Кони Мейсън
Лед и екстаз (22)

21

Беснеещата буря накара Чейс да се прибере. Тъй като така и така почти беше станало време за вечеря, той притича в дъжда към къщата с мисълта, че това е идеалният момент да намери Маги и да продължи разговора, така грубо прекъснат от пожара преди няколко дни. По някакъв начин трябваше да я убеди да се омъжи за него, да я накара да разбере, че нищо друго, освен общото им бъдеще няма значение за него. Когато се втурна в къщата, Бет крещеше с цяло гърло.

— Какво й е? — запита той Петнистата кошута, която крачеше напред-назад в приемната, опитвайки се безуспешно да укроти детето. От време на време тя спираше, за да погледне неспокойно през прозореца. — Да не е болна?

— Не болен, гладен — отвърна индианката.

— Къде е Маги?

Неясно предчувствие накара космите на тила му да настръхнат още преди да беше чул сбитото обяснение.

— Още не връща от град.

— По дяволите! Вън вали като из ведро, същински потоп. Откога я няма?

— Много часове — изрече Петнистата кошута, надвиквайки плача на Бет.

— Къде са Кейт и Ръсти?

— Нова къща.

— Бурята сигурно ги е задържала.

— Какво има? — Върджи влезе в стаята, затиснала уши. — Не можеш ли да накараш това хлапе да млъкне?

Последните й думи бяха насочени към Петнистата кошута, която правеше всичко възможно да укроти гладното дете.

— Детето е гладно, Върджи… няма ли у тебе капка състрадание? — укори я сурово Чейс.

— Ами дайте я на майка й — предложи надменната брюнетка.

— Петнистата кошута казва, че Маги е заминала за града. Знаеш ли нещо за това?

— Искаш да кажеш, че не се е върнала ли? — запита Върджи, ококорила очи в привидна загриженост. — Знаех, че отива в града, но предположих, че вече си е дошла. Може би е решила да остане там заради лошото време.

— Едва ли — възрази Чейс. — Не и щом само тя може да нахрани детето си. Честно казано, ужасно се тревожа. Какво ще правя с Бет, докато тя се върне?

— Не разбирам от бебета — вдигна рамене Върджи. — Все трябва да има нещо, което да я залъже.

— Разбира се, защо не се сетих по-рано! — възкликна Чейс и се плесна по коляното. — Трябва да има мляко в кухнята и Блестящата роса ще измисли нещо, сигурен съм.

Той даде бързи нареждания на Петнистата кошута, която кимна и изхвръкна от стаята, за да потърси готвачката. Блестящата роса беше родила няколко деца и със сигурност щеше да знае как да нахрани малко дете. Бет беше почти на пет месеца, растеше бързо и имаше съответния апетит. Ако Чейс беше поизчакал, щеше да чуе как недоволните крясъци на детето се сменят с доволно гукане, докато поглъщаше хранителната каша, която Блестящата роса сипваше в нетърпеливата й устичка.

Но Чейс бързаше. Остави Върджи без нито дума обяснение и излетя навън в бурята. Маги имаше нужда от него, той го знаеше, чувстваше го в костите си, в сърцето си. Беше в конюшнята и оседлаваше коня си, когато кобилата на Маги се върна с празно седло, задъхана и с пяна на устата.

 

 

Маги се събуди, задавяйки се. Вода пълнеше устата и носа й. Тясната ровина, в който лежеше, беше запълнена с кална вода и ако не се измъкнеше веднага оттам, сигурно щеше да се удави. След няколко несполучливи опита тя се изправи и потърси някаква височинка, превита под напора на дъжда. Болка цепеше главата й, правейки всяка свързана мисъл невъзможна, но здравият разум и подсказваше да потърси подслон. Макар че всяка кост в тялото й я болеше, тя зашляпа под проливния дъжд с упорита решимост.

Подхлъзна се няколко пъти в дълбоката до глезените кал; падаше, после се изправяше и продължаваше, стъпка след стъпка в сгъстяващия се мрак. Умът й беше опразнен, мислеше само как да оцелее, усещайки, че някъде някой има нужда от нея. За съжаление, не виждаше нищо подобно на подслон, само безплодни хълмове, скали и оврази, пълни с вода. Въпреки това продължаваше напред, подтиквана от някаква тайнствена сила в себе си. Краката й бяха като от олово, тялото премръзнало, мозъкът вцепенен. Още малко и щеше да се поддаде на изтощението, когато забеляза една колибка през плътната завеса на дъжда. Решимостта й даде сили да мести краката си един след друг, докато колибата се озова пред замътения й поглед. Вратата се отвори под допира на ръката й и тя се озова в мъничката влажна стая. Движейки се опипом в сивия полумрак, тя намери един тесен одър с купчина спретнато сгънати одеяла в долния край. За неин късмет беше попаднала на една от колибите, които работниците понякога ползваха за преспиване. Постройката не предлагаше особен комфорт, само легло и покрив над главата. Но какво повече можеше да иска?

Действайки чисто инстинктивно, тя смъкна прогизналите си дрехи, уви се в едно одеяло и легна на одъра. За броени минути изпадна в изтощен унес.

 

 

Чейс беше обезумял от тревога. Беше изминал пътя до Бют и обратно, но без да открие и следа от Маги. Сякаш се беше изпарила. Ако конят й я е хвърлил, както подозираше той, трябваше да я открие някъде между Бют и ранчото. Беше разпитал във всички хотели в града, но без резултат. Проливният дъжд, носен от вятъра, и сгъстяващата се тъмнина го накараха да преустанови търсенето. Но той не смяташе да се предава. Смяташе още призори да сформира разузнавателна група и да продължи да претърсва наоколо, докато не я намери.

Поради някаква неизвестна причина Чейс усещаше потребност да бъде близо до Бет, докато майка й я няма, затова прекара дългата нощ в леглото си до люлката на Бет. Почти не спа, наблюдаваше детето и му обеща, че ще намери майка му и ще ги пази и двете до края на живота им. Заситена от кашата с мляко, която Блестящата роса й беше дала, Бет спа през цялата нощ в блажено неведение относно мъките на баща си.

Зората намери Чейс да се подготвя за ново търсене; вече беше вдигнал работниците от леглата им. Повечето от тях се бяха събрали до огражденията за добитъка, за да получат последните нареждания, когато Ръсти и Кейт пристигнаха с фургона си. Нямаше никакви следи от жестоката буря, само бледи розови ивици оцветяваха синия хоризонт. Ръсти и Кейт се връщаха от почти довършената си къща, където се бяха принудили да прекарат нощта поради бурята. Двуколката спря до групата мъже с решителни погледи.

— Ама че буря беше снощи — каза Ръсти, слизайки от седалката. Чейс се пресегна, за да помогне на Кейт. — Надявам се да не си се тревожил за нас с Кейт.

— Не за вас се тревожех — отсече Чейс.

Кейт усети нещо неизказано в думите му.

— Какво има, Чейс? Нещо случило ли се е?

— Маги я няма. Вчера отишла в града и не се е върнала.

— Мислиш, че цялата нощ е била навън в бурята?

Ръсти преглътна, обзет от страх.

— Конят й се върна без нея. Сигурно е паднала — обясни мрачно Чейс. — Минах по целия път, но не намерих и следа от нея. Даже отидох до Бют и питах по хотелите. Сякаш се е изпарила. Сега с момчетата се готвим пак да тръгваме.

— И аз ще дойда — предложи Ръсти.

— Предпочитам да останеш тук, ако Маги се върне сама. Не се знае в какво състояние ще бъде след цяла нощ, прекарана на открито.

— Надявам се да я намери — каза Кейт, след като мъжете изхвърчаха от двора. — Бебето има нужда от майка си и от татко си.

— Малко се изненадвам, че Чейс още не е разбрал истината — отвърна Ръсти, поклащайки глава.

— Все ми се струва, че тоя твърдоглавец се досеща, ама е страшно упорит и не иска да си го признае.

 

 

Чейс се надяваше, че работниците ще имат повече късмет от него. Те се бяха пръснали в различни посоки и всеки трябваше да претърси всички оврази и хълмове, да надникне зад всяко дърво и всяка скала. Бяха се разбрали, че два изстрела един след друг ще сигнализират, че са намерили следи от Маги.

Около пладне Чейс спря при един придошъл поток, за да пише от хладната вода и да хапне някоя и друга питка и парче студено месо, които беше взел от кухнята тази сутрин. Сега беше вече на своя земя, след като не беше открил никакви следи от Маги по пътя към Бют. Беше решил да търси в по-широк периметър, когато внезапно си спомни за старата колиба, разположена в едно по-уединено кътче от ранчото. Тя все още се използваше от време на време и вътре имаше легло и одеяла. Напълно възможно беше Маги да се е натъкнала на нея, търсейки подслон, тъй като на мили наоколо нямаше друга стопанства. Пришпорвайки коня си, Чейс препусна по неравната земя, молейки се предчувствието му да излезе вярно и да намери Маги жива и здрава в колибката.

Старата колиба изглеждаше необитаема, когато Чейс се приближи към нея. Без да губи време в безполезни предположения, той отвори вратата и влезе вътре. Слънчевата светлина нахлу в помещението, разкривайки една увита в одеяло фигура, свита на тесния одър.

— Маги, слава богу! — въздъхна той с благодарност и коленичи до неподвижната фигура.

Тя като че ли дремеше, но когато Чейс я побутна леко, изобщо не помръдна.

Той се намръщи угрижено, когато Маги не реагира. Да не би да е ранена? Полека дръпна одеялото и опипа всеки инч от тялото й, но не намери счупени кости или ребра, макар че синините и драскотините по нежната й плът бяха многобройни. Зави я отново, а после отмести разбърканите кичури коса от челото й. Изпъшка уплашено, когато почувства лепкава кръв по пръстите си. Наведе се, за да види по-добре раната, и изруга, щом откри буца колкото кокоше яйце на слепоочието й.

Маги усети пулсираща болка в мъглата на съня и изохка. Звукът накара радостна тръпка да пробяга из вените на Чейс. Той изпадна във възторг, когато тя се размърда и отвори очи. Кехлибарените им дълбини бяха мътни и объркани, докато тя се взираше в него, без да даде знак, че го е познала.

— Маги, чуваш ли ме, скъпа?

Тя само кимна, не можейки да раздвижи езика си.

— Можеш ли да се надигнеш? Трябва да те изкараме оттук и да намерим лекар.

Подобно на послушно дете, Маги се изправи и се облегна тежко на силните ръце на Чейс. Главата й пулсираше толкова силно, че не можеше да мисли, нито да говори, нито дори да помръдне.

— Къде са ти дрехите, скъпа?

Когато тя го изгледа с отсъстващ поглед, Чейс се огледа наоколо и видя дрехите й да лежат в мокра купчина на пода. Освен мокри и мръсни те бяха и непоправимо изпокъсани.

— Зле — изрече той, когато видя в какво състояние са. — Ще ти бъде добре така увита в одеяло пред мене на седлото.

И без никакво усилие я вдигна на ръце.

Маги усети как се понася във въздуха и странен страх я изпълни с паника. Вик на протест се откъсна от устните й и тя се задърпа. Не беше сигурна, че иска да отива където и да било с този едър каубой.

— Не се страхувай, скъпа, аз съм, Чейс. Сега си в безопасност. Ще те отведа у дома. Бет те чака.

Чейс? Бет? Маги искаше да разбере нещо повече, но беше твърде изтощена, за да задава въпроси. Освен това гласът му беше толкова успокояващ, така натрапчиво познат. Тя се отпусна и позволи на Чейс да я изнесе навън и да я настани на седлото пред себе си.

— Трябва да дам сигнал на момчетата — предупреди я той, докато вадеше пистолета от кобура и изстрелваше два куршума един след друг във въздуха.

Звукът я накара да подскочи въпреки предупреждението и да се сгуши още повече в закрилящата топлина на тялото му. Щом той подкара коня си, тя бързо заспа. Когато неколцина работници се присъединиха към него, той веднага прати един от тях до Бют да доведе лекар.

— Слава богу, че си я намерил! — въздъхна Ръсти, тичайки към Чейс. — Какво й има?

— Ще разберем, когато пристигне докторът — каза тревожно Чейс.

— Защо така не помръдва?

— Спи, струва ми се. Дръж я, докато сляза.

Когато слезе от коня, той я взе на ръце и я отнесе в стаята й, където Кейт започна да се суети около нея като разтревожена квачка. Безпокояха се от факта, че още не се събужда.

— Донесете Бет и я сложете до майка й — предложи Кейт. — Не е добре да спи толкова дълбоко. Може би детето ще я събуди.

— Главата й е ранена — каза Чейс с тревожно набръчкано чело. — Сигурно конят й я е хвърлил на земята. Не знам как се е добрала до старата колиба в северния край на ранчото, като е била в такова състояние. Изглежда малко объркана, но иначе е здрава, освен цицината на главата. Може да има сътресение.

— Прати ли за доктор?

— Да, пратих. Само трябва да го изчакаме да дойде.

След няколко минути Петнистата кошута донесе Бет, която незабавно позна майка си. Протегна пухкавите си ръчички и загука озадачено, когато Маги не посегна към нея. Чейс взе детето от ръцете на индианката и я освободи, позволявайки само на Ръсти и Кейт да останат в стаята с него. Внимателно остави шаващото бебе до майка му. Бет изписука възхитено и потърси с уста гърдата на Маги.

— Иска да суче — каза Кейт. — Вие, мъжете, излезте, аз ще се погрижа.

— Мислиш ли, че трябва? — запита обезпокоен Чейс.

— Няма да навреди. Ама за всеки случай трябва да пратим в града да купят няколко шишета. Като имаме толкова крави тука, млякото не е проблем.

— Аз ще отида — предложи Върджи. Любопитството я беше довело в стаята на Маги, за да разбере какво става. — По-лесно е за жена да се занимава с тези работи, а знам, че леля Кейт ще иска да остане при Маги.

Това беше толкова нетипично за нея, да предлага да направи нещо, че Чейс й отправи благодарна усмивка.

— Много съм ти задължен. Вземи един от работниците със себе си. Не искам други инциденти.

Но преди Върджи да тръгне, Маги изстена и отвори очи. Изглеждаше уплашена и объркана от присъствието на хората наоколо. Чейс веднага се опита да уталожи страховете й.

— Всичко е наред, Маги, ти си в леглото си. Всичките ти приятели са тук.

— На мене ли говориш? — запита тя отпаднало.

— Само ти в тази стая се казваш Маги — усмихна се снизходително Чейс.

— Маги ли се казвам?

— Боже! — изпъшка Ръсти.

— Разбира се, скъпа — отвърна Чейс таткова спокойно, колкото му позволяваше разбунтувалото се сърце — Не помниш ли?

Да не би раната да се беше отразила на паметта й? Всичко беше толкова неясно. Какво се беше случило? Къде беше тя, когато се беше случило?

— Надявах се да ни кажеш какво е станало — въздъхна Чейс. — Както се вижда, снощи те е застигнала бурята и конят те е хвърлил. Стигнала си до старата колиба и днес те открих там.

— Бурята… да, спомням си.

— Слава богу.

Тогава тя каза нещо, което го смрази до кости.

— Кой си ти?

— Не ме ли познаваш?

— Не, а трябва ли?

Кейт и Ръсти размениха угрижени погледи, докато Върджи изглеждаше по-скоро доволна от начина, по който се развиваха нещата.

— Аз съм Чейс, скъпа.

На лицето на Маги се четеше само леко любопитство.

— Аз… съжалявам, не си спомням.

Точно тогава Бет изрази гнева си, че я пренебрегват и изплака силно. Маги като че ли беше истински смаяна да намери до себе си едно шаващо бебе. Очите й се вдигнаха към Чейс в търсене на отговор. Той беше така смаян от това, че Маги не може да познае собствената си дъщеря, че не намери думи. За щастие, точно тогава пристигна лекарят и накара всички да излязат от стаята. Чейс взе Бет и се присъедини към останалите в коридора пред вратата. Върджи реши, че точно сега е моментът да тръгне към Бют, и се извини. Кейт отиде да се погрижи за някои къщни работи и Чейс остана насаме с Ръсти.

Бет започна да хленчи и Чейс нежно я залюля с безпомощен вид. Тя пъхна палец в устата си и бързо заспа.

— Сладко дребосъче, нали? — изрече той замислено. — Какво ще стане с нея, ако майка й не си възвърне паметта?

— Ами мисля, че трябва татко й да се грижи за нея — каза Ръсти с глас, в който се долавяше развеселеност.

— Ако Гордън искаше дъщеря си, тя щеше сега да бъде при него — измърмори мрачно Чейс. — Очевидно не са се обичали достатъчно, за да се оженят.

— Не говоря за него — подметна хитро Ръсти. — Не те мислех за толкова загубен.

— По дяволите, Ръсти, за какво ми се сопваш?

— Мъж, който няма достатъчно акъл да познае собственото си дете, заслужава да му се сопват.

Сините очи на Чейс прелетяха към Бет, оглеждайки личицето й сякаш за първи път.

— Сега не е време за шеги.

— Не се шегувам. Маги изобщо казвала ли е, че Бет е дъщеря на полицая?

— Не, но…

— Никакво „но“. Детето е над пет месеца, това поне нещо трябва да ти говори.

Умът на Чейс заработи яростно. Преди четиринадесет месеца те с Маги бяха се любили в Скегуей. Възможно ли е да е истина?

Ръсти долови съмнение в очите на Чейс и го укори.

— По дяволите, синко, всички знаем кой е бащата на Бет. Ако имаше капка разум, и ти щеше да го разбереш.

— Какво е това, някакъв заговор ли? Защо никой не ми каза?

— Маги трябваше да ти го каже. Пък тя си втълпила някаква глупост, че ще я искаш само заради детето, ако разбереш. Мисля, че щеше да ти каже рано или късно.

— Колко по-късно? Бет е вече на пет месеца.

— Ти нищо ли не заподозря, когато тя се появи в ранчото с дете на ръце?

— Не, по дяволите! Бет е толкова дребничка, че я мислех за току-що родена, не за петмесечно пеленаче. Сметнах, че Маги е дошла при мене, защото Гордън я е изоставил и тя се нуждае от някого. Няма семейство, няма към кого да се обърне, а някога двамата бяхме всичко един за друг.

— Е, сега вече знаеш. Да се надяваме, че не е прекалено късно.

— Май няма кого другиго да обвинявам, освен себе си — изрече Чейс с разкаяние в гласа. — Реагирах, без да помисля, когато я видях в Сиатъл, бременна и с Гордън. Естествено, предположих най-лошото. Тя не ми се стори в деветия месец. Освен това, ужасно ме заболя, че ме беше излъгала, че не можела да зачене. Беше истински шок, като я видях така.

— И хукна към Монтана, без да поискаш обяснение.

— Винаги съм си бил гореща глава, Ръсти. Иска ми се да знаех каква работа е имал Гордън при нея тогава.

— Маги ще трябва да ти отговори.

— Господи, само се надявам паметта й да се върне, за да може да ми отговори.

— Господин Макгарет?

Чейс се извърна и се озова лице в лице с лекаря, който току-що беше излязъл от стаята на Маги.

— Как е тя, докторе?

— Дай ми детето, Чейс, да можеш да поговориш с доктор Фостър. Аз ще потърся Петнистата кошута — предложи Ръсти.

— Физически съпругата ви е много добре — каза лекарят, предполагайки, че Маги е съпруга на Чейс. — Синините ще минат с времето, а отокът на главата вече намалява, но…

— Карайте направо, докторе. Знам, че Маги си е загубила паметта. Така ли ще остане?

Доктор Фостър въздъхна уморено. Трудно беше да предскаже онова, което и той самият не знаеше. Пълният червендалест мъж с оредяваща отпред коса потупа Чейс по рамото и го поведе по коридора, за да не може да ги чуе Маги.

— Подобно нараняване на главата е трудно за диагностициране. Виждал съм случаи, където загубата на паметта продължава само един ден. Но може да трае една седмица, месец или дори година. Само ще трябва да бъдете търпелив със съпругата си, господин Макгарет. Обяснявайте й възможно най-подробно, когато задава въпроси, а съм сигурен, че ще пита, и то много. Някой ден нещо ще разтърси паметта й и тогава все едно, че нищо не се е случвало.

Чейс се вкопчваше във всяка дума на лекаря.

— Има ли някакви инструкции или предпазни мерки, които трябва да вземем?

— Нищо специално. Оставете я да стане от леглото, когато се почувства достатъчно добре, но не я притискайте да си спомня. Съпругата ви точно сега е много объркана и й трябва любов и разбиране. Само гледайте да не се преуморява.

— Много съм ви задължен, докторе — каза Чейс извади няколко банкноти и ги пъхна в ръката на лекаря.

— Пратете да ме повикат, ако имате нужда от мене. Няма нужда да ме изпращате, вървете при съпругата си. Тя има нужда от вас.

Очите на Маги бяха широко отворени и неспокойни, когато Чейс влезе в стаята.

— Докторът каза, че съм си загубила паметта.

Долната й устна трепна и тя заприлича на изгубено момиченце.

— Това е само временно, скъпа.

— Той… нарече ме госпожа Макгарет. Ти мой съпруг ли си?

Невинният въпрос на Маги подложи изтощените емоции на Чейс на ужасно напрежение. Би дал мило и драго да можеше да каже, че двамата са съпруг и съпруга.

— Не, не съм твой съпруг… все още. Но трябва скоро да се оженим.

— А детето наше ли е?

— Да — отговори той гордо. — Бет е наше дете, твое и мое.

— Не разбирам — намръщи се Маги. — Ако имаме дете, защо не сме женени?

— Това е дълга история, Маги, и не искам сега да те товаря с нея. Когато се почувстваш по-добре, ще ти обясня всичко. Искам да бъдеш добре заради детето ни.

— Трябва да се оженим? — повтори вцепенено Маги.

— Вече беше време, нали? — намекна хитро Чейс. — Ще те оставя да си починеш. Изкара ни акъла снощи.

— Чейс?

— Да?

— Нашето дете… колко е голямо?

— На пет месеца.

— Тя още суче, нали? Боли ме и имам мляко…

Маги се изчерви притеснено, но реши, че щом има дете от Чейс, двамата са достатъчно близки, за да обсъждат такива неща.

Не беше нужно един тон тухли да паднат на главата му, за да разбере какво намеква тя.

— Искаш ли Петнистата кошута да ти донесе детето? Не е спешно, ще се грижат за нея, докато се съвземеш.

— Не разбираш ли, Чейс, трябва да я накърмя.

Тя погледна надолу и той проследи погледа и, забелязвайки, че предницата на долната й риза беше пропита с преливаща кърма.

— Права си, скъпа, веднага ще я донеса.

Маги загледа как Чейс излиза от стаята, пожелавайки си да можеше да си го припомни. Никога не беше виждала толкова привлекателен мъж. Изглеждаше толкова силен, така мъжествен, но беше толкова нежен с нея. Само мисълта, че го е познавала интимно, я накара да се разтрепери. Не можеше да си спомни как се е любила с него, но нещо дълбоко в нея й казваше, че това е било изключително преживяване.

Имаше обаче още толкова много въпроси без отговор, че тя се нуждаеше от обяснения. Например защо не са се оженили? Дали нещо или някой не е попречил на съюза им? Тогава Петнистата кошута влезе в стаята с Бет.

Маги отначало се поколеба, но Бет беше толкова щастлива да я види, че тя моментално се влюби в очарователното дребосъче. Съвсем спонтанно откри гърдата си и я даде на Бет, а тя направи останалото, вкопчвайки се в зърното, за да го засмуче жадно. Чувството беше толкова познато и възнаграждаващо, че Маги се отпусна на възглавницата и въздъхна доволно. Макар че не помнеше собствената си дъщеря, вече я обичаше.