Кони Мейсън
Лед и екстаз (3)

2

Чейс не можеше да повярва на ушите си. Въпреки красивото лице и пищното си тяло Маги Афтън не беше като останалите жени, които познаваше. Беше жилава, ужасно твърда, но би заложил любимата си шапка „Стетсън“, че зад тази корава външност има мекота, която само очаква някой да я открие; уязвимост, която тя отчаяно се опитва да прикрива. Много жалко, помисли Чейс, че няма време да изследва всички омайни аспекти на госпожица Маги Афтън, стара мома и кариеристка.

Странно, запита се той, какво кара една красива жена да избере кариерата пред съпруга и семейството. Маги би била чувствена, ако позволеше на меката си страна да излезе на повърхността. Нямаше да навреди и да се усмихва повече и да разпусне пищната си руса коса, която носеше свита на тила в строг кок. Честно казано, Чейс трябваше да признае, че строгата външност отнемаше от ярката й красота. Каквото и да правеше тя със себе си, не би могла да скрие ангелското си лице или пищното, женствено тяло. Мамка му, искаше му се тъкмо той да разтопи леда във вените й. Всъщност…

Маги усети намеренията му твърде късно, за да протестира или да противодейства. Внезапно се намери в ръцете му, притисната до високото му, слабо тяло, главата й почиваше в свивката на лакътя му. Устните му завладяха нейните, тъй че дъхът й секна. Целувката му не беше целувка на джентълмен, а смела, дръзка атака срещу сетивата й, която едновременно я заинтригува и ядоса.

Изведнъж Маги се почувства хваната като в капан от непознати чувства. Искаше да избяга от Чейс, от близостта на неговото тяло и от странното вцепенение, което пълзеше в крайниците й. Никой нямаше право да я кара да се чувства така, помисли тя обидено. Тогава всяка свързана мисъл изчезна, когато целувката му стана още по-дълбока и той плъзна език по устните й, а после и вътре, когато тя извика шокирано и негодуващо. Той започна безпощадно да похищава сладостта й, търсейки, налагайки й да реагира, на което тя се възпротиви.

Върховното възмущение обаче дойде, когато Маги почувства големите му ръце да се плъзват надолу по ребрата й, за да обхванат седалището й, притискайки я към твърдите очертания на набъбващите му слабини. За неин върховен ужас чувствителните зърна на гърдите й реагираха на непознатата ласка, втвърдиха се и щръкнаха под тънката материя на блузата й. Дълбок смях се изтръгна от коравата гръд на Чейс. Звукът я накара да се свести и тя се задърпа, за да се освободи от грубата му прегръдка. Той я пусна нерешително и тя залитна назад, спъвайки се в багажа си, щеше да падне, ако той не я беше задържал.

— Не ме докосвай! — изсъска тя, отърсвайки се от прегръдката му.

— Прости ми, Маги. — Чейс се ухили нахално. — Просто не можах да устоя. — Противната му цинична усмивка показваше, че изобщо не съжалява, задето я е атакувал така грубо. — Трябваше да се уверя лично дали под тази строга външност се крие истинска жена. И с удоволствие признавам, че не намерих нещо да липсва, Маги Афтън.

Сините му очи блеснаха с искрена развеселеност и още нещо, което й беше трудно да разтълкува.

За своя чест тя запази самообладание, призовавайки всичките си сили, за да устои на грубия чар на този невъзможен негодник.

— Ако сте свършили с игричките, господин Макгарет, може ли да започваме интервюто? Защо не ми разкажете като начало защо са ви обвинили в убийство.

Макар и още леко задъхана, Маги говореше с равен, овладян глас. Тя беше професионалистка, една от малкото жени, получили подобен пост, и искаше да запази достойнството, което нейната работа налагаше, въпреки буйно разтуптяното сърце и топлината, която мистериозното привличане на този каубой беше породила у нея. По-късно, след като получеше цялата информация за статията си, щеше да намери начин да сложи господин Чейс Макгарет на мястото му и да го остави там.

Възхищение блестеше в очите на Чейс, когато потърси място на тясната койка, за да намести дългото си тяло. Смяташе известно време да не се показва на палубата, така че можеше да поседи тук при тази решителна жена и да й даде историята, която беше обещал.

— Мъжът, когото убих, искаше да ми открадне кравите. Те са ми всичкото имане и залогът за златоносните полета в Клондайк. Смятам да ги продам в Скегуей. Партньорът ми каза, че там говеждото е такава рядкост, че мога да кажа каквато си искам цена, когато ги закарам. Маги пишеше трескаво.

— Откъде сте, господин Макгарет?

— Казвам се Чейс. „Господин Макгарет“ ме кара да се чувствам стар, все едно на шестдесет, а съм само на двадесет и осем. Произхождам от Монтана, най-красивото място на света — прибави той замислено. — Имам малко земя, не е много, но един ден ще имам голямо ранчо, когато забогатея в Клондайк. Смятам да купя още земя и да отглеждам чистокръвни коне, малко говеда и куп деца, ако намеря подходящата жена.

Маги старателно игнорира последната забележка.

— Споменахте нещо за партньор.

— Да, Ръсти Рийд, стар приятел от армията. Чака ме в Скегуей. Когато стигнал в Клондайк, разбрал, че всички участъци били заети, но за щастие намерил човек, който не бил доволен и искал да продава. Казва, че участъкът Голд Ботъм при Бонанза бил добър, и се надявам да е прав. Това е съвсем малък ручей, приток на един приток на Бонанза Крийк. Ръсти регистрирал участъка на името на двама ни, обаче нямал пари да купи един тон храна и припаси, защото канадското правителство изисква това от всеки, който тръгва за Юкон. Затова отивам там с добитъка. Това ни е залогът. Виждате защо не можех да оставя да ме арестуват, задето съм пазил собствеността си. Ръсти зависи от мене.

— Кажете, господин…

— Чейс.

— Кажете ми, Чейс — съгласи се Маги, — наистина ли очаквате да забогатеете?

— Сигурен съм, да го вземат дяволите.

Маги трепна. Макар че беше свикнала с грубия език на колегите си, ругатнята на Чейс я накара да стисне зъби. Реши, че е получила всичко, което можеше да изтърпи от този недодялан каубой.

— Мисля, че това е всичко засега, господин… Чейс. Ако имам други въпроси, ще ви намеря. Този плаващ сандък не е чак толкова голям.

— Правилно си схванала, Маги — ухили се Чейс. — Капитан Бейтс ми е приятел. Предприемчив човек. Обикновено билетът до Вътрешния проток струва сто и петдесет долара. Новината за златната треска го накара да скочи до хиляда и петстотин само за една нощ. Завидна сума за преправена пощенска баржа. Съгласи се да ме превози с кравите за пет процента от добива ми.

Маги! фамилиарното обръщение на Чейс я накара да се намръщи. Простак, помисли тя раздразнено. Само защото я беше целунал, нямаше никакво право да се отнася към нея както му скимне.

— Благодаря, Чейс — каза тя, решително стиснала уста. — И двамата сдържахме обещанията си, сега сме квит.

— Квит ли? — повтори той с дяволита усмивка. — В никакъв случай, госпожице Маги Афтън. Вие сте очарователна жена, независимо че сте стара мома, и аз ще разбера какво ви прави толкова различна от другите жени, които познавам.

— След четири дни пристигаме в Скегуей, нямате много време, особено като се има предвид, че повече няма да се видим.

И тя отвори вратата.

— Не бъдете толкова сигурна, Маги. Пак ще се срещнем — обеща Чейс, като взе дисагите си, бутвайки шапката предизвикателно назад, за да излезе от каютата.

Омаяна от влудяващото полюляване на стройните му хълбоци и стегнатото седалище, златистият поглед на Маги проследи бавното му придвижване по палубата. Когато стигна стълбата, която отвеждаше към долната палуба, той се обърна и една многозначителна усмивка се очерта на лицето му, а очите му й намигнаха бавно и пресилено. По някакъв начин той усещаше, че Маги още стои на вратата и го наблюдава как се отдалечава.

— О! — измърмори тя, отвратена от себе си, че са я хванали да се зазяпва по някого.

За втори път едрият каубой я беше уловил да се взира в него. Не че беше привлечена. Пази боже! Не, каза си тя твърдо, абсолютно естествено любопитство. Рядко беше срещала мъже като Чейс Макгарет, чийто грубоват селски чар караше дама като нея да забрави дори собственото си име.

 

 

Като си проправяше полека път сред багажите и припасите, разпръснати по палубата, Маги насочи фотоапарата си към младежа, който се излежаваше опрян на една бъчва. Облечен в чисто нови миньорски дрехи, той не изглеждаше достатъчно пораснал, за да се бръсне, и тя се почуди как ли ще изглежда след шест месеца, когато прекара една зима на Юкон. Той изгледа възмутено фотоапарата и премига смаян от светкавицата. След това Маги отиде при него, за да го запита как се казва и да запише какво го е довело тук.

После тя си хареса един почти беззъб побелял мъж с прошарена брада и почти плешив. Дрехите му бяха доста износени и не преставаше да дъвче тютюн, който издуваше дясната му буза. Когато Маги го наближи, той цвъкна дълга кафява плюнка, която едва не се залепи на полата й. Тя пъхна нова плака във фотоапарата, снима го, записа името му и историята му, а после бързо отмина, за да спре при един мършав мъж, облегнал се на чувал с багаж, чиято широкопола шапка беше нахлупена ниско над лицето.

— Имате ли нещо против да ви снимам, господине? — запита тя, фокусирайки тромавия фотоапарат, като в същото време го зареждаше с поредната стъклена плака.

— На драго сърце, Маги. — Бутвайки шапката си назад, Чейс се ухили хищно на красивата фотографка, застанала пред него. — Заповядай, снимай.

Да му се не види, помисли раздразнена Маги. Беше се надявала вече да не срещне Чейс Макгарет. Той я беше смутил по такъв начин, както никога досега не се беше чувствала. Решавайки да направи добра история от самоуверения каубой, Маги нагласи фотоапарата, отстъпи и щракна. Искаше да изпрати снимката заедно с първата си дописка. Щеше да пише за това, какво кара един мъж да изостави дома и семейството си, да се изправи пред изпитания и заплаха от смърт заради трудно постижимия блясък на златото. Но истинското изпитание за таланта й нямаше да бъдат материалите, а да намери начин да се придвижи до Клондайк. Несъмнено някой би се решил да тръгне с нея, помисли тя, срещу съответното заплащане.

Всички си имаха цена, дори високият каубой, който си беше позволил да я опипва. Внезапно мислите на Маги спряха, когато една идея се оформи в мозъка й. Защо да не помоли Чейс Макгарет да я придружи до Клондайк? Очевидно не беше богат, а тя беше готова да му плати добре, за да я охранява. Поне знаеше историята му и какво да очаква от него. Може да беше груб, необразован, без никакви обноски, но на нея й се струваше, че е почтен. Колкото повече мислеше над тази възможност, толкова повече нямаше търпение да му представи предложението си.

— Господин… м-м… Чейс, имате ли една минута? Бих искала да говоря с вас… насаме.

Веждите му се вдигнаха въпросително.

— Разбира се, Маги, имаш цялото ми време — отвърна той любезно, докато ставаше полека от мястото си.

Въпреки че и тя не беше ниска, той се извисяваше над нея с цяла глава.

Намръщвайки се раздразнено, тя отбеляза, че на тоя кораб нямаше място, с изключение на мъничката й каюта, където двамата с Чейс да поговорят насаме. Колкото и да не й харесваше идеята да остава сама с него, като че ли нямаше никаква алтернатива. Обърна се рязко и му даде знак да я последва. Сините му очи светнаха развеселено и той твърде охотно се запъти след нея. Последваха ги няколко многозначителни забележки, които Маги се направи, че не чува, минавайки покрай мъжете на палубата с достойнството на кралица.

Докато се изкачваше по стълбата към каютите, тя нямаше представа, че Чейс се възхищаваше на стройните й глезени, което се откриваха с всяка нейна стъпка. Въздъхна съжалително, когато тя стигна най-горното стъпало и го поведе към каютата си. Макар че беше подредила обемистия си багаж, той все пак запълваше почти цялото пространство. Тя се обърна към Чейс и се вгледа в него през гъстата завеса на тъмните си мигли. Стори му се странно и силно възбуждащо. Очевидно дамата имаше сила, за която дори и не подозираше. Какво ли ще иска, запита се той, присвивайки подозрително очи.

— Бих искала да разбера какви са плановете ви и кога смятате да тръгнете за Клондайк — запита Маги с измамна невинност.

— Защо е този внезапен интерес към моите планове?

— Само ми отговорете на въпроса, Чейс. Моля ви — добави тя кротко.

— Добре де. Но не виждам с какво плановете ми може да ви интересуват. Или това е претекст да ме примамите в леглото си? Ако е така, няма защо да си правите такъв труд. Само си кажете.

— Самонадеян глупак! Примамването на мъже не е смисълът на живота ми. Каква съм аз според вас?

— Малко устата — подразни я той, оглеждайки стройната й фигура с многозначителна дързост. — Но не възразявам. Никога не съм харесвал сладурчетата, дето се правят на невинни и пърхат с мигли. На мене ми дай истинска жена, която знае какво иска.

Зашеметена, Маги отвори уста. Никога не беше срещала такова грубо, недодялано създание. Винаги се беше смятала за просветена жена, но дебелашките закачки на Чейс я оставяха без думи. Никога преди не беше усещала нуждата да се извинява за възрастта и семейното си положение, но и никога досега това не й беше хвърляно в очите по такъв оскърбителен начин. Тя никога не се оправдаваше пред когото и да било, че е предпочела кариерата пред съпруг и семейство, и сега нямаше да го направи. Тъкмо щеше да изплюе някакъв презрителен отговор, когато реши, че най-добрият начин да води за носа този дързък каубой е като не обръща внимание на оскърбителните му забележки. Освен това, тя искаше нещо от него и нямаше защо да го ядосва точно сега.

— Не можете ли поне веднъж да се държите сериозно, Чейс? — укори го Маги; кехлибарените й очи бяха потъмнели от едва сдържан гняв.

— Повярвай ми, Маги, сериозен съм — отвърна той с бавен, ленив глас, с обертонове, които тя реши да игнорира. — Какво толкова важно има, че ме покани в стаята си?

— Разкажете ми какви са плановете ви, след като стигнете Скегуей.

Тя кацна предпазливо на ръба на койката, готова да скочи, ако Чейс направи неприлично действие или предложение.

— Същото, каквото и на всеки друг на борда на „Полярна звезда“. Да стигна колкото може по-бързо до златните полета.

— По кой маршрут ще тръгнете?

— Най-лекият и най-логичният според Ръсти е през прохода Уайт Пас и нататък по реката от езерото Бенет до Доусън. Някои още минават през прохода Чилкут с кучешки впрягове, но този маршрут сега почти не се използва, защото е по-труден. За какво е всичкото това?

— Искам да ме вземете със себе си. Ще платя каквото кажете.

— Каквото кажа ли? — отекна Чейс с усмивка, която на Маги й се стори във висша степен възмутителна.

— В разумни граници — поясни тя изчервена. Дощя й се да го фрасне, но се въздържа.

Въздъхвайки със съжаление, Чейс поклати глава.

— Съжалявам, Маги, Клондайк не е място за жени. Ще излъжа, ако кажа, че не съм изкушен, и то не заради парите — добави той с намигване. — Но само глупак би опитал подобно нещо. Ако искаш моето мнение, остани си на кораба и се върни в Сиатъл, вместо да слизаш в Скегуей. Чувам, че в града няма никакви закони и е толкова покварен, че почти всеки час стават убийства.

— Не съм ви искала съвет, само ви моля да ми помогнете да стигна до Клондайк. Но ако сте толкова упорит, ще намеря друг да ме заведе дотам. Иначе тръгвам сама.

Като нищо ще го направи, заключи Чейс, възхитен от решителността на Маги, но и отчаян заради безразсъдната й природа. Не харесваше особено много амбициозните жени, които се смятаха за по-добри от мъжете, но нещо в тази войнствена хубавица го накара да поиска да я ободри. Не за своя сметка, разбира се. Не искаше да поема отговорността да води жена там, където не й е мястото. Освен това си представяше как ще реагира Ръсти, ако вземат жена със себе си в Клондайк.

— Съмнявам се, че ще намериш кой да те вземе, Маги, но все пак ти желая успех. Кой знае, толкова си решителна, че може и да успееш.

— Ще успея, Чейс Макгарет — обеща тихо Маги, разочарована, но не и обезсърчена от отказа му.

Стана и го зачака да си излезе. Но Чейс реши да се позабави, изследвайки я със сините си като морето очи.

— Ама и тебе си те бива.

И посегна към нея притегляйки я в прегръдките си, и устата му завладя нейната. Горещ, нетърпелив, властен, езикът му разтвори устните й и когато тя се поддаде, той я зацелува така, че костите й започнаха да се топят.

Чейс изстена. Какво имаше в тази жена, че го караше така да я желае? Влечението му към нея беше неоспоримо, издутият хребет на неговата мъжественост прегаряше плътта й през дрехите, топлината му изпращаше горещи вълни към слабините й. Мускусният му аромат изостряше сетивата й, докато тя се притискаше към него, давейки се в усещания, които до този момент не беше познавала.

Ръката му обхвана гърдата й и Маги потръпна. Знаеше, че това не може да продължи, иначе щеше да му се отдаде. Отчаяно се дръпна от мощната му прегръдка, за да остави безопасно разстояние между себе си и масата мускули, които я преобръщаха наопаки, изваждайки на бял свят емоции, които тя обикновено държеше под строг контрол.

Устата на Чейс се изви в подигравателна усмивка.

— Страхуваш ли се от мене, Маги Афтън? Страхуваш ли се от начина, по който те карам да се чувстваш?

— Не се страхувам от никой мъж — отрече яростно тя.

Очите му бяха толкова бистри и зорки, че проникваха през твърдата обвивка, търсейки да видят мекотата, която тя отчаяно се опитваше да прикрива.

— В такъв случай защо не ми позволяваш да те целуна?

Маги си задаваше същия въпрос. Много мъже я бяха целували, но целувките на Чейс атакуваха сетивата й. Той беше красив посвоему — невъзможно мъжествен, с широки гърди и твърди мускули, — и събуждаше у нея греховни, разюздани инстинкти, които тя се опитваше да потисне.

— По дяволите, Чейс, нямам време за това. — Раздразнение бликаше от всяка нейна дума. — Дойдох да върша работа. Нищо и никой няма да се бърка в целите, които съм си поставила. Вие сте авантюрист, търсите богатство и мимоходом колекционирате завоевания, но мене няма да ме прибавите към списъка си. Сега излизайте оттук. Ако промените намерението си и решите да ми помогнете, обадете ми се.

Бавна усмивка си проби път по изсечените черти на Чейс. Имаше нещо интригуващо в тази златоока вещица с лице на ангел и нрав на тигрица, нещо, което го караше да иска да се люби с нея и в същото време да й извие врата. Беше вбесяваща, свадлива, прекалено независима, за да привлече мъж, който иска да се жени. Нищо чудно, че още не беше омъжена. Но, по дяволите, стара мома или не, Маги Афтън беше великолепна жена, която би опитомил с огромно удоволствие. Щеше да я метне в леглото на мига, ако тя му позволеше. Точно сега обаче шансовете да се люби с нея бяха фактически нулеви.

— Няма да променя намерението си, Маги, но ако ти решиш друго, аз съм на разположение. Ако искрите, което прехвърчат между нас, са някакво доказателство, то ще си пасваме много добре в леглото.

И излезе.

— О! — изстена Маги, вбесена от нахалството на Чейс. Този каубой беше по-нагъл от всеки мъж, когото досега беше познавала. Ако от цялата авантюра последваше някакво просветление, то щеше да бъде следното — никога да не се захваща с каубои от Монтана.