Кони Мейсън
Лед и екстаз (23)

22

— Сватба! Разумно ли е, Чейс? — възрази Кейт. — Маги дори не те помни.

Беше минала повече от една седмица след злополуката с Маги, а тя не показваше никакви признаци, че си възвръща паметта. От няколко дни насам ставаше от леглото и беше плаха към всички, с изключение на Бет.

— Тя вярва на това, което й казах — отвърна малко троснато Чейс. — Казах, че сме планирали сватбата, когато се е случил инцидентът с нея. Обясних й, че не сме се оженили преди раждането на Бет, защото съм бил в Юкон и не съм успял да се върна навреме.

— Ами ако паметта й се върне и тя те намрази, задето си я излъгал?

— Ще мина по този мост, когато стигна до него — каза той. — Маги ще бъде моя съпруга, дори ако трябва да прибягна до измама, за да го постигна. Това е моето решение и ако се провали, няма кого да обвинявам, освен себе си.

Дълбоко в себе си Кейт мислеше, че Чейс допуска грешка, като се жени за Маги в момент, когато тя не е на себе си. Но разбираше мотивите му. Имаше само един въпрос, който се нуждаеше от отговор, и ако Кейт получеше грешен отговор, щеше да спре женитбените планове на Чейс.

— Обичаш ли я, Чейс? Или се жениш за нея заради детето? Струва ми се, че щеше да я помолиш още преди седмици, ако я обичаше.

— Наречи ме упорит глупак, Кейт, или идиот, но не съм преставал да обичам Маги. Бях готов да я помоля да се омъжи за мене в нощта на пожара, но настана същински ад. След това възстановяването на конюшните беше много наложително и изоставих личния си живот. Дори не ме интересуваше дали Бет е мое дете — призна той. — Обикнах това момиченце, сякаш е мое.

— Тя е твоя — напомни му Кейт.

— Сега го знам, но нямаше да има значение. Ние с Маги сме един за друг. Това, че Бет е мое дете, прави нещата съвършени.

Кейт нямаше възражения срещу обясненията на Чейс. Любовта беше чувство, което не познаваше никаква логика.

 

 

Върджи намери Маги сама. Изглеждаше замислена, седнала на широката веранда и взряна в далечината. Това беше в действителност първият път след инцидента, когато Върджи получаваше възможност да поговори насаме с нея. Младата девойка нарочно дръпна стола си по-близо, за да не ги чуе никой.

— Радвам се да видя, че си по-добре, Маги.

— Знам, че си Върджи, но не те помня — каза Маги, усещайки се малко неспокойна в присъствието на прелестната брюнетка. — Приятелки ли сме?

— Много добри приятелки — излъга убедително Върджи. — Сприятелихме се още когато ти дойде в ранчото. Ти сподели с мене всичките си тайни и аз ти казах моите.

— Какви тайни? — запита Маги със събуден интерес.

— Например знам защо отиде в града в деня на злополуката.

— Имаше ли някаква тайна около това?

— Никой не знаеше, че си заминала за града — разкри Върджи. — Каза ми, че искаш да купиш билет за влака до Сиатъл за тебе и Бет.

— Искала съм да напусна ранчото?

Това, което Върджи казваше, й прозвуча невероятно, но каква причина би имала да я лъже? Защо Чейс би я излъгал?

— Ние с Чейс е трябвало да се оженим. Защо да заминавам?

— Това е лъжа, Маги. Той никога не ти е предлагал брак. Ти живееше тук като негова… е, достатъчно си умна, за да се сетиш.

— Не, не може да бъде! — протестира Маги. — Не съм такава. Тоест, мисля, че не съм.

— Чейс може да бъде много убедителен.

— Ами Бет? Имаме дъщеря.

— Никак не ми се иска аз да ти го казвам, Маги, но Бет не е от Чейс. Баща й е един мъж на име Скот Гордън. Това е полицаят, когото си срещнала в Юкон и си се влюбила в него.

В действителност никой не беше говорил за Скот с Върджи, но когато Маги пристигна, тя беше дочула Чейс и Ръсти да говорят за полицая. Не беше могла да чуе всичко, но чу как Чейс изрича, че Скот Гордън е баща на Бет.

Маги замря, не искайки да повярва на изобличителните думи на Върджи.

— Тогава защо съм тук, ако обичам Скот Гордън? — запита тя тихо.

— Не знам — отвърна искрено Върджи. — Сигурно с Чейс сте били приятели и ти си се обърнала към него в отчаянието си, когато любовникът ти е отказал да се ожени за тебе.

Главата на Маги вреше. Не виждаше смисъл в нищо от казаното. Разбираше само това, че Чейс иска да се жени за нея.

— Ако това, което казваш, е вярно, защо Чейс иска да се ожени за мене?

— Изпитва съжаление към тебе. Дойде при него за помощ и той ти предлага името си от съжаление и за да запази репутацията ти. Не се е споменавало за брак, преди да си изгубиш паметта. Питай леля Кейт, ако не ми вярваш. Освен това, мисля, че на Чейс много му харесва да спи с тебе.

Нахалните думи на Върджи бяха повече от това, което Маги можеше да понесе. Цветът се оттече от лицето й и тя си пое остро дъх. Върджи със сигурност беше доста откровена като за човек, който е признал, че й е приятел. Всички в ранчото ли знаеха, че тя е… курвата на Чейс? Как да понесе този срам? Защо Скот Гордън я е изоставил заедно с детето им? Състраданието ли беше накарало Чейс да каже, че Бет е негово дете? Тя стана сковано от стола си, движенията й бяха тромави и непохватни.

— Къде отиваш, Маги? — запита Върджи, усмихвайки се зад гърба й.

Маги не отговори, отдалечавайки се в транс. Имаше да мисли за много неща, да съобразява. Не беше предвидила, че Кейт ще я пресрещне, преди да стигне до стаята си. Опита се бързо да отмине добрата жена, но Кейт усети смута у нея и я спря.

— Маги, какво има, скъпа, да не си болна? Главата ли те боли?

Тя се обърна към Кейт с празен поглед и объркани мисли. Жестоките думи на Върджи бяха пронизали сърцето й като точно насочени стрели. Чейс се беше държал толкова мило и любвеобилно. Само съжаление ли изпитваше към нея? Съжаление и приятелство? Кейт трябваше да знае! Тя я познаваше още от Юкон. Или поне така й бяха казали. Божичко, защо не можеше да си спомни? Наистина ли е имала любовник на име Скот Гордън? Той ли е бащата на Бет? Имаше само един начин да разбере.

— Искам да разбера нещо и искам истината.

— Да не би някой да ти е наговорил разни работи? — запита Кейт, изплашена от върховното отчаяние в очите на Маги.

— Няма значение. Искам да знам дали ние с Чейс сме смятали да се оженим преди инцидента. Всичко, което знам за миналото си, е онова, което той ми каза. Завися от тебе, Кейт… моля те, не ме лъжи.

Кейт беше изправена пред дилема. Никак не й се искаше да опровергава думите на Чейс, но и не искаше нарочно да лъже Маги и да изгуби доверието й.

— Чейс винаги те е искал за съпруга.

— Не това те питах, Кейт.

— Той нямаше да се жени за тебе, ако не те обичаше — каза Кейт.

— Той е добър мъж. Но онова, което изпитва, е състрадание към мене и Бет. Очевидно ми е предложил брак, за да не нося петното на самотна майка.

Тя не можеше да се застави да пита Кейт дали е била любовница на Чейс.

— Маги, не е каквото си мислиш.

О, господи, как да се измъкне от това?

— Моля те, отговори ми на въпроса. Сватбата ни беше ли планирана, когато загубих паметта си?

— Не и доколкото знам — призна накрая Кейт. — Разбира се, не знам всичко. Може да сте правили планове, за които нищо не знам. Но детето…

— Благодаря, Кейт — изрече задавено Маги. — Чух достатъчно. Знам всичко за детето и как е било заченато.

Тя беше получила отговорите си и знаеше точно какво трябва да направи.

Насаме в стаята си тя се зарови в нещата си с надеждата да намери нещо, което да събуди паметта й. Натъкна се на банкова книжка от една сиатълска банка, в която имаше значителна сума. Проучи внимателно онова, което беше писала, преди да се случи инцидентът, и писмата в куфара. Имаше един издател, мъж на име Фред Грант. Всичко, което усети, беше неясно движение в паметта, но и това беше някакво начало. Лекарят я беше уверил, че някой ден ще си спомни всичко. Но онова, което наистина я плашеше, бяха ужасните неща, които трябваше да научи за себе си. Имаше само един начин да открие истината, помисли тя с мрачна решимост. Трябваше да се върне в Сиатъл и да научи всичко за себе си. Извади куфара и започна да изпразва чекмеджетата от съдържанието им.

— Отиваш ли някъде?

Без да си даде труда да почука, Върджи застана на вратата.

— Връщам се в Сиатъл.

— Значи послуша съвета ми и поговори с леля Кейт.

Маги кимна.

— Да, и искам да ти благодаря, че… че ми каза истината. Никой друг не си даде труда да го направи. Не искам да ме съжаляват, не и Чейс, и изобщо никой. Оценявам откровеността ти.

— Ние сме приятелки, Маги, не ми се иска да направиш грешка, за която ще съжаляваш цял живот. Но смятам, че е най-добре да не казваш на Чейс онова, което ти разказах. Той е много буен, когато се ядоса.

Сега, след като беше довършила онова, което си беше поставила за цел, нямаше желание да се изправи срещу гнева на Чейс.

— Няма да забравя това, което направи за мене, Върджи, и обещавам, че няма да споменавам на никого за нашия разговор.

Макар че Маги изпитваше благодарност към Върджи, нещо у красивата брюнетка я безпокоеше. Но без спомени тя усещаше, че не може да се доверява на инстинктите си.

Инстинктът я беше убедил, че Чейс я обича, когато той просто я съжаляваше. Заминаването от ранчото й изглеждаше най-доброто, което може да направи в тези обстоятелства. Единственото, което я озадачаваше, беше защо е дошла в Монтана. Дали за да потърси утеха от Чейс, тъй като нейният любовник я е изоставил, както казваше Върджи? Само да можеше да си спомни…

Едно почукване на вратата прекъсна размишленията й.

— Маги, току-що се върнах от града и нямам търпение да ти разкажа какви планове съм направил за нас.

— Влез, Чейс — каза тя.

Можеше да му каже, че заминава и да приключи с неприятностите.

— Уредих всичко — каза той с нетърпелив глад. — Сватбата ще бъде в събота. Свещеникът… — Изречението му секна, когато видя отворения куфар и дрехите, пръснати в безредие по леглото и столовете. — Какво става, Маги?

— Аз, заминавам, Чейс.

Сините му очи потъмняха от шока и стиснатите му устни веднага я предупредиха какви чувства изпитва.

— Никъде няма да ходиш.

— Не можеш да ме спреш.

— Да се обзаложим ли? За какво е всичкото това, Маги? — запита Чейс, окончателно объркан. — Да не би паметта ти да се е върнала? Ако е така, ще си спомниш колко много се обичаме.

— Не, паметта ми не се е върнала. Нищо не помня от миналото си.

— Говори ми, скъпа, кажи ми какво те притеснява.

— Защо ме излъга, Чейс? Защо ми каза, че сме планирали да се оженим преди злополуката, когато нищо не е по-далече от истината?

— По дяволите! Да не би някой да ти е наприказвал разни работи?

— Това не е важно, само ми отговори на въпроса.

— Ако някой ти е наговорил нещо, ще го накарам да съжалява, че те е разстроил. Имаш си достатъчно проблеми точно сега.

— Не искам да ме съжаляваш, Чейс. Преди да стане злополуката, аз съм живяла тук като твоя курва. Не си имал намерение да променяш нещата помежду ни. Връщам се в Сиатъл. Имам достатъчно пари, за да издържам себе си и Бет.

— Никъде няма да водиш дъщеря ми и със сигурност не си никаква курва!

Маги се изчерви. Чейс наистина ли вярваше, че Бет е негова дъщеря? Знаеше ли за Скот Гордън? Всички други знаеха.

— Бет не носи името ти и нямаш думата какво да правя с нея.

— Как ли пък не! — изрева той. — Ще се оженим в събота, независимо дали ти харесва или не. И щом разбера кой те тъпче с лъжи, ще съжали, че се е родил.

— Не заслужаваш жена като мене.

— Да не си се побъркала? Защо ти е толкова трудно да повярваш, че те обичам?

Гласът на Чейс омекна, той съзнаваше много добре, че умственото състояние на Маги изисква търпение и разбиране. Някой беше посял съмнение в ума й и на него се падаше да я убеди, че нещата стоят иначе.

— Това, което ми пречи да го повярвам, е фактът, че живея в ранчото от месеци и ти очевидно не си усетил потребност да се ожениш за мене до този момент. Защо сега го правиш — защото съм безпомощна, загубила съм си паметта и ме съжаляваш, така ли?

— Това ли си мислиш? Че те съжалявам? Нищо не е по-далече от истината. Забрави ли дъщеря ми?

— Дъщеря ти ли, Чейс? Бет твоя дъщеря ли е?

— По дяволите, Маги, ама и ти си най-вбесяващата жена, която някога съм познавал. Чия дъщеря е тя, ако не е моя?

— На Скот Гордън — прошепна Маги с треперещ глас.

Изражението на Чейс се промени.

— Спомняш си!

— Не, но реакцията ти е отговорът, който ми е необходим. Бет е дъщеря на Скот Гордън.

— Не, не е! Бет е моя. Направихме я в Скегуей, Аляска. Когато заминах от Юкон и пристигнах при тебе в Сиатъл, имахме… злощастно недоразумение.

— Не си прави труда да обясняваш, Чейс. Знам какво съм за тебе и какво съм била вероятно за Скот Гордън. Колко други мъже е имало в живота ми? Според записките, които намерих в нещата си, аз съм на двадесет и седем години. Може да е имало десетки.

— Ти беше девствена първия път, когато се любихме — проточи Чейс с нисък, съблазнителен глас, докато си припомняше онзи ден с ярка яснота.

Той се възползва от очевидното й объркване и продължи настоятелно:

— На кого вярваш, Маги? На мене или на някого, който в действителност не те познава?

— Но…

— Вярваш ли ми, скъпа?

— Не знам на какво да вярвам, на кого да се доверявам.

— Вярваш ли на чувствата си? Ще се опреш ли на интуицията си, за да ти каже кое е вярно и кое погрешно?

— Аз… трудно е да вярвам на себе си, когато нямам памет, но да, смятам, че интуицията ми си е останала непокътната — разсъди на глас Маги.

Чейс пусна една ленива усмивка, която трябваше да я предупреди за намеренията му.

— Сега ще се любя с тебе, скъпа, и когато свърша, ако още мислиш, че се женя за тебе от съжаление, ще бъдеш свободна да си тръгнеш.

Той се приближи към вратата, затвори я и я заключи. Когато се обърна отново към Маги, на лицето й се четеше паника.

— Няма нищо страшно, скъпа — насърчи я той, — правили сме го много пъти в миналото и на тебе много ти харесваше всеки път.

— Но аз не си спомням — настоя меко тя.

— Може би това ще раздвижи паметта ти — каза Чейс, разкопчавайки ризата си.

— Не мисля, че съм готова. Може някога да сме били любовници, но не би трябвало да допуснем това да продължава.

Тя имаше чувството, че ако той я докосне, ще се изпари под пръстите му. Сините му очи имаха способността да проникват в душата й и да обезсилват волята й.

— Ти ще бъдеш моя съпруга — изрече Чейс с убеждение, което тя трудно би могла да опровергае. — Ще ти покажа, че те искам поради всички причини, които има един мъж, за да иска една жена. Ще прекараме остатъка от живота си заедно, ще се любим и както подозирам, ще се борим един с друг. Бет ще има братя и сестри, а ти можеш да продължиш да пишеш, ако това ти харесва.

Ниският му, плътен глас и страстните думи така я омагьосваха, че тя не усети как ръцете му разкопчават копчетата на роклята й или как смъкват корсажа до кръста й и развързват ризата й. Той беше вече свалил ризата си и когато я привлече в обятията си, тя шокирана почувства как космите по голите му гърди дразнят нейните. Отвори уста, за да протестира, но Чейс прие поканата, пленявайки устните й и пъхвайки език във влажната дълбина, за да вкуси горещия й аромат. Не я беше докосвал от седмици, давайки й време да оздравее, и осезателно усещаше липсата й. Искаше я отчаяно, винаги я беше искал.

Чейс разбра, че е наистина непознат за Маги, откакто е загубила паметта си, и се надяваше любенето да отключи съзнанието й. Но дори да не станеше така, той се надяваше това да я убеди в любовта му. Или най-малкото, да промени намерението й да го напусне. Не би могъл да позволи това да се случи, дори това да трябваше да означава, че ще се откаже от обещанието си да я пусне, след като се любят, ако тя все още иска да си тръгне.

Маги много пъти се беше питала през изминалите седмици какво ли ще е да целуне Чейс, защото не си спомняше. Мислеше как се любят, смътно припомняйки си откъслечни картини как лежи в обятията му и голите им тела са плътно притиснати и преплетени. Сега, когато това се случваше, тя нямаше представа, че целувката му е толкова наелектризираща, така експлозивна. Ръцете му правеха чудесни неща с гърдите й, подпалвайки цялото й тяло. Винаги ли е било така помежду им? Ако беше така, тя би могла да разбере нежеланието му да се раздели с нея.

— Ах, скъпа, тялото ти си ме спомня — изпъшка Чейс, вкусвайки начина, по който зърната й набъбваха под допира му.

Той целуваше устните, очите, върха на носа й, докато ръцете му сваляха роклята, фустата и ризата й и тя се озова само с обувки, чорапи и онези оскъдни гащички, които той толкова обожаваше.

— Тялото ти е красиво, скъпа, толкова добре те чувствам — прошепна той и очите му блеснаха. — Спомняш ли си как беше помежду ни?

Маги поклати глава, не можейки да говори свързано, докато усещаше ръцете му по тялото си.

— Всичко е наред, тялото ти си спомня и реагира прекрасно. Отпусни се, скъпа, остави чувството да те залее. Не се бори с него. Няма да направя нищо, с което да те нараня.

— Страх ме е, Чейс.

— От какво?

— Че ще си спомня и това, което науча за себе си, няма да ми хареса.

— Тихо, любов моя. Всичко у тебе е чудесно. Никога не съм познавал по-смела жена. Нищо не те плаши.

Вдигайки я на ръце, той я положи на леглото, после внимателно свали обувките и чорапите й, а най-накрая пикантното бельо.

— Много си хубава в тези копринени парцалки, но си още по-хубава без тях.

Преди да легне до нея, бързо свали панталоните и ботушите си, заслепявайки я с великолепието на тялото си. Тя позволи на очите си да бродят свободно по бронзовия му торс, тясната талия, стройните хълбоци и мускулестите крака. Бързо отмина възбудената му мъжественост, а после се върна, привлечена и същевременно отблъсквана от невероятната й големина и сила.

Усещайки мислите й, Чейс изрече:

— Не се плаши, Маги, жаждата ми за тебе е толкова силна, че никога не съм се чувствал по-голям и по-здрав. Надявам се това да те ощастливява толкова, колкото и мене.

Тя онемя, когато Чейс започна да целува и облизва гърдите й, поемайки дълбоко всяко зърно, докато тя не изтръпна и не пламна цялата. Изскимтя протестиращо, когато устата му се отдели от нежните пъпки и тръгна надолу по ребрата й, вкусвайки пъпа й извивката на корема. Целувките му слязоха още по-надолу, дразнейки русата горичка в основата на бедрата й, докато ръцете му обгръщаха седалището й. Когато Маги почувства влажния крайчец на езика му да навлиза в меката й вътрешна плът, тя замря и ахна шокирана.

Бяха ли го правили преди, зачуди се тя. Интимните му действия я изпращаха в невероятни висини. Цялото й тяло се зачерви, дъхът излизаше от дробовете й в накъсани стонове, страх я беше, че той ще продължи с изтънченото мъчение, докато тя не издъхне от наслада.

— Чейс, престани… о, моля ти се, престани!

В отговор ласките му станаха още по-дълбоки, той вмъкна показалеца си в пулсиращата й ножница, за да й даде повече удоволствие. Неговите чувствени поглаждания я запратиха над ръба на пропастта, докато тялото й се гърчеше и разтърсваше от силата на кулминацията й. Страхувайки се, че някой може да я чуе, той се плъзна нагоре и покри устата й със своята, поглъщайки страстта й, докато я изпълваше с вибриращата си сила. Маги още тръпнеше и хленчеше, докато той достигаше до своето удовлетворение. След това те останаха преплетени един в друг с целувки, ласки и откъслечни, несвързани думи.

Внезапно очите на Маги се разшириха, когато тя осъзна, че Чейс още пулсира твърдо и силно в нея. Тя отвори уста, взирайки се изумено в него. Той се засмя и гласът му беше нисък и чувствен, излизащ дълбоко от гърдите му.

— Виждаш ли как ми действаш? Създаваш неутолим глад у мене, който се нуждае от непрекъснато подхранване. Копнея за тебе, както за храна и вода. Не ме изоставяй, Маги.

— Любов ли изпитваш към мене, Чейс, или аз удовлетворявам страстта ти?

— Разбира се, че задоволяваш страстта ми. Но аз те и обичам. Едното подхранва другото. И в този момент съм много по-гладен от всякога. Ще те накарам да ме обикнеш, скъпа, дори ако това отнеме остатъка от живота ми.

Тогава той започна отново да се движи в нея, разпръсвайки мислите й, докато навлизаше и излизаше, отначало бавно, а после с подновена сила. Маги реагира, обвивайки крака около кръста му, и се изви към него, за да посрещне тласъците му. Той замря, а после се зарови още по-дълбоко в нейната женственост, довеждайки любенето им до внезапен и отнемащ дъха край.