Кони Мейсън
Лед и екстаз (27)

26

Маги искаше любовта на Чейс повече от каквото и да било на света, но не само за тази нощ или за една седмица, или за една година. Искаше я завинаги.

— Откъде да знам, че няма да си тръгнеш утре? Или вдругиден? Или по някое време в бъдеще? — нападна го тя. — Мога да се справя много добре и без тебе, ако се наложи. — Лъжи, ужасни лъжи! — Имам работата и детето и мога да издържам двете ни, без да се притеснявам и да се чудя кога пак ще изчезнеш.

Чейс изглеждаше сломен. По дяволите, какво й беше направил?

— Сигурно съм си го заслужил. Имаш тържественото ми обещание, че ще бъда до тебе завинаги — изрече той с такава искреност, че Маги се почувства склонна да му повярва. — Искам да виждам как Бет расте красива като майка си. И искам син, може би не само един.

— Няма да се откажа от вестника — изрече отбранително Маги.

— Не бих го поискал от тебе. Купих ти го, защото исках да бъдеш щастлива. О, скъпа, по дяволите думите, позволи ми да ти покажа колко много те обичам. Искам да бъда в тебе толкова много, че ще се пръсна, ако скоро не започна да те любя. Искам да те усещам как се стягаш около мене, да чувам сладките ти стонове, когато те отвеждам в рая. Липсваше ми, Маги. Приветствай ме така, както само ти можеш.

Маги се изруга, задето е такава глупачка. Трябваше само Чейс да я докосне и да й заговори, и тя беше готова да се хвърли в краката му. Винаги ставаше така, припомни си тя, още от деня, когато се бяха срещнали. Беше се влюбила безнадеждно в него въпреки недодялаността му и грубия му език. Тогава мислите й се пръснаха на хиляди парченца, когато Чейс я целуна, без да чака позволението й, а вземайки нахално това, за което така отчаяно жадуваше.

Дива и експлозивна топлина се разрастваше у Маги, когато Чейс полека и щателно започна да изследва устата й с езика си. Тя чувстваше ръцете му да се плъзгат по тялото й, освобождавайки я от дрехите, да търсят нейната топлина. Ръцете му бяха силни, но я галеха с учудваща нежност. Целувките му бяха настоятелни, но нежно вълнуващи. С трескаво нетърпение събличаше слоевете дрехи, които го разделяха от желанията на сърцето му.

Погали нежно бедрата и седалището й, притегляйки я към твърдостта на тялото си. Устните му намериха острото връхче на гърдата й и го поеха навътре във влажните дълбини на устата му. Той си пое дъх на пресекулки, усещайки как потъва в сладкия аромат на плътта й. Тя набъбваше като пролетен дъжд, свежа и чиста, уханна като диво цвете.

Маги почувства как платът на дрехите му дразни голата й плът и внезапно пожела той да остане гол като нея. Нетърпеливо задърпа ризата му.

— Дрехите ти, Чейс, свали ги. Искам да усетя плътта ти до себе си.

Молбата й разпали страстта на Чейс, докато бързо смъкваше дебелите зимни дрехи и подпомогнат от бързите пръсти на Маги, се настани до нея; пухеният дюшек им осигури цялата топлина, от която имаха нужда. Тя прокара с любов ръцете си по играещите мускули на торса му, мислейки колко малко се е променил през седмиците, докато бяха разделени. Имаше нещо невероятно силно в начина, по който изглеждаше той и как беше оформен, с мъжественост, каквато малцина мъже притежаваха. Очите му говореха красноречиво за забранени удоволствия и тъмни тайни.

— Точно така, скъпа, докосни ме — изпъшка той, следвайки собствения си съвет, когато започна бавно, чувствено изследване на нейното тяло.

Остана взрян за дълги мигове в гърдите й, преди да поеме втвърдените им връхчета в устата си и да започне да ги гали с грапавата повърхност на езика си, първо едното, а после другото. Тя извика, когато той щипна игриво нежното връхче, а после въздъхна доволно, когато той го засмука нежно, за да го накара да се почувства по-добре, докато ръцете му дразнеха, галеха и изследваха с нежна настойчивост. Маги въздъхна, харесваше й начинът, по който той я караше да се чувства, начинът, по който я галеше с такава любов, искайки да й достави удоволствие.

Собствените й ръце и уста далеч не бездействаха, изследвайки издутините и равнините на мъжественото му тяло, вкусвайки там, където устните й можеха да достигнат — малките зърна на плоските му мъжки гърди, гърлото, медно цветната коса по темето му. Звуците, които тя издаваше, бяха по-скоро животински, отколкото човешки — мъркане и хълцане, които само той можеше да разгадае.

— Чейс, моля те!

В отговор на нечленоразделната й молба той внезапно смени позициите и краката й се спуснаха от двете страни на стройните му хълбоци.

— Цял съм твой, скъпа, язди ме както си искаш. Вземи ме в себе си.

Поемайки го в ръката си, Маги с обич погали великолепната му дължина, възхищавайки се на дебелината и твърдостта му, извишаващи се от коравото му тяло. Мъжествеността му сякаш живееше собствен живот. Задавеният му стон й каза, че той е много близо до ръба, че страстта му е равна на нейната по интензивност.

Вдигайки се нагоре, тя го пое дълбоко в себе си, докато той не навлезе докрай и тя можа да почувства как тесният й проход се разтяга, за да приеме огромното му желание. Той веднага започна въртеливи движения и тласъци, насочени нагоре, бързи и резки.

— Не толкова бързо, страстен жребец такъв — подразни го Маги, нарочно охлаждайки пламъка му. — Имаме цяла нощ на разположение.

— Не мога да чакам, скъпа — изпъшка Чейс. Въпреки студа в стаята капки пот бяха осеели челото му и зъбите му бяха стиснати от усилието да контролира желанията на тялото си. — Беше толкова отдавна и толкова съм зажаднял за тебе. Ще се опитам да не избързвам.

Нищо не можеше да спре дивите му тласъци, напрежението в тялото му нарастваше неудържимо. Хващайки седалището й, той успя да овладее движенията й и да я настани така, че да приеме всичко, което тя можеше да му даде. Вдигнал глава, той пое гърдата й в устата си и започна бързо да я дразни с език, което накара Маги почти веднага да се озове на ръба на бездната, където той нетърпеливо я очакваше. Тогава двамата започнаха да падат стремглаво към океана от несравнима наслада.

— Съжалявам, скъпа, нямах намерение да става толкова бързо. Нека си поема дъх и ти обещавам, че следващия път ще бъде още по-добре.

Маги искаше да каже, че не е разочарована, но дъхът й все още бумтеше в гърдите и не можеше да каже дори две свързани думи. Притиснала се в люлката на тялото му, тя се унесе в блажен сън.

Пламъци я ближеха, горещината заплашваше да я погълне. Горещо, толкова горещо, но тя трепереше във възхитителна агония, докато съскаща горещина извиваше спиралите си в слабините й. Чувствена усмивка повдигна ъглите на устата й и тя се изви неспокойно.

— Стой мирно, скъпа, остави ме да те почистя.

Гласът му я накара да застане нащрек и очите й се разшириха, когато видя Чейс над себе си. Едната му ръка държеше краката й разтворени, докато другата нежно почистваше всички следи от съвкуплението им с топла мокра кърпа. Когато той я видя, че го гледа, пусна кърпата и погали вътрешната повърхност на бедрата й, разделяйки краката й още повече. После сведе глава и устните му започнаха нежно да галят плътта й, търсейки да намерят нежния пулсиращ център на чувствеността й. Езикът му беше горещо пронизващо копие, което проби бариерата на самоконтрола й и накара сетивата й да закрещят. Щом усети горещата страст, която разбуждаше у нея, Чейс се одързости, искайки да я доведе до пълно удовлетворение с ръцете си и с настоятелните тласъци на езика си.

— Чейс, не издържам повече!

Никакъв отговор; устата му преливаше от сладка, ароматна плът и той не можеше да каже и дума. Косата на Маги се разтърсваше яростно, насладата я поглъщаше като течен пламък, превръщайки я в потоци от лава, готова да изригне. Тогава тя наистина изригна. Треперейки невъзможно силно, Маги експлодира и едва не изтласка Чейс от леглото. Тогава той навлезе в нея с диви тласъци, призовавайки собствената си кулминация.

— Ах, Маги, колко ми липсваше. Само ти можеш да ме накараш да се чувствам така. Погледни ме, скъпа, искам да видя изражението на лицето ти, когато ми се отдаваш, искам да те видя моя, когато се празня в тебе. Завинаги, скъпа, завинаги.

 

 

Колко хубаво беше да се събуди в ръцете на Чейс, помисли Маги, сгушвайки се в приятната му топлина. Огънят в печката беше угаснал и тя придърпа завивките до брадичката си, твърде уморена, за да се размърда. Погледна към Чейс и видя, че е буден и я наблюдава. Нещо топло и нежно плуваше в очите му.

— Добро утро, поспаливке — проточи той, потупвайки голото й седалище. — Умирам от глад.

— О — преглътна тя виновно, — бас държа, че си бил гладен, когато пристигна снощи.

— Бях… за съпругата си. Или ще бъдеш отново моя съпруга веднага щом се срещнем със свещеника.

— Още съм твоя съпруга, Чейс.

— Но анулирането…

— Скъсах го — призна тя плахо. — Исках да го подпиша, но не можах.

— О, скъпа, обичам те — каза Чейс и я целуна звучно.

Ръцете му естествено гравитираха към гърдите и.

— Престани — каза тя и го плесна игриво по ръцете. — Сигурна съм, че Бет вече е будна и Блестящата роса приготвя закуската. Коледа е и идват гости, стига да могат да дойдат след снощната буря. Представям си колко ще се смаят, като те видят.

— Ако очакваш Ръсти и Кейт, те няма да оставят някакъв си сняг да ги спре. Виждали са и по-лошо в Юкон и Аляска. Лежи си, докато стъкна огъня. Тук е по-студено, отколкото в пещерата на някоя вещица.

Маги се изкиска на живописния му израз и се отпусна в топлината на пухения дюшек, докато го наблюдаваше как се намъква в дрехите си. Обичаше начина, по който изглеждаше той. Застанал в профил, със стегнато седалище, докато навличаше гащеризона си и го вдигаше над стройните си хълбоци, тънката талия, широките гърди и раменете с плътни мускули под гладката кожа, осеяна с пухкави медно руси косъмчета.

— Ако продължиш да ме гледаш така, скъпа, няма да мога да си закопчея панталоните — заплаши я той. — Само господ знае кога и дали ще изкарам от себе си тоя непоносим огън.

Маги въздъхна замечтано, мислейки, че би било прекрасно да прекара целия ден в леглото с Чейс, и съжали, че няма да може.

— Обичам те, Чейс Макгарет. Сега си свърши работата, имаме да украсяваме коледна елха. Сам отряза една чудесна елха вчера, стига чак до тавана.

 

 

Гостите пристигнаха чак по обед, тупайки с крака и изтърсвайки снега от дрехите си. Дотогава елхата вече беше вдигната и украсена, Чейс се беше сближил отново с прелестната си дъщеричка и възхитителният аромат на печена пуйка със сос от салвия се носеше из цялата къща. Ръсти беше закрепил плазове на фургона и го беше превърнал в шейна. За съжаление Чейс беше в бараката заедно с работниците и не можа да посрещне гостите.

— Маги, ама ти изглеждаш прекрасно днеска — изрече Ръсти, целувайки я по бузата. — Ставаш все по-хубава всеки ден, нали, Кейт?

Точно тогава Скот влезе, последван плътно от Върджи. Полицаят прегърна излиятелно Маги, а Върджи й отправи вяла усмивка.

— Къде е кръщелницата ми? — запита Скот, оглеждайки се из празната стая.

— Петнистата кошута я преоблича в коледните дрешки — отвърна Маги. — Елате, свалете си наметките.

— Прекрасна елха — възхити се Кейт. — Сама ли я украси?

Елхата, стигаща до тавана, стоеше пред прозореца, обсипана с нанизи от пуканки, шишарки и ръчно изработени украшения, които Маги беше направила в свободното си време, искайки да даде на Бет традиционна Коледа въпреки липсата на баща. Устните й се извиха в тайна усмивка, когато си спомни прекрасните моменти, докато двамата с Чейс бяха украсявали елхата.

— Не, аз й помагах.

Всички очи се извиха към вратата за кухнята, където Чейс се облягаше лениво на рамката.

— По дяволите, синко, крайно време беше да се появиш — укори го Ръсти. — Едва не тръгнах да те търся, обаче не знаех къде си. Да не би някой да ти е налял малко акъл в кратуната?

— Чейс! — изписка Върджи.

Щеше да се хвърли в прегръдките му, ако Скот не беше я задържал с ръка на рамото й и не беше изсъскал на ухото й:

— Чейс не е твой, женен е за Маги. Ако сега отидеш при него, можеш да забравиш за мене и за бъдещето, което можем да имаме заедно.

Върджи се изчерви, старите навици умираха трудно. Беше преследвала Чейс още от пристигането си в Монтана и й беше трудно да мисли за него като за мъж на друга жена. Загледа го как се приближава към Маги, обвива ръка около талията й и я прегръща здраво. Погледът, който хвърли към съпругата си, беше толкова интимен, така преизпълнен с любов и преданост, че Върджи трябваше да отвърне очи. Това я накара да осъзнае, че мечтите й за него са били просто фантазии; той никога не я беше искал, желаеше единствено Маги.

— Ще оставиш ли Чейс да вземе детето ти? — запита Върджи, спомняйки си, че Бет е от Скот.

— Тя е дъщеря на Чейс — прошепна Скот с ъгъла на устните си. — Няма ни най-малка възможност да е моя, защото Маги никога не му е изневерявала. Обича го от първия ден, когато са се срещнали. Ако Чейс е мислел иначе, било е от неуместна ревност.

Върджи погледна втренчено Скот, сякаш го виждаше за първи път. Той е също толкова красив като Чейс, помисли тя, учудена, че досега не го беше забелязала. Беше мил, любезен, би могла да направи далеч по-лош избор. Бяха се сближили доста в последните няколко седмици и тя намираше, че много харесва компанията му и целувките му. Още не беше легнала с него, но инстинктивно знаеше, че и това щеше да й хареса.

След като поздрави Ръсти и Кейт, Чейс се приближи към мястото, където Скот и Върджи стояха и си шепнеха.

— Дължа ти извинение, Гордън — произнесе той със задавен глас. Гордостта беше горчив хап за преглъщане. — Благодарен съм ти за цялата помощ, която си оказал на Маги. Винаги ще бъдеш добре дошъл в дома ми.

Двамата си стиснаха ръцете. Макар че никога нямаше да бъдат близки приятели, това все пак беше някакво начало.

— Колкото до тебе — изръмжа Чейс, обръщайки се към Върджи със свирепа физиономия, — интригите ти причиниха на мене и Маги седмици болезнена раздяла и силно страдание.

Върджи си наложи невинна физиономия, което накара Чейс да прибави:

— Знаеш много добре за какво говоря.

— Какво означава това, Чейс? — запита загрижено Кейт.

Не искаше да повярва, че племенницата й би могла да направи каквото и да било подло нещо, като например да причини неприятности на Маги и Чейс.

— Чейс, почакай, преди да кажеш друго — намеси се Скот. — Имам да съобщя нещо.

Беше опознал Върджи достатъчно добре в последните няколко седмици и беше стигнал до заключението, че тя е зле възпитана млада жена, която в действителност е почтена и мила. Лишена от родителите си, тя беше принудена да оцелява благодарение на хитростта си и когато беше срещнала Чейс, той представляваше всичко, което й липсваше. Затова не беше чудно, че се беше вкопчила в него и отказваше да го пусне. Ако й се дадеше шанс, както беше сигурен Скот, Върджи би била жена, с която някой мъж би се гордял.

— Върджи се съгласи да стане моя съпруга — продължи той, шокирайки всички. — Реших да купя земя в Монтана и да се установя тук.

Кейт премести поглед от Скот към Върджи, изненадана, но не неприятно. Скот Гордън беше добър мъж и Върджи би могла да направи много по-лош избор. Тя знаеше, че Скот е обичал Маги години наред, но реши, че племенницата й е напълно способна да привлече любовта му и да я задържи.

— Много съм щастлива — каза тя накрая и се усмихна. — Върджи ми е много скъпа. Тя е дъщерята, която никога не съм имала, и единственото дете на покойната ми сестра.

— Желая ви щастие — каза Чейс. — Но не ти завиждам. Мисля, че трябва да знаеш, че тя…

— Чейс — прекъсна го Маги, — недей. Сигурна съм, че Върджи съжалява за онова, което е направила, а сега никой няма да спечели нищо, ако разнищваме тази тема. Желая само хубави неща на тебе и Скот — каза тя, обръщайки се към двамата.

Макар че имаше сериозни резерви относно странния съюз, не беше нейна работа да се меси. Скот беше възрастен човек и знаеше какво прави. Ако някой можеше да опитоми Върджи, това беше той.

Върджи хвърли благодарен поглед към Маги и се притисна плътно към рамото на Скот. Изпита облекчение, че Маги спря Чейс да не разкаже на всички как се беше опитала да ги раздели. Сега се срамуваше от начина, по който се беше държала, но никога не беше мислила, че такъв изключителен мъж като Скот Гордън ще влезе в живота й.

— Щом казваш така, скъпа — изръмжа Чейс, без да е напълно убеден.

Искаше му се да извие прелестното вратле на Върджи. Заради машинациите й беше изгубил скъпоценни седмици от живота си. Но може би Маги беше права — ако хвърлеше обвинения срещу Върджи, това нямаше да послужи за нищо, а само щеше да нарани Кейт. Двамата с Маги сега бяха заедно и щяха да бъдат неразделни до края на дните си. Нека Скот да се тревожи за малката вещица отсега нататък.

Денят беше най-щастливият, който Маги някога беше преживявала. Блестящата роса беше приготвила истински празник. Всички си разменяха подаръци, с изключение на Чейс, който беше дошъл неочакван, и всички пяха коледни песни пред уютния огън до късно вечерта. Гостите трябваше да останат до Нова година и едва след полунощ всички се оттеглиха в стаите си.

Докато Маги и Чейс се любеха с диво отдаване в усамотението на спалнята си, нямаха представа, че Върджи е отишла тихомълком в стаята на Скот, където на драго сърце отдаде девствеността си на своя красив полицай.

— Имам подарък за тебе, скъпа — каза Чейс, надигайки се от леглото във великолепната си голота.

— О, Чейс, не е честно — изскимтя Маги, — аз не съм ти приготвила нищо.

— Не е вярно. Даде ми удоволствието да спя с най-добрата репортерка и вестникарка в целия щат. Гордея се с тебе, Маги.

— И нямаш нищо против да прекарвам времето си в редакцията и да си идвам у дома с мастило по пръстите?

— Не и щом си идваш у дома, при мене. Нямаше да купя вестника, ако не очаквах да го ръководиш. Трябва обаче да наемеш някой добър редактор — предложи той с блеснали очи. — Няма да искаш да ходиш на работа с корема напред. Сега затвори очи, за да ти дам подаръка.

Маги стисна плътно клепачи, изгубвайки за миг възхитителната гледка на пулсиращи мускули и мъжествена плът. Тогава тя почувства нещо да се плъзга над главата й и да се настанява между голите й гърди. Отначало беше студено, но скоро се затопли от плътта й.

— Отвори очи, скъпа.

Маги сведе очи към огромния къс самородно злато, висящ на фина златна верижка, който почиваше в долчинката между увенчаните й с коралови връхчета гърди, и ахна възхитено.

— Това… това е прелестно!

— Не колкото мястото, където почива — каза той закачливо. — Исках да имаш спомен от времето ни в Юкон, от онези месеци на безкраен сняг и лед и всичките изпитания, които издържа.

— Не забравяй екстаза — напомни му тя със замъглени от внезапния спомен кехлибарени очи. — Имаше и екстаз наред с леда.

— Лед и екстаз… и най-чудесната, най-вълнуваща, най-огнена и изпълнена с любов жена, само за мене в онази замръзнала пустош. Никога няма да забравя онези седмици, когато нищо друго нямаше значение, освен любовта, която споделяхме — въздъхна замечтано Чейс.

— Ела в леглото, скъпи — повика го Маги със съблазнителен шепот, потупвайки мястото до себе си. — Можем да си създадем същия екстаз и в Монтана. Сами сме и прозорецът ни е замрежен от лед.

— А в леглото ни чака екстазът — прошепна Чейс, повече от жаден да се люби отново с Маги… отново и отново, и отново… Завинаги.