Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice & Rapture, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 52 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Кони Мейсън. Лед и екстаз

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–045–5

История

  1. — Добавяне

24

Маги се въртеше пред огледалото, доволна от начина, по който сватбената рокля обгръщаше стройните й извивки, правейки тънката й фигура още по-съвършена.

— Стой мирно — смъмри я Кейт, докато се занимаваше с полата. — Не е ли красавица, Върджи?

Върджи продължи да мълчи все така нацупено, но Кейт не забелязваше това, заета да представи идеално нагласена младоженка. Но Маги усети, че Върджи е замислена не без причина, и предположи, че е заради това, че Чейс беше укорил дребничката брюнетка, задето й е разказвала неща от миналото й, за които би било по-добре да не се говори. Колкото за тайната, обкръжаваща бащинството на Бет, Маги реши, че няма защо да настоява, че Чейс не е баща на детето й, щом няма действително доказателство.

Тогава настъпи моментът и Ръсти се появи на вратата, за да я съпроводи до долу. Той трябваше да я предаде на младоженеца и заедно с Кейт да бъдат техни свидетели. Сам Уилс, един от работниците, който беше и приятел на Чейс, беше кумът. Върджи вежливо отказа, когато Маги се опита да я включи в екипа на сватбарите.

Маги се изненада от количеството хора, изпълнили приемната, която беше великолепно украсена с бели ленти и арки. Тя нямаше представа, че толкова много мъже работят за Чейс в ранчото, и още повече се учуди, когато разбра, че само неколцина от тях имаха съпруги. Обеща си възможно най-скоро да се запознае с тях.

Всички бяха облечени в празничните си дрехи — високи яки, сюртуци, лъснати до блясък ботуши и пригладени с брилянтин коси. Тогава тя видя Чейс, застанал с изправен гръб до свещеника, и вече нямаше очи за никого другиго в стаята.

Новите му дрехи му лепнеха като втора кожа, подчертавайки ширината на раменете му, тънката му талия и изпъкналите мускули на бедрата. По силно загорялото му лице над колосаната яка на бялата риза се беше настанило тържествено изражение, подходящо за случая, но нищо не можеше да скрие благоговението и върховното възхищение в очите му, когато зърна Маги да пристъпва към него.

Великолепна, помисли той, вкусвайки топлия прилив на желанието, което препусна през вените му само като я погледна. Прилича на ангел, помисли Чейс, създаден само за него. Нямаше абсолютно никакво значение дали ще възвърне паметта си, защото беше негова до края на дните им. В действителност, разсъди той, нещата може би бяха тръгнали по-добре. Сега Маги го искаше, но той не можеше да бъде сигурен, че ще го иска, щом си спомни как я е оставил да роди сама детето им. В сегашните обстоятелства би му се искало тя никога да не си възвърне паметта.

Като видя Чейс да я очаква в цялото си великолепие, Маги почувства, че за това е била родена — да бъде съпруга на Чейс, негова любовница, майка на децата му. Нищо друго не би я направило по-щастлива, помисли тя… освен да си припомни съвместното им минало.

Тогава застана до него, усещайки топлината на ръката му, стиснала нейната, и къпейки се в светлината на сияйната му усмивка. Церемонията мина като облак от фрази, повторени обети и после целувката. Сега тя принадлежеше на Чейс, не само със сърце и душа, които не бяха преставали да му принадлежат, но и пред закона. Нищо и никой не можеше да ги раздели. Или поне така си мислеше тя.

После се озова обкръжена от хора — Ръсти, Кейт и работниците, обсипващи ги с поздравления, а достатъчно смелите я целуваха и по бузата. Само Върджи остана настрана и виолетовите й очи бяха непроницаеми като най-тъмната нощ.

След това, докато гостите ядяха и пиеха до насита на разкошната трапеза, приготвена от жените, Чейс хвана Маги и се измъкна заедно с нея през кухнята, напъхвайки я в килера, където можеха да се насладят на няколко минути усамотение.

— Щастлива ли си, скъпа? — запита той, целувайки върха на носа й.

— В екстаз — въздъхна тя, отпускайки се в прегръдките му. — Дори Бет усети важността на случая и се държа изключително добре.

— Дъщеря ни е ранозрейна малка чародейка, която е толкова възхитителна като майка си и упорита като баща си. Сигурен съм, че тя разбира, че сега сме истинско семейство.

— Истинско семейство — въздъхна замечтано Маги. — Никога не си споменавал дали имам семейство.

— Не, скъпа, не и откакто баща ти починал преди няколко години.

— Чейс, аз…

— Никакви тъжни мисли днес. Само помни, че те обичам. Напролет ще те заведа на голям меден месец — в Европа, ако искаш. Може би, когато се върнем, някое братче или сестриче на Бет ще бъде на път.

— Искам това повече от каквото и да било, Чейс. Обичам те.

— Не мислиш ли, че трябва да се върнем при гостите? — запита той, пожелавайки си да бяха могли да се озоват най-накрая в усамотението на спалнята си. — След малко ще си тръгнат и тогава ще мога да те любя така, както копнея да го направя.

Целувката, която й даде, говореше красноречиво за любовта му, за неговия копнеж и той я притисна към себе си, а големите му ръце стоплиха плътта й под сатена на роклята й. Когато целувката му стана по-дълбока, Маги изстена, притискайки се към очертанията на твърдото му тяло. Потънали в свят, който сами си създаваха, те не чуха шума в приемната, докато Върджи не дойде да ги потърси след няколко минути.

— Чейс, Маги, къде сте? — Жаловитият й глас ги откъсна от приятните им занимания. — Колко лошо от ваша страна да изоставите гостите си. Дойде един неочакван гост и няма търпение да се срещне с вас.

Маги потисна едно изкискване, докато се освобождаваше нерешително от ръцете на Чейс.

— Какво ще си помислят за нас?

— Сигурно ще помислят, че нямам търпение да отведа съпругата си в леглото, и ще бъдат съвършено прави. — Чейс пусна една алчна усмивка. — Страшно дълги бяха тия две седмици.

— Ето ви и вас — изрече с упрек Върджи, отваряйки вратата на килера. — Идете да поздравите госта си.

— Върджи, кой…

Преди Чейс да довърши изречението, дребничката брюнетка вече се беше обърнала и беше тръгнала напред, очаквайки те двамата да я последват.

— Мисля, че трябва да отидем да посрещнем закъснелия гост — промърмори намусено Чейс. — Колкото по-скоро се върнем при гостите, толкова по-скоро ще си отидат. Хайде, скъпа.

Хващайки я за ръката, той я поведе към приемната, все още изпълнена с приятели и гости.

Новодошлият стоеше сред кръга от хора и всичко, което Маги можеше да види, бяха широките рамене и тъмната коса. Внезапно в стаята настана тишина и кръгът се раздели, позволявайки на Маги да види добре мъжа, чиито нежни сиви очи и красиви черти раздвижиха нещо в периферията на паметта й.

Маги долови нещо натрапчиво познато в този мъж, който я гледаше със състрадание и загриженост, и нещо, което не можеше да идентифицира… толкова вълнуващо, че всички в стаята осъзнаха напрежението, реагирайки с потайни погледи и смутено мълчание. Задъханата тишина беше почти непоносима, всички чакаха да се случи нещо.

Чейс затаи дъх, страхувайки се да заговори, изплашен от това, какво би могло да означава присъствието на Скот Гордън за Маги. Защо трябваше полицаят да се появява сега, запита се той. Не желаеше и се боеше от въздействието, което Гордън като че ли упражняваше върху Маги, която продължаваше да се взира озадачено в него. Как е разбрал къде да я търси? С трепет и с лудо разтуптяно сърце Чейс впи очи в лицето на Маги и ужасно усещане плъзна в костите му.

Маги се намръщи, осъзнавайки плътната тишина наоколо си. Почувства се да пада в пропаст, търсейки някого или нещо. Име, място, лице, което танцуваше пред очите й, докато тя трескаво се вкопчваше в ръбовете на паметта си. Тогава нещо я завъртя в един тунел и я понесе към светлината, която се виждаше в края му. И докато траеше този полет, нещата от миналото й изскачаха и се нареждаха като парчета от мозайка, които беше загубила, а сега намираше и поставяше на място.

Когато изплува в ярката светлина в края на дългия тъмен тунел, помнеше всичко от миналото си. Тя беше Маги Афтън, смела репортерка и авторка на приключенски разкази, майка на Бет… и сега съпруга на Чейс Макгарет. Изражение на чиста еуфория преобрази лицето й, когато тя насочи ослепителната си усмивка към мъжа, чиято дружба ценеше, който беше при нея, когато отчаяно беше имала нужда от някого. Припомнянето дойде мигновено и името му изпъкна на устните й, пораждайки внезапна празнота в дъното на стомаха на Чейс.

— Скот! Скот Гордън!

Ликуващото приветствие на Маги беше катализаторът, който отключи замръзналите сетива на Чейс.

Реакцията й спрямо Скот Гордън спря мислите на Чейс и смрази езика му. В момента, когато тя извика името му, Чейс разбра, че паметта й се е върнала и с нея знанието, че полицаят е бил до нея, когато се е родила дъщеря му, а не бащата на детето, който я е изоставил, когато тя най-много е имала нужда от него. Щеше ли Маги да си спомни, че днес е сватбеният им ден? Че сега е госпожа Чейс Макгарет? Щеше ли да си спомни защо са се разделили с Гордън в Сиатъл и какво я е накарало да доведе Бет в Монтана?

Сините очи на Чейс потъмняха, когато видя Гордън да отваря широко ръце и Маги да се хвърля в прегръдките му. Проявата на любов послужи само да подсили вярата на Чейс, че Маги никога не би се омъжила за него, ако владееше напълно паметта си. Бракът им беше свършил, преди да беше започнал. Докато Маги и Скот се поздравяваха, Чейс тихо излезе от стаята. Погълнати от новодошлия и влиянието му върху младоженката, хората в стаята не видяха как Чейс излиза, с изключение на Върджи, която се усмихна доволно.

Дълбоко в сърцето си Чейс знаеше, че Маги ще го ненавижда, задето я е излъгал и я е накарал да се оженят, преди да си е припомнила миналото и всичките различия, които лежаха помежду им. Нямаше кого другиго да обвинява, освен себе си, помисли той, задето така отчаяно я искаше, че я беше излъгал. Но когато беше разбрал, че Бет е негова дъщеря, не можеше да се задоволи с нищо друго, освен с брак. Гледката на Маги в прегръдките на Гордън беше повече от това, което би могъл да понесе, и той изхвръкна от стаята със зле наранена гордост. Съпругата му да го изостави в деня на сватбата им — това беше възможно най-ужасното унижение.

— Чейс, почакай!

Беше изкачил половината стъпала към безлюдния втори етаж, когато Върджи го настигна. Раздразнено намръщен, той спря. Върджи бе последният човек, когото искаше да види. Беше трън в петата му още от деня, когато Маги беше пристигнала в ранчото.

— Какво има, Върджи?

— Мислиш ли, че паметта на Маги се е върнала?

— Очевидно е, нали?

— Тя като че ли доста обича господин Гордън — намекна хитро брюнетката.

— Какво знаеш за Скот Гордън? — запита остро Чейс.

— Нищо. Просто изглежда доста обезпокоен, след като научи, че Маги е твоя съпруга.

— Бас държа — измърмори сухо Чейс.

— Чейс, знам как се чувстваш — изрече съчувствено Върджи. — Никак не е лесно да приемеш детето на друг мъж. Мислиш ли, че господин Гордън е дошъл да предяви претенциите си върху Бет?

— Не знаеш какво говориш, Върджи — възкликна развълнувано Чейс. — Бет е моя.

— Има ли нещо, което да мога да направя за тебе?

— Не, аз… — Той замълча, внезапно изпитал нужда да поговори с Маги насаме. Само няколко минути на четири очи му трябваха, за да разбере дали бракът им е валиден и дали тя отвръща на любовта му. — Може би има.

— Каквото и да е, Чейс — предложи охотно Върджи. — Кажи ми какво мога да направя за тебе.

Тя пристъпи по-близо до него, позволявайки му да усети готовността й, но Чейс беше имунизиран срещу всичко, освен срещу отчаяната си жажда за Маги. Разумната преценка се изпари пред лицето на растящото му отчаяние.

— Можеш да ми направиш голяма услуга, Върджи, ако кажеш на Маги, че я чакам в спалнята ни. Имам нужда да разбера какво е направило с нас това, че тя си възвърна паметта. Без свидетели. Трябва да я чуя да ми каже, че няма нищо между нея и Скот Гордън, нито сега, нито когато и да било.

Простата молба на Чейс накара темперамента на Върджи да пламне. Нима той не виждаше, че Маги не е подходящата жена за него? Жени като нея не бяха добри съпруги, разсъди тя ирационално. Ако постъпеше дискретно, все още имаше време да спаси Чейс от самия него. По-късно той щеше да й благодари.

— Разбира се, Чейс, каквото кажеш — изрече тя с фалшива искреност. — Какво друго да кажа на Маги?

— Кажи й, че ще я чакам половин час. Ако не се появи, ще сметна, че бракът ни не е истински, и ще действам съответно.

— Не прави нищо прибързано, Чейс — посъветва го Върджи.

— Мога да се грижа за себе си, Върджи. Ще направиш ли това, за което те помолих?

— Веднага — отвърна тя, обръщайки се, за да тръгне. — Ще предам незабавно съобщението ти на Маги.

Маги прегърна излиятелно Скот, изненадана, но и доволна, че той е пристигнал навреме за сватбата й с Чейс. Сега си спомняше всичко, всяка подробност от миналото и настоящето. Най-голямото й облекчение дойде със сигурността, че Бет наистина е дъщеря на Чейс. Как го е разбрал — това тя възнамеряваше да узнае веднага щом останеха насаме. Надяваше се, че готовността му да се ожени за нея не е била резултат от чувството му за дълг към нея и Бет, и веднага отпъди тази мисъл. В последните седмици той много пъти й беше повтарял, че я обича. Тя ясно си спомняше миналото и всичко, което стана след злополуката, и не обвиняваше Чейс, че я е излъгал. Ако не бяха сгодени, както той казваше, явно любовта, която бяха споделяли в Юкон, не е намалявала нито у него, нито у нея.

Смях и сълзи разтърсваха стройната фигура на Маги, когато Кейт и Ръсти дойдоха, осъзнали, че само за миг с нея се е случило нещо.

— Добре съм — изрече тя щастливо. — Спомням си! Всичко си спомням!

— Слава на бога — изгука Кейт, прегръщайки бързо Маги. — Знаеш ли какъв ден е днес?

— Разбира се — отвърна Маги дръзко, — това е сватбеният ми ден. — Изведнъж тя се намръщи, питайки се къде ли е изчезнал точно сега Чейс. Само допреди миг стоеше до нея. — Къде е Чейс?

— Беше тук само преди минута — каза озадачено Ръсти, намръщил обветреното си лице. — Да ти го доведа ли?

— Не, няма нужда — изписука Върджи, присъединявайки се към групата. — Ще го доведа. Сигурно изпраща някои гости. Вече започнаха да си тръгват.

Усмихна се сияйно и се отдалечи. Обезпокоена от необяснимото отсъствие на Чейс, Маги понечи да тръгне подир нея.

— Маги, почакай. Трябва да поговорим. — Умоляващият глас засегна нежна струна в сърцето й. — Изминах дълъг път.

Щеше да бъде лоша приятелка, ако не отделеше един момент за Скот, помисли Маги. Имаше остатъка от живота си, за да го прекара с Чейс.

— Бих искала да поговорим, Скот. Приятно ми е, че дойде на сватбения ми ден. Откъде разбра къде да ме намериш?

— Преди три седмици получих анонимна телеграма, че си в Монтана, претърпяла си злополука и имаш нужда от мене. Дойдох веднага щом можах. Добре ли си?

— Сега вече съм — изрече щастливо Маги. Внезапно осъзнавайки, че ги зяпат, тя добави: — Ела да се поразходим навън и ще ти обясня всичко.

Скот охотно се съгласи, излизайки заедно с нея в прохладния здрач. Контрастът в температурите изпрати тръпка по гръбнака на Маги и като осъзна веднага проблема, Скот галантно свали жакета си и го метна на раменете й. Стигнаха до заграждението за добитъка, преди Маги да заговори.

— Стана инцидент, Скот. Настигна ме буря, конят ми ме хвърли и си нараних главата. Това причини временна загуба на паметта.

Скот заподозря, че сбитото й обяснение далеч не е пълно.

— Временна? Колко време?

— Продължи няколко седмици. Едва когато те видях, паметта ми се върна.

— Радвам се, че послуша съвета ми и доведе Бет при баща й. Но това, което ме озадачава, е защо досега не сте се оженили. Има ли причина да се жените в момент, когато нямаш спомени за него? Не мога да не си помисля, че онзи, който ми е пратил телеграмата, го е направил с някаква цел.

— Имам много добра представа кой е изпратил телеграмата и че го е направила нарочно — изрече огорчено Маги. — Не трябваше да бъде изненада това, че се влюбих в Чейс въпреки факта, че бяхме на практика непознати след инцидента с мене. Но дори тогава помежду ни имаше силна връзка, която не можеше да бъде отречена.

— Значи всичко между вас е наред?

— Не би могло да бъде по-добре — усмихна се Маги.

— Ами Бет? Как е моята кръщелница?

— Няма да я познаеш, много е пораснала.

— Нямам търпение да видя пак тази малка палавница. Липсва ми. И двете ми липсвате.

— Намери ли си някоя жена, Скот? — запита Маги. — Ти имаш много какво да дадеш на жените.

— Трудно ми е да се задоволя с друго — отвърна той мрачно.

— Колко можеш да останеш? — запита тя, рязко сменяйки темата.

— Ще погледна Бет и ще си тръгвам. Няма да ви развалям медения месец. Не исках да се намесвам, но трябваше лично да се уверя, че си добре.

— И аз ти благодаря за загрижеността, но както виждаш, добре съм. Всъщност, никога не съм била по-щастлива.

Тъкмо това огромно щастие накара Маги да метне ръце около врата на Скот и да го прегърне сърдечно. После рязко го пусна.

— Ела вътре, докато намеря Чейс. Не съм говорила с него, откакто паметта ми се върна, а имаме толкова много да си казваме. Не си тръгвай, докато и двамата не се сбогуваме с тебе както трябва.

Хващайки го за ръката, тя го поведе към къщата.

 

 

Чейс крачеше из стаята си безкрайно разстроен. Тридесетте минути, които беше дал на Маги, за да дойде, бяха изминали и нямаше никакъв знак от неуловимата му съпруга. Наистина ли за нея той и бракът им не означаваха нищо? Скот Гордън по-важен ли беше за нея от собствения й съпруг? Отиде неспокойно към прозореца, взирайки се навън към седефената мекота на здрача. Някакво движение при заграждението за добитък привлече вниманието му и той се загледа втренчено в интимно прегърнатата двойка. Веднага разбра, че вижда много интимен момент между двама души, които не са си безразлични един на друг, и усети силен шок, сякаш го беше ритнал кон.

Нямаше нужда от други доказателства, че Маги храни нежни чувства към Скот Гордън. Отсъствието й говореше красноречиво за желанията й към полицая. Нарочно беше пренебрегнала повикването му. Така да бъде. Нямаше да се върти наоколо й и да се унижава. Намирайки писалка и хартия, той надраска една бърза бележка, свали сватбените си дрехи, облече кожени и пристегна кобура на пистолета около стройните си хълбоци. Дисагите лежаха в ъгъла и той бързо ги натъпка с дрехи и необходими вещи, включително пачка банкноти, пъхнати в едно чекмедже за спешни случаи.

Не искайки да тръгне, без най-напред да се сбогува с Бет, Чейс тихо влезе в стаята на дъщеря си. Не знаеше колко време няма да го има, но не можеше да бъде съпруг на Маги, когато тя обичаше друг.

Бет спеше, пъхнала палец в розовата си устичка. Толкова я обичаше, че едва не се разплака, измъчван от ревност и разкъсван от вина. Наведе се, целуна челцето на Бет и тихо излезе от стаята. Измъкна се през кухненския изход точно когато Маги и Скот влязоха през предната врата.