Кони Мейсън
Лед и екстаз (26)

25

Маги се облегна назад на стола си и хвърли удовлетворен поглед към претъпканата стая. Не беше стояла без работа, откакто Чейс я изостави на сватбения им ден почти преди шест седмици. Прибързаното му заминаване я беше съкрушило, бележката му не даваше почти никакви обяснения. За втори път, откакто се познаваха, той бягаше без обяснение. Не че й го дължеше, реши тя с лека злоба към себе си.

В бележката си той се извиняваше, че я е излъгал, за да я накара да се омъжи за него, когато тя явно е обичала Скот Гордън. По-нататък пишеше, че въпреки всичките му усилия паметта й се е върнала едва когато е видяла полицая. Предвид чувствата й той смятал, че ще е най-добре да изчезне тихо и да й остави време да овладее чувствата си сега, когато вече напълно контролира паметта си. Искал да направи най-доброто за нея. Но даваше съвършено ясно да се разбере, че дори тя да реши да отиде при Гордън, той няма да се откаже от правата върху дъщеря си.

Как можеше разумен мъж като Чейс да позволи гордостта да повлияе върху мисленето му, питаше се отчаяно Маги. Не разбираше ли, че паметта й не е променила любовта, която тя изпитваше към него? Маги не искаше Скот. Никога не го беше искала — не по същия начин, както искаше Чейс. Скот беше се ужасил от бягството на Чейс на сватбения им ден. Също както Кейт и Ръсти, макар че от това Маги нямаше никаква полза. Неодобрението им нямаше да й върне съпруга.

— На коя страница искате да развием материала за новия губернатор, госпожо Макгарет?

Размишленията на Маги бяха прекъснати от намесата на линотипера, който я върна към действителността.

— На първа страница, Джон — отговори тя. — Набери заглавието с осемнадесет пункта.

Джон кимна и се върна към работата си, оставяйки Маги да продължава да мисли.

Беше бродила из къщата дни наред, след като Чейс беше заминал, надявайки се той да се върне всеки момент, сломена от вина и изпълнена с разкаяние. Когато Ръсти отиде в Бют да го търси в деня след сватбата, намери коня му в конюшнята. Очевидно Чейс беше тръгнал с влака рано сутринта за Денвър. Сега можеше да е къде ли не. Преди сватбата беше превел голяма сума в отделна сметка на нейно име и беше приложил банковата книжка към оставената от него бележка, така че тя да няма оплаквания в това отношение. Парите бяха последното нещо, което Маги искаше от Чейс Макгарет. Тя искаше съпруга си. Искаше той да се осъзнае и да се върне при нея.

Внезапно ледено течение духна една хартия от бюрото й и Маги вдигна поглед, когато Скот влезе в малката разхвърляна канцелария. Тя наскоро беше поела ръководството на вестника, който Чейс й беше купил, и още не беше намерила време да сортира натрупаните с годините документи.

— Господи, ама че е студено вън — каза Скот, пляскайки с облечените си в ръкавици ръце, за да ги стопли. — Няма да се изненадам, ако видя сняг тази вечер. Готова ли си да тръгваме?

— Къде е Сам?

Обикновено Сам Уилс придружаваше Маги при пътуването й между редакцията в Бют и ранчото. Тя предположи, че трябва да помисли дали да не наеме къща в града, защото в скоро време пътуването между двете точки щеше да стане трудно.

— Отбих се в ранчото и казах на Сам, че ще те придружа до дома тази вечер, тъй като така и така имах работа в града.

— Само още няколко минути, Скот.

— Много работиш, Маги — намръщи се неодобрително Скот. — На Чейс няма да му хареса да те види изтощена от работа.

— Него го няма тук — напомни му Маги. — Вестникът буквално ми спаси разума, след като той замина.

— Сигурен съм, че ще се появи — призна Скот, — щом разбере колко глупаво е постъпил.

— Може би — допусна сдържано Маги. — Благодаря на бога, че имам Бет и вестника, за да си запълвам времето. Чувствам се жива, когато съм тук и правя това, за което съм се учила. Може да не е нещо голямо като „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“ но е мое, благодарение на Чейс.

— Очевидно чувствата ти към него не са се променили.

— Ти очакваше ли да се променят?

— Всъщност не. Затова приех поканата на Ръсти да поживея при него и Кейт, докато бъда готов да се върна в Юкон.

— Защо остана, Скот?

— Харесва ми в Монтана — призна той. — Купих дял в един участък в Елдорадо и спечелих достатъчно пари, за да правя каквото си искам. Може да реша да се заселя за постоянно в Монтана. Във всеки случай, вече е твърде късно да се връщам в Юкон. Ела, ще те заведа да обядваме, преди да се върнем в ранчото.

Маги не можа да отговори, когато друг порив на студен въздух извести за влизането на началника на местната поща.

— Надявах се да не сте си тръгнали още, госпожо Макгарет. Днес пристигна специална пратка за вас и реших да се отбия на път за у дома, за да ви я връча лично.

— Колко любезно от ваша страна, господин Бентли — каза Маги, оглеждайки трепетно писмото.

Знаеше, че е от Чейс. Но когато най-накрая то попадна в ръцете й, не се решаваше да го отвори.

— Прочети го, Маги — настоя Скот, когато началникът на пощата си тръгна. — От Чейс е, нали?

— Няма адрес на подателя — изрече мрачно Маги, разкъсвайки плика.

Скот нарочно се загледа през прозореца, за да не се натрапва. Задавеният й стон го накара веднага да се озове при нея.

— Какво има, Маги? Какво пише Чейс?

Два листа хартия висяха от ръката на Маги. Единият се плъзна от пръстите й, за да се приземи на пода до краката й. Скот се наведе, за да го вдигне.

— Писал го е от Денвър, но е заминал в деня, когато го е пуснал.

Скот слушаше с половин ухо, докато пробягваше с очи по тънкия лист хартия, който държеше в ръка. Ахна шокиран, когато думите го удариха.

— Господи, Маги, това е…

— Документ за анулиране — добави тя отпаднало. Дълбоката болка, която й беше причинил Чейс, натежа като корав възел в дъното на стомаха и. — Пише, че всичко, което трябва да направя, за да го узаконя, е да се подпиша и да го предам на адвоката му. Иска да имам шанс за истинско щастие и оставя на мене да решавам нашето бъдеще.

— Проклета гореща глава — измърмори Скот с глас, натежал от презрение. — Да не си е изгубил ума? Какво ще правиш?

— Ще помисля няколко дни, после ще подпиша — изрече тя огорчено. — Очевидно той си иска свободата и аз няма да му попреча.

— Не прави нищо прибързано, Маги — посъветва я Скот.

— Прибързано! Чейс беше онзи, който излезе от брака ни. Той е инициатор на анулирането.

— Смея ли да се надявам…

— Не, Скот, съжалявам. Няма да се омъжвам повторно. Бет и вестникът са всичко, от което имам нужда. Любовта боли прекалено много. Никога повече няма да си позволя да обичам.

— Не трябва да бъде така, Маги.

— За мене трябва.

— Ще останеш ли да живееш в ранчото?

— Не! — беше гневният отговор на Маги. — Един ден той ще се върне, а аз не искам да бъде там, когато това стане. Така и така смятах да наема къща в града. Сега ще обядваме ли? — запита тя с блеснал поглед, изобразявайки смела усмивка.

 

 

Чейс седеше в кръчмата „Последен шанс“ в Чейен, пиейки уискито си — всъщност с цяла бутилка пред себе си, — и мислеше за Маги. Честно казано, не мислеше за друго в последните шест седмици. Припомняше си всичко за нея, ярко и в подробности — начинът, по който кехлибарените й очи потъмняваха от страст, как тялото й реагираше на докосването му, сладките звуци, които издаваше, когато беше възбудена; копринената мекота на медно русата й коса, разпиляна по възглавницата до него. Дали сега привилегията да я вижда такава принадлежеше на Скот Гордън, питаше се мрачно той.

Ако Гордън спеше с нея, Чейс нямаше кого другиго да обвинява, освен себе си, помисли и изсумтя презрително. Изпращането на онзи проклет документ за анулиране щеше да унищожи всички остатъци от чувства, които тя би могла да изпитва още към него. Неконтролируемият му темперамент беше го накарал да избяга от Маги не един, а два пъти, като и двата пъти не си беше дал време да се охлади и да помисли ясно. Освобождаването на Маги от обетите й беше най-доброто нещо, което можеше да направи за нея, и най-трудното, което някога беше правил.

Отегченият му поглед заброди безцелно из претъпканата зала, изпълнена с пройдохи и проститутки, и той помисли колко добре се вписва тук наред с обикновените каубои и пияници, които посещаваха тези места. Беше се шлял известно време из Денвър, беше купил няколко чистокръвни коня, които беше изпратил за ранчото, и едва не беше купил една банка, от която нямаше да има никаква полза, но за щастие разумът надделя, а после се беше отправил към Чейен, където беше чул, че се продава голям участък, годен за паша. По едно време помисли да гледа добитък на участъка и да отстъпи дела си от ранчото в Монтана на Ръсти с условие Маги и Гордън да живеят там, докато Бет порасне достатъчно, за да го наследи.

Единственото, от което се страхуваше, беше, че Маги може да отведе дъщеря им надалече, където той няма да може да я вижда. Но мисълта да напусне завинаги ранчото, за което толкова беше работил, го отблъскваше невероятно много.

Колкото повече мислеше Чейс за Маги, толкова по-мрачно му се виждаше бъдещето. За какво му бяха всичките тези пари, ако не можеше да си купи щастие? Отчаяно искаше Маги и поради собствената си глупава гордост беше се отказал от шанса да има бъдеще с нея. Всичко, което сега имаше помежду им, беше дъщеря им. И спомените. Прокле се, че е такъв невероятен глупак. Защо не остана, за да се бори за жената, която обичаше? Защото не би понесъл да го отхвърлят, шепнеше някакъв демон у него.

Необходима му беше жена, реши Чейс. Не беше имал жена след Маги, не беше искал да има, но ако това можеше да уталожи част от вината, която го измъчваше, би легнал с десет жени. Това го беше довело до „Последен шанс“. Беше чул, че тук проститутките са приятни и чисти като всички останали в града.

— Привет, каубой. — Гласът беше нисък и секси. Чейс беше сигурен, че го е чувал някъде. — Радвам се, че те виждам тук.

— Бел! Бел Деларю! Проклятие, какво правиш в Чейен? Много питомен ли стана Скегуей за тебе?

— Може и така да се каже — призна кисело тя. — След като убиха Сапуна, законът се настани в Скегуей и градът се цивилизова. В Сиатъл не беше по-добре, затова започнах да се придвижвам на изток. Стигнах до Чейен и купих „Последен шанс“. Смятам да поостана. А ти? Чух, че си натрупал богатство в Юкон.

— Да. Повечето вложих в ранчото си в Монтана.

— Какво те носи към Чейен? Какво стана с онази репортерка, дето те въртеше на пръста си?

Ожених се за нея, понечи да каже той, но замълча.

— Свършено е, сега съм свободен.

— Искаш ли компания?

— Може.

— Не поемам много от клиентите — наемам момичета, — но ще се радвам да ти доставя удоволствие — намекна тя игриво.

— Ако си спомням правилно, не се разделихме като приятели — каза предпазливо Чейс.

— Много вода изтече оттогава, а ти още си най-красивият мъж, когото някога съм срещала. — Бел зачака отговора му и когато той не каза нищо, тя продължи: — Е, какво ще кажеш, каубой?

— По дяволите, защо не? — вдигна рамене Чейс и пусна крива усмивка. — Дойдох да си намеря жена и ти си най-хубавата, която съм виждал напоследък. — Надигна се от стола и хвана здраво Бел за тънката талия. — Да тръгваме. Смятам, че мога да си те позволя за цялата проклета нощ. И ако нямаш нищо против, за цял куп нощи.

— Ето на това му се казва приказка, каубой — ухили се нахално Бел, докато водеше Чейс нагоре по стълбите към безвкусно мебелираната си стая.

В мига, когато вратата се затвори зад тях, той започна да я побутва към претрупаното легло, като в същото време смъкваше дрехите й.

— Ей, каубой! Какво толкова бързаш? — каза тя, като го бутна настрана. — Отдавна чакам това. Целуни ме.

Последното нещо на света, което Чейс искаше да направи, беше да целуне Бел. Целувката беше нещо извънредно лично, а в това съвкупление нямаше нищо лично. Той търсеше просто отдушник, развлечение, за да отвлече мисълта си от Маги. Но в края на краищата се съгласи, надявайки се да се забрави, и духом, и тялом, да потъне в меката, приканваща плът. Започна да я целува с целия ентусиазъм, който можа да набере, но след няколко минути установи, че е безполезно. Мъжествеността му висеше отпусната и лишена от вдъхновение между краката му. След няколко разстройващи минути на целувки и докосвания той се дръпна от нея.

— Не става, Бел! По дяволите, аз съм само наполовина мъж!

Тази ужасяваща мисъл беше горчиво хапче за един мъж, чиято мъжественост никога не беше поставяна под съмнение.

— Не си го и помисляй, каубой — укори го строго Бел. — За какво, по дяволите, мислиш, че съм тук?

През всичките си години на трупане на опит Бел никога не беше имала мъж, когото да не може да задоволи по един или друг начин, и Чейс Макгарет със сигурност нямаше да бъде първият. Тя трябваше да си пази репутацията.

— Друг път. Сега не съм в настроение — отвърна кисело Чейс.

— Лягай, каубой — прошепна пресипнало Бел и го бутна на възглавниците. — Знам какво да направя.

Преди Чейс да разбере какво е намерението й, тя беше откопчала панталоните му и ги беше смъкнала надолу, освобождавайки мъжествеността му от гнездото от тъмно руси косми.

— Отпусни се каубой. Когато свърша, ще си наточен като бик и няма да имаш търпение да започнеш.

Тя отвори червените си устни и ги притисна към слабините му.

— Господи! — изрева той, шокиран от интимността, която нито беше искал, нито щеше да хареса.

По някакъв начин мисълта, че някоя друга жена, освен Маги ще го докосва дръзко по този начин, му беше непоносимо неприятна.

Бел се дръпна зашеметена, когато Чейс скочи, издърпа нагоре панталоните си и се запъти към вратата.

— Това трябва да е достатъчно за труда ти — каза той, пъхайки ръка в джоба си, за да извади оттам купчина банкноти. — Трябваше ми малко време, за да се освестя, но най-накрая разбрах какво искам. Надявам се да не е прекалено късно.

 

 

Порив на полярен вятър се изви около ъгъла на къщата и Маги затрепери въпреки пламтящия огън в огнището и малките печки, стратегически разположени, за да осигурят повече топлина. Домашният аромат на канела се носеше откъм кухнята, където Блестящата роса печеше и готвеше ястията за утрешния коледен празник. Маги се молеше времето да не се влоши и да не попречи на Кейт и Ръсти да пристигнат. Върджи също беше поканена, както и Скот и неколцината работници, които бяха останали тук да презимуват. Скот беше останал при Ръсти за през зимата и помагаше с каквото можеше. Наглеждането на ранчото без помощта на Чейс създаваше допълнително натоварване за по-възрастния мъж и помощта на Скот беше високо оценена.

Последните няколко пъти, когато Скот дойде на гости, той водеше и Върджи със себе си. Като че ли дребничката брюнетка беше прехвърлила всичките си чувства към красивия полицай в отсъствието на Чейс и Маги с раздразнение виждаше как сега Скот е обектът на женските хитрини на Върджи. Удивително, но той като че ли нямаше нищо против, а когато Маги го запита, той само се усмихна и отговори, че е достатъчно мъж, за да се справи с огнената малка вещица. След това Маги повече не отвори дума, макар че не можеше да не се притеснява, че Върджи някак си ще се възползва от добротата на Скот.

Вятърът заблъска по прозорците и Маги отново потръпна от вледеняващия звук на снега, който биеше по первазите. Навън не беше нито за хора, нито за животни, помисли тя лениво, докато вземаше Бет от ръцете на Петнистата кошута и я целуваше за лека нощ. Скоро Петнистата кошута и Блестящата роса щяха да се оттеглят за през нощта в стаите си зад кухнята и къщата щеше да се смълчи в спомени! Макар че Маги беше смятала да се премести в града доста отдавна, вестникът я държеше непрекъснато заета, за да търси подходяща къща за себе си и за Бет… или поне тя така си казваше. Предполагаше, че няма вероятност Чейс да се върне преди пролетното топене на снеговете, което й оставяше много време за преместването.

Бъдни вечер, помисли тя разсеяно. Никой не трябва да остава без любимите си хора тази вечер, но ето я тук, без приятели и без мъжа, когото обичаше, поради несигурното време Кейт и Ръсти бяха решили да пристигнат чак утре сутринта, но като гледаше каква буря вилнее навън, Маги се съмняваше, че ще успеят да пристигнат дори тогава. Поне Сам и работниците щяха да бъдат тук за обед, а тя имаше и Бет, която да й напомня, че никога няма да бъде напълно сама.

Тъй като не й се искаше да си ляга, Маги взе една книга, която беше купила завчера в града, засили пламъка на лампата и седна да чете. След малко уютната топлина на стаята и непрекъснатото шумолене на снега, трупащ се по первазите, накара клепачите и да се притворят. Следващото, което усети, беше шумното блъсване на вратата в стената и порив на леден вятър, който се вмъкна под полите й и смрази краката й.

Уплахата втечни крайниците й. Първата й свързана мисъл беше, че е забравила да спусне резето на вратата; втората беше, че ако трябва да пищи, работниците в бараката няма да я чуят заради силния вятър.

Призракът, запълнил рамката на вратата, беше като излязъл от най-лошите й кошмари. Стоеше, висок два метра, опрял рамене от двете страни на рамката. Дрехите му бяха набити с лед и сняг, вълнената шапка се спускаше ниско над ушите и челото. Веждите и клепачите му бяха побелели от скреж, гъста бяла брада покриваше брадичката и горната му устна. Онемяла от ужас, Маги не можеше да направи нищо друго, освен да се взира в подобния на мечка мъж, който затръшна и зарези вратата зад себе си, приближавайки се към нея, както и се видя, заплашително. Никога в живота си не беше припадала, но когато той посегна към нея, тя се строполи в ръцете му, без да осъзнава задавения вик, който се изплъзна от гърлото му.

Свести се полека, спускайки се към земята в пухкави бели облачета, които я обгръщаха меко. Изминаха няколко мъчителни момента, преди да осъзнае, че лежи на собствения си пухен дюшек. Печката беше прясно заредена с дърва и топлият отблясък смекчаваше мрачината. Да не би да сънува, запита се тя, докато се оглеждаше из стаята, в която нямаше никой, с изключение на нея самата. Внезапно натрапникът се изправи пред нея, облегнат на вратата. Дъхът замръзна с дробовете й, когато видя, че той държи спящата Бет в ръцете си.

— Не я наранявай! — извика Маги, скачайки, за да защити дъщеря си. — Аз… не съм сама — блъфира тя.

Главата на мъжа се извъртя рязко. Той стоеше в сянката и колкото и да се опитваше, Маги не успяваше да различи чертите му.

— Къде е той? — Гласът му беше пресипнал и дращещ от студа. — Мога да се закълна, че в къщата няма никой, освен тебе.

Сърцето й се разтуптя, сетивата й оживяха. Възможно ли е това да е…? Не, Чейс беше окупирал мислите и сънищата й толкова време, че тя го виждаше дори в лицето на чудовищното създание, което държеше Бет като пленничка в ръцете си.

— Не наранявай детето ми — замоли се тя, търсейки с очи из стаята за някакво оръжие… каквото и да е, само да може да защити детето си.

Думите й изтръгнаха измъчен вик от устата на мъжа. Тя се сви, когато той пристъпи напред, и забеляза, че е свалил тежката си връхна дреха, докато е била в безсъзнание. Но това беше всичко, което успя да забележи, защото нямаше очи за друго, освен за детето си, свило се в гънката на ръката на натрапника.

— Наистина ли мислиш, че ще навредя на собственото си дете?

Отначало Маги помисли, че не е чула добре. Тогава й просветна и тя сякаш получи удар право в корема. Гласът му беше загубил малко от грапавината си и сега тя без никакво съмнение различи характерния тембър на Чейс. Взря се безмълвно в лицето му, вече достатъчно близко, за да го разпознае. Брадата скриваше голяма част от чертите му, но очите му бяха наситени сини океани, които проникваха право в душата й. Снегът от косата му се беше стопил и тя блестеше в наситен меден цвят под матовата светлина на лампата. Ръбатите му черги бяха така скъпи и познати, както и бялото личице на детето й, но изражението му беше такова, каквото още не беше виждала.

Бет се размърда в ръцете на Чейс, недоволна, че я лишават от съня й. Забелязвайки очевидното й раздразнение, той целуна челцето й и я остави обратно в леглото й. Върна се след малко, мрачно навъсен, докато се приближаваше към Маги, и спря само на сантиметри от нея, разтворил широко крака и скръстил ръце на масивните си гърди. Маги веднага се изправи в леглото и му отвърна с ядовит поглед. Той изглеждаше толкова огромен и заплашителен, че тя се ядоса, като си спомни как я беше изоставил на сватбения им ден, унижавайки я пред всичките им гости.

— Къде е Гордън? — запита Чейс, поглеждайки подчертано към празното място на леглото до нея.

Пренебрегвайки недвусмисления му намек, Маги отговори с въпрос.

— Как стигна дотук в такава бурна нощ?

— По дяволите, жено, не променяй темата. Тук съм и само това има значение.

— Да не мислиш, че можеш да ме захвърлиш за седмици наред, а после да се появиш в най-свирепата буря от зимата? — нападна го Маги. — Да не би да очакваш топло посрещане? Ако е така, дошъл си не където трябва.

— Много добре знаеш защо заминах. Ще те питам само още веднъж, преди да разпердушиня къщата. Къде е Гордън?

— Няма нужда да чупиш вещи — отвърна кисело Маги. — Сами сме с Бет.

За един кратък момент изражение на чиста радост обля чертите на Чейс, само за да се смени с мрачно навъсване.

— Това копеле пак ли те изостави?

— Какво те кара да мислиш, че Скот е тук?

— Не съм глупак, видях начина, по който го поздрави на сватбения ни ден. Разбрах, че си си възвърнала паметта в мига, когато го видя. Осъзнах и че си разбрала, че съм те излъгал, че съм те накарам да се оженим, преди да си си върнала паметта и да си открила, че не ме обичаш.

— Не изчака достатъчно, за да разбереш — нападна го Маги.

— Аз… не можах — призна той плахо. — Отхвърлянето боли ужасно.

— Какво те кара да си така сигурен, че ще те отхвърля?

— Имам очи — беше навъсеният му отговор. — Видях ви заедно. И когато не дойде в стаята ни, след като пратих да те повикат, стана ми ясно, че предпочиташ полицая. Естествено предположих, че Скот Гордън означава за тебе повече от мене.

— Пратил си да ме повикат ли? — запита Маги, силно озадачена.

— Пратих Върджи да те помоли да се срещнеш с мене в стаята ни. Дадох ти половин час да отговориш на молбата ми. След като ти не дойде, разбрах какво мислиш за брака ни.

— Върджи! — изфуча Маги. — Трябваше да знаеш, че не можеш да се довериш на тази малка ревнивка. Не съм получавала никакво съобщение от тебе.

— Чаках те почти един час, Маги — изрече той неуверено. — Точно преди да тръгна, ви видях да се прегръщате с Гордън.

— Никога ли не си прегръщал приятелка? — нападна го Маги. — Защо си направи труда да се върнеш, след като мислиш, че съм със Скот?

Чейс се изчерви.

— Аз… аз — започна той безпомощно. — По дяволите, Маги, трябваше да разбера със сигурност дали си с Гордън и исках да видя дъщеря си.

— Колко хубаво от твоя страна да си спомниш, че имаш дъщеря. Удобно забрави, че имаш и съпруга.

— Имам ли, скъпа? Имам ли още съпруга?

— Чейс Макгарет, ти си най-дразнещият, най-инатливият и най-тъпоглавият изрод на света! — наруга го цветисто Маги. — Ами документът за анулиране, който получих по пощата? Нямаше да го изпратиш, ако наистина искаше да имаш съпруга. Смятах да напусна ранчото много преди да се върнеш.

— Да го напуснеш ли? Къде щеше да отидеш? Да не би Гордън да те чака някъде да идеш при него?

— По дяволите, Чейс, няма ли да забравиш за Скот? Ние сме приятели, добри приятели, нищо повече. Той остана да прекара зимата с Ръсти и Кейт, върши разни работи, с които ти би трябвало да се занимаваш.

Вината накара червенина да плъзне по шията на Чейс.

— Трябваше ми малко време, но най-накрая се освестих. Затова не можех да допусна бурята да ми попречи да си дойда у дома. Не само Бет или фактът, че е Коледа, ме доведе тук — дойдох заради тебе, скъпа. Трябваше да разбера дали си още тук, ако… ако някога можеш да ми простиш…

Сърцето на Маги се разтрепери от думите му, но тя не беше сигурна дали той заслужава прошката й. Ами ако нещо пак го накара да избяга? Този път тя щеше добре да се подсигури, преди да му бъде съпруга, ако това имаше той предвид.

— Два месеца е много време за размисъл, Чейс — изрече тя полека. — Понякога ми се струва, че изобщо сгреших, като дойдох.

— Тогава защо дойде, Маги? — запита заинтригуван Чейс.

Беше си задавал същия този въпрос безброй пъти през изминалите месеци. Последва продължително мълчание, докато Маги обмисляше отговора си, най-накрая тя изрече:

— Исках Бет да опознае баща си.

— Тогава защо, по дяволите, ме накара да повярвам, че тя е от Гордън? — изрева Чейс, вече ядосан.

— Защото исках да ме обичаш заради самата мене, а не заради Бет или от неуместно чувство за дълг — извика Маги.

— Нямах представа какви са чувствата ти към мене, след като избяга от Сиатъл. Единственият начин да го разбера беше да дойда в Монтана. Освен това — добави тя укорително, — трябваше да разбереш, че Бет ти е дъщеря, и без да ти го казват.

— Господи, аз те обичах, Маги! Винаги съм те обичал.

— Имаш много странен начин да го показваш. Заради Бет ли се ожени за мене? Толкова се страхувах, че не ме обичаш така, както аз тебе.

— Не чу ли какво ти казах току-що? Щях да те помоля да се омъжиш за мене, преди да загубиш паметта си, но ми попречи пожарът, а после и злополуката с тебе. Въпреки че тогава все още мислех, че Бет е от Гордън, я обикнах като свое дете. Изпаднах във възторг, когато Ръсти ми каза, че аз съм баща й, но ме заболя от това, че ти ме излъга.

— Исках да бъдем семейство.

— Мога да убия Върджи заради болката, която ни причини — изръмжа Чейс. — Тази малка вещица няма да остане ненаказана. Всичките тези седмици на раздяла можеше да не се случат, ако тя беше предала съобщението ми. Толкова те обичам, че мисълта да те видя с друг мъж беше повече, отколкото можех да понеса.

— И избяга — констатира с горчивина Маги.

— Прости ми, Маги, кълна се, че ще ви се отплатя, на тебе и на Бет. Ще повярваш ли, че дори когато се опитах да спя с друга жена, не можах? — призна той.

Чейс беше чувствен мъж, лесно се възбуждаше и Маги не можеше да си го представи да не може да легне с друга жена, но тази мисъл й хареса.

— Ами анулирането?

— Ще се оженим отново, колкото пъти е необходимо, за да те направя моя.

Той падна на колене пред леглото, вземайки Маги в обятията си. Тя подръпна шеговито брадата му.

— Това ми се струва добре.

— После — изрече той провлечено с глас, изпълнен с копнеж. Сините му очи блестяха от едва скривано желание, в ъгъла на устата му увисна крива усмивка. — След като те любя.