Кони Мейсън
Лед и екстаз (16)

15

Кръчмата на Смит Сапуна още си стоеше на мястото на Холи Стрийт, а „Леденият дворец“ като че ли процъфтяваше, както и десетките други хазартни и танцови зали, нароили се из целия град. Редица колибки, използвани от проститутките, за да забавляват клиентите си, се гушеха в единия край на Бродуей. Имаше хотел „Сейнт Джеймс“ и „Голдън норт“ на Бонд Стрийт, а и други хотели. Няколко дълги вълнолома се точеха през тинята в залива. Но най-учудващо беше присъствието на черква в този беззаконен град, все още управляван от Смит Сапуна. Имаше и болница, настанена в най-голямата дървена колиба в града. Жени и деца се виждаха навсякъде, макар че повечето бяха заседнали в Скегуей, когато техните мъже бяха загубили парите си по различни начини — предимно от ръцете на Смит Сапуна и бандата му главорези, които още държаха града в страх и ужас.

В града имаше и вестници, основани, докато Маги я беше нямало там. Два от тях бяха седмичникът с четири страници „Скегуей Нюз“ и всекидневникът „Дейли Аласкан“. Имаше и банка, за която се говореше, че е претъпкана със златен пясък и буци самородно злато. Повечето хотелски сейфове в града също бяха натъпкани с големи количества от скъпоценния метал. Тъй като параходите вече редовно пътуваха между Доусън и бързеите Уайт Хорс, до Сиатъл се стигаше само за десет дни, а не за двадесет и шест, както през Сейнт Майкъл. Копачите депонираха стотици фунтове злато в Скегуей. Освен това имаше и магазини с фантастични имена, и много нови ресторанти. Маги бе щастлива да види, че „Хаш хауз“ процъфтява с прясно преобразен външен вид.

Докато беше в Скегуей, тя научи, че петнадесет хиляди души още живеят в палатки, колиби и импровизирани пансиони. Имаше салони за хазартни игри, танцови зали и публични домове. Бяха построени мюзикхолове и театри, където се изявяваха някои от най-известните изпълнители.

Маги нае стая в хотел „Сейнт Джеймс“, прекалено уморена, за да направи нещо повече от това, да пожелае лека нощ на Скот. Поръча си вана, вечеря в стаята, а после веднага заспа дълбоко и без да сънува. На следващия ден Скот се появи рано, за да се сбогуват, защото незабавно трябваше да се върне в Доусън и към задълженията си.

— Няма пак да те моля да се омъжиш за мене, Маги — каза той със задавен от емоции глас. — Но ти знаеш какви са чувствата ми към тебе. Знам и какво изпитваш към Макгарет. Склонен съм да ти дам време, за да го забравиш, но очаквай отново да те попитам искаш ли да ми станеш жена.

— Би ли дошъл в Сиатъл?

— Бих отишъл на край света заради тебе. И когато те видя отново, няма да приема „не“ за отговор — каза той. — Ще мислиш ли за мене, докато сме разделени?

— Разбира се — усмихна се тя мило. — Ти ми беше повече от приятел, повече, отколкото заслужавам. Трудно ще ми бъде да те забравя.

— Тогава няма да имаш нищо против да те посетя в Сиатъл?

— Ще се радвам да те видя, но как ще успееш да дойдеш? Ами задълженията ти?

— Договорът ми изтича следващата пролет. Ще имам тридесет дни, за да реша дали искам да остана в полицията. Ако нещата се наредят според очакванията ми, може изобщо да не се върна — намекна той с надежда. — Искам да те целуна за довиждане, Маги.

Тя прие целувката на Скот, без да протестира, смятайки, че тя е твърде малка отплата за онова, което той беше направил за нея. Целувката беше приятна, дори много. Тя леко се вцепени, когато езикът му се вмъкна в устата й, но му го позволи. Докато Скот я целуваше, й хрумна, че с времето вероятно би могла да обикне красивия полицай, макар да знаеше, че никога няма да намери същата страст, на каквато се беше наслаждавала с Чейс. Освен това, щеше да постъпи много несправедливо със Скот, ако съумееше да го обикне.

— Чакай ме през пролетта, Маги — бяха прощалните му думи.

По-късно същия ден тя тръгна към „Хаш хауз“ за да посети Хана и Кейт и да уреди сандъците й да бъдат пренесени в хотела. Слава богу, че не беше взела всичките си дрехи в Доусън, защото нямаше да има какво да облече, освен малкото неща, които би могла да намери по магазините. Двете й приятелки я посрещнаха с голям ентусиазъм.

— Леле, скъпа, колко се радвам, че те виждам — избумтя Хана, тупайки я силно по гърба.

— Тревожехме се за тебе — добави Кейт, не толкова излиятелна като партньорката си. — Видя ли Ръсти? Той замина оттук в края на март.

— Видях го — отвърна Маги, — когато мина през Доусън.

— Добре ли беше? — запита тревожно Кейт.

— О, Кейт, той си беше здрав като желязо, когато тръгна оттук — разкикоти се Хана, знаейки какви са чувствата на приятелката й към Ръсти. — В тоя стар петел има още много хляб.

Маги спотаи една усмивка, когато лицето на Кейт стана червено като цвекло.

— Ръсти беше много добре, когато го видях за последно, Кейт — каза тя, разсейвайки тревогата на приятелката си.

— Ами Чейс? — запита Хана. — Тоя красавец много си го бива. Хареса ми веднага, въпреки че не ми продаде кравите си. Не го обвинявам, че искаше да получи най-добрата цена.

Насоката на разговора не хареса на Маги.

— Ние с Чейс сме приятели, нищо повече. Сигурно повече няма да го видя.

Хана и Кейт размениха многозначителни погледи, но благоразумно запазиха мнението си за себе си. Цапнатата в устата Хана обаче рече направо:

— Чух, че някакъв красавец полицай те довел през прохода.

Маги потисна един стон. Клюките се разнасяха бързо.

— Никак не ми се ще да ви разочаровам, сватовнички такива, обаче Скот е просто мой много добър приятел, който ми спаси живота в Юкон.

— Тая история сигурно си струва да се чуе — настоя Кейт.

— Много е дълга — отвърна Маги с долавяща се в гласа й тъга. Не й се искаше да разкрива мъчителните подробности как едва бе избягнала смъртта не един, а два пъти, от ръцете на наемниците на Смит Сапуна. А дните и нощите с Чейс на неговия участък бяха нещо твърде интимно, за да бъдат споделяни пред друга. Още я болеше, като си спомняше с каква лекота се беше сбогувал с нея, без никакви съжаления. — Не ми се разказва с подробности точно сега. По-добре вие ми кажете как…

Внезапно тя осъзна, че един слаб мъж с износени дрехи стои до вратата, като че ли искайки да говори с някого. Загледа се в него така подчертано, че двете жени се обърнаха, за да проследят погледа й.

— Коя от вас е Кейт? — запита златокопачът, проправяйки си път сред масите и столовете.

— Аз съм Кейт, какво мога да направя за вас?

В тънките му пръсти се мъдреше доста омачкан и изпоцапан лист хартия, сгънат на няколко пласта.

— Донесох това за вас — каза човекът, когато Кейт взе измъченото послание. — Един приятел работи на Бонанза и ме помоли да ви го донеса.

— Щом писмото се озова в ръката на Кейт, мъжът свали каскета си, обърна се и излезе също така безмълвно, както се беше и появил.

— От Ръсти е! — извика Кейт с треперещ от вълнение глас, докато бързаше да разгъне и прочете зацапания лист.

— И какво пише? — полюбопитства Хана.

— Намерили са жилата! — изписка възторжено Кейт, не можейки да сдържи радостта си. — Двамата с Чейс да напипали жила, широка тридесет стъпки, и вадят толкова злато, че е трябвало да наемат двама мъже да им помагат.

— Слава богу — въздъхна Хана, веейки си с престилката, за да разхлади зачервеното си лице. — Ама и това си е новина. Мед ми капе на сърцето, като чувам някой да е успял след вейки тия истории за провали, дето ги разказват копачите тука.

— Това ли е всичко? — запита тихо Маги. — Не… не споменава ли за Чейс?

Двете жени размениха многозначителни погледи над главата й.

— Пише, че и двамата са добре и се скъсват от бачкане.

— А казва ли кога ще се връщат? — полюбопитства Маги.

— Тц. Според Ръсти жилата може да свърши утре или след пет години.

— Слава богу — повтори Хана, не можейки да възприеме съществуването на толкова много пари.

Маги си тръгна скоро след това, за да резервира билет за парахода „Портланд“, който трябваше да пристигне в Скегуей след няколко дни. Не можеше да направи нищо, помисли тя отчаяно, само да седи и да чака… и да мисли. Да мисли за Чейс и за онези вечни нощи на безкрайна страст, когато нищо друго нямаше значение, освен това, че са заедно и споделят любовта си. Тогава нямаше нужда от думи. Телата им казваха всичко, което трябваше да се каже; сърцата и умовете им бяха свързани, че раздялата се беше превърнала във върховна мъка. Тя си пожела да знаеше какво е станало, когато Чейс се беше върнал в Доусън. Отначало той я искаше, но само според своите условия. После изобщо не я искаше. Очевидно забогатяването го беше променило, помисли Маги, ненавиждайки лъскавия жълт метал заради способността му да съсипва живота на хората.

На следващия ден Маги има неприятна среща със Смит Сапуна. Това се случи на дървения тротоар пред хотела, където тя интервюираше разочаровани копачи, завръщащи се у дома разорени и уморени. Мислеше, че това ще е подходящ завършек за серията статии.

— Пак търсите истории, а, госпожице Афтън? — запита Сапуна; в гласа му се долавяше шокът от това, че я вижда жива и здрава в Скегуей. — Не очаквах да ви видя пак тук. Мислех, че вече ще сте… м-м… у дома си.

Маги много ясно разбра какво е искал да каже.

— Сигурна съм, че сте направили всичко по силите си, за да не се върна никога повече в Скегуей — отвърна тя и кехлибарените й очи блеснаха заплашително.

Усмивката на Сапуна накара ледена тръпка да пробяга по гръбнака й.

— Не знам за какво говорите — отвърна той престорено невинно. — Впрочем, не срещнахте ли случайно двама мои приятели, Банди Джонсън и Зики Палмър, някъде по пътя към Доусън?

Маги потисна една усмивка и само поклати глава.

— Не виждам вашия… приятел — продължи Сапуна с безразличен тон, сигурен, че неговите хора не са се изложили съвсем. Банди и Зики бяха най-доверените му наемници. Като видя Маги Афтън в Скегуей, той се стресна, защото беше смятал, че отдавна е мъртва. — Макгарет да не е останал в Доусън?

— Ще се зарадвате да научите, че Чейс е жив и здрав — изрече Маги с блеснали очи. — Участъкът му е доста доходен, вече е натрупал забележително богатство — прибави тя за всеки случай. — Ако ме извините, имам да свърша някои неща, преди да тръгна. О, впрочем, надявам се харесате статиите ми, които ще се появят в „Поуст Интелиджънсър“.

 

 

След два дни, в петък, 7 юли 1898 г., Маги седеше в хотелската си стая, когато шумът под прозореца привлече вниманието й. Един мъж стоеше сред група зяпачи, говореше оживено и жестикулираше трескаво. Тя забеляза Хана да стои отстрани и реши да отиде при нея; подвижният й ум и нюхът за новини надушваха нова история.

— Какво става, Хана? — запита Маги, когато отиде при приятелката си.

Тълпата ставаше все по-развълнувана с всяка изминала минута и тя дръпна Хана към сградата.

— Виждаш ли го тоя, дето говори? — каза Хана, сочейки към един млад мъж. — Казва се Джон Стюарт, от един-два дена е в града. Ако се вярва на слуховете, имал две хиляди и седемстотин долара в злато и казва, че бил ограбен зад кръчмата на Смит Сапуна. Май един, дето му викат Бауърс, от хората на Сапуна, казал, че бил оценител от голяма минна компания, и предложил на Стюарт да купи златото му. Когато Стюарт отишъл в уличката зад кръчмата, двама души чакали Бауърс. Надвили Стюарт и му взели златото посред бял ден. Той вдигнал шум и сега целият град е на оръжие. От тая мръсна история просто си вони на Сапуна.

— Май Смит и наемниците му са отишли много далече този път — предположи загадъчно Маги.

Докато двете жени наблюдаваха случващото се, доброволният отряд, отдавна бездействащ, насрочи събрание. Като репортерка Маги отиде на това събрание, най-напред свикано в Силвестър Хол, но по-късно преместено на пристана Джуно, и си водеше записки, докато комитетът оформяше списък с оплаквания, в който челно място заемаше искането Смит Сапуна да върне златото на Стюарт. Поставиха краен срок четири часа същия следобед. Въпреки че Сапуна обеща да донесе парите дотогава, срокът не беше спазен. Смит започна да се налива и да говори предизвикателно и безразсъдно.

— По дяволите — извика той, когато го предупредиха, че ще си навлече беля, ако не върне парите. — Тъкмо белята си търся.

Към осем часа същата вечер парите още не бяха върнати и на пристана Джуно беше насрочено второ събрание, Франк Рийд, градският инженер, и двама други мъже бяха определени да пазят подхода към пристана от съмнителни лица, които може да нарушат работата на събранието. Маги наблюдаваше от разстояние, когато Смит се опита да влезе насила на това събрание, където го обвиняваха и „съдеха“ без съд. Носеше уинчестър. На пътя му се изправи Рийд, един от пазещите входа. Смит се отправи към него и с ругатни започна да го удря с приклада на пушката си. Те се счепкаха, чуха се изстрели; двамата паднаха на земята, смъртно ранени. Смит умря на място с куршум в сърцето; Рийд живя още дванадесет дни, преди да почине от раните си.

На другия ден разследването напълно оневини Рийд; повечето свидетели потвърдиха, че Смит е стрелял пръв. В „Скегуей Нюз“ се появи статия под заглавие „Последният блъф на Смит Сапуна, предизвикан от Франк Рийд“ заедно със статия на цели две страници. Макар и натъжена от смъртта на двамата мъже, Маги написа репортаж от първа ръка, надявайки се да изпревари всички вестници в другите щати.

През целия следващ ден, събота, наемниците на Сапуна бяха арестуваше и затворени от доброволците. В неделя единият от предполагаемите нападатели на Стюарт, Оле Трип, дойде в града и се предаде, вместо да умира от глад в планините, където се криеше с приятелите си. Беше затворен в една стая на втория етаж в хотел „Буркхард“. Ръководейки се от сведенията на Трип, шериф Танър прати тридесет въоръжени мъже да търсят тримата другари на Трип. Бауърс, Фостър и Уайлдър бяха заловени и поставени под усилена охрана заедно с Трип.

Стотици граждани се събраха тази нощ през хотел „Буркхард“, настоявайки за правосъдие, но почтеността и хладнокръвието на шериф Танър предотвратиха бедствието. Повече от час той храбро се бори с вбесената тълпа, за да защити затворниците в името на закона. Преди едно отделение войници да дойде след няколко часа от Диепа, за да се заеме с арестантите, тълпата направи неуспешен опит да ги изведе, за да ги обеси.

В отчаянието си един от тях скочи от прозорец на втория етаж и се опита да избяга сред дъжд от куршуми, които по чудо не го засегнаха. Беше хванат и щяха да го обесят, когато шериф Танър се намеси. Така завърши един мрачен период в историята на Скегуей и беше сложен край на най-скверното място на Земята.

 

 

Чейс Макгарет пристигна в Скегуей в дните, когато се създаваше история. Първата му спирка беше в „Хаш хауз“, където възбудената Хана му разказа за събитията от последните два дни.

— Време беше някой да вземе мярката на този негодник — изсумтя Чейс.

— Какво те води в Скегуей? — запита Кейт, когато изчерпиха темата за Сапуна. — Къде е Ръсти?

Чейс се усмихна, знаейки за нежните чувства между Кейт и Ръсти. Кой да помисли, че един свадлив стар войник като Ръсти ще се влюби на тези години?

— Сам съм, Кейт. Толкова хора дойдоха в Доусън тази пролет, че храната стана кът. Не можем да изтраем още една зима, особено ако е сурова като последната, с припасите, които ни останаха. Аз съм по-млад от Ръсти, затова предложих да дойда в Скегуей за припаси. А той ти праща много поздрави.

— Наистина ли намерихте богатство? — запита Хана, пряма както винаги.

— Да, сега сме едни от най-богатите хора на Бонанза.

Въпреки това тъга засенчваше сините очи на Чейс, сякаш го чакаше мрачно бъдеще, вместо розови утрини в живот, изпълнен с охолство. Двете жени бяха достатъчно проницателни, за да разпознаят причината за видимата му апатия.

Ако Ръсти беше там, щеше да им разкаже колко неспокоен и нещастен беше Чейс през последните няколко седмици, въпреки огромното богатство, което изкопаваха всеки ден. Щеше да спомене колко малко спи той, постоянно мислейки за нещо, за което отказваше да говори, макар Ръсти да знаеше много добре, че става въпрос за Маги Афтън. Чейс отказваше да говори за проблема, така че Ръсти оставаше в неведение какво е станало между тях. Тъкмо той настоя Чейс да замине за Скегуей, за да купи припаси, надявайки се промяната да разсее мрачните му мисли. Хана не знаеше това, но веднага постави пръст в раната му.

— Видя ли се с Маги? — запита тя и веднага се стресна от силната реакция на Чейс на нейния невинен въпрос.

Споменаването на името на Маги като че ли раздвижи някаква струна у него и той подскочи.

— Маги е тук? В Скегуей? Мислех, че е заминала преди месеци през Сейнт Майкъл. Какво е станало?

— Защо не я питаш сам? Корабът й заминава утре.

Мисълта, че Маги е в Скегуей, зашемети Чейс. Толкова близо, толкова ужасно близо! Всичко, което някога беше желал в живота, сега беше тук, пред очите му, но той се бе отказал от правото си да иска каквото и да било от Маги. Съжаляваше ли за това? Разбира се. Твърде късно ли беше да поправи нещата с жената, което обичаше? След катастрофалната им последна среща не бе преставал да се проклина заради стореното. Щеше ли Маги да му прости, че е бил такъв проклет глупак?

Излезе от „Хаш хауз“ така рязко, че Хана и Кейт само се спогледаха учудено.

— Какво според тебе го яде? — запита Кейт.

— Мога да кажа, че тоя каубой има много какво да обяснява, ако иска да оправи нещата с Маги. Толкова са влюбени, че не могат да живеят разделени, ама и двамата са големи инати и не отстъпват нито на йота.

— Маги е в „Сейнт Джеймс“ — викна Кейт подир отдалечаващия се гръб на Чейс.

Улиците бяха пълни с хора, обсъждащи смъртта на Сапуна и залавянето на бандата му. Чейс не обръщаше внимание на клюките, съсредоточен върху това, което възнамеряваше да каже на Маги. Когато наближи „Сейнт Джеймс“, забави крачка и мислите му се пръснаха като пепел по вятъра. Какво може да каже, за да я убеди, че не е мислил и една дума от онова, което й беше казал в Доусън? Тогава наистина смяташе, че ще е най-добре да се разделят. Глупаво беше позволил на полицая да го убеди, че Маги ще е по-добре без него, въпреки че това беше разбило сърцата и на двама им. Разсеяно се запита дали Гордън е предложил брак на Маги и дали тя е приела. Скоро щеше да разбере, каза си той, докато влизаше във фоайето на хотела.

Чиновникът на рецепцията му даде номера на стаята на Маги и го увери, че тя е там. Чейс полека се изкачи по стъпалата, сърцето му биеше като боен чук. Беше най-глупавият човек на света, задето се беше отказал така лесно от Маги… и защото беше послушал полицая, който очевидно я искаше за себе си.

Маги седеше пред малкото бюро и описваше в дневника си, може би за последен път, събитията от изминалите три дни. Започвайки с петъка, когато Стюарт беше съобщил, че златото му е откраднато, и завършвайки с неуспешния опит на гражданите само от преди един час да обесят единия от виновниците. Беше описала всичко, защото беше видяла с очите си развитието на повечето от събитията. Беше се върнала в хотела, когато шериф Танър възстанови реда и войниците пристигнаха, за да запише всичко, докато е още прясно в паметта й. Почукването на вратата я изненада, защото не очакваше посетители. Чейс беше последният човек на света, когото очакваше да види пред вратата си, и потресеното й изражение го показваше.

— Чейс! Господи! Аз… какво правиш тук?

— Може ли да вляза? Трябва да поговорим.

— Мисля, че си казахме всичко в Доусън — изрече тя снизходително.

— Бях един проклет глупак, да помисля, че мога така лесно да се откъсна от тебе — изрече Чейс. — Моля те, скъпа, изслушай ме.

Маги въздъхна, примирена с факта, че Чейс е тук, в Скегуей, и най-вероятно отново ще разбие сърцето й, а тя не може да направи нищо. Защо трябваше да се появи сега и да й напомни колко го обича?

— Влез, Чейс. Кажи каквото имаш да казваш и си върви. Утре заминавам и имам да приготвям багаж.

Чейс влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Изглеждаш прекрасно, Маги, по-красива си, отколкото те помня, ако това въобще е възможно.

— Май трябва да те поздравя — каза тя, умело сменяйки темата. — Дочух, че си на път да станеш милионер.

— По дяволите, Маги, не съм дошъл да обсъждам състоянието на своите финанси.

— Защо дойде? Откъде разбра, че съм в Скегуей?

— Не знаех. Хана ми каза, че си в града. Мислех, че още преди седмици си се върнала в Сиатъл през Сейнт Майкъл.

— Тогава защо дойде тук?

Тя беше повече от разочарована, че Чейс не е дошъл в Скегуей заради нея. Надяваше се, че… Е, добре, не за първи път каубоят я мамеше със сладки приказки.

— Дойдох, за да купя припаси. В Доусън не е останало нищичко. Толкова хора прииждат към Клондайк, че припасите там няма да изтраят до зимата. Смятам да закарам достатъчно, за да ни стигнат за повече време. Пътуването си струваше, щом те намерих тук.

— Защо? — запита тя, обръщайки се с гръб към него. — Мислех, че сме се разделили завинаги в Доусън.

Той се възхити на елегантната извивка на стройния й гръб, преди да й отговори. Обичаше това тяло, припомняше си сатенената й кожа под пръстите си, още усещаше неповторимия начин, по който плътта й реагираше на докосването му.

— Никога не съм преставал да те обичам — изрече той тихо, което я накара рязко да се обърне с лице към него.

— Имаш много странен начин да го показваш — забеляза тя с хладна решимост.

— Направих това, което тогава мислех за най-доброто — осмели се да изрече той. — Аз… не съм за тебе, Маги. Не исках да бъдеш нещастна, като те карам да правиш нещо, което ти не искаше.

Думите му като че ли не я трогнаха.

— Дълбоко в сърцето си вярвам, че бог ми дава шанса да поправя нещата помежду ни. Той знае колко те обичам. В крайна сметка все ще намерим решение на нашите проблеми.

— Ох, Чейс, не можа ли да ми повярваш достатъчно, че знам какво е най-доброто за мене? — предизвика го Маги. — Трябва да се върна в Сиатъл, за да изпълня задълженията си, но ми стигаше само една твоя дума и щях да те чакам колкото е нужно. След време щяхме да намерим начин да преодолеем препятствията помежду си. Когато реши, че трябва да се разделим, сметнах, че не ме обичаш. Ако ме искаше, Чейс, само трябваше да ми го кажеш и щях да бъда твоя.

Ами Гордън? Обещавала ли си му нещо?

Маги въздъхна уморено.

— Скот винаги ще бъде добър приятел, но нищо повече. Не го обичам така, както…

— … обичаш мене — довърши Чейс обнадежден. — По дяволите, Маги, какъв глупак съм бил! Кажи, че ми прощаваш. Кажи, че още ме обичаш. Кажи ми… Кажи ми…

Тогава той посегна към нея, почти страхувайки се да я докосне, страхувайки се от отхвърляне. Но тя не се противопостави и се плъзна в прегръдките му с безпроблемна лекота. Скосените й кехлибарени очи блестяха живи и бистри, слънчевите лъчи, проникващи през прозореца, обрамчваха косата й в златист ореол. Той я зацелува трескаво, силно, вкусвайки я докрай, докато тя не започна да трепери като лист в ръцете му и желанието замъгли ума й.

— Обичам те, Чейс… винаги съм те обичала, дори когато не ме искаше.

— Не съм преставал да те желая. Прощаваш ли ми? — Аз… ако си сигурен…

— Никога не съм бил по-сигурен в нещо досега.

— Тогава ти прощавам.

— Маги, Маги, скъпа, люби ме. Люби ме заради всичките пропуснати дни, заради всичките онези нощи, когато копнеех да те прегърна, но не можех.

Думите му я галеха нежно, пораждайки тръпки на наслада. Пръстите му се заровиха в блестящите кичури коса, които падаха по бузите й в разкошно безредие, очите му пиеха всяка подробност от изящното й лице. Тя отвърна на неповторимата му страст, като започна да разкопчава и смъква дрехите му.

— Не, скъпа, още не — изпъшка той. — Остави ме най-напред аз да те съблека. Искам да изпълня очите си с красотата ти. Беше толкова отдавна… Съжалявам за болката, която ти причиних.

— Не ми казвай колко съжаляваш… докажи ми го — прошепна тя пламенно.

Той започна да я съблича мъчително бавно. Пластовете дрехи падаха един след друг, разкривайки вълшебна бяла, копринена плът. Когато тя остана само по корсет, гащички и чорапи, Чейс отстъпи, за да се възхити на съвършенството й. Закачлива усмивка заигра по устните му, при вида на невероятните кюлотки, които обхващаха стройните й хълбоци.

— Откъде, по дяволите, си намерила френско бельо в Скегуей? — запита Чейс, правейки се, че е скандализиран от изкусителната гледка.

— Хана и Кейт запазиха повечето ми неща в склада си в „Хаш хауз“ — усмихна се дръзко Маги. — Донесох си ги от Сиатъл.

— Винаги съм харесвал секси френско бельо — призна Чейс с дяволита усмивка — и смятам да ти купя десетки такива неща, когато се оженим… но точно сега ми се ще да те видя без тях.

Свали ги от нея с едно движение на китката, после корсета и чорапите, докато тя не застана пред него гола и открита за всяко негово желание. Когато понечи да я прегърне, Маги поклати нейната глава и го задържа на една ръка разстояние, започвайки да го съблича, бавно и с наслада, както той беше направил с нея. Често спираше, за да вкуси кожата му с устата си, да ближе солената й кожа с езика си и нежно да стисне играещите под нея мускули.

Когато Чейс не можа повече да издържи на нежното мъчение, той я грабна на ръце и я отнесе в леглото. Настани се до нея и започна полека да гали корема й, дразнейки и засмуквайки гърдите й с нежни, влажни докосвания на езика си.

Жаждата му за нея го правеше дързък и безмилостен, той искаше да й даде наслада, търсеше върховния екстаз, не й позволяваше да му отказва нищо. Искаше самата й душа, докато устата му търсеше сладката й влага. Вълни на безумна страст бушуваха в слабините на Маги и заливаха стройните й бедра, тя тръпнеше, поемайки си накъсано дъх, отново и отново. Брутално удоволствие разтърсваше тялото й, но Чейс не отделяше уста от нейната, докато тя не се отдаде изцяло и замря, дишайки тежко и дрезгаво, докато шепнеше името му отново и отново.

Чейс издаде дълбок стон. После проникна в нея, притискайки седалището й към себе си. Тя потръпна, подновеното желание се надигна бързо и тя жадно разтвори бедра, притискайки го дълбоко в себе си, докато нямаше какво повече да й даде. Дръзките му тласъци я отнесоха в един свят на див екстаз, от който беше излязла само преди мигове, докато ръцете му я отвеждаха към повторна кулминация, експлозивна като първата.

Мъчителен стон се изтръгна от устните на Чейс, докато тялото му реагираше на аромата и докосването на изключителната жена в неговите обятия. Той плени устата й с дива, жадна целувка, страстта му се разпалваше от готовността и нетърпението на Маги. Изведнъж той замря и викът му потъна във влажните дълбини на устата й. Върховна наслада се разля из него, когато кулминацията й разчупи света на миниатюрни парченца удоволствие.