Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice & Rapture, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 52 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Кони Мейсън. Лед и екстаз

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–045–5

История

  1. — Добавяне

18

Чейс седеше с гръб към водата, слушайки как Върджи се плиска и лудува в потока. Ако не беше племенница на Кейт, би се изкушил да влезе при нея. Господи, каква нужда имаше от жена. Не беше имал жена след Маги, а това беше по-отдавна, отколкото би искал да си признае. Може би скоро щеше да отиде до Бют и…

— Чейс, помощ!

Изтръгнат от еротичните си мисли, той скочи на крака, очаквайки да види Върджи нападната от някакво диво животно. Но това, което в действителност видя, беше Върджи, блестяща от капчици юда, оросили сметаново бялата й плът, застанала в дълбокия до кръста поток и размахваща безпомощно ръце и крака. Слънцето се отразяваше във високите хълмчета на гърдите й, бледорозовите им зърна почти го заслепяваха. Абаносово черната и коса се спускаше в безредие по белите й рамене, а изражението на прелестното й лице беше изпълнено с ужас.

— З-змия! — изстена ужасено тя, сочейки към синьо-зелената вода.

Писъкът й разтърси замръзналите сетива на Чейс и той се хвърли в потока, както си беше с дрехите и ботушите.

— Не мърдай! — извика той, защото му беше извънредно трудно да не гледа към великолепната наслада за очите, която му предоставяйте Върджи.

— Побързай!

Само за няколко секунди Чейс стигна до нея и я взе на ръце. Тя се притисна до него като втора кожа, а твърдите връхчета на гърдите й пробождаха широките му гърди. Трепереше силно, затова той я прегърна здраво и започна да шепне тихи, успокояващи думи на ухото й.

— Мисля, че си е отишла, Върджи, не се страхувай. Змията сигурно е била по-изплашена от тебе, отколкото ти от нея. Сигурно е била безобидна, нямало е да ти направи нищо лошо.

— Ти си толкова смел — въздъхна Върджи с обожание в гласа. — И силен. Никога не ме е страх, когато си наблизо.

Малките й ръце бродеха свободно по възлестите мускули, ясно очертани под мократа риза на Чейс, и тя вдигна лице към него, издала подканващо устни.

Инстинктът му подсказваше, че Върджи може да бъде негова, че му предлага нещо повече от невинни целувки. Тази мисъл беше зашеметяваща.

— Дръж се прилично, Върджи — смъмри я той, опитвайки се да пренебрегне жаждата, която тя беше събудила у него, но без никакъв успех. — Помисли си какво ще си помисли някой, ако дойде насам и ни намери така.

Тя се надяваше да изглежда така, сякаш той я съблазнява. Щом съблазняването беше единственият начин да измъкне предложение за брак, щеше да го направи.

— Толкова лошо ли ще бъде, ако ни открият така? — прошепна тя свенливо.

Излизайки на брега, Чейс я остави да стъпи долу, но още не беше готов да я пусне. Стегнатата й млада плът беше гладка и сатенена и той усети силен подтик да я притисне на меката земя и да се зарови дълбоко в мекотата й. Но се въздържа. Само трябваше да я погледне в лицето. За да разбере, че е благосклонна към него, че няма да му откаже нищо. Но на каква цена?

Честно казано, не би могъл да съблазни племенницата на Кейт. Ръсти щеше да го усмърти, а и той самият не би могъл да се погледне на следващия ден. Ако смяташе да се жени, щеше да бъде различно, но Върджи беше прекалено млада и невинна, за да я вземе, а после да я захвърли. Би могъл да направи и нещо много по-лошо, отколкото да се ожени за нея, помисли той. Ако трябваше да се ожени, Върджи не беше по-лоша от която и да било друга. Поне щеше да му роди син.

— Чуваш ли ме, Чейс? Какво трябва да направя, за да ми обърнеш внимание?

— Вече го направи — намръщи се той с дяволито възхищение. — Ти си ужасно привлекателна, Върджи, но не искам да си развалям приятелството с леля ти.

— Защо просто да не можем да си доставим удоволствие един на друг? — каза тя игриво.

Помръдна в ръцете му, опиянена от реакцията, която събуждаше у него.

— По дяволите, Върджи, престани. Не съм от камък.

— Искам да се любиш с мене, Чейс. Искам да бъда твоя. Защо се противиш?

— Проклет да съм, ако знам.

Но той знаеше. Върджи беше привлекателна млада красавица, но беше дете в сравнение с огнената, волева и независима жена, в която се беше влюбил в Юкон. Проклета да е Маги Афтън, изруга той под нос. Тя го беше откъснала от всички останали жени. Ако не беше такъв глупак, щеше да се ожени за Върджи, да спи с нея и да продължи да живее. Една невярна вещица беше го накарала да живее като монах, да не иска никакви други жени, да копнее само за сладката плът на Маги.

— Целуни ме, Чейс.

Устните й бяха толкова близо, че той виждаше влагата по тънките бръчици в ъглите им.

Решението дали да я целуне или не му беше отказано, когато тя импулсивно вплете пръсти в косата му и привлече устните му към своите. Устата й беше мека и сладко подканваща, отваряше се жадно пред нежния му натиск. Изведнъж Върджи се превърна в жив пламък в ръцете му, гореща и търсеща, ръцете й започнаха да дърпат дрехите му. Отначало той беше шокиран от дързостта й. Нямаше нищо невинно в начина, по който го целуваше, или как пъхаше езика си в устата му. Но когато тя се отпусна на земята и протегна ръце към него, той се поколеба. Макар че мъжките инстинкти го караха да я вземе, мозъкът му все още функционираше достатъчно добре, за да разбира, че ще използва Върджи само за да утоли жаждата си за жена. Можеше да е необразован каубой, но не беше безсърдечен негодник, подтикван единствено от страстите си.

— Облечи се, Върджи — изрече той с рязък глас.

Потиснатото желание и гневът към Маги направиха гласа му по-суров, отколкото беше възнамерявал.

— Няма да те взема така. Ти заслужаваш брак, а не някаква евтина авантюра.

— Сериозно ли говориш? — запита възбудено Върджи.

— Да, трябва ти съпруг, не любовник.

— Това предложение ли е?

— Предложение ли? — смая се Чейс. Трябваше да се сети, че Върджи ще интерпретира невярно думите му. — Не точно — отвърна той неясно, — но не е изключено. Кой знае какво ще се случи, когато се опознаем по-добре.

Нарочно се обърна и взе да събира дрехите на Върджи, които лежаха разпилени по брега на потока.

Напъхвайки се в дрехите си, тя кипеше вътрешно. Беше подредила всичко толкова грижливо, така добре беше аранжирала сцената, но без никаква полза. Беше толкова сигурна, че ще го опитоми. Какво се беше случило, че да охлади огъня му? Толкова малко оставаше да се люби с нея, че подушваше желанието в целувката му. Няма значение, усмихна се тя триумфално, щеше да го има. Това, че го накара да заговори за брак, беше стъпка в правилната посока.

Той вече беше налапал въдицата. Сега тя само трябваше да дръпне кордата.

— Готова съм, Чейс, можеш да се обърнеш.

— Хайде, Върджи, ще те изпратя до къщата.

— Сърдит ли си ми?

Той погледна към нея и изражението му се смекчи, когато видя треперещите й устни и широко отворените виолетови очи. Тя беше толкова безпомощна, така уязвима, че той обвиняваше само себе си за онова, което почти щеше да се случи.

— Не си направила нищо, за да ме разсърдиш, Върджи. Да вървим, имам си работа.

 

 

Кейт и Ръсти размениха многозначителни погледи, когато уловиха поредното безмълвно послание, което Върджи отправяше към Чейс на масата тази вечер. Знаеха, че тя е хлътнала по него, и нямаха нищо против евентуалния им брак, но сериозно се съмняваха, че Чейс е готов за такова обвързване. Не показваше с нищо, че е преодолял Маги — ако не друго, с всеки изминал ден ставаше все по-отчаян и по-мрачен. Работеше като луд, не позволяваше на никого да споменава за Маги в негово присъствие и стана толкова докачлив, че Ръсти и работниците се стараеха да не го дразнят.

Чейс се размърда смутено под горещите погледи на Върджи. Страхуваше се, че Ръсти и Кейт може да разберат погрешно значението им и да си помислят най-лошото за него. Така че не се изненада, когато Ръсти го помоли да поговорят насаме след вечеря.

— Какво си направил на момичето, синко? — запита Ръсти, когато двамата останаха сами. — Върджи е млада и неопитна и няма да позволя да я съблазниш.

— По-спокойно, Ръсти. Не съм направил нищо на момичето. Въобразява си, че е влюбена в мене.

— Знаех, че е лапнала по тебе, но досега не мислех, че си го забелязал. Толкова си затънал в собствените си проблеми, че напоследък не може да се говори с тебе — обвини го Ръсти. — Какво стана с Маги в Сиатъл? Не каза и гък за цялата тая работа. Изкарай го от себе си, синко, може да ти олекне.

— Казах ти и преди, Ръсти, не ми се говори за това.

— Все някога трябва да извадиш от себе си. Отпусни се, Чейс, толкова време сме заедно, че не можеш да мълчиш сега. Не е добре за тебе. Какво стана между вас с Маги, че трябваше да дотърчиш в Монтана?

Чейс трепна. Още го болеше да произнесе името й.

— Нищо особено. Просто тя решила, че не ме иска. Докато мислех все за нея месеци наред, се хванала с оня полицай.

— Капитан Гордън ли? — сепна се Ръсти зашеметен. — Знам, че бяха приятели, но не съм си и помислял, че са били толкова близки. Сигурен ли си, синко? Тя какво каза?

— Почти нищо — отвърна Чейс. — Какво да кажа, като ги заварих и двамата почти голи?

— А ти изслуша ли обяснението й, преди да побързаш да си извадиш заключения? — запита Ръсти, като знаеше, че Чейс е извънредно буен.

— Не знаеш цялата история — измърмори кисело Чейс.

— Ами разкажи ми я.

— Надявах се да ти го спестя, Ръсти, но Маги беше бременна с детето на Гордън, когато я видях в Сиатъл.

Ръсти занемя.

— По дяволите! Сигурен ли си?

— Разпознавам бременна жена, щом я видя.

— А не си ли помисли, че може да носи твоето дете?

— Разбира се, не съм глупав. Мога да смятам. Тя щеше да роди след два месеца, когато я видях. Ако носеше дете от мене, щеше да трябва да го роди след няколко дни. Не изглеждаше достатъчно едра, за да роди всеки момент.

— Значи сега ми казваш, че знаеш всичко за жените и за раждането на деца. А пита ли Маги, даде ли й възможност да ти обясни?

— Нямаше какво да се обяснява — въздъхна огорчено Чейс. — Всичко беше пред очите ми.

— И ти избяга с подвита опашка. Не съм знаел, че си страхливец, Чейс.

— Тя ме направи на глупак. Измами ме и ме накара да повярвам, че ме обича. По дяволите, Ръсти, каза ми, че не можела да има деца. Преодолях разочарованието си от това, защото я обичах, казвах си, че и само тя ще ми бъде достатъчна. Защо ме е мамила, Ръсти, защо?

— Не знам, синко, но ако бях на тебе, нямаше да избягам, преди да разбера защо.

— Много е късно. Маги направи избора си. Вече всеки момент ще роди дете от друг мъж. Загубих я и е време да продължа напред в живота си, тя не е единствената жена на света.

Кого се опитваше да излъже?

— Ако мислиш Върджи да запълни празнотата в живота ги, първо трябва да убедиш Кейт, че си приключил окончателно с Маги. Дотук не се справяш никак добре, а Кейт много обича племенницата си. Нито на нея, нито на мене ни се иска да я видим нещастна.

— Можеш да бъдеш спокоен, Ръсти.

— Според Кейт Върджи се надява да получи предложение от тебе. Насърчаваш ли я?

— Не мога да кажа какво ще се случи след шест месеца или дори след три — отговори Чейс, — но не съм подвеждал момичето. Напълно възможно е един ден да й предложа брак, но смятам да си държа ръцете далече от нея, докато не взема решение. Точно сега за мене и Върджи е най-важно да се опознаем.

Думите на Чейс като че ли успокоиха Ръсти, защото двамата скоро влязоха в къщата, където бяха жените.

 

 

— От нищо ли не се страхуваш, Чейс? — запита Върджи, широко отворила възхитените си виолетови очи.

Беше го наблюдавала как обуздава един буен кон и се възхищаваше на силата и пъргавината на съвършено координираното му тяло. Още откакто се беше опитала да го съблазни край потока, тя винаги се навърташе около него. Използваше всякакви женски хитрости, за да го омайва, и беше сигурна, че не след дълго той ще й направи предложение. Върджи смяташе Чейс за много красив мъж, но той беше и богат, въплъщавайки в себе си всичко, за което тя си беше мечтала.

Той се усмихна лениво. Похвалата на Върджи поласка самочувствието му и той се запита защо се противи на идеята за брак с тази малка изкусителка. От нея щеше да излезе съвършена съпруга и любовница, помисли той. Единственото, което му пречеше да й предложи брак, беше гласчето в мозъка му, което му напомняше, че все още обича една жена, в сравнение с която Върджи е неопитна ученичка. Той беше преживял толкова неща с Маги. С Върджи щеше да е съвсем различно.

— Страхувам се от много неща, Върджи, но няма такова, с което да не мога да се справя.

Очите на Върджи се спряха оценяващо върху влажните къдрави косми под шията на Чейс. Ризата му беше разкопчана заради жегата и мократа от пот материя беше залепнала на гърба му. Беше средата на юли и толкова горещо, че дори снежнобялата кожа на Върджи беше съвсем неженствено обсипана с дребни капчици пот. Горещината и близостта на силното му мъжко тяло, я накараха да стане невероятно дръзка.

— Непоносима горещина е, Чейс… дали малко плуване няма да ни дойде добре?

Той се съгласи в ума си, но много добре знаеше докъде може да доведе това.

— Не сега, Върджи, имам много работа.

Тя се нацупи, очарователно свила пълничките си устни.

— Винаги си много зает. — Пристъпи към него и върховете на гърдите й предизвикателно докоснаха неговите. — От какво те е страх? Мислех, че можеш да се справиш с всичко.

И той смяташе така, но не беше сигурен, когато станеше дума за Върджи, Тя искаше от него неща, които той не беше готов да й даде. Беше очарователно момиче, отчасти вещица, отчасти дете… и съвършена жена.

— Ти си очарователна, Върджи — каза Чейс неохотно. — Предизвикваш у мъжа такива мисли, каквито не е редно да има.

— Харесвам всички твои мисли, Чейс. Няма да съжаляваш.

— По дяволите, Върджи… — Изведнъж вниманието му беше привлечено от облак прах в далечината. Рядко им идваха гости, затова той се надигна, когато фургонът навлезе в алеята към ранчото. — Идват гости — измърмори той, изобщо забравил за Върджи.

Тя се намръщи от внезапно предчувствие. Някакво шесто чувство я предупреждаваше, че по някакъв начин посетителят ще унищожи всичките й планове. Зачака с трепет фургонът да спре в прашния двор.

Поразителните сини очи на Чейс се спряха объркано върху жената, седнала до кочияша. Тя седеше с изправен гръб, стиснала малък вързоп в ръцете си. Сърцето на Чейс заби ускорено, когато кехлибарените очи на Маги се вгледаха в неговите, търсейки признак, че му е приятно да я види. Той отчаяно се опита да овладее чувствата си, но радостта, че я вижда, надви привидното му самообладание.

— Здравей, Маги — каза той, не съзнавайки, че е проговорил. — Далече си от дома.

Какво правя тук, запита се тя, взирайки се в стоманената синева на очите на Чейс. Те бяха неумолими, непрощаващи и далечни. Това не беше Чейс, когото тя познаваше и обичаше, онзи, който се беше заклел, че винаги ще я обича. Този Чейс беше студен, огорчен и безжалостен.

— Здравей, Чейс. Ще ми помогнеш ли да сляза, или не съм желана тук?

Да остане? Тя иска да гостува в ранчото? Той не разбираше нищо от думите й, но посегна, хвана тънката й талия и я свали на земята. Докато двамата се взираха един в друг с копнеж, който не биха си признали, кочияшът свали багажа й на земята, подвикна на конете и подкара фургона обратно по алеята.

— Коя е тази жена? — запита Върджи, улавяйки напрежението в атмосферата. — Къде е съпругът й?

Точно тогава бебето се размърда и върна Чейс към суровата действителност.

— Уместен въпрос. Къде е съпругът ти, Маги? Изненадан съм, че Гордън те е пуснал да пътуваш сама.

Ярка червенина заля бузите на Маги, въпреки че нарочно не обърна внимание на жестокия намек на Чейс.

Той изруга под нос, сърдейки се на себе си, че й се нахвърля така. Тя нямаше да дойде тук сама с новороденото си дете, ако няма основателна причина. Да не би Гордън да се отнася зле с нея? Да я е оставил да се оправя сама с детето? Някак си не му се струваше полицаят да е такъв човек.

— Чейс, няма ли да ни запознаеш? — изви гласче Върджи, ядосана от пренебрежението му към нея.

— Върджи, това е Маги Афтън. Маги, това е Вирджиния Мартин, племенница на Кейт. Сега живее в ранчото.

— Колко… удобно — измърмори Маги, забелязвайки начина, по който младата красавица се е залепила за Чейс.

Интуицията й подсказа, че ще трябва да се бори за него. Да, трябваше да очаква подобно нещо. Господ знае, че той не беше монах.

Бяха й трябвали три месеца мъчителни размисли, преди да се реши да преглътне гордостта си и да тръгне за Монтана. Никога не беше смятала, че ще намери Чейс свързан с друга жена, но вътрешно се беше приготвила за всяка ситуация, на която можеше да се натъкне. Дори за интереса му към красива млада девойка.

Решението на Маги да замине за Монтана в никакъв случай не беше с цел да принуди Чейс да се ожени за нея. Тя искаше да си възвърне любовта му, преди да му каже, че Бет е негова дъщеря. Ако той я обикнеше заради самата нея, без никакви задръжки, тя щеше да се почувства свободна да му каже за дъщеря им. Върджи беше пример за това, с което и предстоеше да се сблъска, и като че ли щеше да се наложи да се бори с нея. Ако изобщо имаше ум в главата, май трябваше да се обърне и да си замине още сега, преди Бет да е обикнала баща си. По някакъв начин трябваше да накара Чейс да разбере, че никога не е обичала друг, освен него, че лъжата й не е имала за цел да го нарани, а да го предпази. Дали щеше да дочака деня, когато той щеше да повярва, че има дъщеря? Но за момента щеше да действа полека, докато големият каубой се осъзнае.

— Отдалече ли идвате, госпожо Афтън? — запита невинно Върджи. — Вие и съпругът ви приятели на Чейс ли сте?

— Госпожица Афтън. Не съм омъжена. Моля, наричайте ме Маги. Може да се каже, че съм приятелка на Чейс. — Тя погледна към него за потвърждение, но той беше прекалено зает да се взира във вързопчето, което мърдаше в ръцете й. — Идваме от Сиатъл — добави тя, обръщайки отново вниманието си към жизнената брюнетка.

Върджи, беше ужасена. Никога досега не беше срещала самотна майка, разбира се, със сигурност не и такава, която като че ли изобщо не се притеснява от смущаващото си положение. Как и къде се беше запознала с Чейс тази нахална гъска?

— Да не сте се скарали с Гордън? Тоя негодник да не те е изоставил? — запита Чейс с все по-нарастващ гняв.

— Може ли да поговорим по-късно за това, Чейс? — отвърна Маги, внезапно усетила огромно изтощение. — Пътуването беше дълго и изморително, а Бет е гладна. Ако не си искал да остана, трябваше да кажеш, преди фургонът да си замине.

— Можеш да останеш, Маги, и съм сигурен, че скоро ще разбера какво те е довело в Монтана. Ще заведа тебе и… дъщеря ти… в една стая. Съжалявам, че няма достатъчно място, докато не стане готова новата къща на Ръсти, така че някак трябва да се справиш.

— Но, Чейс, няма никакви празни стаи — оплака се Върджи. — А моята не е толкова голяма, че да я споделям с някого. Освен това детето ще ни държи будни цяла нощ.

— Маги може да се настани в моята стая — предложи Чейс, игнорирайки възмутеното ахване на Върджи. — Тя е най-голямата и трябва да е достатъчна за нея и детето.

— Съжалявам, Чейс, ако знаех, че сте така притеснени, нямаше да дойда. Къде са Ръсти и Кейт? Ще се радвам да ги видя отново.

— Взеха двуколката и отидоха тази сутрин в града за припаси — подметна Върджи. Тя беше отказала да ги придружи, надявайки се да остане съвсем сама с Чейс, но не се получаваше. — Не знаех, че познавате леля ми. Тя живя години наред в Аляска.

— Тъкмо там се запознахме — каза загадъчно Маги, обръщайки се, за да последва Чейс в къщата.

Бет вече риташе, ядосана, че й отказват поредното хранене.

— Не й липсва характер — забеляза Чейс с лениво любопитство.

— Прилича на баща си — отвърна Маги шеговито.

Поне беше забелязал дъщеря си, помисли тя с удоволствие.

Той реши да не обръща внимание на дръзкото й изявление, нямаше нужда да му се напомня, че Маги се е хванала с друг мъж в негово отсъствие. Обещанията не означаваха нищо за нея. Но сега тя беше тук и той съвсем сериозно смяташе да разбере какви са причините, поради които му беше наговорила такива възмутителни лъжи, защо го беше подвела да повярва, че е безплодна. Детето в ръцете й не беше никаква измислица. Какво я беше прихванало да идва чак в Монтана веднага след като е родила, запита се той? Защо Гордън е изоставил и нея, и детето? Ако сега полицаят беше тук, той щеше да му извие врата.

Маги не обърна внимание на големите, светли стаи, обзаведени със селски на вид, но удобни мебели, през които я водеше Чейс. Вниманието й беше съсредоточено върху възлестите мускули по огромния му торс, върху възхитителния начин, по който ризата се опъваше над широките му рамене, тънката талия, стройните хълбоци, и грациозните движения на стегнатото му седалище. Той беше още по-мъжествен и красив, отколкото беше забелязвала досега. Защо не разбираше, че двамата са един за друг? Подозираше ли изобщо, че Бет е негова дъщеря? Мъжете понякога биваха много глупави.

— Стигнахме, Маги — каза той, отваряйки една врата по дългия коридор на втория етаж. Странно, тя дори не беше разбрала, че са се изкачили по стълбите. — Тази стая ще бъде удобна за тебе и детето ти.

— А ти къде ще спиш? — запита Маги.

Странно изражение се мярна на лицето на Чейс. Да не би това да беше покана?

— При работниците.

Удовлетворена, тя кимна.

— Знам, че имаш много въпроси.

— Първо си почини. Ще поговорим по-късно. Трябва да се погрижиш и за детето. Тя е доста малка, за да пътува, не е ли така? — каза той с лек укор.

Маги беше сложила Бет на леглото и Чейс за първи път се вгледа добре в нея. Бет се беше родила дребна и явно никога нямаше да стане много едра, но беше здраво дете, рядко плачеше и често се усмихваше. Той разбра колко е очарователна, когато русото ангелче му се усмихна с подкупващ чар. Невинността на детето подейства странно на Чейс. Сърцето му спря, когато погледът му срещна невинните сини очи на това детенце.

— Казва се Бет — осведоми го Маги.

— Най-добре да вървя — смотолеви той, не можейки да откъсне очи от момиченцето. — Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.

И се обърна, за да излезе.

— Благодаря, Чейс. Прощавай, че те изгоних от стаята ти.

Той кимна рязко.

— Ще поговорим по-късно. Искам да знам точно какво става и защо си тук.

Хвърли неразгадаем поглед към Бет и бързо излезе.