки господари, докато не паднеха от преумора.

Почти толкова уморен, колкото и Маги, Чейс пропълзя при нея и метна одеялата над двама им.

— Не спиш ли, скъпа?

— Не — въздъхна Маги, — ти заспивай.

— Как очакваш да заспя, като лежиш тук до мене?

— Затвори очи — посъветва го тя, — лесно е.

За да подкрепи думите си, тя затвори очи и след секунди заспа дълбоко. Не беше толкова просто за Чейс, който не можеше да си намери удобна поза. Когато Маги се обърна настрани, той я последва и притегли тялото й до своето. Ръката му естествено се спря на гърдата й и той я пъхна през пластовете дрехи, докато не намери гола плът. Дори в съня си Маги усети интимността и потръпна. Въздъхвайки от потиснат копнеж, Чейс се насили да се отпусне и да се наслади на малката отстъпка, която му беше позволена. Скоро и той заспа.

Следващият ден беше повторение на първия. Маги не си беше представяла, че пътуването ще бъде толкова трудно. Лепкавата кал засмукваше краката й толкова често, че на места Чейс трябваше да я извлича. Най-потискащо беше да чува стенанията на нещастните товарни животни, които падаха в дълбокия каньон. Втората нощ се разположиха на лагер близо до хребета Поркюпайн Хил. Следващият ден беше труден като първите два, но стигнаха до Съмит Хил, където се намираше митническата станция на Кралската конна полиция на Канада. Една малка колиба, подслоняваща митничаря, се виждаше насред поляната при хребета.

Канадският полицай беше шокиран, когато разбра, че Маги е жена. Тя беше първата жена, минаваща оттук, макар че скоро щяха да я последват и много други. Когато разбра, че тя е представител на „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“, митничарят великодушно й предложи колибата си за през нощта. Маги се възпротиви, но Чейс я накара да приеме. След като се изми с наслада с водата осигурена от Чейс от един близък поток, Маги облече нощница, която извади от багажа си, и се настани на тесния одър. Преди да заспи, помисли колко й липсва успокояващата топлина на Чейс.

 

 

— Миришеш много по-хубаво от ония, дето спят в палатките навън — измърмори Чейс, завирайки носа си във врата на Маги.

Тя се събуди веднага.

— Чейс, какво правиш тук? Ами ако някой те види?

— Никой не ме е видял, скъпа — проплачи той. — Трябва да те любя тази вечер, иначе ще се побъркам. Спах две нощи до тебе, без да правя нищо, само галех гърдите ти. Аз съм силен мъж, скъпа, но и аз мога да се пречупя.

— Ти си мъж със силни страсти, Чейс — призна дрезгаво тя.

— И ти си страстна жена, скъпа. Радвам се, че аз освободих страстите ти. Единственият начин да се освободя от лудостта си е да те любя, докато не ти се наситя.

Маги си каза, че едва ли някога ще се насити на неповторимите ласки на Чейс. Може да беше груб каубой, но бе единственият мъж, способен да запали огън у нея. Не бе в състояние да му устои — все едно да спре да диша.

— Ще излъжа, ако кажа, че не ми харесва — призна тихо Маги. — Люби ме, Чейс, дай ми нещо, което да помня, когато се върна в Сиатъл.

Той й помогна да свали нощницата, после смъкна собствените си дрехи и с въздишка я взе в прегръдките си. Когато тя се притисна към него, той бързо си пое дъх, усещайки как се втвърдява. В пристъп на внезапна дързост тя се преви, за да могат целувките й да стигнат до линията от косми, която слизаше по корема му, и той вече не можа да си поеме дъх. Влажните й устни започнаха да галят кожата му и свежият дъх на сапун й подсказа, че той току-що се е изкъпал в ледения поток. Ситни тръпки пробягаха през тялото й. Мускулите на Чейс трепнаха и той изстена, когато тънките й пръсти се сключиха около набъбналата му мъжественост.

— По дяволите, Маги!

Хвана брадичката й с палеца и показалеца си и я отметна грубо назад, а после плени устните й с целувките си, отнемайки дъха й. Страстта, която Маги събуди у него, бушуваше безспир в напрегнатите мускули на силното му тяло. Ръката му погали хълбоците й, докато кракът му разделяше бедрата й и той се плъзваше над нея. Тогава навлезе дълбоко в тялото й, продължавайки с мощни тласъци.

Маги усещаше тежестта на погледа му, докато той я галеше до забрава, наблюдавайки как очите й от кафяви се превръщат в най-чисто злато. Собствената му кулминация настъпи във вихъра на толкова силни усещания, че въздухът около него се взриви.

Маги беше почти заспала след малко, когато Чейс погали лявото й бедро, за да вдигне крака й върху своя.

— Събуди се, прелестна моя Маги, искам те отново.

И после, плъзвайки десния си крак между нейните, я зачака да слее тялото си с неговото.

Вече будна, Маги се размърда и двамата се съединиха.

— Ти си ненаситен, Чейс Макгарет.

Този път той я люби нежно и спокойно, преди почти непоносимата наслада да го накара да ускори тласъците си и да доведе и двамата до съвършеното единение.

 

 

Слизането от хребета на прохода Уайт Пас беше също толкова опасно, колкото и изкачването. Пътят минаваше през една тясна фуния в продължение на около осем мили, а после се разделяше на няколко пътеки. Маги беше ужасена. Подобен път можеше да е добър за малоброен керван, но не бе подходящ за ордите мъже и животни, които се бореха да го преодолеят. Отношението към животните беше жестоко. Когато конете затънеха толкова дълбоко в калта, че нямаше как да бъдат измъкнати, просто ги оставяха дори без милостта да ги застрелят, често пъти все още натоварени. Тези нещастни животни скоро умираха, докато хора и коне минаваха през тях. Всеки път, когато се натъкнеха на такова нещастно създание, Чейс стреляше и го отърваваше от мъките му.

Маги сега разбираше как пътят разбива здравето и късмета на стотици мъже, защото навсякъде се валяха ценни неща, изоставени от собствениците си. Никой нямаше да ги купи или дори да ги вземе като подарък. След като беше стигнала толкова далече, тя разбра защо Чейс се опитваше да я откаже от това пътуване. Макар че той сам не беше ходил в Клондайк, Ръсти му беше разказал подробно какво да очаква и как да действа. Неговите описания бяха толкова точни, че ужасяващите условия не плашеха Чейс така, както стряскаха Маги.

Придържайки се към указанията на Ръсти, Чейс избра отклонението, което водеше към езерото Бенет.

— Сега започва истинският път, скъпа — изрече той, когато се загледаха към дългото тридесет мили езеро.

Трескавото оживление около езерото зашемети Маги. Много приличаше на брега при Скегуей, със стотици палатки по целия бряг. Мъже с всякаква външност бяха заети с едно и също — да строят салове или груби лодки, за да прекарат себе си и багажите си през веригата от езера към река Юкон и после надолу по реката към Доусън Сити.

— Какво ще правим сега? — запита Маги, уплашена от гледката.

— Ще опънем палатка и ще си направим сал — отвърна Чейс.

— А товарните коне?

— Ще ги продадем. Всеки ден се връщат хора от Доусън и ще искат да купят животни. А има и такива, които искат да пътуват по суша, не по реката.

За техен късмет Чейс се натъкна на един човек, чийто партньор току-що беше починал от инфекция и който беше решил да не пътува сам към Доусън — решение, вземано от повечето мъже в неговото положение. Двамата тъкмо бяха довършили един сал, когато едно порязване с брадвичка беше причинило смъртоносната инфекция. Чейс с удоволствие размени два товарни коня за здраво построения сал.

Салът беше плоскодънен, с извити бордове, двадесет и пет фута дълъг и широк шест фута, квадратен и широк откъм кърмата. По принцип събираше два-три тона товар, и се управляваше с платно, направено от голям брезент, привързан към здрава мачта, а когато ставаше необходимо, в действие влизаха груби борови весла.

 

 

— Ето ги — посочи Зики, когато забеляза Маги и Чейс на брега да товарят сала си.

Банди Джонсън и Зики Палмър бяха двамата наемници, които Сапуна беше пратил към Доусън да намерят място за кръчма. Те трябваше и да съпровождат Маги, според първоначалния план. Когато Сапуна разбра, че тя вече е заминала от Скегуей с Чейс Макгарет, изруга, задето го е оставил да излезе жив от онази тъмна уличка. Беше го направил заради Бел, макар че и на нея не й беше от полза. Бесен на Маги, Сапуна беше инструктирал Банди и Зики да видят сметката на каубоя и да правят каквото поискат с репортерката.

— Как, по дяволите, мислиш, че са построили толкова бързо сала? — запита Банди, чешейки се по главата. — Бяхме само на един ден след тях.

Зики беше също озадачен, докато не разпитаха тук-там и не разбраха, че има салове за продан, ако човек знае къде да потърси и е в състояние да плати. Сапуна им беше дал много пари.

В това време Чейс и Маги се готвеха да се впуснат в първото си плаване към Доусън. Когато дойде време да тръгнат, всички им помогнаха. Вятърът беше достатъчно силен, за да прекатури зле управляваните салове, но Чейс умееше да задържи сала си над водата и се присъедини към флотилията, насочила се към Юкон по-голямата част от деня мина в прекосяване на езерото Бенет. В края му, провлакът Карибу, те влязоха в бавно течение, което ги отнесе в езерото Нейръс, дълго четири мили. Тук Чейс избра място да прекарат нощта, завързвайки сала в едно уединено заливче. Нямаше да го намери, ако Ръсти не му беше казал точно какво да търси, защото беше доста усамотено. Сваляйки постелките си на брега, те заспаха под китка високи смърчове, сгушени един в друг, за да се топлят.

— Забелязваш ли колко студено става, Чейс? — запита Маги, свивайки се в прегръдките му.

— Септември е, скъпа. След по-малко от шест седмици проходите ще бъдат затворени от сняг и виелици.

— Ще стоя в Доусън до пролетта — изрече замислено Маги. — Ти какво ще правиш?

— Ще отида най-напред до участъка ни и ще видя какво прави Сам. Там има една колиба, ще свърши работа за през зимата. За копаене едва ли ще има много време, но ще направя всичко възможно.

— Няма ли да останеш малко в Доусън? — запита тя.

— Не, Маги, май няма да мога.

Искаше да й каже, че ще му липсва, но не посмя. Бяха споделили толкова много неща през последните седмици, но не можеше да й обещае нищо.

Беше поел отговорност, когато се захвана с това приключение, и смяташе да довърши започнатото. Имаше още време да спечели достатъчно, за да плати заема за ранчото, а ангажирането с жена по това време не влизаше в плановете му. Маги не беше прилепчива кокотка, на която й трябва мъж, за да я крепи. Тя беше модерна, независима жена, напълно способна да живее без него. Имаше кариера и беше достатъчно проницателна, за да разбира, че животът невинаги е това, което човек иска да бъде.

Но трябваше да признае, че всички други жени бледнееха пред нея и ако беше възможно да се влюби сега, пак щеше да избере Маги. Тя беше страстна, смела, глупава и прекалено инатлива. Но нямаше жена, с която би се любил с по-голяма охота, отколкото с Маги Афтън.

— Мислиш ли, че някога пак ще се срещнем, след като стигнем в Доусън? — запита Маги със странна нотка в гласа.

— Трудно е да се каже — отвърна искрено Чейс, не желаейки да дава надежда, когато не виждаше такава. — Толкова ли го искаш?

— Аз… разбира се, ще ми липсваш, каубой. Бяхме нещо повече от приятели през последните седмици. Жената не забравя първия си любовник. — И може би последния, искаше да добави. Как да позволи на друг мъж да я докосва след Чейс? Отговорът беше прост — не можеше.

— Маги, скъпа, ако имаше начин…

— Не, Чейс, не обещавай. Не съм искала нищо, когато ти позволих да се любиш с мене. Исках го… исках те. Каквото и да се е случило, нека няма вина. Просто се любихме, беше прекрасно и ако трябва непременно да свърши в Доусън… винаги ще помня тези нощи. Сега ме люби, каубой, люби ме, докато не обезумея от наслада.

— Винаги ще искам да те любя, скъпа. Да забравим за утре и да се съсредоточим върху тази вечер.

Чейс копнееше да й каже, че ако беше свободен сега да обикне някого, тя щеше да бъде жената, с която би искал да прекара живота си. Някой ден, може би, ако още е свободна… Мисълта умря, когато Маги притегли главата му към себе си и той усети мекия натиск на устните й върху своите.

 

 

— Ето го сала, Банди — прошепна Зики, когато издърпаха собствения си сал на брега. — Видях ги да го връзват тука някъде.

— Тихо, Зики, сигурно спят. Не искам да ни чуят. Виждаш ли ги някъде?

— Тц, сигурно са под дърветата ей там. Взе ли брадвата?

— Ето я.

Банди подаде брадвичката на Зики. Той веднага се наведе и започна да откъртва една дъска точно под водолинията, където нямаше да се забележи. Както го бяха замислили, претовареният сал би трябвало да започне да потъва точно когато стигне средата на езерното, по всяка вероятност заедно с пътуващите на него.

— Готово! — изграчи Зики, доволен от саботажа. — Да се махаме от тука.

Тихи като призраци, двамата се измъкнаха, вързаха сала си по-далече на брега и зачакаха да видят какво ще се случи.