Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice & Rapture, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 52 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Кони Мейсън. Лед и екстаз

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–045–5

История

  1. — Добавяне

6

Преди да тръгне за „Ледения дворец“, Чейс се отби да види Ръсти и да му разкаже всичко — или почти всичко, — което се беше случило в този изпълнен със събития ден.

— Дяволите да го вземат, къде беше цял ден, синко? — запита свадливо Ръсти. — А аз те чакам да благоволиш…

— Имах работа — каза троснато Чейс, още ядосан от начина, по който Маги беше се опитала да го води за носа, макар в крайна сметка да не беше спечелила нищо, а само беше загубила девственост си.

Трябваше да си признае, че изпитваше известна вина за това, но Маги със сигурност беше получила удоволствие, навярно толкова, колкото и той, ако това беше възможно.

— Имал си толкова работа, че не можа да минеш при стария си приятел и партньор? — В гласа на Ръсти се долавяше огорчение, болка и гняв, че е бил пренебрегнат. — Ако не беше Кейт, сигурно щях да си изгния тук. Кажи ми какво си намислил, синко.

— Намерих си работа, Ръсти, само докато оздравееш и да можем да стигнем до участъка си.

— Много добре знаеш, че няма да е скоро — оплака се Ръсти. — Каква работа?

— Ще работя за Бел Деларю в „Ледения дворец“.

— Какво! Ще й станеш гадже? — Ръсти явно беше силно разочарован. — Не го вярвам. Мислех, че имаш малко повече гордост.

— По дяволите, Ръсти, все си вадиш прибързани заключения. Ще раздавам карти за блекджек, нищо повече.

— Чух, че Смит Сапуна имал пръст в този бизнес.

— Не знам със сигурност, но ще го държа под око и в същото време ще изкарвам издръжката ни. Намислил съм да си върна онези пари.

— Няма вероятност — намръщи се Ръсти. — Този човек управлява града с железен юмрук. Някои го мислят за светец. Оглавява департамента по благотворителност, който подпомага вдовици и сираци.

— И наема главорези да крадат и да убиват. По един или друг начин ще си върнем парите. Междувременно ще живея в „Ледения дворец“. Стаята върви с работата. Щом бъде възможно, ще те преместя. Май ще останем тук цялата зима и ще трябва да извлечем максимум полза.

— Аз май посвикнах с тоя килер — каза Ръсти. — А и винаги можеш да приемеш предложението на Маги Афтън. Доколкото я познавам, не е крехко цвете и ако иска да стигне до Клондайк, вие двамата ще сте добър отбор. Старият Сам Купър сигурно се тревожи и се пита къде ли сме. Казах му, че ще пристигнем на първи август, а оттогава минаха седмици.

Сам Купър беше стар златотърсач, когото Ръсти беше наел да пази участъка им в тяхно отсъствие срещу пет процента от печалбата. Изоставените участъци привличаха натрапници и крадци.

Чейс не искаше да му се напомня за Маги. Начинът, по който го беше използвала, още го измъчваше. Очевидно очакваше от него да чувства вина, задето й беше отнел девствеността, и като отплата да й предложи да я заведе в Доусън, за да облекчи съвестта си.

— По-скоро адът ще замръзне, отколкото аз да отведа Маги в Клондайк — възрази сърдито Чейс. — Не се е родила жената, която да ме командва.

Ръсти го изгледа внимателно.

— Да не сте се сдърпали с нея?

— Може и така да се каже. По-добре да вървя, Ръсти, трябва да съм в „Ледения дворец“. Утре ще се отбия и ще питам Кейт кога ще може да те преместя.

— Не разчитай да е скоро — изръмжа Ръсти, не желаейки да се лиши от грижите на Кейт.

Чейс побърза да излезе, отказвайки да погледне към затворената врата на Маги или да мисли за това, което се беше случило помежду им. Невероятното удовлетворение, което му беше дала, и необичайните чувства, които беше събудила у него, бяха прекалено объркващи, за да се задълбочи в тях сега. Според него госпожица Маги Афтън беше една властна кучка, която използваше тялото си, за да постигне каквото си е намислила.

Но защо ръцете му се потяха и цялото му тяло трепереше, когато помислеше какво би могъл да й направи Сапуна, ако той не се беше появил точно навреме? Очевидно Смит искаше Маги да се махне от града, но тази свадлива малка вещица нямаше да се вслуша в гласа на разума. Заслужаваше си всичко, което беше получила, помисли Чейс, без да го вярва. Макар че я мислеше за свадливка, която прибягва към непочтени методи, знаеше, че няма да се поколебае да й се притече на помощ, когато и да стане нужда.

 

 

Все още зашеметена от начина, по който Чейс я беше напуснал снощи, Маги стана рано, за да направи някои снимки и интервюта, за да довърши статията си за Смит Сапуна. Беше научила, че следващият пощенски параход ще пристигне всеки момент. Сложи триножника на брега, но не можа да намери хора, склонни да говорят, за разлика от предния ден. Само онези, които се връщаха, разорени и с разбити илюзии, се съгласяваха да говорят за Сапуна. Очевидно неговите главорези бяха обходили града, за да предупредят всички, които сътрудничат на репортерката, да казват само добри неща за престъпния бос. Беше трудно, но Маги все пак успя да събере достатъчно информация за целите си.

Беше късен следобед, когато Маги остави бележника и започна да разглобява обемистия фотоапарат, нямайки търпение да започне статията, с която да изобличи Смит Сапуна. Чувстваше се доволна от работата си и на устните й играеше лека усмивка. Още не се беше отказала от идеята да замине за Клондайк и беше говорила за това с много златотърсачи, обещавайки, че ще плати добре. Някои изразиха интерес, но вече наближаваше първи септември, а тя още беше в Скегуей. Маги разбра, че и Уайт Пас, и проходът Чилкут са почти непроходими след октомври.

— Какво, по дяволите, правиш още тук? Не си ли научи урока вчера?

Маги се извъртя и усмивката й стана кисела, когато видя намръщеното лице на Чейс.

— Имам си работа — каза тя троснато. — Каква репортерка ще бъда, ако позволя на мъже като Смит Сапуна да ме сплашат?

— Такава, която си пази кожата. Да му се не види, Маги, не знаеш ли, че главорезите му те наблюдават? Защо така дразниш този тип?

— Пиша само истината — вдигна рамене Маги. — Какво да направя, ако той се страхува, че светът ще научи какво става тук? Той може да е благодетел на някои, но аз знам какъв е в действителност.

— И аз — измърмори Чейс под нос.

— Какво правиш тук? — запита Маги, мъчейки се да не обръща внимание на странните чувства ниско в корема.

Само като погледнеше Чейс, се разтреперваше от слабост.

Видя го както беше снощи, с оголени яки бронзови гърди, притискащи се към мекотата на нейните, слабините му плътно притиснати към нейните. Неговата сила, неговата мъжественост и умението, с което извличаше реакция от треперещото й тяло, се съчетаваха, за да я накарат да го пожелае отново… и отново.

Непредизвиканата словесна атака на Чейс, след като бяха правили такава невероятна любов, я бе наранила дълбоко. Беше се почувствала така прекрасно след любенето им, че естествено предположи, че Чейс ще се чувства по същия начин и ще иска тя да го придружи в пътуването му до Доусън. Нямаше намерение да прилага женските си чарове като средство за убеждаване. Любенето им беше просто и естествено, като при двама здрави млади хора, изпитващи взаимно желание. Не можеше да направи нищо, ако Чейс Макгарет се държи като разглезено дете.

— Бел каза, че мога да използвам склада на „Ледения дворец“ да прибера там палатката и екипировката — обясни Чейс. — Отидох на брега, за да ги взема. Не повярвах на очите си, като те видях, че си се върнала тук. Не мога непрекъснато да бъда наблизо, за да те защитавам през цялото време.

Маги изфуча.

— Не съм те молила да ме защитаваш!

— Много ми се зарадва, като дойдох вчера — възрази Чейс. — После ми се отплати, като ме съблазни с надеждата, че ще ме накараш да се съглася с плановете ти. Но не спечели нищо, като ми даде девствеността си. Трябваше да я запазиш за някой, който щеше да я оцени.

— О-о! — тропна тя с крак. — Отвратителен си, Чейс Макгарет, и със сигурност не си никакъв джентълмен. Връщай си се в „Ледения дворен“ и госпожица Деларю. Хич не ми трябваш.

Грабна фотоапарата и триножника под мишница и се отдалечи.

Чейс се загледа подире й, омаян от съблазнителното полюшване на хълбоците й. После разтърси глава, за да я прочисти от объркващите мисли за Маги, лежаща под него, извиваща се, за да посрещне тласъците му, охотно следвайки неговите инструкции. Но разтърсването на главата не му помогна да прогони спомена за бялото й тяло, жадно реагиращо на допира на ръцете и устните му. Макар че ръцете му бяха заети да опаковат неговите и на Ръсти принадлежности, умът му преживяваше отново всеки мъничък детайл от прекалено кратките минути, прекарани с Маги в леглото й. Единственото, на което се спираха своенравните му мисли, беше фактът, че я искаше отново… и отново.

 

 

Маги довърши първата статия от поредицата, озаглавена „Корупция в Скегуей“. Опакова страниците в стегнат пакет заедно с проявените плаки, за да ги занесе по-късно в пощата. Беше работила цели два дни и много се гордееше с работата си. Надяваше се господин Грант също да се гордее с нея. А сега, реши тя, й трябва малко чист въздух и разходка. Но най-напред се отби да посети Ръсти, все така заядлив, както винаги. Единственият човек, който като че ли можеше да се справя с него, беше Кейт.

Тя остана малко при него, а после тръгна по „Бродуей“, питайки се колко ли време ще й се наложи да остане в този покварен град. Умът й изведнъж се върна рязко към действителността, когато видя Чейс да се разхожда по улицата с Бел Деларю, хванала го под ръка. Беше облечен като комарджия, с костюм, бяла риза с висока яка и шнур вместо вратовръзка. Лъскавите нови ботуши и коженият кобур, висящ на тънкия му кръст, добавяха довършителните щрихи към новия му облик. Макар дрехите да му стояха страхотно, изглеждаше странно не на място и очевидно не му беше удобно. Но вероятно Бел мислеше, че изглежда чудесно, защото очите й оглеждаха собственически мъжественото му телосложение, като че ли искаше да го изхруска за вечеря. Несъмнено вече го има, помисли Маги недоволно. Намръщи се, питайки се защо представата за Чейс в леглото на Бел я смущава толкова много. На кого му пука какво прави Чейс Макгарет? Или с кого?

Чейс видя Маги да го наблюдава от другата страна на улицата, но реши да не й обръща внимание, посвещавайки се безрезервно на дребната жена, увиснала на ръката му. Не успя да го постигне докрай, защото очите му не преставаха да се отклоняват повече, отколкото би му се искало, към енергичната репортерка, надарена с повече красота, отколкото разум. Чейс беше чул от различни източници, че Маги е питала из целия град дали някой няма желание да й осигури ескорт до Клондайк срещу заплащане. Надяваше се никой да не се съгласи. Може би щеше да се прибере у дома, там, където й беше мястото.

— Чейс, изобщо не ме слушаш — нацупи се Бел.

— Съжалявам, Бел. Какво казваше?

— Питах те дали познаваш оная любопитна репортерка, дето ходи из града и задава въпроси.

— Да, познавам я.

— Така си и помислих, защото точно сега ми изглеждаш силно заинтересуван от нея. Безлично малко създание, нали? Минала най-хубавата си възраст.

Безлична ли? Маги да е безлична?

— Не бих нарекъл Маги Афтън безлична, шефке. — Чейс нямаше представа, че Бел го е наблюдавала така зорко. — И не е чак престаряла.

— Но е много дръзка, ако смята сама да ходи в Клондайк. Не съм чувала за жени в Доусън Сити. Казвали са ми, че дори няма и проститутки.

Чейс продължи да наблюдава Маги, разочарован, когато тя изчезна в един магазин. Въпреки това, което й беше казал по-рано, искаше да може винаги да я защитава. По дяволите, защо го беше обсебила така?

— Чейс, за какво мислиш, скъпи?

— А? — Той нерешително насочи вниманието си отново към Бел. — Мисля си, че градът май се напълни с пришълци. Май просто минават оттук на път за Клондайк.

— Завиждаш ли им?

— Дяволски си права! Ако не ни бяха обрали, двамата с Ръсти вече да сме там.

— Ако внимаваш с парите си, ще можеш да се присъединиш напролет към златотърсачите. Сега е много късно, така и така няма да можеш да направиш много, ако стигнеш там. Още един месец и ще трябва да затвориш участъка за през зимата.

— Май имаш право — изрече неохотно Чейс.

Не каза, че през пролетта на следващата година ще бъде твърдо късно да спаси ранчото си. Беше се надявал да плати част от заема с парите от стадото.

— Знам какво ще те накара да се почувстваш по-добре, Чейс — намекна хитро Бел, надявайки се да разсее мрачното му настроение. — Да се връщаме в „Ледения дворец“. Имаме още няколко часа, преди да нахлуе вечерната тълпа, и знам един много хубав начин да си прекараме времето.

В последните дни Бел се беше опитала без успех да се вмъкне в леглото да Чейс. Но за нейно огорчение той си намираше оправдания едно след друго, а тя намираше това за неестествено. Не изглеждаше нормално за такъв мъжествен мъж като Чейс да си отказва удоволствието, което тя му предлагаше. Бел знаеше със сигурност, че той не спи с друга жена. Прекарваше повечето свободно време в „Хаш хауз“ при болния си партньор. Внезапно в главата на Бел светна предупредителна светлина. Онази стара мома, репортерката, не живееше ли точно в „Хаш хауз“? Разбира се, защо не се беше сетила по-рано. Чейс спи с тази проклета кучка всеки път, когато отиде да види партньора си!

— Съжалявам, Бел — изрече Чейс, изненадан, че отклонява предложението й. — Обещах на Ръсти да прекарам следобеда с него. Страшно му е скучно.

Бел кипна в безсилен гняв. Защо този невероятен мъж осуетява всичките й усилия да го съблазни?

— Мислех, че вече трябва да преместиш партньора си в „Ледения дворец“. Или още е много зле и не може да се мести?

— Много странно — изрече замислено Чейс, — но Ръсти не иска да си тръгва оттам. Изглежда много доволен от килерчето си в „Хаш хауз“, макар да смятам, че Кейт Сайтс има нещо общо с това решение.

— Кейт Сайтс? Оная изсушена стара слива?

Чейс се намръщи, ядосан от описанието, което Бел даваше на добросърдечната Кейт.

— Въпреки това двамата имат много общо и Ръсти като че ли е лапнал по нея. Ти върви в „Ледения дворец“, шефке. Ще се видим по-късно.

Без да обръща внимание на протеста на Бел, Чейс се освободи от ръката й и се отдалечи. Бел никога досега не беше преживявала подобно унижение. Трябваше да поговори със Сапуна. Нещо трябваше да се направи, и то скоро, с тази нахална вестникарка, която се смяташе за толкова добродетелна и праведна, но си отваряше краката като всяка друга жена.

 

 

Маги се забави в магазина, не бързаше особено да излезе оттам. Денят беше твърде хубав, въпреки че беше развален от Чейс и неговата курва. Срещата с него на улицата едва не й беше съсипала деня. След страстната й вечер преди няколко дай и избухването му след това Маги го беше отбягвала, като или излизаше, или се затваряше в стаята си, когато той идваше да види Ръсти. Това беше другото, което я безпокоеше. Не беше възнамерявала да остане в Скегуей повече от няколко дни, а вече бяха минали над две седмици. Чувстваше се виновна, че лишава Кейт от стаята й, макар че добрата жена настояваше, че няма нищо против.

Когато най-накрая се върна в „Хаш хауз“, се отби първо в стаята на Ръсти. Знаеше колко обича захарни пръчки с мента и беше успяла да купи няколко на безбожна цена. Надяваше се сладкишът да помогне на Ръсти и да облекчи свадливото му настроение. Не мислеше, че ще открие Чейс при по-възрастния мъж, и спря на прага, готова да избяга.

— Е, там ли ще стоиш, или чакаш специална покана? — изръмжа Ръсти, когато видя Маги застанала неуверено на вратата на стаята му.

Чейс изви глава, жадно поглъщайки гледката на стройната млада жена, зачервеното й лице и топлите кехлибарени очи, в които се четеше объркване и намек за някои други неопределени чувства.

— Да, елате при нас, госпожице Афтън. Намерихте ли кой да ви заведе до Доусън?

Въздухът между двамата пращеше от електричество, напрежението се покачваше, докато не се наложи Чейс да отвърне очи. Един леден поглед от Маги Афтън го възбуждаше повече от всичките женски чарове на Бел Деларю.

Маги изфуча възмутено. Ако не беше Ръсти, който ги гледаше така, сякаш е направил огромно откритие, щеше здравата да подреди Чейс. Ама точно както трябва.

— Обмислям няколко предложения — излъга тя. — Ще реша след ден-два.

— Да — отвърна скептично Чейс, — и Смит Сапуна предложи да ми върне парите, които открадна от мене и Ръсти.

— Господин Смит ви е откраднал парите? Още една черна точка за този мошеник. Радвам се, че не се отказах да го изоблича. Първата ми статия и снимките са готови. Сега, ако ме извините, има някои неща, които трябва да свърша.

Тя се обърна, за да излезе, но после реши друго.

— Щях да забравя. Купих малко ментови пръчки за Ръсти. Влезе в стаята и мушна малък пакет в нетърпеливите ръце на възрастния мъж.

— Бог да те благослови, момиче — засмя се Ръсти, облизвайки жадно устни. — Много си падам по ментови пръчки. — Захапа една и извъртя очи нагоре. — Много съм ти задължен, Маги. Стопли сърцето на стареца.

— Хайде, Ръсти — отвърна Маги, — не си стар, само си по-възрастен.

Макар че Ръсти наближаваше шестдесетте, обветреното му лице и занемарената му външност го правеха да изглежда доста по-стар.

Чейс се чудеше как Маги успя да извади Ръсти от унинието му със скромния си подарък. Защо не се беше сетил за това? Дължеше на приятеля си повече, отколкото можеше да му изплати, но никога не се беше сещал да му донесе нещо сладко или каквото и да било друго.

— Довиждане, Ръсти, ще се видим по-късно. Поговорете си с Чейс. Сигурна съм, че се е отказал от… м-м… доста приятен следобед, за да бъде с тебе.

И тя излезе, разлюлявайки поли около тънките си глезени, докато изчезваше зад ъгъла.

— За какво, по дяволите, е всичко това, синко? — запита Ръсти с очи, блеснали от странно веселие.

Това беше първият признак на добро настроение, което Чейс забелязваше у приятеля си след нападението и обира.

— Видя ме с Бел днес следобед и естествено е предположила… — Силен писък прекъсна думите му и той скочи на крака.

— Какво, по дяволите! Май че Маги пищеше.

Само за около пет секунди Чейс стигна до вратата на Маги, която беше широко отворена. Сърцето му заседна в гърлото, когато я видя да лежи на пода.

— Маги! Маги, скъпа! О, божичко.

— Добре съм, Чейс — изпъшка тя и се надигна несигурно.

Чейс се наведе и й помогна да се изправи. Странно не желаейки да се отдели от ръцете му, тя се облегна на силните му гърди.

— Какво стана?

— Не знам. Влизах в стаята, когато се блъснах в някого и после той се шмугна покрай мене. Опитах се да го задържа, но той ме бутна настрана и изхвърча. Паднах и извиках, и… и ти дойде.

— Какво става тук?

Хана беше чула Маги да вика и притича откъм кухнята, размахвайки един железен тиган.

— Някой е влизал в стаята на Маги — обясни накратко Чейс.

— Дойдох късно. Човекът се е измъкнал.

Маги огледа полека стаята. Не й трябваше много време, за да разбере какво е направил натрапникът.

— О, не, вижте какво е сторил с плаките ми!

Навсякъде из стаята бяха разпилени вече проявените плаки и другите, които беше донесла от Сиатъл, счупени и непоправимо повредени. Записките й също се валяха разпилени по пода, накъсани на дребни парченца. Нападението бе безмълвно свидетелство за властта на Смит Сапуна. То беше и отрезвяващо предупреждение, предназначено да я сплаши.

— По дяволите! — изруга Хана, влизайки в стаята. — Кой ще направи такова нещо?

— Смит Сапуна — промърмори кисело Чейс. — Не оценява решението на Маги да го изобличи.

— Ти си се пречкала на тоя човек? — запита Хана, изплашена от дързостта на Маги. — Скъпа, не биваше. Добре ще е да напуснеш Скегуей.

— Точно това смятам да направя — отвърна сурово Маги. — Веднага щом намеря кой да ме заведе до Клондайк. Сега, ако ме извините, ще разчистя тази бъркотия.

— Хана, кажи на Ръсти какво е станало — помоли Чейс. — Аз ще помогна на Маги.

— Добре.

Хана излезе и Чейс нарочно затвори вратата зад нея.

— Не ми трябва помощта ви, господин Макгарет.

— Маги, чуй ме. Положението е много сериозно. Това, което стана тук, е само предупреждение. Смит иска да се махнеш. Не разбираш ли, че животът ти е в опасност?

— Какво ти пука? — предизвика го Маги.

— Проклет да съм, ако знам, но ми пука. Какво да ти кажа, за да те убедя, че трябва да напуснеш Скегуей?

— Заведи ме в Клондайк — каза тя, — там Смит Сапуна не може да ме докосне.

— Няма ли да се откажеш?

— Никога!

Тя се обърна рязко и се залови да подрежда разхвърляните си неща.

Чейс започна да й помага, без да престава да мърмори под нос. Когато най-накрая се възцари някакво подобие на ред след хаоса, създаден от наемниците на Сапуна, Чейс пак се опита да вразуми Маги.

Хващайки я за раменете, той каза:

— Ти се опита най-безогледно да ме използваш, но въпреки това не искам да пострадаш.

Маги въздъхна, уморена от обвиненията му.

— Не разпознаваш ли верния отговор, когато ти го дават? Ако не беше толкова твърдоглав, щеше да разбереш, че се любихме, защото така исках, а не за да те накарам да ми играеш по свирката. Помислих, че и ти усещаш някаква по-особена връзка между нас, която няма нищо общо с пътуването до Юкон.

— Наистина усетих нещо особено, Маги. Затова толкова ме заболя, като си помислих, че използваш това чувство, за да ме убедиш да направя нещо, което нямам намерение да правя. Но може би съм те съдил твърде прибързано. Знам колко искаш да отидеш в Клондайк.

— Не разбираш ли, Чейс? Сега не мога да се откажа. Гордостта няма да ми го позволи. Толкова се молих, за да получа тази задача, и ако се върна сега, това ще означава, че занапред ще отразявам само светски събития и преглед на книги. Всички мъже, които работят за „Поуст Интелиджънсър“, очакват да се проваля. О, остави — изрече тя обезсърчено, — и ти си мъж, как мога да очаквам да ме разбереш?

Странно, но Чейс разбираше как се чувства Маги. Дори се досещаше какво я подтиква. Но това не променяше решението му. Промени го това, че я желаеше, че копнееше отново да изпита любовта й. Живо си припомни как му се беше отдала, изпитвайки не по-малко удоволствие от него. След това нямаше обвинения или сълзи въпреки гневните му и жестоки думи. Маги Афтън беше една смела млада жена, втурнала се презглава към новия век, храбро посрещайки всяко предизвикателство. Чейс не можеше да не се възхищава на самата нея и на нещата, които се опитваше да направи не само за себе си, но и за всички жени.

— Разбирам как се чувстваш, Маги, но не мога да ти помогна. Мисля, че не разбираш колко време ще отнеме пътят от шестстотин мили или какво най-вероятно ще се случи, когато останем сами толкова време. Не мога да си държа ръцете далече от тебе сега… помисли какво ще стане, ако сме заедно ден след ден.

Сините му очи потъмняха от желание и гласът му стана странно дрезгав.

Маги прехапа замислено долната си устна с равните си бели зъби.

— Мислих за това, Чейс — призна тя. — Ще бъде изпитание за силата на волята ни, но съм склонна да поема риска, ако и ти искаш.

— По дяволите, Маги, не знаеш ли, че нямам никаква воля, когато става дума за тебе? Ненавиждам склонността ти да ме използваш, но не мога да забравя мекотата на кожата ти или начина, по който тялото ти реагира на моите докосвания. Искам…

— Какво точно искаш от мене, Чейс?

— Мисля, че го казах — искам те по всякакъв начин.

Тя го изгледа подигравателно.

— Очевидно не ме искаш достатъчно силно, за да ме заведеш в Доусън.

Чейс радостно прие предизвикателството.

— Може би — призна той с ленива усмивка в ъгълчето на устата, — но те искам достатъчно много, за да те взема тук и сега.

Тя затаи дъх, когато главата му се наведе към нея и устата му плени нейната, отнемайки дъха й, за да й го върне след миг.

— Помниш ли какво беше, когато бях дълбоко в тебе, скъпа? — Желанието караше думите му да излизат полека. — Когато помисля как се стягаше около мене, не мога да дишам. Много те искам.

Златистите очи на Маги се разшириха тревожно, тя се бореше с желанието, докато предателското й тяло реагираше на еротичните му думи.

— Излез оттук, Чейс, преди да се е случило нещо, за което и двамата не сме готови.

— Няма начин, скъпа. — В допира му имаше дива грубост, която красноречиво издаваше потребността му. — Много те искам и смятам да утоля тази ужасна болка.

Очите на Маги станаха дълбоки и тъмни, когато страстта на Чейс се прехвърли у нея. Обхванал главата й в дланите си, той остави палците си да погалят високите й скули, сатенената й кожа, движейки се в хипнотични кръгове, за да си припомнят усещането за плътта й. Пръстите му се вплетоха в златистата коса, освобождавайки къдриците от строгия кок, докато те се спуснаха по раменете й в прекрасно безредие.

Целувката му не беше целувка на джентълмен, а дръзко нападение, което едновременно я заинтригува и уплаши със своята интензивност. Езикът му я опустошаваше и тя отговори с бързи, стрелкащи движения, които го подлудиха. Ръцете й сами се спуснаха, за да обгърнат мощния му гръб. Тя погали силните мускули, издърпа ризата от колана и се впи в голата му кожа, докато целувките му се сипеха като дъжд по лицето и шията й. Полека и методично той възбуждаше сетивата й, превръщайки я в музикален инструмент от желание. Още по-невероятен беше фактът, че Маги нямаше търпение да позволи на този нахален каубой да прави с нея каквото си иска.

— Свали си дрехите, скъпа. Искам да те гледам как се събличаш — заповяда меко Чейс. Без нито дума протест, Маги се съгласи, потънала в сластната, главозамайваща топлина на погледа му. — Обожавам тялото ти, то толкова хубаво реагира на моето. Виж как зърната ти щръкват, а още не съм ги докоснал.

След като беше хвърлила и последната си дреха, Маги се изправи пред Чейс, загърната единствено във великолепния златист воал на косата си. Каквото и да искаше Чейс от нея, тя също го искаше. Защо само мъжете да чувстват, да имат желания? Жените също бяха способни да изпитват страст, макар обществото да им го забраняваше. Можеше да минава за стара мома, но беше решена да вкуси всички удоволствия на живота. Онова, което наистина я озадачаваше, беше защо е избрала неграмотен каубой като Чейс Макгарет, с когото да сподели тези съкровени чувства. После всяка мисъл изчезна, когато Чейс я вдигна на ръце и я положи на тясното легло.

Той не я последва, а застана до нея и полека съблече всичките си дрехи. Тя понечи да затвори очи, но промени решението си. Последния път, когато бяха заедно по този начин, бе видяла твърде малко от тялото му и затова сега изгаряше от любопитство. Не се разочарова. В сравнение с широките му гърди талията му беше тънка, а хълбоците стройни. Тя проследи здравите стълбове на краката му чак до мястото, където се съединяваха, и дъхът заседна болезнено в гърлото й. Златистите й очи се спряха там, омагьосани от вълнуващата гледка на неговата мъжественост, стърчаща от гъстата горичка медно златисти косми.

Зашеметени, очите на Маги литнаха нагоре и намериха развеселения поглед на Чейс.

— Харесва ли ти това, което виждаш, скъпа?

Маги облиза устни, осъзнавайки, че устата й внезапно е пресъхнала.

— Не… да. Не знам. Внушително е.

— Така ми казват — направи той гримаса. — Досега не съм получавал оплаквания.

— Самонадеяно магаре — измърмори Маги, следвайки космите, които слизаха от гърдите му към онази част от него, която най-много я интригуваше. — Божичко, Чейс, цял ден ли ще стоиш така като обект на възхищение?

— Не — каза той, лягайки до нея. — Ще те любя, а после ти мене.

— Не разбирам.

— Ще разбереш.

Той отдели дълги, изпълнени с наслада минути, за да изследва тялото й, довеждайки я до ръба на екстаза само за да я задържи там. Когато устните му се плъзнаха под корема й, дъхът и задраска в гърлото.

— Чейс, недей, какво… какво правиш? — Твърдият връх на езика му раздели космите, пазещи нежния отвор между бедрата й, плъзвайки се по влажната топлина, докато не намери набъбналата пъпка на женствеността й. — Чейс, моля те, недей!

Разтърсена, тя помисли, че никога не е знаела, че такова нещо е възможно… или желано. Усмихвайки се, Чейс започна да й демонстрира колко малко знае за любовта.

Езикът му продължи да я гали и дразни, докато пръстите му си играеха върху разгорещената й плът, усилвайки удоволствието и, докато всички нервни окончания не започнаха да молят за милост.

— Чейс, моля те, не мога повече!

— Не се сдържай, скъпа — промърмори глухо той. — Искам да те направя щастлива.

Думите му постигнаха желания ефект, когато Маги замря, тялото й се превърна в съд на изгаряща страст. Тя отвори уста, за да извика, но той покри устните й със своите, сподавяйки стоновете й, докато тялото й се разтърсваше под него. Тогава отчаяно и настоятелно навлезе в нея, чувствайки я плътно около себе си, как го държи в трепетното си лоно. Той я изпълваше отново и отново така всецяло, че тя помисли, че ще се разпадне от размера и силата му. Беше прекрасно. Той беше великолепен. Тя почувства експлозия, която думите не можеха да опишат, кратък миг от рая, а после бавно връщане към действителността.

— Мислех, че първия път е невероятно, но това… не знаех, че съществува такова удоволствие — прошепна тя.

— Само да си поема дъх и ще го направим отново — изпъшка Чейс.

— Какво! Възможно ли е?

— С мене е — похвали се той с блеснали очи. — Но този път ти ще ме любиш. Сега ще мога да издържа повече и ти ще ме яздиш колкото ти душа поиска. — Като видя шокираното й изражение, добави: — Не се безпокой, ще те науча. Виждам, че си модерна жена, и знам, че ще ти хареса.

Наистина й хареса.