Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice & Rapture, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 52 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Кони Мейсън. Лед и екстаз

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–045–5

История

  1. — Добавяне

20

С мокра нощница, съблазнително прилепнала към тялото й, Маги влезе в къщата и тихо се качи до стаята си. Отиде най-напред до люлката на Бет, облекчена, че я намира дълбоко заспала. Тя е толкова добро дете, помисли с обич Маги; вече спеше по цяла нощ, без да се буди за кърмене. Тя отчаяно искаше двамата с Чейс да бъдат семейството, от каквото се нуждаеше Бет, но само ако той дойдеше доброволно при нея.

Уверена, че Бет е добре, Маги се отпусна на леглото с натежало и летаргично тяло, изтощено от преживяното удоволствие. Щеше да се ужаси, ако знаеше, че са я видели с Чейс и са я наблюдавали как се връща мокра и разрошена след дивото им съвкупление.

Не можейки да заспи поради горещината и разстроена от внезапната поява на друга жена в живота на Чейс, Върджи беше чула стъпките на Маги по стълбището. Стана и я последва, надявайки се да поговори малко с нея за присъствието й в ранчото. Дръпна се назад, когато видя Чейс да излиза от сенките и да тръгва след Маги. Не можеше да чуе какво си казват, но изгаряше от завист, когато той хвана ръката й и я отведе навън.

Върджи не разбираше какво намира Чейс у Маги, когато самата тя имаше толкова много, което да му предложи. Да не би Маги да държеше с нещо красивия каубой? Какво ли си мислеше Чейс? Тази натрапница отдавна беше минала най-хубавата си възраст, освен това имаше извънбрачно дете. Но и Ръсти, и Кейт като че ли не се тревожеха, че Маги не е омъжена или че е дошла в ранчото без никаква причина. Върджи се закле, че по някакъв начин ще разбере точно каква е Маги Афтън на Чейс. Чейс беше предназначен за нея, помисли тя. Той беше идеалният за нея и никаква съсухрена стара мома нямаше да й го открадне.

Когато Маги се върна в къщата сама, с изморен вид и цялата мокра, за Върджи беше повече от очевидно, че край потока се е състояло нещо повече от обикновен разговор. Подразни я мисълта, че Чейс беше пренебрегнал усилията й да го съблазни, но тутакси се беше хванал на въдицата на тая Маги Афтън. Ако не направеше нещо в скоро време, помисли Върджи, Маги щеше да накара Чейс да се ожени за нея.

 

 

Интересно, но на Маги й харесваха Монтана, и ранчото. Въздухът беше толкова чист, че на Бет, изглежда, много добре й понасяше тук. Сиатъл беше красив, но в широките открити пространства на Монтана се спотайваше някаква магия, на която й беше трудно да устои. Зелени планини се издигаха величествено над долините и горите в ранчото на Чейс и Маги често оставяше Бет в умелите ръце на Петнистата кошута и яздеше една пъргава червеникава кобила, която Чейс й беше осигурил. Обикновено я придружаваха или Ръсти, или Кейт, или и двамата заедно, а понякога и Върджи идваше с нея на езда.

След любовната им нощ Маги полагаше съзнателни усилия да не остава насаме с Чейс, което той намираше едновременно за забавно и дразнещо. Тя не искаше никакво повторение на експлозивното им съвкупление край потока. Не беше дошла в ранчото просто за да спи с Чейс, а да си възвърне любовта му.

През дългите следобеди, докато Бет спеше, Маги пишеше глави от следващата си книга и нахвърляше статии за списания. Липсваше й работата в „Поуст Интелиджънсър“ и често си пожелаваше да може едновременно да задоволи любовта си към Чейс и да си гледа кариерата. Не изглеждаше справедливо жената да изостави професията си и всичко, към което се е стремила, за да следва диктатите на сърцето. Нямаше ли златна среда?

Чейс се опитваше да стои далече от нея, осъзнавайки, че тя иска точно това, но с всеки изминал ден задачата му ставаше не само трудна, ами направо невъзможна. Той знаеше, че Маги го отбягва, и всичките му усилия да не й обръща внимание пропадаха безславно. Само като я виждаше всеки ден, като я наблюдаваше как излива нежната си любов над дъщеря си, Чейс се измъчваше от потиснато желание. Върджи също не улесняваше нещата. Съблазнителната вещица все се навърташе около него, примамвайки го с теменужените дълбини на очите си, подсказващи възможност за удоволствия, които не се нуждаеха от изричане. Но поне Маги още беше тук, мислеше той самодоволно. И, удивително, но вече свикваше да гледа мъничката Бет всеки ден. Харесваше му да има дете наоколо, което да оживява съществуванието му. Само ако… Тази мисъл остана неизказана, защото знаеше от опит, че фантазиите не са реални.

Един ден Маги наблюдаваше Чейс от прозореца как отива към мястото, където Петнистата кошута беше поставила Бет на одеяло под голямо разлистено дърво на двора, така че детето да си поиграе и да се пораздвижи. Индианката седеше наблизо, наблюдавайки немирната си повереница. Маги загледа трепетно как Чейс се отпуска на колене до дребосъчето и го разглежда внимателно. Искреният му интерес я изненада и тя затаи дъх, когато Чейс вдигна детето и го подхвърли нагоре, а то запищя възторжено.

Чейс нямаше представа какво го е накарало да вземе Бет на ръце; просто искаше сам да види как й понася климатът в Монтана. Но тя изглеждаше толкова сладка, толкова мила и непосредствена, че той не можа да устои. У момиченцето на Маги имаше някакъв магнетизъм, на който му беше трудно да се противопостави. Той започна внимателно да изучава личицето й, толкова подобно на това на Маги, с изключение на очите, които бяха магически сини. Беше усещал импулса да прегърне това дребосъче още откакто беше пристигнало тук, но умишлено задушаваше бащинските си инстинкти. Изведнъж се запита дали Маги не е заченала след съвкуплението им при потока и реши да сложи край на глупавите й опити да се държи настрана от него, когато нито той, нито тя искаха това. По дяволите, та той я обичаше и дълбоко в сърцето си знаеше, че и тя го обича.

Полагайки нежна целувка на гладкото челце на Бет, той остави гукащото дете на одеялото. Обърна се и едва не се сблъска с Върджи, която се беше промъкнала зад него.

— Не се прокрадвай така — намръщи се той, ядосан, че Върджи още упорито го преследва.

— Кльощаво бебе, нали? — изрече Върджи с презрителен тон, махвайки към Бет с небрежно вдигане на рамо. Макар че Бет беше още малка, тя сияеше с някакъв ореол на здраве, който опровергаваше думите на Върджи. — Кога си заминават?

— Могат да останат колкото искат, както и ти.

Върджи се изчерви, признавайки поражението си. Определено не беше доволна от начина, по който Чейс гледаше детето на Маги, но не можеше да поправи положението.

— Кейт е готова с обяда.

— Идвам след малко.

Той се извърна, оставяйки Върджи да кипи в безсилен гняв. Тя хвърли ядосан поглед към Бет и си тръгна раздразнена. Маги се отдалечи от прозореца, очевидно удовлетворена, че Върджи като че ли няма шансове пред Чейс.

Чейс се обезпокои, когато Маги не се появи за обед, но Върджи беше доволна да го има само за себе си. Направи всичко по силите си, за да го забавлява, но очевидно умът му беше другаде. Когато той стана внезапно и се извини, след като беше погълнал само няколко хапки, Върджи разбра, че е дошло времето да поговори с Маги.

Чейс беше на същото мнение.

 

 

Маги точно беше оставила Бет да спи, когато на вратата й се почука и Кейт влезе с един поднос.

— Пропусна обеда, скъпа, затова ти донесох нещо да хапнеш.

— Много мило от твоя страна, Кейт, но аз можех да сляза в кухнята и да си направя нещо.

— Няма нужда. Така и така исках да поговорим. — Тя остави подноса на масата и фиксира Маги със замислен поглед. — Май вие с Чейс още не сте се разбрали. Той още ли не се е досетил за детето? Малката, гледам, много му харесва. Толкова е сладка, че ще разтопи и най-коравото сърце.

— Чейс е прекалено упорит, за да разпознае истината, когато я види. Бет толкова прилича на него, че е направо смайващо. Дори само очите й да погледнеш.

— Какво ще правиш?

— Надявам се, че той ще си отвори очите и ще приеме факта, че има красива малка дъщеря.

— Кажи му, Маги — подкани я Кейт. — Като го знам какъв е, сигурно ще се разсърди, че си скрила истината от него.

— Трябва да обвинява само себе си. Проклетията го накара да си извади прибързани заключения, без да се спре и да се замисли върху обстоятелствата. Заслужава да взема Бет и да напусна ранчото.

— Няма да го направиш, нали? — запита объркана Кейт.

— Надявам се — призна Маги, отхапвайки от хрускавото пържено пиле, и задъвка замислено.

 

 

Чейс изчака, докато всички светлини в къщата угаснаха, и беше сравнително сигурен, че всички са заспали, преди да влезе в къщата и тихо да стигне до стаята си, която беше отстъпил на Маги и детето й. Вратата се отвори безшумно под натиска на ръката му. Тъй като познаваше много добре стаята, нямаше нужда от светлина, за да стигне до леглото. Харесваше му мисълта, че Маги заема неговото легло, и остана няколко минути да я гледа, без да я вижда в тъмното, но ярко си припомняше всяка изкусителна извивка на стройното й тяло. Как можеше тя да му отказва това, за което и двамата копнееха?

Бет избра точно този малко вероятен момент да се размърда в люлката си. Беше заспала, преди още да се нахрани добре, а сега се събуди, защото беше гладна. Привлечен от хленченето й, Чейс отиде към люлката и я взе на ръце, като че ли това беше най-естественото нещо на света. Розовата й устица близна гърдите му, но не намери каквото търсеше и малките й юмручета се размахаха сърдито във въздуха, а личицето й се набръчка в гримаса на очевидно недоволство.

Чейс се усмихна на гримасите й и сърцето му се изпълни с емоции, каквито никога дотогава не беше изпитвал. Независимо чие беше това очарователно дребосъче, той искаше да го защитава винаги; щеше да направи така, че нищо да не нарани Бет. Искаше да направи същото и за майка й.

Свикнала да спи леко, Маги чу Бет да хленчи и се събуди. Когато погледна към люлката, кръвта замръзна в жилите й. Огромна призрачна фигура се беше навела над нея и Бет изглеждаше невероятно дребна пред тези мощни ръце и огромни гърди. Маги отвори уста да извика, но рязко я затвори, когато сребристата лунна светлина очерта светъл ореол около главата, увенчана с медно цветни къдрици.

— Чейс, какво правиш тук? Изкара ми акъла. Има ли й нещо на Бет?

— Извинявай, Маги — прошепна той плахо. — Исках да поговорим, а ти ме избягваш. А пък дъщеря ти според мене е гладна.

— Дай ми я — каза Маги, седна в леглото и подреди възглавниците зад себе си.

— Трябва ли ти светлина?

— Не, Бет може да намери това, което търси, и на тъмно — усмихна се Маги, когато Чейс положи детето в ръцете й.

— Аз не виждам добре на тъмно — проточи той, докато почистваше фитила на лампата на нощната масичка. Топла светлина изпълни ъглите на стаята.

Маги се отпусна на възглавниците, русата главичка на Бет се беше прилепила до гърдата й. Нощницата й беше разкопчана до кръста и раменете и гърдите й грееха като полиран алабастър. Дъхът заседна в гърдите на Чейс. Никога не беше виждал такава внушаваща благоговение гледка като детето, сучещо от гръдта на майка си. Маги забеляза посоката на погледа му и понечи да закрие разголената си плът.

— Недей — каза той и възпря ръката й. — Виждал съм те и преди, няма какво да криеш. Ти си толкова красива, скъпа, че чак очите ме заболяват.

Маги рязко отпусна ръка. Потръпна, когато Чейс леко погали гърдата й.

— Какво искаш, Чейс?

Трябваше да каже нещо. Не искаше той да разбере, че е като памук в ръцете му.

Чейс се съсредоточи за миг върху мляскането на Бет, преди да отговори.

— Носиш ли дете от мене, Маги?

Не беше имал намерение да го избъбри така рязко, но думите дойдоха сами на езика му.

Тя се изчерви. От няколко дни знаеше, че не е заченала.

— Не съм бременна, Чейс. Нямаш никакви задължения към мене.

Той се намръщи. Маги го казваше така, сякаш той няма търпение да се отърве от нея, когато беше точно обратното. Седна на леглото, омаян от вида на Бет, която сучеше шумно от гърдата на майка си.

— Винаги ли е толкова лакома?

— Заспа, преди да се беше нахранила.

Той разроши русия мъх по главичката й.

— Пораснала е.

— Изненадана съм, че си го забелязал.

— Няма много неща в ранчото, които да ми убегнат. Заспа ли? — запита той, кимвайки към Бет, която сега дремеше на гърдите на майка си и розовата й устичка вече не стискаше зърното.

— Да, ще я сложа в люлката.

— Дай на мене — предложи Чейс, изненадвайки Маги, когато взе детето от ръцете й и го остави в люлката с нежност, неприсъща на огромната му сила.

После се обърна отново към Маги и ръцете му вече се занимаваха с копчетата на ризата му.

— Какво правиш?

— Искам да те любя. Седмици наред ме пренебрегваше, а и двамата го желаем. Дори само фактът, че си тук, в ранчото, доказва, че не съм ти безразличен. Защо да го отричаме? Защо да се лишаваме от нещо толкова хубаво?

— Не, Чейс, не можем — протестира настойчиво Маги. — Не забременях последния път, когато се любихме, но може сега да стане.

— Толкова ли е лошо? Казах ти го, ще се погрижа за тебе, ако стане така.

— Имаш предвид брак?

— Разбира се, защо не? — изрече той замислено, сякаш това току-що му беше хрумнало. — Ако носиш детето ми, разбира се, ще те помоля да се омъжиш за мене.

— Това ли е единствената причина?

— Не е ли достатъчно добра?

— Не! — изсъска яростно Маги. — Винаги съм смятала, че бащата на децата ми ще ме обича.

На върха на езика на Чейс беше да й каже, че я обича, че никога не е преставал да я обича, дори и след като беше родила дете от друг мъж. Но тъй като не чу нищо такова от Маги, той преглътна думите си.

— Обичаш начина, по който те любя, начина, по който те карам да крещиш, да тръпнеш, да гориш от страст. Любовта трябва да тръгне отнякъде.

— Това не е достатъчно, Чейс.

— Ами това? — И той погали нежно гърдите й. — Тялото ти обича това, което правя за него.

Устата му се плъзна по тънката колона на шията й, за да поеме набъбналото зърно и да го засмуче със същата наслада, както и Бет.

— Чейс, моля те, недей.

Последните й думи замряха в задушен стон, когато мазолестата ръка на Чейс се плъзна под нощницата й и нагоре по вътрешната страна на бедрото й чак до пулсиращата топлина между краката й.

— Кажи ми, че не ме искаш — прошепна Чейс.

— Аз… не те искам.

— Ужасна лъжкиня.

Пръстите му започнаха бавно да я галят, като първо подразниха нежната влага, а после навлязоха навътре; допирът му очертаваше изгаряща линия, която я подпалваше. Нощницата й изчезна от нея като по магия.

— Докосни ме, Маги, почувствай колко те искам.

Чувствените му думи разкъсаха самоконтрола й. Когато ага посегна към него, се изненада да го намери гол и твърд от желание.

— Точно така! О, господи, колко е хубаво — изпъшка той, когато малката й ръка се плъзна по дължината му. — Полека, скъпа, точно така. — Тялото му се движеше в ритъм с ръката й, докато той не усети, че трябва да спре, иначе ще се изложи. — Стига, скъпа. Искам да вляза в тебе сега. Легни настрана.

Маги изпълни молбата му, без да мисли, без да понечи да протестира или да задава въпроси.

Усети как той се прилепва към гърба й и разтваря краката й. После се плъзна с лекота в нея и ръцете му останаха свободни, за да стискат, дразнят и измъчват. Той усети реакцията й и каза:

— Има страшно много начини да се любим, скъпа, и ще те науча на всички. След това ще те оставя да се качиш върху мене и да правиш каквото искаш. Не те наранявам, нали?

Да я наранява? Усещането беше прекрасно. Той беше прекрасен.

— Не, не ме нараняваш.

Думите й отприщиха демоните у него и той се зарови още по-дълбоко, като я галеше и не спираше да се движи, по-бързо и по-бързо, разпалвайки пламъка на страстта й в истински огнен ад. И тогава я отведе в горящия си център, присъединявайки се към нея в мига на върховния екстаз. Минаха няколко бездиханни минути, преди някой от двамата да успее да проговори.

— Проклет да си, Чейс, не исках това да се случи отново, преди…

И тя млъкна.

— Преди какво? — запита той със събуден интерес.

— Преди да реша… какво искам да правя с живота си — довърши тя неубедително.

— Винаги ще се желаем — заяви Чейс с твърдо убеждение.

— Като две животни? — добави тя с глас, изпълнен с презрение.

Беше отвратена от себе си и от него.

— Като човешки същества, които винаги ще имат нужда едно от друго.

— Промени ли решението си за Бет? Склонен ли си да приемеш детето на друг мъж?

— Все ми е едно кой е бащата на Бет. Не знам какво се обърка помежду ни, Маги, но още те искам за своя ж…

— Пожар! Конюшните горят!

Тревожният вик отекна в нощната тишина, слагайки внезапен край на всичко, което Чейс се опитваше да каже. Скачайки от леглото, той изтича към прозореца и изруга, когато видя пламъците над покрива на конюшнята.

— Проклятие! Там са най-добрите ми жребци! — Навлече панталоните и ботушите, грабна ризата и изхвръкна от стаята. — Тук ще си в безопасност. Не мисля, че къщата е застрашена, освен ако вятърът не смени посоката си — подвикна той през рамо.

— Чейс, внимавай!

Но той вече беше излязъл.

Вълнението събуди Бет и Маги се измъкна от леглото, за да я приспи отново, забравяйки, че Чейс я беше съблякъл.

— Вещица такава, видях Чейс току-що да излиза от стаята ти. — Виолетовите очи огледаха презрително голата плът на Маги.

Хвърляйки се към пеньоара, оставен в долната част на леглото, Маги се намъкна в него, преди да се обърне към застаналата пред нея Върджи.

— Не те чух да почукаш, Върджи.

— Вратата беше открехната. Не можеш да отречеш, че си била тази нощ с Чейс… стаята вони на секс.

— Откъде знаеш как мирише сексът? Освен ако… — Изречението й прекъсна, докато очите й се впиваха в лицето на Върджи. — Ние с Чейс сме възрастни хора. Не се нуждаем от разрешение.

— Има си дума за жени като тебе. Защо не го оставиш?

— Ще замина ако и когато той ми каже. Отивай да спиш. Трябва да се погрижа за детето. Изплаши се от целия тоя шум.

Маги нарочно обърна гръб на Върджи, оставяйки разпенената брюнетка без никаква алтернатива, освен да се завърти на пета и да излети от вратата.

За щастие, вятърът не смени посоката си и не нанесе щети на къщата, но шест от чистокръвните жребци на Чейс изгоряха заедно с конюшнята, в която се намираха. В следващите няколко дни той се опита да разбере какво е предизвикало така скъпо струвалия му пожар. Възстановяването на конюшните не беше проблем, заменянето на конете означаваше да преброди целите Съединени щати в търсене на жребци, които да подновят стадото. По необходимост дискусията му с Маги трябваше да се отложи, докато не приключи разследването на пожара и не започна възстановяването на повредените имущества. Но пронизващите погледи, които й хвърляше, й казваха, че не са свършили с онова, което бяха започнали тази нощ в спалнята й.

Около седмица след пожара Маги реши да отиде на кон до Бют. Всичките дрешки на Бет, които беше донесла със себе си, й бяха омалели, а освен това искаше да прати до издателя първите глави от новата си книга. Чейс беше зает да надзирава възстановяването на конюшните, а Ръсти и Кейт бяха в новата си къща, която беше почти готова. Само Върджи беше останала в къщата и не каза нищо, когато Маги изрази намерението си да отиде до Бют. Върджи не беше й казала и две думи след нощта, когато беше открила Чейс в нейната стая, и за нищо на света нямаше да й каже колко опасно е да яздиш сам в тази дива местност.

След като накърми Бет и я остави да спи, Маги я предаде на грижите на Петнистата кошута. После облече пола-панталон и отиде в конюшнята, където бяха конете за езда. Предполагайки, че ще може да донесе всичките си покупки в дисагите, тя не си даде труда да впряга двуколка, а оседла кротката червеникавокафява кобила, която Чейс й беше отделил. Оседла я сама, защото наоколо нямаше никого, всички работници бяха заети или със строежа на новата конюшня, или бяха извън ранчото. Така никой не можа да я предупреди, че пухкавите бели облаци, приличащи на захарен памук, в действителност са предвестници на истинските буреносни облаци. Но Маги не разпозна нито гнетящата тежест на въздуха, нито внезапното спадане на температурата като опасност за рязка промяна на времето.

Тя се бави в града повече, отколкото беше предполагала, избирайки дрехи за себе си и за детето. Наобядва се спокойно, прати ръкописа по пощата и провери дали не е получила писма. Не беше пристигнало нищо на нейно име. Грохот на гръмотевица и блясък на мълния я посрещнаха, когато излезе на улицата. Тя изведнъж осъзна колко заплашително е небето над нея и побърза към мястото, където беше вързала кобилата. Надяваше се да стигне до ранчото, преди бурята да се развихри.

Подтиквайки кобилата да бърза, Маги се опитваше да не мисли за коловозите и овразите по пътя си, докато копитата на животното летяха над неравната почва. Вятърът започна да вие над пустошта. После дойде дъждът, който заплющя от оловното небе. Една светкавица се спусна мигновено от притъмнялото небе и кобилата подлудя, затанцува и се задърпа.

— Спокойно, момиче — заувещава я Маги, но гръмотевицата и вятърът удавяха думите й.

Следващото проблясване на светкавицата изправи кобилата на задните й крака; тя размаха предните, изпаднала в ужас, и събори Маги на твърдата земя, дъхът излезе от дробовете й с рязко свистене, когато тя се затъркаля и главата й се удари в един голям камък. Отпусна се в калта на тясната ровина и дъждът заплющя отгоре й с пълна сила.