Кони Мейсън
Лед и екстаз (24)

23

Маги остана дистанцирана и замислена, докато Чейс се миеше и се обличаше. Беше прав, тялото й си го спомняше. Ако то реагираше без никакво усилие на докосването му, защо и паметта и не реагираше, запита се тя. Любенето му може и да не беше разтърсило ума й, но със сигурност беше раздрусало цялото й тяло. Въпреки всичко, което се беше случило току-що, оставаше си едно натрапчиво съмнение, че Чейс иска да се ожени за нея от съжаление. В противен случай, разсъди тя с мрачна логика, вече щяха да са женени. На кого да вярва, на Чейс или на Върджи?

— Защо си така замислена, скъпа? — запита той, когато се обърна отново към нея. — Да не би да си спомни нещо?

— Не — изрече тя тъжно, — миналото ми все още е в мрак.

— Тогава какво има? Съжаляваш ли, че се любихме?

Тя мълча толкова дълго, че Чейс помисли, че ще полудее, докато чака отговора й. Накрая изрече:

— Честно казано, не знам какво изпитвам. Объркана съм и ме е страх.

— Искам да ми се довериш, Маги, и да ми вярваш.

— Не знам на кого да вярвам, на тебе или на Вър…

Тя млъкна изведнъж, ясно осъзнавайки, че всеки момент може да предаде доверието на Върджи.

Но Чейс веднага улови намека.

— Проклета малка ревнива вещица! — избухна той. — Върджи е била нали? Тя те е разстроила с лъжите си.

— Не са лъжи, Чейс — поправи го Маги. — Кейт не би ме излъгала, а тя потвърди това, което ми каза Върджи. Не сме планирали да се оженим преди злополуката.

— Не разбирам защо се захващаш с датите. Какво значение има кога сме планирали да се оженим? — възрази Чейс, сдържайки раздразнението си.

Следващия път, щом видеше Върджи, щеше да й извие хубавичкото вратле. Слава богу, тя скоро щеше да напусне дома му. Новата къща на Ръсти беше почти завършена и тримата щяха скоро да се преместят там.

— Очевидно съм била тук много седмици преди злополуката. Защо не сме се оженили, щом се обичаме? — предизвика го Маги. — Мисленето ми може да е засегнато, но ми се струва странно, че сме били любовници, а не сме се ангажирали трайно. От това, което видях досега, ти си страстен мъж, а аз няма да търпя брак, основан на съжаление.

— По дяволите, Маги, точно толкова упорита си, колкото беше, преди да загубиш паметта си.

— Реалистка съм.

— Нима любенето ни не ти доказа нищо? Не означаваше ли нищо?

— Означаваше, че се наслаждавахме един на друг по начини, които нямат нищо общо с любовта. Доказа, че си експерт.

— Съжаляваш ли, че се любихме?

— Не, не съжалявам — призна Маги донякъде нерешително. — Нямаше да ти реагирам така, ако нямах силни чувства към тебе. Това ме кара да се чувствам по-добре. Не ми се иска да мисля, че съм дошла при тебе поради користни причини.

— Не си такава, скъпа. Ти си интелигентна и състрадателна жена, със забележителна сила и смелост. Ти си дръзка, упорита и импулсивна, обичам всичко у тебе, и хубавото, и лошото. Това, което постигна в Юкон, никоя друга жена не би посмяла да опита. И си талантлива. Обзалагам се, че можеш сама да управляваш вестник. И ми даде дъщеря, която много обичам.

Страстните думи на Чейс разпръснаха донякъде мрака, внесен от изпълнените с отрова думи на Върджи, и Маги му отправи благодарна усмивка. Може би наистина я обича, помисли тя. Един мъж не би могъл да говори с такива думи за някоя жена, ако не я обича, нали? Интуицията й подсказваше да се довери на Чейс, но разумът я предупреждаваше да не се впуска презглава в рискована ситуация, за което може по-късно да съжалява.

— Още ли искаш да заминеш? — запита Чейс, когато Маги замълча.

Дори да беше казала „да“, той знаеше, че ще намери начин да я спре.

— Не, няма да има смисъл — реши тя, — но няма да се омъжа за тебе в събота.

— Какво? Разбира се, ще се оженим, уредено е.

— Дай ми още две седмици, Чейс. Знам, че ще възстановя паметта си дотогава. Вече започнах да си припомням откъслеци от миналото си. Спомням си как родих Бет в Сиатъл.

— Спомняш ли си Гордън?

— Не, само болките и раждането. Но съм сигурна, че скоро ще си припомня всичко.

— А ако не си спомниш? Колко време трябва да чакам?

— Докато си възвърна паметта ли? — запита тя объркано.

— Ако това означава, че няма да мога да се любя с тебе през това време, ще е твърде дълго. Ще ти дам две седмици, но не повече. Сватбата ни ще се състои две седмици след тази събота, независимо дали паметта ти се е върнала или не. Няма да ми избягаш, скъпа. Каквото и да ти говорят, ти си моя. Винаги си била моя, въпреки усилията на Скот Гордън.

Божичко, как искаше да му повярва. Говореше така искрено, че не й даде сърце да му се възпротиви.

— Добре, Чейс, ще се оженим след две седмици, ако още ме искаш.

— Проклятие, какво е необходимо, за да те убедя, че винаги съм те искал?

— Паметта ми, Чейс.

— За съжаление, не мога да направя нищо по този въпрос, но мога да те накарам отново да се влюбиш в мене — изрече той с дяволито намигване. — Ще започна да те ухажвам както си му е редът през тези две седмици. Сега трябва да вървя, скъпа. Защо не си подремнеш? Ще кажа на Петнистата кошута да нахрани Бет от онази бутилка. Тя е достатъчно голяма, за да се отбие, макар че няма да й хареса. Знам, че на мене не ми би харесало — пошегува се той с весел блясък в очите.

Маги остана в леглото дълго след като Чейс излезе, без да спи, както я беше посъветвал, а потънала в мисли. Само да можеше да си спомни всичко, не само кратки откъси от миналото. Щом си спомняше болката от раждането, защо не можеше да си спомни всичко? Затвори очи, съсредоточавайки се върху единственото събитие от миналото си, което беше успяла да си припомни. Картината полека започна да се избистря в мисълта й. Бет се раждаше, а тя самата беше уплашена, но не беше сама. Имаше един мъж с нея, държеше ръката й, насърчаваше я, грижеше се за нея. Макар че не можеше ясно да види лицето му, инстинктивно усещаше, че не е Чейс. Мъжът се навеждаше над нея, за да бърше челото й и да й шепне тихо. Тя се чу да изрича името му. Скот!

Господи! Истина беше. Скот Гордън беше бащата на Бет! Какво беше направила, че да го накара да я напусне? Опита се да си спомни още нещо, но главата й започна да пулсира непоносимо и тя се отказа. Какво беше накарало Чейс да повярва, че Бет е от него, запита се тя. Дали го беше излъгала, за да го накара да се оженят? Какво да направи, запита се отчаяно. Да допусне ли Чейс да мисли, че Бет е от него, или да му каже истината?

След като потърси в сърцето си отговорите, които й убягваха, тя още не можеше да реши какво да каже на Чейс, когато го види отново по-късно през деня. Изтощена от размишленията и от любенето, тя най-накрая се унесе и се събуди едва в късния следобед. Стана освежена, но не по-близо до разрешаването на дилемата си, отколкото преди да заспи.

На вечеря Чейс обяви, че двамата с Маги ще се оженят след две седмици. С изключение на Върджи всички изразиха възхищението си, но и известно опасение. Тогава Ръсти осведоми Чейс, че малкото му семейство ще се премести в новия си дом в деня на сватбата.

— Нямаш нужда от компания на медения си месец — проточи той, намигвайки хитро. — Освен това, не очаквай да ни видиш поне две седмици след сватбата.

— И ще вземем Бет при нас — добави Кейт. — Много й харесва да се храни от бутилката, а ние двете с Петнистата кошута ще се грижим добре за нея.

— Благодаря ви, но не е необходимо, аз…

— Глупости, скъпа — подхвърли Чейс, — мисля, че Кейт иска дъщеря ни известно време само за себе си. Това е идеалният момент. Пък и можем да използваме времето, докато сме насаме.

Маги не можеш да оспори логиката на Чейс и остави нещата така. Имаше по-належащи проблеми за разрешаване, засягащи Бет. Но с всеки изминал ден тя все не можеше да намери думи, с които да каже на Чейс, че не е баща на дъщеря й. Той като че ли си беше загубил ума по очарователното дребосъче и чувствата бяха споделени. Макар че се измъчваше от вина, тя нарочно мълчеше по тази тема, мразейки се, задето е такава страхливка.

Прекарваше дълги часове всеки ден в изследване на тъмната бездна на паметта си, но все не намираше нищо. Смущаваха я и нацупените погледи, които й хвърляше Върджи. Дали е разстроена, защото тя е решила въпреки всичко да се омъжи за Чейс, пренебрегвайки предупрежденията на красивата брюнетка? Защо това трябваше да има някакво значение за Върджи?

Макар че паметта й не се беше върнала, тя все повече се убеждаваше, че каквото и да е направила в миналото, обича Чейс. Вероятно го беше обикнала още от деня, когато са се срещнали. Мисълта й не можеше да си го спомни, но сърцето и тялото й го помнеха. Беше сигурна, че двамата биха могли да бъдат щастливи заедно, дори и да не си възвърне паметта.

Един ден той я заведе в града, за да се срещнат със свещеника и да купят подходяща сватбена рокля. Тя избра една прелестна бяла рокля от дантела и сатен. Чейс от все сърце одобри избора й, добавяйки обувки, чорапи, фусти, предизвикателни нощници, пеньоари и онези секси гащички, които тя толкова обожаваше. Не пестеше, пренебрегвайки възраженията й, че харчи прекалено много. После купи нов гардероб за себе си и за Бет, която на шест месеца най-накрая беше започнала да израства бебешките си дрешки.

След това Чейс заведе Маги на обед в най-добрия хотел в града и поръча френско шампанско, за да отпразнуват предстоящата сватба. Това беше идеалният завършек на един идеален ден, но Маги скоро разбра докъде се простира щедростта на Чейс; без тя да знае, той беше купил местния вестник и й даде документите. Това беше сватбения му подарък за нея.

— Чейс — протестира тя. — Това е прекалено. Нямам представа как се управлява вестник.

— Напротив, скъпа. Ти си също толкова способна, колкото и всеки мъж. Един ден ще си спомниш, сигурен съм.

— Каквото и да съм правила, каквото и да съм изпитвала преди злополуката, обичам те, Чейс — каза тя с блеснали от непроляти сълзи очи.

— Не повече, отколкото аз тебе, Маги.

Върнаха се у дома, яздейки мълчаливо, водени от сребристата лунна светлина и блещукащите звезди. На няколко пъти Чейс спря, за да я целуне с такъв копнеж, че на Маги никак не й се искаше пътят да свърши. Уви, твърде скоро влязоха в двора и спряха пред предната врата. Чейс й помогна да слезе от фургона и внесе вътре пакетите й. Къщата беше утихнала; всички вече се бяха оттеглили за през нощта. Той предложи да занесе пакетите до стаята й и тя прие с благодарност:

— Да видим ли какво прави Бет? — предложи Маги, загрижена да разбере как е прекарала дъщеря й времето, през което са били разделени.

Бет вече почти се беше отбила и Маги усещаше липсата на близостта им.

— Не си изгубила майчинските си инстинкти, нали, скъпа? — пошегува се Чейс, целувайки върха на носа й.

Всичко между тях изглеждаше толкова съвършено, че Маги не можеше да си представи защо някога се е съмнявала в искреността на Чейс или в любовта му.

Бет лежеше в люлката си; само русата й главичка се виждаше над завивките; късните септемврийски нощи подсказваха за приближаването на зимата. Чейс помисли, че тя изглежда като ангелче с палеца, пъхнат в устата. Маги я целуна леко по челото и излезе на пръсти от стаичката, служила преди като килер, но сега преустроена за нуждите на Бет. Спалнята, която сега заемаше тя, щеше да стане обща за нея и за Чейс след сватбата им.

— Не искам да спя сам тази нощ, скъпа — прошепна Чейс, когато Маги застана на вратата с ръка на дръжката. — Само няколко дни остават до сватбата ни. Не искам да чакам. Позволи ми да те любя тази нощ.

В отговор тя се усмихна и отвори вратата така, че да могат да влязат заедно. Нямаше нужда от думи, когато всеки бавно съблече другия сред целувки и ласки, докато леглото не ги привлече.

— Харесва ми начинът, по който ме караш да се чувствам — въздъхна Маги между целувките. — Надявам се нищо никога да не се променя.

— Кое да се промени? — усмихна се Чейс, използвайки умело устните и ръцете си. — Може да остарея, но никога няма да се уморя да те обичам. Вярваш ми, нали?

— Бях глупава да не ти се доверя — въздъхна тя, когато пръстите му намериха едно особено уязвимо място и безмилостно започнаха да го дразнят. — Чейс, моля те, измъчваш ме!

— Само като те гледам си е чисто мъчение. Толкова те искам — призна той с глас, пресипнал от страст. — Отвори крака, скъпа, искам да се заровя толкова дълбоко в сладкото ти тяло, че да можеш да ме вкусиш.

Бавно, ужасно бавно той я запълни, вкусвайки начина, по който тя се стягаше около него. Маги притисна хълбоците си към него, за да посрещне тласъците му, копринените й ръце се обвиха около врата и раменете му, за да се задържи да не се удави в морето от страст, което той създаваше около нея.

— Точно така, скъпа — насърчи я той, — движи това сладко малко телце. Там искам да бъда, в тебе, завинаги.

Тогава думите внезапно замряха, когато Чейс без усилия я изведе на хребета на екстаза. Когато тя се вкопчи неудържимо в него и изпъшка името му в безпаметен възторг, той се зарови още по-дълбоко в нея и се разпадна във върховно блаженство. Когато дишането им се забави до равномерни изпъшквания, той легна до нея, не искайки да прекъсне интимния контакт. Въздъхвайки в блажено задоволство, Маги се сви в прегръдките му и заспа.

Не можейки или не искайки да я остави, за да прекара нощта на самотното си легло в бараката, Чейс скоро се присъедини към нея в царството на съня… но не преди неспокойната му съвест да постави под съмнение мотивите му да кара Маги да се омъжва за него, преди да е възвърнала паметта си. Дали защото се боеше, че тя няма да го иска, ако има пълен контрол над мисълта си? Или защото ще открие, че още обича Скот Гордън?

Чейс смяташе да стане рано и да излезе от къщата, преди някой да е разбрал, че е прекарал нощта в леглото на Маги, но му беше толкова топло и приятно да спи с любимата в ръцете си, че се събуди късно. Ръсти вече беше в кухнята и сърбаше кафето си, когато той влезе там. Топлината от печката беше сгряла голямото помещение, а Блестящата роса приготвяше закуската.

— Идваш не откъдето трябва, синко — каза Ръсти, вдигайки рошава вежда.

— Не си ли малко любопитен? — възрази Чейс, ухилвайки се плахо.

— Много хубаво, че ще се жениш скоро, немирно кутре такова — подметна хитро Ръсти, подсмихвайки се на очевидното смущение на Чейс.

За щастие, Кейт влезе в кухнята точно навреме, за да сложи край на шегите на Ръсти.