Кони Мейсън
Лед и екстаз (14)

13

Суровата зима беше особено потискаща за Чейс. След дните и нощите с Маги — време на смях, на любов или просто на споделен живот — самотата му беше подлудяваща. Но колкото и силно да я желаеше, тя беше на по-сигурно място в Доусън, където капитан Гордън можеше да я защитава.

Въпреки мъчителния, пронизващ до костите студ Чейс работеше неуморно над купчината чакъл, отделяйки все повече златни зрънца от камънака. Напролет щеше да копае край потока, за да търси златоносната жила. Може би Сам вече я беше намерил, но умря, преди да успее да разкрие тайната си.

Чейс работеше до пълно изтощение, но мислите за Маги го терзаеха непрекъснато, независимо дали беше буден или спеше. Честно казано, той много мислеше над изненадващите й думи, че е безплодна. Макар да бе заявил, че това няма значение за него, Чейс осъзнаваше, че не е казал цялата истина, че често си е фантазирал за синове или дъщери, които да живеят в построеното от него ранчо. Представяше си ги как си играят свободно и щастливо под ведрото небе на Монтана.

Чейс искаше свои деца, негова плът и кръв, които да го наследят. С Маги като негова съпруга това нямаше да бъде възможно. Щяха ли любовта и страстта, която споделяха, да утолят потребността на мъжа да остави наследници, да гледа как негова плът и кръв расте и процъфтява? Не знаеше отговора. Не знаеше почти нищо друго, освен факта, че иска да прекара живота си, като се люби с Маги. Но това не решаваше дилемата му и не облекчаваше ума му. Докато седмиците минаваха и пролетта се приближаваше, той все повече се тревожеше за срещата си с Маги. В деня, в който отдавна очакваното слънце се показа, Чейс започна да се готви за пътуването до Доусън. Нямаше търпение да стигне при оценителя, който да му плати изкопаното злато, а и искаше бързо да се върне на участъка и да започне да копае сериозно.

 

 

Най-после пролет! Маги вече беше изписала буквално цели томове с преживяванията си, предимно статии и разкази, които смяташе да изпраща на вестника и на списания. Надяваше се господин Грант да бъде доволен от работата й. Времето вече омекваше, снегът се топеше, ледът по реките и езерата се разчупваше. В града оставаха все по-малко копачи, те се връщаха на участъците си, но скоро идваха други, минали през проходите и по реките в търсене на богатство. Имаше възможност да дойдат и още жени, както и журналисти, а разбира се, и спекуланти.

В края на март Маги стоеше на брега на река Юкон заедно със Скот и още стотици хора в очакване на първата поява на слънцето след седмици мрак. Гледката беше поразителна и невероятно красива след потискащата зима с нейните виелици, лед, и сняг, най-лошата от няколко години насам. Настъпването на пролетта означаваше, че времето на Маги в Клондайк е изтекло. Джек Лондон беше един от първите, които напуснаха Доусън в търсене на приключения и знание.

Сред първите копачи, които трябваше да пристигнат в ранната пролет на 1898, беше Ръсти Рийд.

Благодарение изцяло на нежните грижи на Кейт неговият счупен крак беше зараснал добре и той изглеждаше здрав както винаги. Нямаше търпение да тръгне незабавно към златоносните полета, за да види как се е справил Чейс през зимата, но беше обещал на Хана и Кейт, че ще издири Маги, ако още е в Доусън. Първата спирка на Ръсти беше в участъка на Кралската конна полиция на Канада, където капитан Гордън му каза къде да намери Маги.

Тя вече не можеше да понася малката, оскъдно мебелирана стая, в която беше седяла седмици наред да пише, да се разхожда и да мисли за Чейс. Всичките й неща бяха опаковани и тя чакаше само идването на Чейс, преди да остави тази замръзнала земя на изпитания и разочарования зад гърба си. Този път смяташе да пътува сравнително луксозно с параход по Юкон до Сейнт Майкъл в Аляска, през Берингово море и надолу покрай брега до Сиатъл. Това щеше да означава почти три хиляди мили път повече, но нямаше как да мине отново през реките, бързеите, езерата и проходите до Скегуей без надежден водач. Поне това беше научила от досегашните си пътувания. Говореше се, че строят теснолинейка през прохода Уайт Пас и че скоро ще бъде възможно да се пътува до Доусън с параход от езерото Бенет до подножието на прохода през езерата и свързващите ги реки. Всички тези улеснения със сигурност щяха да облекчат изпитанията на златотърсачите, мислеше Маги, имайки предвид всичките трудности, през които бяха минали двамата с Чейс по пътя до Юкон.

Размишленията й бяха прекъснати от почукване на вратата и сърцето й се разтуптя от очакване. Чейс ли е пристигнал най-накрая? Тя отвори вратата и ахна от изненада и удоволствие, когато видя усмихнатия Ръсти, стъпил здраво на двата си крака в коридора пред нея.

— Здрасти, Маги, в полицията ми казаха, че ще те намеря тук.

Ръсти беше един от първите, минали през прохода Уайт Пас след пролетното размразяване.

— Ръсти, нямаш представа колко се радвам да те видя! — Маги го дръпна да влезе и го прегърна излиятелно. — Толкова се радвам, че те виждам отново на крака.

— Много се тревожех за тебе и за Чейс. Нямах търпение ледът да се стопи и да се дотътря тука. Чейс и Сам на участъка ли презимуваха, или са в Доусън?

— Сам умря, а Чейс е на участъка, макар че го чакам да дойде скоро в Доусън. Не мога да разбера какво го задържа.

— Старият Сам е мъртъв? Откъде знаеш?

— Седни, Ръсти, това е дълга история.

И тя му разказа всичко, което се беше случило от деня, когато беше заминала от Скегуей заедно с Чейс.

— Мамка му! Моето пътуване значи е пикник в сравнение е това, дето сте го преживели вие двамата — каза Ръсти учуден. — Значи Смит Сапуна пратил главорезите си по петите ви. Получили са си каквото заслужаваха. Бас държа, че Чейс обвинява себе си за това, дето е станало с тебе в колибата.

— Вече всичко свърши. Не искам да мисля колко близо бяхме до смъртта — каза тихо Маги.

— А ти и Чейс — подхвана Ръсти, като се изчерви. — Вие двамата… м-м… имате ли някакви планове?

— Ако говориш за бъдещето, отговорът е „не“.

— А е редно, след като е прекарал седмици наред сам с тебе в колибата — каза недоволно възрастният мъж. — Трябва да си поговоря с това момче, като стигна там, и…

— Няма нищо, Ръсти — усмихна се Маги трогната. — Аз ще се оправя. Готова съм да приема решението на Чейс, каквото и да е то.

Лъжкиня. Знаеше прекалено добре, че ще се бори, за да задържи Чейс в живота си.

Ръсти я изгледа с подновен респект. Ако зависеше от него, Чейс щеше да направи каквото се полага по отношение на Маги. Но никой по-добре от него не знаеше колко глупаво инатлив може да бъде Чейс за някои неща.

Разделиха се след малко. Ръсти смяташе да тръгне веднага за участъка. Маги му беше показала буците самородно злато, извадени оттам, и той така се беше въодушевил, че нямаше търпение да започне да копае. Скот Гордън го намери да товари един як кон с припасите си.

— Намерихте ли госпожица Афтън? — запита полицаят.

— Да — отвърна Ръсти по обичайния си неразговорлив маниер.

— Към участъка ли тръгвате?

— Да. Нещо против?

— Нищо. Бих искал да пратя съобщение на партньора ви.

Когато Маги беше разказала на Ръсти за Скот и за всичко, което беше направил за нея, той научи повече от неизреченото, отколкото от това, което му беше казала за красивия канадски полицай. Той очевидно беше лапнал по нея и Ръсти не го обвиняваше. Маги беше мечта за всеки мъж. Ако Чейс не внимаваше, щеше да я загуби.

— Какво искате да му кажете?

— Само му предайте, че ако не оценява онова, което има, аз го оценявам. Ще разбере какво искам да кажа.

Кимвайки рязко, той се обърна и се отдалечи. Ръсти помисли, че полицаят не би могъл да се изрази по-ясно.

 

 

След два дни Ръсти пристигна в колибата и завари Чейс да се готви да тръгва за Доусън. Вече беше април и Маги го чакаше много отдавна.

— Как си, синко — ухили се приветствено Ръсти.

— Ах ти, кучи сине! — извика Чейс, тупайки приятеля си по гърба. — Излекувал си се, виждам. Сигурно пръв си тръгнал от Скегуей. Да не ти омръзна Кейт да се върти наоколо ти?

— Да, малко — призна плахо Ръсти. — Тя е много добра жена, Чейс, обаче разбира, че трябваше да дойда тука. Маги ми каза за буците, дето сте ги намерили.

— Видял си я? Как е тя?

— Видя ми се много добре. Оня полицай се грижи да не е самичка — подметна хитро възрастният мъж.

— Гордън ли?

— Той.

Чейс изригна поток от ругатни.

— Имаш ли планове за нея? — запита престорено невинно Ръсти. — Ако нямаш, помисли си. Каза ми, че е прекарала седмици наред тука сама с тебе. — В гласа му се долавяше порицание, нещо рядко за него. Чейс се изчерви, ядосан необяснимо защо. — Ами ако си й направил дете?

— Нека аз да се тревожа за това, Ръсти — възрази начумерено Чейс. — Тръгвам за Доусън след един-два дни, да се видя с Маги. Ще решим бъдещето си без чужда помощ.

— По-добре побързай — изсумтя Ръсти, — ако искаш да я завариш. Капитан Гордън ми каза да ти предам нещо.

— Какво?

— Ами, че мисли да ти отмъкне жената, или нещо такова. Лапнал е по нея, синко, и смята да я спечели.

Тиха ярост овладя Чейс. Беше ли заел полицаят мястото му в сърцето на Маги? Тя призна, че го обича, но можеше да са се случили много неща през всичките тези седмици, докато двамата бяха разделени. Дали Гордън знаеше, че тя не може да има деца? Тревожеше ли се, че никога няма да има дете от Маги? Бяха ли вече любовници? Без страха от бременност нищо не пречеше на Маги да има колкото си иска любовници. По дяволите! Защо трябваше да мисли за това!

Преди да тръгне за Доусън, Чейс каза на Ръсти за златото, което беше намерил, и му показа забележителната купчинка златни зрънца, извлечени от смаляващата се купчина чакъл до брега на потока.

— Изглежда доста обещаващо — развълнува се Ръсти. — Интересно какво ще каже оценителят.

— Там ще ида най-напред в Доусън. Май успяхме, Ръсти. Нещо ми подсказва, че ще станем богати като крале. Нямам търпение да се върна и да започна да търся жилата.

— Иди в Доусън, синко, говори с Маги, направи каквото трябва и се върни. Щом съм тука, на драго сърце ще поема моя дял от работата.

 

 

Параходът „Сузи“ трябваше да пристигне в Доусън през юни 1898 година. С него идваха още златотърсачи, проститутки, съпруги, журналисти — наред с нужните за копачите припаси, храна и дрехи. Щеше да остане една седмица, а после да се върне в Сиатъл и Сан Франциско през Сейнт Майкъл, Аляска. Макар че Чейс още не беше появил в Доусън, Маги разбираше, че отдавна е време да се върне в цивилизацията и във вестника си „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“. Чейс със сигурност щеше да дойде, преди „Сузи“ да отплава от Доусън, разсъждаваше тя, затова си купи билет този следобед, макар че имаше почти два месеца, до пристигането на кораба. Стиснала здраво билета в ръка, тя тъжно осъзна, че може и никога вече да не види Чейс.

— Сигурна ли си, че искаш да заминеш? — запита Скот, когато Маги разкри плановете си да се върне в Сиатъл на борда на „Сузи“.

— Абсолютно — отговори тя с твърда решимост. — Време е да се върна на работа. Получих наскоро пощата от Скегуей. Главният ми редактор е получил първите ми две статии, които пратих от Скегуей, и настоява да се върна в Сиатъл.

— Не искам да заминаваш!

Стояха в коридора пред вратата й, тъкмо върнали се от спокойна вечеря.

— Може ли да влезем вътре, Маги? Искам да поговорим.

— Вече си казахме всичко, което имахме да си казваме, Скот. Винаги ще бъдем приятели, но нищо, което ще кажеш, няма да ме убеди да остана.

— Ами Макгарет? Мислех, че го чакаш да се върне.

— Очаквам, че той ще се появи, преди да замина — каза тя с тиха убеденост.

Скот беше съкрушен, че Чейс така пренебрегва чувствата на Маги.

— Моля те, Маги, позволи ми да вляза за малко. Ще чуеш страхотни истории за мечки гризли и индианци от моето детство. Ако не те ободрят, поне ще те приспят.

Въпреки мрачното си настроение Маги се засмя, отвори вратата и покани Скот в стаята си.

 

 

Чейс Макгарет изкачи стълбите в хана „Доусън“ с пружинираща стъпка и окрилен дух. Беше пристигнал в Доусън само преди няколко часа и първата му спирка беше кантората на оценителя, където беше научил, че златото, което е събрал, е от най-високо качество. Щом намереше жилата, щеше да извлича по пет хиляди долара на ден. Дори само това беше повод да празнува. Той се беше изкъпал и обръснал и отиваше при Маги, изгарящ от нетърпение да й разкаже за късмета си и да се люби с нея до пълно изтощение. Знаеше, че е закъснял с идването си, но Маги му беше дала дума, че ще я завари тук. Умираше да види погледа в кехлибарените й очи, когато й каже, че е богат. След година или две разработване на участъка двамата с Ръсти щяха да имат всичките пари, от които някога са се нуждаели. Достатъчно, за да бъдат наследниците му богати. Не, поправи се той с болка, нямаше да има никакви наследници — не и с Маги като негова съпруга. Нямаше да има деца, които да наследят богатството му.

Щом приближи към стаята на Маги, той изведнъж се закова на мястото си. Позна я веднага, както беше застанала в коридора. Беше още по-красива, отколкото си я спомняше. Но в този момент имаше очи само за мъжа, който стоеше толкова близо до нея, че телата им почти се докосваха. Скот Гордън представляваше красива гледка в колоритната си униформа — висок, с широки гърди, тънка талия и очевидно влюбен в Маги. Чейс тъкмо се чудеше дали да обяви присъствието си, когато Маги отправи приканваща усмивка към полицая, хвана го за ръка и го въведе в стаята си. Чейс почака десетина минути и когато Скот не излезе, се обърна и избяга. Хлътна в най-близката кръчма, където започна да дави мъката си.

След два часа беше още трезвен. Желаеше Маги така отчаяно, че болката обезсилваше въздействието на изпития алкохол. Дори късметът му не представляваше нищо, щом не можеше да го сподели с Маги. Излезе от кръчмата и тръгна безцелно по калната улица, когато видя Скот да влиза в канцеларията си. През цялото време ли е бил с нея, запита се унило Чейс. Изведнъж разбра, че трябва да я види и сам да разбере дали полицаят му я е отнел.

Обзет от решимост, той се върна в хана. Може би не беше прав с прибързаните си заключения. Отчаяно искаше тя да му каже, че още не й е безразличен, че не иска полицая, а него. След миг вече чукаше на вратата на Маги в хана „Доусън“.

Тя се готвеше да си легне, беше по нощница и пеньоар. Кой можеше да чука на вратата й по това време? Тогава забеляза шапката, лежаща на стола. Скот трябва да я е забравил, когато беше тук. Тя се усмихна, развеселена от разсеяността му, особено в нейно присъствие. Горкият човек май винаги се побъркваше, когато тя беше наблизо. Вземайки шапката, Маги отвори вратата и я протегна навън.

— Май някой е съвсем завеян, да излиза гологлав навън… — изрече тя закачливо.

— Не, скъпа, не съм толкова завеят, че да си тръгвам без шапка.

— Чейс! Ти си тук!

— Явно очакваше някой друг. — Той изгледа остро шапката на полицая. — Любовника си май?

Застиналото му лице изразяваше болка и разочарование.

— За какво говориш?

— Винаги ли отваряш вратата по нощница?

— Не, аз…

— Ох, Маги, толкова ли не можа да ме дочакаш? Трябваше ли да ме заменяш с Гордън!

Маги стоеше зашеметена. Отвори уста, за да отговори язвително, но приближаващи се стъпки и гласове я възпряха. Като погледна към края на коридора, тя видя двама мъже да се смеят и да говорят; позна ги, бяха двамата копачи, които заемаха стаята точно срещу нейната. Не искаше да я видят по нощница да спори с мъж пред вратата си. Чейс прецени веднага положението и се вмъкна през отворената врата, затваряйки я решително зад себе си.

— Не знам дали те искам тук, щом говориш такива неща — изрече тя.

Не можеше да повярва, че Чейс я обвинява във връзка със Скот. Нима не я обичаше достатъчно, за да й има доверие? Очевидно не, иначе нямаше да й хвърли тези нелепи обвинения.

— Какво да помисля? — отвърна той със същия тон, сваляйки шапка, и прокара дългите си пръсти през косата си, издавайки вълнението си. — Идвам при теб след месеци раздяла и те намирам сама в стаята с Гордън.

— Откъде знаеш?

— По дяволите! Имам очи. Видях те да го завличаш вътре. Почаках десетина минути, преди да се откажа и да си тръгна.

— Трябваше да почакаш петнадесет минути — изсъска ядно Маги. — О, Чейс, трябва ли да спорим? Ти си единственият любовник, когото някога съм имала или съм искала. Скот е чудесен приятел, но нищо повече.

— Много лесно го прие в стаята си — забеляза хапливо Чейс.

— Само защото вярвам, че ще се държи като джентълмен.

— Ще отречеш ли, че те иска? — предизвика я Чейс.

Защо, по дяволите, трябваше да се препират, когато всичко, което той искаше, беше да я прегърне и да зарови лице в уханните й коси?

— Скот ме помоли да се омъжа за него, но аз отказах. Той знае, че те обичам.

Като чу Маги да казва тези думи, Чейс омекна.

— О, божичко, Маги, не знам какво ми стана. Когато те видях с Гордън, как го каниш в стаята си, си загубих ума. Толкова ревнувах, че исках да го убия, задето смее да докосва това, което е мое.

— Твоя ли съм, Чейс?

— Моя и само моя!

— Тогава го докажи. Покажи ми колко ме искаш. Люби ме.

Тя развърза колана на пеньоара си и го остави да падне на пода. Ръцете й се вдигнаха към копчетата на строгата нощница.

— Не, нека аз — каза той с глас, пресипнал от страст, когато отмести ръцете й.

С тромави и треперещи пръсти освободи едно по едно мъничките копчета. Прозрачната материя се раздели и той я смъкна по раменете й, оголвайки ги за устните си. Устата му беше топла и влажна срещу плътта й и Маги потръпна в наслада. Устните му се плъзнаха по-надолу, езикът му започна да гали долчинката между гърдите й. Тогава нощницата се свлече в краката й и Чейс взе зърното на едната й гърда дълбоко в устата си, облизвайки щръкналата пъпка с влажния си език, без да престава да я гали и засмуква.

Маги изстена, усещайки как изтънченото му мъчение изпраща тръпки в слабините й. Отделяйки се от пищните бели гърди, Чейс се отпусна на колене, хвана седалището на Маги, за да я задържи, раздели с език къдравите косъмчета на мястото, където се съединяваха бедрата й, и започна нежно да го изследва. Тя сподави един вик, когато Чейс използва забележителното си умение, за да я докара до ръба на екстаза. Плъзвайки език по нежната цепнатина, той възбуждаше малката пъпка на женствеността й.

— Чейс, моля те, не мога да издържам!

— Дръж се, скъпа, още малко. Отпусни се, остави го да дойде.

Впил пръсти в меката плът на задничето й, той поднови усилията си, вкусвайки медената сладост на нейната страст, като изкусен учител, наслаждаващ се на най-екзотичната от всички напитка.

И тогава с вик достигна до абсолютната наслада, притискайки го до себе си… близо, още по-близо. Никой, абсолютно никой не би могъл да я накара да се чувства така, само Чейс. Тя усети, че той я вдига на ръце и я отнася в леглото. Нетърпелива да усети голата му кожа върху своята, Маги задърпа дрехите му.

— Полека, скъпа не бъди припряна — ухили се той с дяволито наслаждение. — Имаме цялата нощ и следващата, и по-следващата, докато не се върна на участъка. О, скъпа, толкова ми липсваше. Едва не полудях от желание.

— Покажи ми, любов моя, покажи ми колко ме желаеш.

С изключително умение и нежност Чейс полека възбуждаше Маги отново и отново, докато тя преоткриваше тайните на неговото тяло. Вкусваше кожата му, солта по нея, вдишваше мускусния аромат на желанието му.

— Хайде, Чейс — замоли се тя, забивайки нокти в гърба му.

Болката го накара да навлезе рязко още с първия тласък и влажните й дълбини го поеха безотказно. Ярки вълни от светлина я заливаха с всеки тласък.

— Никога не съм се чувствал така добре — изпъшка Чейс, сякаш от болка. — Толкова си стегната, толкова топла, толкова…

Един стон погълна думите му.

— Още, Чейс, още.

Тя искаше да почувства силата на тласъците му в утробата си.

— Сигурна ли си? Не искам да те нараня.

— Сигурна съм. Няма да ме нараниш.

Съвкуплението им беше диво, нежно, шеметно до забрава. Чейс я яздеше безмилостно, после смени позицията и позволи на Маги удоволствието да определя ритъма. Любиха се като диви животни, не се задоволяваха с малко, всеки докарваше другия до невероятни, недостигани досега висини. Всичко това свърши с мощна кулминация, която ги остави разтърсени и безмълвни за няколко дълги минути.

— Ти си великолепна — каза Чейс, още благоговеейки пред онова, което току-що беше изпитал. — По дяволите, Маги, изсмука ми силите.

— Надявам се да не е така, любов моя, още е рано — подразни го тя, плъзвайки ръка по дължината на бедрото му.

— Дай ми няколко минути, скъпа, и ще се опитам да не те разочаровам.

Приятна тишина се възцари над тях, докато Маги не изрече:

— Спомена, че ще ставаш богат. Предполагам, че си намерил още злато.

— Няма да повярваш, скъпа, но с всяка лопата се появяваха още и още бучки злато. Оценителят каза, че са от изключително качество и вероятно ще натрупам цяло състояние, преди жилата да се изчерпи. Ние сме богати, Маги, богати! Мога да купя още земя, кобили и жребци и да имам най-доброто коневъдно ранчо в Монтана. Мечтата ми ще се сбъдне.

— Обичаш Монтана, нали? — запита Маги със странна тъга.

— Там е красиво, Маги… и ти ще я харесаш.

Той така се възбуди, говорейки за надеждите и мечтите си, че не забеляза, че Маги е станала тиха и дистанцирана. Чейс говореше разпалено за Монтана, забравяйки за нея, за нейния живот и нужди.

Наранена от егоизма на Чейс, тя разбра, че колкото и да се доказва, колкото и да воюва за място под слънцето, този свят е мъжки, нечувствителен към желанията и нуждите на жените. Чейс естествено предполагаше, че тя иска това, което и той — друго не можеше да си представи.

— Монтана е чудесно място да отглеждаш… коне — добави той тромаво.

Щеше да каже „деца“, но внезапно осъзна, че с Маги няма да има деца. Тя не обърна внимание на паузата, вече забравила своята отдавнашна лъжа.

— Чейс, да не би да ми предлагаш да се омъжа за тебе?

Той изглеждаше зашеметен.

— Разбира се, че ще се оженим, скъпа. Не смятам да стоя тук повече от година-две, а после можем…

— Година или две! Какво се предполага да правя аз през това време?

— Мислех, че можеш да идваш в колибата през лятото.

— Няма ли да бъде малко претъпкано, ние двамата и Ръсти?

Чейс се намръщи.

— Не съм мислил за това. Смятам, че ще е най-добре да останеш в Доусън. Ще се опитам да идвам веднъж в месеца или нещо подобно. Няма да е толкова зле, Маги — увери я той.

— Когато си тръгнем оттук, ще бъдем богати.

— Връщам се в Сиатъл, Чейс. Вече си купих билет. „Сузи“ ще пристигне в Доусън след няколко седмици.

— Какво! Нищо ли не означавам за тебе?

— Обичам те, но ти приемаш като даденост, че и аз искам същото, което и ти. Не знам дали в Монтана ще ми хареса. Искам да имам думата, когато става въпрос къде да отидем и какво да правим. Толкова ли е нередно?

— Но Монтана е моят дом — изрече Чейс със стегнато гърло. — Съпругата отива там, където е съпругът. Винаги е било така. По дяволите, обичам те, Маги, защо да се караме? Прегърни ме, ела тук.

— Тук съм Чейс, ето ме — каза тя с тиха убеденост.

— Ще останеш ли да ме чакаш в Доусън? Можеш да пишеш до вестника и да си подадеш оставката. Или може би ще се съгласят да им пращаш статии оттук по пощата? Но като се върнем в Монтана, не виждам никаква причина да продължаваш да работиш. Ще имаме всичко, от което се нуждаем.

— Обичам да работя. Писането беше моят живот толкова време, че не съм сигурна, че мога да го оставя. Не искам да прекарвам дните си в безполезни занимания.

— Безполезно ли е да си моя съпруга? — Чейс започваше да се ядосва. Защо Маги беше така упорита, когато явно се обичаха! — Какво искаш да ти кажа? Че ще се откажа от ранчото и от начина си на живот, за да приема твоя? Не мога да го направя, Маги. Трябва да има някакъв компромис и ние ще го намерим.

— Кога? След една-две години, когато бъдеш готов да напуснеш Юкон? Не мога да чакам толкова дълго, Чейс. Трябва да се върна в Сиатъл. Дължа го на вестника, финансираха идването ми тук.

— Не мога да понеса да бъде толкова далече от мене — призна Чейс, — макар че разбирам защо не искаш да останеш в Доусън.

— Тогава значи си съгласен, че трябва да се върна в Сиатъл? Докато спечелиш състоянието от участъка, ще те чакам.

— Наистина ли, Маги? Или е това просто извинение да се отървеш от мене? Аз съм само един каубой, не съм за дама като тебе. Гордън предложил ли ти е нещо по-добро?

— Не намесвай Скот. Казах ти, че те обичам. Какво повече искаш?

— На Монтана ли се противиш, или на мисълта да се откажеш от работата си?

Когато той постави въпроса така, Маги беше принудена да потърси отговор по-дълбоко в сърцето си.

— Работата ми е важна, Чейс, но има и още нещо. Не съм сигурна, че сме готови за такова обвързване. Това, че искаш да изчакам година или две, преди да се оженим, доказва, че участъкът е по-важен от любовта ни. Възможно е в Монтана да ми хареса, но не съм съвсем сигурна, че това е нашето бъдеще. Обичам те, Чейс, не искам никой друг мъж, но може би ще е по-мъдро да се разделим за една година, за да се уверим в чувствата си.

— Мислиш, че не знам какво искам ли? — изфуча сърдито Чейс. — Не, Маги, има нещо друго, което не ми казваш. Или оставаш в Доусън и напускаш работата си, или се връщаш в Сиатъл и ме забравяш. Толкова е просто.

— Ултиматум ли ми поставяш? — ахна смаяна Маги. — Моля те, Чейс, не го прави! Казах ти, че ще те чакам цял живот, ако потрябва.

— В Доусън? Или на участъка?

Тя тъжно поклати глава, разбирайки, че бяха влезли в задънена улица, която можеше да ги раздели завинаги.

— Ще бъда в Сиатъл, Чейс, имаш адреса ми.

— О, скъпа, защо трябва да бъде така? Толкова те обичам, че няма никакво значение, че си безплодна. Можем да осиновим деца, за да има на кого да оставим моето състояние.

— Безплодна? — запита неразбиращо Маги. Внезапно си спомни какво му беше казала, за да не се тревожи, че може да забременее. Току-виж е истина, помисли тя, защото не беше заченала досега. Може би беше твърде стара, за да има деца. — Но аз…

— Вече казахме достатъчно. Ще говорим утре. Изтощен съм от спорове. Нека да те любя пак. Целият ни свят като че ли се разпада и няма нищо истинско, освен тук и сега, и ти в ръцете ми.

— О, господи, Чейс, толкова ме е страх — изхлипа тя, вкопчвайки се отчаяно в този мъж, който беше превзел живота й.

Защо всичко като че ли беше срещу тях? Богатството, което Чейс се надяваше да открие под земята, нейната отговорност към вестника, годината, която той искаше, преди да се оженят, както и това тя да се откаже от всичко, което обича, и да се установи в Монтана — май ставаше прекалено много. Тя беше реалистка, знаеше, че любовта не е лесна, но мислеше, че ако двама души наистина се обичат, нещата ще се наредят. Имаше чувството, че двамата с Чейс ще поставят теорията й на изпитание.

— Не се страхувай, скъпа, повярвай ми. Все някак ще решим проблемите си — обеща той.

— Може би е по-добре да си идеш, Чейс. И двамата трябва да помислим.

— Не и преди да те любя отново. Не и преди да направя това… — дръзката му ласка накара дъхът да излезе със свистене от гърдите й. — Или това.

Пръстите му проникнаха във влажната й топлина, устата му намери нейната и всички мисли излетяха, когато любовта и страстта ги захвърлиха в звездните пространства, където властваше екстазът.

После, когато изтощението потопи Маги в дълбок сън, Чейс стана от леглото, облече се тихо и излезе от стаята. Имаше нужда да помисли, а меката топлина на Маги в ръцете му не му позволяваше да разсъждава трезво над решенията, които трябваше да вземе.