Кони Мейсън
Лед и екстаз (12)

11

Тази нощ Маги и Чейс спаха пред огъня и се любиха до изтощение. От време на време Чейс беше като весело кутренце и я развеселяваше с неочакваните си хрумвания. Друг път беше нежен, сериозен, по-загрижен за нейното удоволствие, отколкото за своето. Понякога Маги се държеше разпуснато, подлудявайки го от желание. Друг път пък беше нежна сирена, която го примамваше с ръце, уста и език. Чейс я разсмиваше до сълзи. Отвеждаше я в небесата, а тя него — в рая.

Следващият ден мина като в мъгла, прекалено бързо според Маги. На другата сутрин трябваше да тръгнат за Доусън. За техен късмет не беше навалял нов сняг и можеха да тръгнат въпреки студа. Тази нощ се любиха за последен път и Маги осъзнаваше прекалено ясно, че това са може би последните часове, когато са заедно по този начин. През март, когато ледът по езерата и реките започнеше да се топи, тя неизбежно щеше да се върне в Сиатъл и към своя живот без Чейс Макгарет.

Междувременно Маги разказа на Чейс всичко, което Сам й беше доверил, преди да умре.

— Сам каза да ти предам, че е намерил обещаващи признаци, че участъкът вероятно ще даде повече, отколкото ти или Ръсти сте мислили. Настояваше да занесеш пробите да им се направи проверка.

— Забелязах купчината чакъл, която е изровил край потока — изрече замислено Чейс. — Мислиш ли, че златото е от там?

— Не ми каза, но няма да се изненадам, ако е така.

Двамата извадиха златните буци и торбичките с прах изпод пода, поразени от количеството им.

— Господи — изрече благоговейно Чейс, — ако това показва какво лежи под земята, ние с Ръсти сме по-богати, отколкото сме си представяли.

Той раздели златото по равно и даде половината на Маги.

— Изплащам ти припасите, които ми купи, скъпа. Ще ти трябва, за да се издържаш тази зима в Доусън. Три четвърти от златотърсачите ще презимуват в града и цените ще хвръкнат до небесата. Надявам се да намериш свободна стая.

— Стаята ми в хана „Доусън“ е платена до края на месеца — отвърна Маги. — Скот ме предупреди, че през зимата няма да има стаи.

— Добричкият Скот — измърмори Чейс. — Винаги готов да помогне на красива жена в беда.

— Остави Скот, Чейс, и ме люби — замоли се тя, усещайки, че времето им неумолимо изтича. — Нека имам спомени, които да ме топлят през празните студени нощи.

— Ох, скъпа, когато се любя с тебе, няма утре. Има само днес… тук… сега…

 

 

Напуснаха участъка рано на следващата сутрин, като натовариха минимум провизии на шейната и се увиха до очите в подплатени с кожа дебели шуби, които Чейс беше купил в Доусън. Оставиха товарните коне с достатъчно храна, защото Чейс възнамеряваше да се върне след няколко дни. Беше развълнуван от намереното злато и смяташе да изследва щателно купчината чакъл, изкопана от Сам, даже ако това означаваше да го внесе в колибата и да го размразява лопата по лопата.

За съжаление, наоколо им запрехвърча ситен сняг малко след като излязоха от топлата колиба, и това ги бавеше. Маги предложи да се върнат, но Чейс знаеше, че ако го сторят, няма да могат да се върнат в Доусън преди пролетното топене на снеговете. Беше решил да стигнат в Доусън преди пътуването да стане почти невъзможно. След четири часа снегът внезапно престана и кучетата буквално летяха по чистата, недокосната снежна покривка.

На Маги й се струваше, че са в някакъв друг свят, бял и блещукащ, прекрасно невинен. Около тях планините се издигаха като часови, забулени в дебели бели мантии. Ако не бяха лаещите кучета, тишината беше толкова дълбока, че й се струваше, че е попаднала в бездна, където няма никой друг, освен нея и Чейс. Чудовищността на огромните пространства недокосната тундра я заливаше и тя се задъхваше в нямо възхищение пред извисяващите се планини, релефно очертани върху мътно сивото небе.

— Величествено, нали? — извика Чейс, кацнал отпред на шейната.

— Невероятно — съгласи се Маги, а вятърът отвя думите й надалече.

Добре, че не вървяха пеша, помисли тя, защото вървенето нямаше да им бъде никак лесно. За конете пък щеше да е много опасно, защото подковите им щяха да пробият тънкия лед и щяха да потънат в ледената вода. Оскъдната дневна светлина също допринасяше за опасността. Нищо чудно, че Скот се тревожеше.

В подножието на един висок хребет Чейс спря кучетата.

— Тук ми изглежда добро място да лагеруваме тази нощ каза той, поглеждайки към високия бор малко вдясно от тях. — Остани в шейната, там е топло, а аз ще намеря подходящо място да опънем палатката.

Маги кимна и се сгуши много дълбоко в кожуха си, докато Чейс се отдалечаваше и високата му фигура се превърна в черна точка върху белотата на снега. Потънала в мислите си, тя не обърна внимание на грохота, долитащ от високия склон далече над нея. Когато най-после чу звука, погледна към небето, за да види откъде идва, мислейки, че никога не е чувала за гръмотевици преди снежна буря. Но всичко беше възможно в тази странна страна на сняг, лед и тъмнина. Онова, което видя, накара сърцето й да замре от ужас.

Сякаш целият склон беше избухнал, изпращайки тонове лед и сняг към нея. Парализирана от страх, какъвто не беше познала досега, Маги не можеше да направи нищо, освен да се взира във вихрушката от сняг и камъни, която се приближаваше към нея с учудваща скорост. Едва има време да прошепне бърза молитва, преди неумолимата вълна да я помете.

Може би кучетата разбираха какво става, защото в последната минута започнаха да вият ужасно и хукнаха напред. Но понеже нямаше твърда ръка да ги води, те действаха независимо едно от друго и всяко тичаше в различна посока. Тогава чернотата погълна Маги и дъхът, може би последен, излезе от гърдите й с невероятна сила.

Междувременно Чейс беше намерил съвършеното място за лагеруване под китка борове, които даваха сносна закрила срещу вятъра. Водата не беше важна, защото можеха да топят сняг на походната печка. Взел решение, той тръгна към шейната, където го чакаше Маги. И тогава го чу. Най-напред кучетата вдигнаха невъобразима врява, а после дойде ревът сякаш на хиляди локомотиви. За разлика от Маги Чейс разпозна звука незабавно. Лавина!

Извика я по име, безумен вик, така отчаян, че беше по-скоро като ридание. Краката му бяха оловни, отказваха да му се подчиняват, но той ги накара да се раздвижат. Една ужасна мисъл го прониза — ако стигне навреме до нея, ще бъдат погребани заедно. Не че имаше значение. Да загуби Маги беше все едно да загуби душата си. Но въпреки усилията му ревящата маса стигна до нея преди него, поглъщайки всичко по пътя си.

Вихрушката го помете и той затъна в сняг до кръста, но не беше съвсем затрупан, защото беше от външната страна на свличащия се сняг и вдясно на пътя на лавината. Дори Маги и шейната да бяха ударени от нейната периферия и все пак това беше достатъчно, за да ги погребе изцяло. Чейс загледа в ням ужас как ледът и снегът я поглъщат с адска мощ.

Когато ревът стихна, Чейс се беше освободил, без да отмества очи от мястото, където за последно беше видял Маги и шейната, запомняйки го въпреки ужаса, който смразяваше вътрешностите му. Само миг и вече нямаше следа от Маги, Маги, оставаше само неизличимият отпечатък в ума на Чейс.

Обхванат от паника, Чейс запълзя на ръце и колене до мястото, където последно беше видял любимата си, и започна трескаво да рови снега, изтребвайки го с голи ръце, без да обръща внимание на студа. Нямаше представа, че лавини могат да се образуват толкова рано. Това трябва да беше каприз на случайността, макар че на височината, където се образуваше лавината, върховете винаги бяха покрити със сняг и лед и духаше непрекъснат вятър.

Дупката под ръцете му ставаше по-дълбока, докато той ровеше яростно, за да освободи Маги. Дробовете му горяха, сълзи замръзваха по бузите му, мускулите му се гърчеха от болка, но отказваше да се предаде. Ридаейки гневно поради несправедливостта на съдбата, той намираше у себе си нечовешки сили. И тогава, когато ужасната мисъл, че няма да успее, вече го завладяваше, Чейс откри една безжизнена ръка. Това беше слаба надежда, но достатъчна, за да го ободри и да продължи усилията си. Приливът на адреналин осигури необходимия импулс и след като беше ровил почти три стъпки, той откри главата на Маги.

Тревожно изчисти лицето й от натрупания сняг и сърцето му падна в петите, когато забеляза колко бяла и неподвижна изглежда любимата му. Очите й бяха затворени, дишаше плитко и затруднено. Все още не можейки да я измъкне от ледения гроб, Чейс продължи да копае, докато не изрови достатъчно тялото й, за да го издърпа. Слава богу, не беше поела прекия удар на лавината и не беше смазана!

Вдигайки отпуснатото й тяло на ръце, той погали нежно бледата й буза, ледена на допир. Колко време беше стояла под снега? Той започна да се бори трескаво с този въпрос, неспособен да изчисли колко време му бе отнело, за да стигне до нея. Можеше да са секунди или минути, или дори часове. Докато я наблюдаваше, най-лошите му опасения започнаха да се сбъдват. Леките издишвания от устата на Маги престанаха.

— Дишай! Дишай! — замоли я той, хлипайки от отчаяние. Кой казва, че жилавите каубои не плачат? Прегръщайки я силно, молейки я да се върне към живота.

Чейс изведнъж усети, че не знае какво да направи. Нямаше ли нещо, което да предприеме, за да предотврати смъртта й? Маги не заслужаваше да умре. Беше твърде млада, твърде жизнена, твърде красива и невинна.

— Дишай, по дяволите, дишай! — повтори той; безпомощността го караше да изпада в див гняв. — Не, по дяволите, няма да те оставя да умреш! Чуваш ли ме, Маги? Няма да умреш! Ако не можеш да дишаш сама, ще дишам вместо тебе.

Покривайки ледените й устни със своите, той започна да вдишва въздух в дробовете й, съсредоточил огромната си воля в това да победи съдбата. Не мислеше за поражение нито когато откопаваше Маги от снега, нито сега, разбира се. Щеше да вдъхне собствения си живот и душа в нея или да умре.

Тогава внезапно Маги изпъшка и трепна, борейки се да си поеме дъх, докато Чейс продължаваше да вдухва въздух в устата й. Тя отвори очи, но като че ли не го позна.

— Маги! Маги, скъпа, чуваш ли ме?

За негов ужас клепачите й се спуснаха над златистата мъглявина на очите й, но равномерното повдигане и спускане на гърдите й му вдъхна нова надежда.

Вдигайки я на ръце, Чейс се отправи към боровете, където смяташе да разпъне палатката. Наложи се да я остави на ледената земя, докато изрови палатката и постелките.

Когато се върна на мястото, където беше намерил Маги, Чейс започна трескаво да копае, осъзнавайки, че животът на Маги зависи от него и от това да я стопли. Провидението беше с него, защото той намери вързопа с припасите под заровената шейна и го изтегли. След като порови още малко, намери и пушката си. Инстинктът му, казваше, че е твърде късно да спасява кучетата, затова побърза към мястото, където лежеше Маги, и разпъна палатката по-бързо, отколкото беше мислил, че ще е способен.

После той я настани внимателно вътре, натрупвайки отгоре й одеяла, за да стопли измръзналата й плът. След това запали огън, за да кипне вода за чай. Маги имаше нужда да пийне нещо горещо, и то незабавно. Тя се свести колкото да поеме няколко глътки от горещата напитка, преди отново да изпадне в безсъзнание. Мислейки какво още да направи, за да я стопли, Чейс се пъхна под одеялата до нея, притисна я до себе си и сподели топлината си с нея.

Вълчият вой го стресна и той посегна към пушката си. Промушвайки глава през отвора на палатката, Чейс бе потресен да види колко близо са гладните зверове, прекалено близо, с блестящи в мрака очи. Докато беше спал, огънят беше догорял, оставяйки само жарава, и вълците бяха станали достатъчно дръзки, за да се приближат на двадесет стъпки от палатката. Първата реакция на Чейс беше да засили огъня с подпалките, които беше събрал по-рано.

— Чейс, какво е това?

Гласът на Маги беше слаб, но бе най-хубавият звук на света за Чейс.

— Вълци, скъпа, нищо тревожно. Ще запаля огън и ще ги прогоня. Ти как си?

— Отпаднала, но иначе съм добре. Ка… какво стана?

— Лавина. Ще говорим по-късно — каза Чейс, когато гласовете на вълците започнаха да се чуват все по-близо до палатката.

Той съживи догарящия огън, докато пламъците не лумнаха нависоко, създавайки бариера, която да държи вълците настрана. Няколко сполучливи изстрела помогнаха много, но все още се налагаше да седи буден през цялата нощ, за да подхранва огъня и от време на време да стреля по наглата вълча глутница.

По време на дългото си бдение Чейс обмисляше ситуацията им и стигна до решение. Заради неотдавнашния снеговалеж те не бяха изминали толкова разстояние, колкото би му се искало. Всъщност, според неговите изчисления бяха по-близо до колибата, отколкото до Доусън. Следователно, тъй като изгубиха кучетата, сметна, че трябва да се върнат на участъка, дори това да означаваше да останат там цялата зима.

Имаха припаси в изобилие, дървата за огрев бяха на удобно място, колибата беше здрава и топла. Чейс се страхуваше от опасностите, които ги очакваха по пътя за Доусън. Налагаше се също така да вървят пеша, докато стигнат колибата. Когато дрезгавата светлина възвести настъпването на утрото, Чейс изостави огъня и започна да подготвя тръгването им.

Маги все още се чувстваше слаба, но можеше да върви, когато двамата се запътиха в посоката, от която бяха дошли. Дори ако трябваше да я носи през повечето време, Чейс беше решен да стигнат участъка преди смрачаване. Не си и помисляше да прекарат още една нощ на открито, защото вече бяха изоставили палатката и припасите поради липсата на транспорт.

С напредването на деня намаляващите сили на Маги ясно показваха, че тя няма да може да върви с необходимата скорост, но от устата й не излезе никакво оплакване. Лицето на Чейс ставаше все по-угрижено. Точно когато Маги вече беше сигурна, че няма да може да направи нито крачка повече, прекрасният звук от кучешки лай наруши първобитната тишина.

— Чейс, виж там!

— Виждам, скъпа, виждам.

Към тях хвърчеше с бясна скорост шейна, теглена от отбор подскачащи кучета. Един мъж ги управляваше, а друг седеше върху вързопите с багаж. Шейната забави ход и спря до тях, а Маги нададе радостен вик, когато разпозна мъжете.

— Това са Арт и Боб, Чейс, познавам ги!

Наистина това бяха Боб Крофт и Арт Денч, които се връщаха от Доусън с припаси, с които да изкарат зимата.

— Май няма да е зле да се качите — каза Боб, преценявайки незабавно ситуацията — Тъкмо се чудехме кой ли е изоставил палатката, дето подминахме.

 

 

Когато в огнището пламна буен огън, малката колиба се превърна в уютно убежище. Чейс се безпокоеше, че Маги ту изпадаше в безсъзнание, ту се свестяваше по време на дългия път към участъка, но поне беше настанена на топло в шейната. Колкото и да бяха недодялани, Боб и Арт им се явиха като ангели спасители. За щастие, температурите се вдигнаха над нулата и не заваля никакъв сняг, който иначе би затруднил обратния път.

Чейс веднага съблече Маги и я напъха в импровизираното легло пред огнището. После приготви нещо за хапване, докато тя дремеше неспокойно. Още беше смъртнобледа и той непрестанно прекъсваше работата си, за да притичва към нея и да се убеди, че още диша. Изравянето й от ледения гроб беше най-изтощителното събитие в досегашния му живот.

 

 

Маги си тананикаше, занимавайки се с домакинската работа, която беше подхванала, след като напълно се беше възстановила от пребиваването си под тонове сняг. Потръпна, при мисълта какво можеше да се случи, ако Чейс се беше отчаял и я беше оставил в ледения й гроб. Дължеше му живота си. Той беше най-силният човек, когото познаваше. Нищо не можеше да го обезсърчи. Беше смел и уверен пред лицето на бедата, добре подготвен да се справи с всяко бедствие, пресякло пътя му. Можеше да направи всичко, което си е намислил, дори да я върне от прага на смъртта. Този мъж беше невероятен. Смееше се в лицето на съдбата, осмеляваше се да предизвиква самия бог, ако ставаше дума за смъртна опасност. И тя го обичаше, обичаше всичко в него въпреки факта, че един ден щяха да поемат по свой собствен път, всеки щеше да намери собствената си съдба.

— Прясно месо, Маги — викна Чейс, влизайки в колибата. Беше валяло много през последните две седмици, но днес беше тихо и температурата се беше вдигнала над нулата. Сега, в средата на ноември, Чейс реши да използва затишието и ограничената дневна светлина, за да отиде на лов. — М-м, колко хубаво мирише тук.

Маги се засмя, зарадвана от реакцията му на нейните кулинарни умения.

— Току-що опекох хляб, варя и сушени плодове. Мисля днес да направя компот. Ти какво уби?

— Лос — ухили се Чейс, много доволен от себе си. — Одрах го и го нарязах на парчета. — Благодарение на силния студ месото замръзваше, преди да бъде складирано в килера, за да не го достигнат дивите животни. — Ето — каза той, стоварвайки на масата огромно парче замръзнало месо. — Когато се размрази, отрежи няколко дебели пържоли за вечеря.

Чейс свали връхните си дрехи и отпусна дългото си тяло на един стол, докато наблюдаваше как Маги се занимава с женските си задължения. Тя се движеше със съвършена грация, не съзнавайки властната съблазън, която тялото й упражняваше върху Чейс. Но попиваше всеки нюанс на лицето и фигурата на Маги. Две мъчително дълги седмици той беше спал до нея, беше я прегръщал, бе успокоявал страховете й и се бе грижил за нея, докато оздравее, без нито веднъж да я люби, както отчаяно му се искаше. Последното, което би желал, беше да попречи на оздравяването й или тя отново да се разболее след преживяното ужасно изпитание. Маги все още изглеждаше толкова крехка, че му се струваше, че ще се пречупи, ако я докосне. Но, по дяволите, колко я искаше!

Тя също не беше равнодушна към желанията на Чейс; имаше и своите желания. Но когато беше споменала да се любят, той нарочно беше сменил темата, позовавайки се на крехкото й здраве като причина за въздържание. Но Маги усети, че не й казва истината. Сега тя беше добре, но Чейс все пак се държеше далече от нея. Да не би да беше казала или направила нещо, питаше се тя отчаяно. Каквато и да беше причината, тя възнамеряваше да сложи край на това тъкмо тази вечер.

В действителност, Чейс имаше друга причина да отказва онова, което и двамата желаеха — причина, която Маги като че ли не осъзнаваше. Досега беше избягвала бременността, но ненаситният им апетит един за друг не гарантираше, че ще могат до безкрайност да мамят съдбата. Мисълта да има дете от Маги не му беше неприятна, даже напротив. Но той знаеше, че тя ще го намрази, ако й направи дете в момент, когато кариерата означаваше всичко за нея. Тя като че ли не искаше да се омъжи, както повечето жени, и детето сигурно щеше да бъде нежелано бреме за нея. Чейс смяташе, че единственият начин да бъде абсолютно сигурен, че тя ще замине от Клондайк без жив спомен за прекараното с него време, е да не се люби с нея, даже ако това би го убило. А както се чувстваше сега, май наистина силите му свършваха.

Той я гледа толкова, колкото можа, после нарочно взе една снегоходка, която трябваше да се поправи.

— Чейс, омръзнала ли съм ти вече? — запита направо Маги, хващайки бика за рогата.

— За какво, по дяволите, ми говориш? — отвърна той зашеметен.

Желаеше я, имаше нужна от нея… да, по дяволите, обожаваше я. Нима тя не разбираше, че се отказва от нея за нейно добро?

— С изключение на няколко целомъдрени целувки не си ме докоснал от две седмици насам. Дяволите да го вземат, Чейс, не съм от камък. Ти ме научи да те искам, а после нарочно ми отказваш… ни отказваш това. Не може да е заради здравето ми — както виждаш съм напълно здрава. Тогава защо?

— Ела тук, скъпа — изрече той, оставяйки снегоходката, за да протегне ръце към нея. Тя незабавно се отпусна на скута му. — Не знаеш ли, че се удържам с дяволски усилия да не те докосна? Нарочно си намирам занимания за ръцете и ума, плашат ме нощите, когато тялото ти се притиска до моето. По дяволите, Маги, не съм светец. Ако това продължи, ще полудея, преди да настъпи пролетта.

— Защо ни отказваш това, което и двамата искаме? — запита Маги, наистина озадачена.

Чейс се усмихна, разтърсвайки смутено медно червеникавите си къдрици.

— Ти си толкова невинна, скъпа, че ми е трудно да повярвам, че си станала на двадесет и пет години, без да съзнаваш, че ако продължим да се отдаваме на желанията си, може да се сдобием с дете. Освен ако не знаеш нещо, което аз не знам.

Маги се изчерви, заравяйки глава на гърдите му. Обичаше усещането за него, аромата му, силата му и не би могла да си откаже краткото време, когато щяха да бъдат заедно, даже ако направеха десет бебета. Знаеше какво означава да бъдеш самотна майка и с тъга осъзна, че Чейс по-скоро щеше да се въздържа, отколкото да й предложи брак. Но тя беше склонна да поеме риска. Още нищо не се беше случило и можеше изобщо да не забременее. Дори ако наистина се върнеше в Сиатъл бременна, щеше да обича детето на Чейс и да го отгледа колкото може по-добре. Ако вестникът я уволни заради това, би могла да използва творческите си способности и опита си от Клондайк, за да пише и да продава разкази на списанията. Би могла дори да напише книга за преживяното. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да убеди Чейс.

— Не ме е страх да имам дете от тебе — изрече тя полека. — Но се страхувам да живея в тази колиба с тебе като брат и сестра в следващите четири месеца. Освен това, не мога да имам деца.

Това беше импулсивна лъжа, но тя не изпита никаква вина, докато я изричаше. Не виждаше никакъв друг начин да убеди Чейс да се люби с нея, без да се тревожи за отговорностите на бащинството.

— Откъде можеш да знаеш? Беше девица, когато те взех първия път — каза той зашеметен.

— Една… детска инфекция ме остави стерилна — импровизира тя. — Това има ли значение?

— Аз… не, само дето ме облекчава малко. За едно нещо по-малко ще се тревожа, след като напуснеш Клондайк. Никога няма да си простя, ако те вкарам в беда. По дяволите, скъпа, не си ми безразлична. Може би някой ден…

— Недей, Чейс. Не помниш ли? Никакви обещания. Не си отговорен за мене. Аз съм голямо момиче и отдавна се справям сама. Само ме целуни.

— Сигурна ли си, Маги? Че не можеш да заченеш, искам да кажа. Лекарите правят грешки.

Той нямаше представа защо признанието на Маги му причини горчиво разочарование, но беше точно така.

— Разбира се, сигурна съм — отвърна Маги, отказвайки да срещне погледа му. Не за първи път жена лъжеше за такива неща и нямаше да бъде за последен. Тя го направи не за да го подчини, а обратното — за да го освободи от всякаква вина и отговорност. — Край на споровете. Сега ще ме целунеш ли?

— О, скъпа, това ще стигне като за начало.

Силата на целувката му изви главата й към рамото му; напорът й разтвори устните й, докато той навлизаше навътре.

— Вдигни си дупенцето — подкани я той, докато ръцете му трескаво търсеха полите на роклята й.

Тъй като тя рядко излизаше навън, беше започнала да носи единствената рокля, която си беше купила в Доусън.

Когато роклята й се вдигна до кръста, пръстите му започнаха да разкопчават копчетата по корсажа й. Тогава гърдите й се освободиха и тя почувства как влажната му уста засмуква зърната й, най-напред едното, после другото, изпращайки тласъци чист огън, който започна да пулсира във вените й. Внезапно ръцете му забродиха през златистата горичка там, където се съединяваха бедрата й, изследвайки нежните гънки, дразнейки с палец мъничката пъпка на желанието.

— Разтвори крака, скъпа — изстена той.

Маги се подчини охотно и една тръпка мина по тялото й, когато усети как пръстите му се вмъкват вътре, подлудявайки я от желание.

— О, Чейс, божичко!

— Полека, скъпа, не бързай, имаме цялото време на света.

Той усети меката й плът да се свива около пръстите му и с дланта и палеца започна да увеличава насладата й.

Сладката мъка от това, което той правеше с нея, експлодира във вътрешностите й в замайващо великолепие от избухващи светлини и толкова интензивна наслада, че тя не можа да произнесе и една дума дълго след това. Когато усети как Чейс се отпуска и се настанява в нея, тя се размърда, за да не му позволи да влезе. Озадаченото му изражение породи развеселена усмивка на устните й.

— Още не, Чейс. Искам да те любя така, както ти мене.

Смъквайки се от скута му, тя го хвана за ръка и го поведе към леглото пред огъня. Съблече го много бавно, целувайки всяка част от него, докато той не остана безсрамно гол пред нея, а мъжествеността му стърчеше гордо и пулсираше под докосването й.

— Ти си великолепен — изрече тя, поразена от силата и мощта му, от широките му рамене и внушителните мускули на краката му.

— Подлудяваш ме, скъпа — изстена той, посягайки към нея.

Маги умело му се изплъзна.

— Казах ти, че ще ти върна мъчението, на което ме подложи.

Кехлибарените й очи блеснаха дяволито, когато го бутна върху купчината одеяла.

Тя се съблече, без да бърза и без да обръща внимание на измъчения стон на Чейс, докато позираше съблазнително пред него.

— Вещица такава! Ако не престанеш, ще се намериш по гръб и ще съжаляваш, задето ме дразниш така безжалостно — изпъшка той.

— Съмнявам се — отвърна Маги, отпускайки се до него.

Тя помисли, че самоконтролът му е забележителен, като имаше предвид на какви мъки го подлагаше в момента. Ръцете, устата и езикът й изследваха свободно и без смущение всеки сантиметър от неговото тяло. Плоските му мъжки зърна, леката вдлъбнатинка на пъпа му, дългите му бедра, покрити с фини косъмчета, които гъделичкаха носа й, дръзката, стърчаща мъжественост, която й даваше толкова наслада.

— По дяволите, Маги! — изстена той, доведен до ръба на безумието.

Когато се опита да я сложи под себе си, тя не му го позволи и се изкиска на начина, по който го беше направила почти безпомощен… точно както той нея. Тогава внезапно сложи край на агонията му, когато го възседна, поемайки го навътре… невероятно дълбоко във влажната си топлина. Задавен вик се изтръгна от устните му, когато мъжката му агресивност взе връх, той хвана ханша й с огромните си ръце и започна да я нагажда към ритъма си. Разлюлените й хълбоци срещаха мощния му натиск, тя започна да го язди, отхвърлила назад глава във великолепно отдаване. Макар и измъчен отвъд границите на издръжливостта си, той се сдържа, стискайки зъби, докато тя не започна да вика и да се стяга около него. Едва тогава той потърси собственото си трудно спечелено освобождение.

 

 

Ноември мина и дойде декември, но Маги и Чейс избягваха отегчението, като се любеха често и разговаряха. Тя научи всички подробности за ранчото в Монтана, което той толкова обичаше, за невероятната му дружба със свадливия Ръсти Рийд, за живота му в армията, за боевете срещу индианците в Дивия Запад. Чейс на свой ред разбра как Маги е развила страст към репортерството и писането под влияние на покойния си баща, когото беше обожавала, научи и за краткия й роман с Мат Крийд, който така силно я беше наранил. Маги откри, че Чейс не е имал нито една сериозна връзка, обсипвал е с внимание разни проститутки и жени, които не са очаквали от него предложения за брак.

Двамата разбраха, че характерите и темпераментите им си приличат, понякога експлозивни, бързо избухващи в гняв, но склонни с лекота да прощават. През тези дълга ледени дни и нощи Маги откри една страст, каквато не беше и подозирала, че съществува, преди да срещне Чейс. Влюби се толкова силно, че се питаше как ще живее без него.

Чейс откри, че жаждата му за Маги изобщо не изстива, колкото и пъти да я обладаваше. Любенето с нея само го караше още повече да я желае. Питаше се как ще я кара нататък без нея. Но по взаимно съгласие и двамата грижливо отбягваха да споменават за любов и ангажимент. Маги не искаше Чейс да й дава никакви обещания за любов, ако в действителност не изпитва това чувство, затова нарочно се въздържаше да признае собствените си нежни чувства. Той държеше много на нея, но знаеше, че кариерата й винаги ще бъде на първо място. Струваше му се немислимо тя да се откаже от всичко заради едно ранчо в Монтанските пущинаци, ето защо държеше чувствата си заровени дълбоко в сърцето си.

Когато навън времето поомекна, Чейс започна да обработва купчината чакъл, която Сам Купър беше изкопал в близост до брега на ручея. Внасяше лопата след лопата в колибата и ги слагаше в кипяща вода, за да разтопи снега и да прочисти камъните. Ликуваше, когато купчинката от бучици самородно злато, намерени в чакъла, растеше с всеки изминал ден. Някои от тях бяха толкова големи, че той малко по малко повярва, че участъкът ще направи него и Ръсти богати. Тогава един ден температурата рязко падна до двадесет градуса под нулата.

Всичко на две стъпки над горещата печка замръзваше. Изпаренията от кипящата вода образуваха ледени шушулки по тавана, които те отчупваха и топяха, за да имат вода за пиене. Три-четири часа през деня имаше само неясна, мътна светлина. И тогава, любопитно, в края на декември снегът, идващ се от планините, спря да вали и ветровете постихнаха. Чейс реши да се възползва от кратката отсрочка и отиде на лов за прясно месо.

— Внимавай, Чейс — каза тревожно Маги, докато той закрепваше снегоходките към тежките си ботуши.

Поради някаква причина тя ставаше раздразнителна и се безпокоеше всеки път, когато Чейс беше далече от колибата.

— Не се тревожи, скъпа.

Никак не му се искаше да я оставя сама, но за човек, свикнал с открити пространства и много движение, непрекъснатото седене вътре в колибата беше станало непоносимо. Не че не ценеше присъствието на Маги. Щеше да полудее, ако тя не беше с него и не споделяше самотните му часове.

— Ако имам късмет, днес ще имаме пържола или крехко задушено.

Маги се опитваше да се занимава с нещо по време на отсъствието му, опече хляб и свари сушени плодове за десерт. Може би той щеше да донесе лос или карибу, надяваше се тя, за да му сготви задушено с картофи и лук. Не преставаше да се учудва колко добре се справя с ограничения асортимент от продукти. Приготвяше много вкусни ястия от припасите, донесени от Скегуей.

Мътната дневна светлина съвсем угасна и Маги започна да се безпокои за Чейс. Вече трябваше да се е върнал и тя се уплаши, да не би да му се е случило нещо. Кръвта замръзна във вените й, когато чу далечен вой и веднага разпозна гладните вълци, които свободно бродеха из ледената пустош. Ами ако са го нападнали вълци? Не трябваше ли да вземе пушката, която той беше оставил, и да тръгне да го търси? Веднага се отказа от тази идея. Само за броени минути щеше да се загуби в безмълвната белота на тундрата, обградена от високи планини.

Внезапно тя дочу някакъв звук отвън и се втурна да отлости вратата, викайки името му в безумен страх.

— Чейс! Скъпи, добре ли си?

Порив студен въздух влезе заедно с един призрак, дошъл направо от ада. Вратата се затръшна зад него и той свали качулката от главата си. Веждите и мустаците му бяха заскрежени, косата — залепнала на черепа. Очите бяха диви, а усмивката изпълнена със зловеща закана. Държеше пушка в едната си ръка.

— Ти! — ахна Маги в шок и смъртна уплаха. — Какво правиш тук?

Залитна неволно назад; той пристъпи с глуха заплаха.