Кони Мейсън
Лед и екстаз (13)

12

— Наистина ли мислеше, че ще ми избягаш? — изсъска Зики със зачервени от студ и безсъние очи. — Уби партньора ми. Ние с Банди отдавна сме заедно. Не мога ей така да забравя какво му направи. Минах през ада, за да стигна в Доусън, след като ти ни открадна сала, и оттогава се крия от полицаите. Сега ще си платиш… ти и твоят каубой.

— Дошъл си чак дотук, за да си отмъщаваш? — изстена Маги със стегнато от ужас гърло.

Трепереше при вида на това създание с див поглед, което явно се беше побъркало след смъртта на партньора си. Зики никога не й беше изглеждал особено умен и убийството на Банди навярно го беше разстроило необратимо.

— Ще ида и накрай света, за да накажа кучката, дето уби партньора ми! Като свърша с тебе, ще си пожелаеш да се беше удавила. Още говорят в града как са те намерили на разбития сал, полуудавена и примряла от студ. Не трябваше много слухтене, за да разбера, че си тука с оня каубой. Щях да дойда по-рано, обаче полицията има заповед да ме задържи и трябваше за малко да се скрия при един приятел.

— Аз… не съм сама — заекна Маги, бавно отстъпвайки към пушката, подпряна в ъгъла.

— Знам. Видях любовника ти да излиза. Наблюдавам колибата от часове. Ще го изненадам, като се върне.

Маги отстъпи настрани, без да поглежда към пушката. Карай го да говори, повтаряше си тя под яростното биене на сърцето си. Само да можеше да стигне пушката…

— Чейс ще се върне всеки момент.

— Смятам да се погрижа за него, след като свърша с тебе — озъби се Зики, сваляйки тежкото си палто. — Голяма веселба ще е да гледа как се забавляваме ние с тебе.

Огледа се любопитно наоколо, подуши аромата на готвещо се ядене и облиза устни.

— Хубаво мирише тука. Отдавна не съм кусвал прилична манджа. Сложи нещо да ям, жено, ама внимавай, не свалям очи от тебе. Ако си умна, няма да опитваш да правиш нищо.

Измъкна пистолета изпод ризата си и го пъхна в колана, да може да го стигне лесно. Тогава премести стола там, където можеше да държи под око едновременно Маги и вратата. Седна и нехайно облегна пушката на стола.

— Размърдай се, жено — изръмжа той, когато видя, че Маги не помръдва от мястото си. — Искам кльопачка. Веднага.

Маги хвърли скришом поглед към заредената пушка, която Чейс й беше оставил, само на няколко стъпки, но прекалено далече. Смееше ли? Можеше ли да стигне оръжието, преди Зики да се усети? Ако не се опиташе, Зики несъмнено щеше да накара Чейс да гледа как я изнасилва, а после щеше да ги убие и двамата. Сега или никога, реши мрачно Маги, придвижвайки се към оръжието. Сладкият вкус на успеха предизвика прилив на слюнка в устата й. Ръката й докосна дулото и пръстът й се сви около спусъка. Но победата се превърна в горчиво поражение, когато той я блъсна и я метна на пода. Пушката излетя от ръката й и се приземи в краката на Зики.

Ридание раздра гърлото й. Толкова близо… така ужасно близо беше. Сграбчвайки рамото й, Зики я дръпна да стане и я разтърси като парцалена кукла.

— Само пак да опиташ нещо такова, ще съжаляваш.

И докато тя тръгваше нерешително към печката, той вдигна пушката, внимателно извади патроните и я хвърли настрана.

Натрапникът излапа до троха всичко, което Маги сложи пред него с тайното желание да можеше щедро да го подправи с отрова. Безпокойството й за Чейс се превръщаше в нестихваща болка, тя се питаше какво го е забавило, но същевременно се страхуваше от момента, когато той щеше да влезе в колибата и ще завари Зики със заредено оръжие. Само да имаше начин да го предупреди, помисли тя унило. Но вече нямаше време, защото чу как Чейс изтърсва пред вратата снега от снегоходките си.

Зики реагира незабавно, пистолетът му буквално изникна в едната му ръка, докато с другата хващаше Маги, за да я завлече зад вратата и да изненада Чейс. Маги отвори уста, за да извика, но студената стомана, опряна на ухото й, я разубеди. Вратата се отвори и Чейс влезе вътре.

— По дяволите, Маги, казах ти да държиш вратата заключена. — След като изтърси снега от ботушите си, той подпря пушката до стената, свали ръкавиците и смъкна палтото. — Имах късмет, скъпа, ще вечеряме пържола от карибу.

Внезапно космите на тила му настръхнаха необяснимо и тръпка на предчувствие пробяга по гръбнака му.

— Маги?

— Тука е, каубой.

Чейс се извърна, сърцето му се разтупа като боен чук.

— Кой си ти, по дяволите? — изрева той. — Какво искаш?

Погледна към Маги, към подивелите й от ужас очи. Какво ли й е направил тоя негодник, запита се Чейс, стискайки юмруци в безсилен гняв. Обхвана цялата стая с един поглед, зърна маниакалното проблясване в очите на мъжа и пистолета, притиснат към сладката плът на Маги.

— Срещали сме се и преди, ама не помниш — каза Зики и се изкикоти.

— Зики, боже мой! — викна Чейс.

— Да, така ми е името. Отивай ей там — махна той с пистолета. — Сядай, да те държа под око. Имаш девет живота, като котките.

— Ако си направил нещо на Маги, ще…

— Нищо няма да направиш. Сядай, казах.

Пистолетът се заби болезнено във врата на Маги и тя изписка, което накара Чейс веднага да се подчини.

— Още не съм почнал с нея — каза Зики, — обаче ще го направя, ако не вършиш каквото ти казвам.

— Какво искаш? Има малко злато скрито тук, вземи го и си върви.

Очите на Зики блеснаха жадно.

— По дяволите, ще го взема. Но най-напред имам да оправям едни сметки с тая малка кучка. Тя уби Банди и ще си плати.

— Пусни я, отмъщавай си на мене — предложи Чейс, мъчейки се да печели време.

— И двамата ще си платите — обеща Зики и повлече Маги през стаята.

Извади едно въже от купчината, струпани до стената.

Разбирайки, че той иска да обезвреди Чейс, Маги извика:

— Не се тревожи за мене, Чейс, прави каквото трябва.

— Не… не мога, скъпа — заекна той. — Не мога да оставя това копеле да ти направи нещо.

— Той така и така мисли да ни убие. Трябва да опиташ!

— Млъквай! — изръмжа Зики, приближавайки се към Чейс с въжето, като в същото време подбутваше Маги пред себе си с дулото на пушката. — Вържи го. — Тя отказа да помръдне от мястото си. Дулото на оръжието изведнъж се стрелна към главата на Чейс. — Направи го, иначе е мъртъв.

— Направи го, Маги — подкани я Чейс, опитвайки се да й вдъхне надежда с поглед.

Не искаше Маги да стори нещо, с което да ядоса Зики, докато той не измисли някакъв изход от тази каша. Искаше да я насърчи, да я помоли да му се довери, но се страхуваше от реакцията на Зики. Не за себе си, а за нея.

Хлипайки жално, тя завърза ръцете на Чейс зад гърба му според указанията на Зики. Мъжът опита въжето и изръмжа:

— По-стегнато! — Стиснала зъби, Маги се подчини. — Сега краката.

Когато тя свърши, Чейс беше овързан като коледна гъска.

— Няма да ти се размине, Зики — предупреди го Чейс. — Това не ти е Скегуей. Полицаите тук винаги хващат престъпниците.

— Млъквай, каубой. Жено — излая той, давайки знак на Маги, — лягай ей там. — Посочи към купчината одеяла на пода, които служеха като легло. — Хубавичко място да се позабавляваме.

— Не я докосвай! — изрева Чейс, напрягайки се да скъса въжетата.

— Мечтая си за това от седмици, каубой, мисля си за всички неща, дето ще направя с тая малка кучка. А ти ще гледаш, докато се забавлявам с нея, и ще ми стане още по-хубаво. Събличай се, жено — изръмжа той и направи неприличен жест.

— Не! — противопостави се Маги, вдигайки войнствено брадичка. — Няма да ти дам да ме пипнеш. Ще хапя, ще дращя, ще те накарам да съжаляваш, че си влязъл тук. Ако ще ни убиваш, можеш още сега да го направиш, защото за нищо на света няма да ти се подчиня.

— Мамка му — изфуча ядосан Зики. — Нямам настроение да се боричкам. Много съм уморен. Тичах по проклетата следа два дни, без да мигна. — Хвърли войнствен поглед към Маги.

— Май ще издържиш малко, докато подремна.

Отсрочката даде надежда на Маги. Тя отправи многозначителен поглед към Чейс, който й отвърна с безмълвно насърчително кимване. Зики накара Маги да седне на пода с гръб към стола, на който седеше Чейс. После върза ръцете й зад гърба й и после към стола. След това овърза здраво и глезените й и тя беше вече също толкова безпомощна, колкото и Чейс.

— Ще потраеш малко, преди да те уважа както трябва, жено — изхили се бандитът и се прозя широко. — Ще подремна и после ще се захвана с тебе.

След като хвърли дърва в огъня, той се зави с едно одеяло и веднага захърка.

— Добре ли си, скъпа? — запита Чейс глухо.

— Да, добре съм, а ти?

— За тебе се тревожа. Можеш ли да се движиш?

След няколко минути напрежение и дърпане на въжето, след като не спечели нищо друго, освен синини по китките, Маги захлипа разстроена и разочарована.

— Няма смисъл, Чейс, мога малко да си мръдна ръцете, но нищо друго.

— Спокойно, скъпа, отпусни се. Ще намерим начин.

— О, Чейс, ами ако…

— Не, дори не си го и помисляй. Някак си ще се измъкнем. Нека да помисля.

Облягайки се на стола, Маги задряма, докато не й стана студено и стреснато отвори очи.

— Колко съм спала? — Учуди се, че изобщо е могла да заспи.

— Малко — каза Чейс с глас, натежал от яд и изтощение.

— Защо не ме събуди?

— Имаше нужда да поспиш. Измислих нещо и исках да си починеш, преди да го опитаме.

Духът на Маги се ободри.

— Измислил си как да се измъкнем? О, Чейс, знаех си. Кажи ми.

— Ш-ш-т, да не го събудим. — И той заговори тихо. — Преди да вляза в колибата, пъхнах ножа си в десния ботуш, под крачола на панталона.

— В ботуша? Но, Чейс, как ще ни помогне това? И ти, и аз не можем да помръднем.

— Слушай ме внимателно, скъпа. Краката ми не са вързани към стола, а само един за друг. Ако ги избутам към тебе, може би ще успееш да ги стигнеш и да измъкнеш ножа.

— Но…

— Опитай, скъпа, просто опитай. — Чейс се напрегна, избутвайки вързаните си крака колкото можа по-назад, като разтягаше въжетата, за да ги охлаби. — Стигаш ли до краката ми?

Протегнала назад вързаните си ръце, тя заопипва и изпусна шумно въздух, когато докосна един ботуш.

— Да! Едва-едва.

— Ножа, скъпа, намери ножа.

Въпреки студа по челото му бяха избили едри капки пот.

Маги напрегна ръце, бавно, болезнено, но въжетата ограничаваха движенията й.

— Аз… не мога, Чейс. Не стигам до ножа. Няма смисъл. — Тя опита отново и простена от горчиво разочарование.

— Ще се откажеш ли? — укори я остро Чейс. — Онази Маги, която познавам, няма да се признае за победена. Моята Маги е храбра, решителна и упорита. Опитай отново, скъпа, моля те.

Чейс имаше право, упрекна се Маги, ядосана, че е допуснала да се предаде. Животът на двама им зависеше от нея. След като Зики се събудеше, щеше да я изнасили и после да убие и двама им. Той беше отчаян негодник, търсен от полицията и нямаше какво да губи. Поемайки си дълбоко дъх, за да се успокои, тя се съсредоточи върху намирането на ножа. Сантиметър по сантиметър придвижваше ръце, докато не й се стори, че ще излязат от ставите. Когато пръстите й докоснаха острието, тя нададе тих, ликуващ стон.

— Усетих ножа!

Облекчение се разля из вцепененото тяло на Чейс на големи вълни.

— Добре, чудесно, скъпа. Сега полека — насърчи я той. Краката му бяха започнали да изтръпват от неестественото положение, което трябваше да заемат, но заради Маги прогони всички признаци на болка от гласа си. — Издърпай го полека. Не изпадай в паника и не го изпускай. Разчитам на тебе.

— Хванах го, хванах го!

Краката на Чейс вече трепереха, но думите й предизвикаха прилив на адреналин във вените му, съживявайки надеждите му и правейки всяка болка незначителна. Но те още не бяха свободни; най-трудната задача предстоеше.

— Извърти ножа, за да хванеш здраво дръжката. Не го изпускай! — предупреди я той тревожно. — Ръцете ми са точно зад твоите. Дръж ножа нагоре и започни да режеш въжетата.

— Чейс, не виждам къде са ти ръцете — прошепна Маги, хвърляйки предпазлив поглед към Зики, който беше престанал да хърка и се въртеше. — Ще те порежа.

— Не се отказвай сега, скъпа, имам нужда от тебе. Не се тревожи, че ще ме нараниш, само започни да режеш въжетата. Мога да издържа. Зики всеки момент ще се събуди.

С търкалящи се по бузите сълзи Маги полека обърна острието нагоре и спря, когато чу как Чейс остро си поема дъх.

— По дяволите, не спирай! — изсъска той със стиснати зъби. — Не мисли за мене, за нищо не мисли, само ме освободи.

Мъчително осъзнавайки, че може би реже плътта на Чейс, Маги стисна зъби и се опита да не мисли дали го наранява, докато режеше въжетата болезнено бавно. Ръцете й лепнеха от кръвта му, но решимостта я направи нечувствителна за страданието му. Беше обзета от непоносим страх, паниката движеше ръцете и на сляпо. Усети въжето да поддава и чу насърчителните думи на Чейс, които укрепиха смелостта й. Мрачно продължи да реже, така съсредоточена, че главата й започна да пулсира. Нямаше представа колко време е минало; съществуваше само ужасното отчаяние, решимостта да оцелее и отново да вкуси любовта на Чейс.

Изведнъж тя усети как Чейс се вцепенява и бързо си поема дъх, което я накара да спре.

— Буден е — изсъска той тихо. — Не мърдай.

С разтуптяно сърце Маги чу как Зики се прозява и се върти в одеялата. После утихна и тя започна отново да диша, мислейки, че пак е заспал. Но за неин ужас Зики се изправи и погледна към нея; вълчата му усмивка ясно издаваше намеренията му. Когато тръгна към тях, Маги разбра, че не бива той да я намери с ножа в ръце, защото веднага щеше да разбере какво прави. Полека плъзна острието под стола към крака на Чейс. Той го усети да докосва ботуша му и без да чака инструкции, реагира инстинктивно. Стъпи върху ножа, скривайки го изцяло под големия си ботуш.

— Готов съм за тебе, кучко — изрече Зики, докато разтъркваше слабините си. — Като се наспах, се наострих повече от бик сред стадо крави.

Развърза краката й, махна въжетата, които я държаха за стола, но не си даде труда да освободи ръцете й и ги остави вързани зад гърба. Дръпна я да се изправи и я помъкна към импровизираното легло, от което току-що беше станал.

— Лягай — изръмжа той, докато се събличаше.

В последната минута реши да остави гащеризона, но свали ботушите.

— Върви по дяволите! — отвърна Маги.

Но презрението й не й спечели нищо, защото Зики измърмори нещо неразбираемо и раздра предницата на корсажа й.

Очите му се отвориха широко, когато белите й гърди изскочиха напред.

— Леле божке! — пое си той дъх благоговейно, посягайки с дебелия си пръст, за да попита меката трепереща плът. — Меки като две бели гълъбици. Какво друго криеш под тия дрехи?

Тя се опита да се извърне, но ръцете на бандита й попречиха да му избяга, когато той съдра роклята й на парцали. Зад него Чейс изрева силно, дърпайки въжетата с всяка унция сила, която притежаваше. Когато Зики бутна Маги на пода и се стовари тежко върху й, Чейс полудя. Незнайно откъде му дойдоха нови сили, необходими, за да разкъса разхлабените въжета. Зики беше толкова съсредоточен върху мекото тяло на Маги, което толкова го възбуждаше, че не видя как вцепенените пръсти на Чейс намират намира ножа под ботуша му и срязват въжетата около глезените. Като че ли измина цяла вечност, преди те да паднат и той да се озове отново свободен.

Чейс скочи и едва не падна по лице, когато краката отказаха да го задържат изправен. Ръцете и китките му бяха не само вцепенени, натъртени и разкървавени от многобройните порязвания, но усещаше и краката си като две цепеници.

Точно тогава Маги изпищя, надавайки силен, остър вопъл, който прониза мозъка на Чейс и раздвижи краката му. Като в червена мъгла той видя как Зики обсипва с лигавещи се целувки гърдите на Маги, а после посяга, за да освободи мъжествеността си. Вдигайки задницата си, бандитът се приготви да влезе в диво съпротивляващото се тяло на Маги. Две стъпки бяха необходими на Чейс, за да стигне до пушката на пода. Изправи се, прицели се и натисна спусъка, но чу само изщракването на ударника срещу празната камера. Бързо дръпна отново спусъка, после пак. Нищо.

Зики замръзна, когато чу познатия звук.

— Какво, по дяволите!

— Чейс!

— Дръпни се, Маги!

Зики се изправи и огледа внимателно Чейс. Пистолетът му беше в купчината дрехи в краката му, а пушката — на няколко крачки от него.

Увивайки се в одеялото, Маги се сви в ъгъла, питайки се какво да направи, за да помогне на Чейс. Забеляза пушката му до вратата, но тя беше на другия край на стаята, а ръцете и още бяха вързани на гърба. Загледа се в оръжието на Зики, но и разбойникът се досети за същото, защото посегна към него, когато тя понечи да запълзи напред.

— Пази се, скъпа — повтори Чейс с мрачно стисната уста.

Знаеше с абсолютна сигурност, че този сблъсък ще завърши нечия смърт. Не искаше да е Маги.

Хвърляйки безполезната пушка настрана, Чейс се сниши, когато Зики се извъртя и стреля там, където мислеше, че ще е той. Бандитът изсумтя от болка, когато Чейс го удари в кръста и го събори. Двамата се стовариха на пода и започнаха да се борят за заредената пушка. Внезапно Маги не можа да се сдържи. Надигна се на колене и се хвърли към борещите се. Единственият звук, който се чуваше в колибата, беше сумтенето и пъшкането на двамата мъже, борещи се за живота си.

Ръката на Зики полека се насочи към пистолета, който беше оставил сред купчината дрехи. Хвана дръжката и го измъкна. Предупредителният вик на Маги алармира Чейс за надвисналата опасност. В миг той сграбчи ръката на Зики, но измъчените му ръце нямаха силата, необходима, за да изтръгнат оръжието от отчаяния разбойник. В този момент Маги се нахвърли върху Зики. Той отхвърча изненадан в другия край на колибата.

— Вземи пистолета, Чейс — изпъшка Маги.

Той посегна към оръжието, но Зики вече се беше свестил от атаката и се върна със скок, изригвайки Чейс в слабините. Маги изпищя и понечи да се намеси, но тогава Зики я блъсна и я събори. След това с триумфално блеснали очи посегна към пистолета. Внезапно вратата се отвори и капитан Скот Гордън нахлу вътре заедно със струя леден арктически въздух.

— Пусни го, Зики!

Бандитът замръзна.

Сивите очи на Скот се впериха в Маги — беше невредима.

— Слава богу, че дойдох навреме. — Погледът му се плъзна към Чейс. — Някой от вас двамата ранен ли е? Дойдох веднага щом чух, че Зики се мотае в града и разпитва за вас.

— Добре съм — каза Маги, — но Чейс…

— Добре съм, Маги, само да си поема дъх. Развържете й ръцете, Гордън.

Измъквайки ножа си, Скот изпълни молбата му незабавно, преряза въжетата на Маги и започна да разтрива китките й, за да възстанови кръвообращението.

— Чия е тази кръв? — запита той угрижено.

Внезапно осъзнал, че вниманието на полицая се е отклонило, Зики пое глупав риск. Това се оказа последното тъпо нещо, което бе правил. Хукна дивашки към вратата, мина покрай Скот и изхвръкна навън в ледената зима, бос и почти гол, само с един мръсен гащеризон.

— Ще избяга! — закрещя Маги, увивайки плътно одеялото над раздраните си дрехи.

— Няма да стигне далече — каза Скот с изумително спокойствие, докато затръшваше вратата срещу полярния студ, който беше започнал да превръща колибата в леден сандък. — Вън е двадесет градуса под нулата. Ще замръзне след пет минути.

— Сигурно наблизо е скрил кучета и шейна — предупреди Чейс, разтревожен от мисълта, че Зики може толкова лесно да се измъкне.

— Проследих го около една миля. Няма да успее — увери ги Скот. — Ако мислех, че ще избяга, щях да тръгна да го преследвам. Природата си има начин да се справя с такива като него. Сигурна ли си, че си добре, Маги? Зики имаше голяма преднина. Нали не е…

— Смяташе да ме изнасили и да накара Чейс да гледа — изрече Маги с треперещ глас. — Щеше да… да го направи веднага, но беше уморен и първо легна да спи. А преди това ни върза.

— Това копеле нямаше да ни изненада, ако не бях отишъл на лов и не бях оставил Маги сама — изрече Чейс, укорявайки се.

— Защо не я докарахте в Доусън, както обещахте? — запита Скот с упрек в гласа. — Предупредих ви, че тук не е безопасно за жена.

— Чейс не е виновен — намеси се Маги, скачайки в защита на любовника си. — Тръгнахме, както обеща, но се случи беда. Лавина затрупа шейната и уби кучетата. Щях да бъда мъртва, ако не беше Чейс. Той не ме остави да умра в леден гроб. Изрови ме и ме върна към живота. За щастие, двама копачи ни взеха в шейната си и ни върнаха на участъка, иначе трябваше да стигнем дотук пеша.

— Вън ме чакат шейна и кучета — каза Скот, без да отделя очи от Маги. Зърна скъсаната й рокля под одеялото, което тя притискаше около себе си, и разбра какво изпитание е преживяла. — Ще тръгнем веднага щом се приготвиш.

— Аз… не, не мисля…

— Капитан Гордън е прав, Маги — потвърди Чейс. — Не ти е мястото тук. Ще ти бъде по-добре в Доусън.

— Не ми ли е позволено сама да решавам?

— Не и когато това засяга благополучието ти.

— Толкова скоро ли се умори от мене?

Маги като че ли беше забравила за присъствието на Скот, който се опитваше да не ги слуша, но не му беше възможно.

— По дяволите, Маги, няма да споря с тебе за това. Опаковай си нещата, тръгваш с Гордън. Чувствам се зле, че не можах да те защитя както трябва.

Разбирайки, че само си хаби думите, Маги нерешително отстъпи пред настояванията на Чейс и Скот. С измамно спокойствие тя събра оскъдните си вещи. По-голямата част от дрехите й бяха останали в хана „Доусън“, но при нея бяха скъпоценният й дневник и купчините с бележки. Когато всичко беше опаковано в стегнат вързоп, Скот го занесе навън в шейната, оставяйки на Маги възможността да се преоблече и да се сбогува подобаващо с Чейс.

Докато тя опаковаше нещата си, Скот беше поговорил тихо с Чейс. Проницателните му въпроси му бяха изясниха, че Чейс никак не е безразличен към Маги. А като съдеше от по-раншни нейни изказвания, чувството беше споделено, макар че очевидно не бяха давани никакви обещания.

— Искам да си в безопасност, Маги, знаеш го — каза Чейс, когато вратата се затвори зад Скот. — Не те отпращам, защото не те искам. Безопасността ти е най-важна за мене. Давам ти половината злато за разноските в Доусън.

И сложи една тежка торбичка в ръцете й.

— Не ми харесва други да решават вместо мене, Чейс.

— Не си ми безразлична. Това, което съществува между нас, ми е скъпо.

— Очевидно не е чак толкова скъпо — въздъхна Маги със съжаление.

— Чакай ме, скъпа. Чакай ме в Доусън. Ще бъда там през март. Тогава ще говорим. Никога не сме обсъждали бъдещето, но някак си не мога да си го представя без тебе. Колко важна е кариерата ти за тебе?

Маги беше зашеметена. Думите на Чейс означаваха ли обвързване? Обичаше ли я достатъчно, за да й посвети живота си? Тя знаеше, че той е привързан към ранчото си в монтанската пустош и смята да се върне там. Обичаше ли го достатъчно, за да се откаже от кариерата си, след като беше стигнала толкова далече, беше направила толкова много, беше доказала, че е способна не по-малко от който и да било мъж?

Тя се колеба толкова дълго, че Чейс се почувства задължен да добави:

— Знам какво си мислиш, скъпа, но се кълна, че няма значение, че не можеш да имаш деца. Не съм мислил особено много за деца, във всеки случай. — Нарочна лъжа. — Това е прекалено голяма отговорност. — Също лъжа. — Аз… по дяволите, Маги, обичам те.

— Ти… ти ме обичаш?

— Съмнявала ли си се?

— Не — призна тя. — Но, Чейс, относно децата…

— Маги, готова ли си? — извика Скот отвън. — Трябва да тръгваме.

— Върви, скъпа. Ще поговорим по-късно, когато дойда в Доусън. Помисли за това, което ти казах, за кариерата ти и всичко. Имам чувството, че този участък ще даде доста злато. Ще бъдем богати.

Тя искаше да му каже, че не е безплодна, че нарочно го е излъгала, за да не се чувства задължен да й предложи брак, но нямаше време. И тъй като той очевидно не искаше деца, нямаше защо да говорят за това. Може би дори щеше да се разочарова, като научи, че тя не е безплодна. Маги внезапно съжали, че е изрекла тази малка лъжа.

След като я целуна звучно, Чейс я бутна към вратата. Всичко, което успя да каже, преди да излезе, бяха задъханите думи:

— Обичам те, Чейс. Винаги съм те обичала.

— Помни: март, Маги. Чакай ме.

 

 

Маги се взря умислено в думите, които току-що беше написала, докато очите й се приспособяваха към слабата светлина. Облегнала лакът на бюрото, тя се върна към смразяващото костите, изпълнено с неудобства пътуване от участъка на Чейс до Доусън. Увита в кожуси, тя седеше в шейната, теглена от кучета и управлявана от Скот, и летеше над замръзналата тундра покрай отнемащи дъха пейзажи. Единственото лошо нещо, което беше развалило пътуването й, беше откриването на замръзналите останки на Зики недалече от колибата. Вълците го бяха намерили преди тях и не беше останало много за погребване. След два дни пристигнаха в Доусън без никакви произшествия.

Маги трябваше да признае, че препускането с теглена от кучета шейна през замръзналите бели пространства е ободряващо преживяване, което не би заменила за нищо, но въпреки това се зарадва, че вижда Доусън. Сега, в средата на зимата, градът буквално се пръскаше по шевовете. Дървени колиби израстваха за една нощ покрай реката, всички стаи в хотелите бяха натъпкани. Кръчмите процъфтяваха благодарение на златокопачите, които идваха в града, за да изкарат зимата — почти шест хиляди мъже, беше й казал Скот. Но градът не се беше превърнал в престъпен бордей като Скегуей изцяло благодарение на Кралската конна полиция на Канада и нейната бдителност.

В града дори имаше още две жени, освен момичетата в кръчмите. Те бяха дошли през Сейнт Майкъл, Аляска, и по река Юкон, докато Маги не беше в града. Госпожа Адамс си бе построила колиба и се говореше, че печелела по тридесет долара на ден с изкърпване и шиене на дрехи за копачите. Госпожа Уилис беше купила половината от един участък по течението на ручея Бонанза, беше наела двама мъже да го обработват и им плащаше надници благодарение на това, че печеше и продаваше хляб на копачите за долар и петдесет самуна, както и от прането на дрехите им. Беше спечелила достатъчно пари, за да откупи и другата половина на участъка, и сега беше негов единствен собственик. Маги беше съхранила всичко в дневника си и беше прекарала по-голямата част от самотните си часове да записва на хартия разказите й.

Беше минал вече един месец и в Доусън, и времето се беше развалило. Студът беше толкова остър, че изгаряше дробовете и вледеняваше кожата. Тя не преставаше да се безпокои за Чейс в далечната му колиба — сам, без жива душа, която да разсейва скуката му или да му предлага утеха. Не беше мъж, свикнал да стои седмици наред в ограничени пространства. Благодарение най-вече на вниманието на Скот, Маги не страдаше от изолация. Отношението му не се беше променило въпреки факта, че Маги ненавиждаше безкрайната тъмнина в Клондайк през зимата. Напротив, през юни слънцето почти не залязваше, осигурявайки благоприятен климат за отглеждане на зеленчуци и други растения.

За щастие, Скот беше настоял хотелската стая на Маги да остане запазена за нея, иначе тя щеше да се озове на улицата. Цените скочиха с прилива на нови златотърсачи. Тя трябваше да плаща сега сто и петдесет долара на седмица за стаята си — невероятно висока сума, но златото на Чейс беше достатъчно, за да си плаща сметките и да купува храна, която също беше възмутително скъпа.

Един ден Маги срещна Джек Лондон във фоайето на хотела. Веднага си спомни този младеж, приключенския му дух и ентусиазма му.

— Господин Лондон, колко се радвам да ви видя отново. Надявах се да ви срещна, за да ви благодаря, че сте помогнали на Чейс. Той можеше да не оцелее, ако не бяхте вие.

— Удоволствието е мое, госпожице Афтън. Не знаете колко бях щастлив да разбера, че сте в безопасност. Чейс ужасно се тревожеше за вас. Сигурно вече е напълно оздравял.

— Беше добре последния път, когато го видях, преди около един месец. Смятате ли тази пролет да си изберете участък и да си опитате късмета в търсенето на злато? — запита заинтересувана Маги.

— Елате да обядвате с мене и ще ви разкажа — отвърна той с широка усмивка.

Маги извлече голяма наслада от обяда, изцяло благодарение на Джек Лондон и на разказите му за приключения и проучвания на отдалечени места. Той се надяваше пътуването му до Клондайк да доведе до първия му пробив като писател. Вече пишеше роман, който възнамеряваше да озаглави „Синът на вълка“, замисляше и друг, „Зовът на дивото“.

— Нямам желание да забогатявам от злато — каза той, вече сериозно. — Това, което събирам са човешките истории. Като тебе, Маги — вече си говореха на „ти“. — Аз съм писател и вземам професията си сериозно. И съм реалист. Много се съмнявам, че има свободни участъци в Клондайк. Всеки трябва да върши това, което умее. Аз ще пиша.

— Сигурна съм, че ще успееш, Джек — отвърна Маги, заразена от ентусиазма му. — Ще се радвам, ако имам честта да кажа, че съм познавала великия Джек Лондон, когато е бил начинаещ писател. Разбира се — добави тя с хитро намигване, — очаквам да видя името си в някоя твоя книга.

Тази зима тя често се срещаше с двадесет и една годишния Лондон. И двамата обичаха писането, и двамата бяха авантюристи. Прекарваха дълги часове в размяна на записки за преживяванията си по пътя за Юкон. Когато Джек го нямаше наоколо, за да я ободрява, тя винаги можеше да разчита на Скот. Но приятелствата, които завърза през зимата на 1898 година, не можеха да утолят копнежа й по Чейс. Март й изглеждаше прекалено далеч.

Един ден в края на февруари внимателните въпроси на Скот относно плановете й взеха да стават сериозни.

— Скоро ще заминеш, Маги — каза той и в думите му се долавяше тъга. — През март езерата и реките ще се размразят, пак ще може да се пътува. Орди златокопачи ще пристигат всеки ден, когато проходите се отворят. Но се страхувам, че няма да намерят нищо друго, освен горчиво разочарование, защото всички участъци вече са заети.

— Точно както каза и Джек Лондон — отвърна тя замислено.

— Интересен младеж. Доста се виждате напоследък.

— Имаме много общо.

— Маги, не искам да говоря за Джек Лондон, а за нас.

Двамата вечеряха в ресторанта на хотела, претъпкан с орди шумни мъже, чиито гласове често избухваха в дрезгав смях. Неколцина я зяпаха жадно и оценяващо. В град, където имаше толкова малко истински дами, Маги беше рядкост, която привличаше нежелано внимание, където и да отидеше.

— Скот, нека да не обсъждаме това сега — изрече тя смутена. — Хората ни зяпат.

— Разбира се, ти си красива жена. Но искам да поговорим. Няма ли място, където да останем насаме?

За да не става частният им разговор обществено достояние, Маги каза:

— Ела в стаята ми. Знам, че не е прилично, но след като прекарах седмици наред сама в пустошта с Чейс, репутацията ми и без туй е доста пострадала.

— Никога не бих направил нещо, с което да ти навредя, Маги.

Някак си тя му вярваше. Скот беше мъж, който винаги щеше да бъде верен, лоялен и любящ. Също като куче. Освен това, Скот не беше Чейс. Скот не беше бавно говорещ каубой с решителен блясък в очите и крива усмивка, от която сърцето й се преобръщаше. Само Чейс имаше властта да накара костите й да омекнат, а вътрешностите й да се стапят. Любеше се така, сякаш той беше измислил това занимание.

— Скот, слушам те — рече Маги, когато останаха сами в стаята й.

Седеше целомъдрено на леглото, докато Скот крачеше нервно из малката стая.

— Никога не съм срещал жена като тебе, Маги. Ти си смела, умна и голяма авантюристка. Но не бих искал да си друга. Отдавна чаках жена като тебе. Моля те да се омъжиш за мене.

— Но, Скот, аз…

— Можем да се установим в Сиатъл, ако искаш — продължи той, все по-ентусиазиран. — Ти ще пишеш или ще продължиш кариерата си като журналистка. Аз няма да ти се бъркам. Мога лесно да си намеря работа в Сиатъл и…

— Скот, престани, моля те. Не мога да се омъжа за тебе. Привързана съм към тебе, но не те обичам.

— Откъде знаеш? Само веднъж се целунахме. Имаш ли уговорка с Макгарет? Ако мислиш, че няма да те уважавам заради това, че си прекарала известно време сама с него, грешиш. Знам, че те обичам, и нищо друго няма значение.

— Ти си по-добър, отколкото заслужавам — изрече искрено Маги. — Животът в град като Сиатъл е много по-различен от този в Юкон. Никога няма да бъдеш щастлив там, а аз не мога да живея тук. Не, Скот, винаги ще ценя приятелството ти, но… мисля, знаеш какво изпитвам към Чейс.

— Какво може да ти предложи той, което аз не мога, Маги? Изпитания и черна работа в Монтана? Или очакваш да натрупа състояние от участъка си?

— Въпросите ти са разумни, но не мога да отговоря. Дори не знам дали имаме бъдеще с Чейс. Не ми е безразличен, аз на него също, но точно сега не знам дали от това ще излезе нещо.

— Ще е глупак, ако те остави да си идеш — измърмори намусено Скот.

И тогава за нейно огромно смайване той застана пред нея и я привлече в прегръдките си.

— Ще те целуна, Маги, независимо дали искаш или не.

Устните му бяха дръзки и настоятелни, той се отдаваше целият в желанието си да я накара да му отговори. Никога не беше срещал жена, която да желае така силно, както Маги. Уникална и различна, тя беше жена, която му вдъхваше любов, каквато почти се беше отчаял, че някога ще открие. Ако я загубеше в полза на друг мъж, който не би я оценил, това щеше да бъде ужасна несправедливост. Макар че по принцип беше почтен човек, той беше решен да направи всичко, за да бъде Маги негова.

Целувката на Скот беше така неочаквана, че Маги не можа веднага да реагира, което му даде смелост да продължи. Целувката му стана по-дълбока, нисък стон се изтръгна от гърлото му и това внезапно събуди сетивата на Маги. Целувките на Скот бяха приятни, но той просто не беше Чейс. След Чейс тя бе неспособна да реагира на друг мъж. Съществуваше само един мъж за нея и ако не можеше да го има, щеше да остане стара мома. Макар че Скот не искаше да я пусне, тя прекъсна целувката и се измъкна от ръцете му.

— Съжалявам, Скот. Ти си последният човек, когото бих искала да нараня, но не искам да ти давам лъжливи надежди.

— Пак Макгарет — извика огорчено Скот. — Ами ако той реши, че не е готов да поеме отговорността за една трайна връзка? Имам ли шанс в такъв случай?

Маги се изчерви, ясно осъзнавайки, че Чейс наистина би могъл и да я остави. Разбира се, тя щеше да го преживее и може би дори щеше да намери щастие в работата си. Може би някой ден друг мъж би запълнил празнотата, макар че сериозно се съмняваше.

— Ще се задоволиш ли да бъдеш втори? — запита тя, правейки всичко по силите си, за да обезсърчи младия полицай.

— Заради тебе ще се задоволя с всичко.

Гласът му беше нисък и така искрен, че накара сълзи да избият в кехлибарените й очи.

— Иска ми се да можех да те обикна, Скот. Защо животът е толкова сложен? Много те харесвам, знаеш го. Но относно бъдещето… нека да почакаме и да видим.

Разочарованието остави горчив вкус в устата на Скот.

— Ако този проклет каубой те нарани, Маги, кълна се, че ще си плати.