Кони Мейсън
Лед и екстаз (11)

10

След като Скот замина, Маги откри, че й е трудно да се справи със самотата и дълбоката тишина на Юкон. Сам спеше през по-голямата част от времето, когато не кашляше или не се бореше да си поеме въздух. Треската още бушуваше в тялото му и той изглеждаше напълно объркан от присъствието на Маги. Макар че тя търпеливо му беше обяснила каква е връзката й с Ръсти и Чейс, Сам като че ли не разбираше какво му говори. За да й минава времето, тя се зае да въведе ред в колибата, внасяше вътре дърва за огрев, пишеше и се опитваше да налива по малко бульон в устата на Сам. След два дни тя се убеди, че той не оздравява и вероятно няма да оздравее.

На третия ден Сам започна да бъбри за участъка и се оживи, разказвайки й, че е намерил достатъчно буци самородно злато и златен прах, за да увери партньорите си, че са на прав път. Спомена къде е открил златото и къде е скрил намереното. После изпадна в дълбока дрямка, подобна на припадък.

Сам умря тихо в съня си същата нощ. След един живот на непрекъснати изпитания и лишения, усложнен още повече от търсенето на злато в Клондайк, сърцето му не издържа. Болестта и липсата на лекарства допринесоха до голяма степен за смъртта му и Маги осъзна, че нищо, което би могла да направи, нямаше да го спаси. Дори доктор Томас едва ли би могъл да постигне такова чудо.

Погребването на Сам се оказа не лесна работа. Тъй като земята беше здраво замръзнала, Маги не можеше да изкопае приличен гроб. След като помисли добре, тя уви трупа в одеяло, възнамерявайки да го извлече в подножието на хълма зад колибата и да го затрупа с камъни, докато Скот пристигне и се погрижи за прилично погребение. Съдбата се намеси в лицето на двама копачи от горното течение на реката и я спаси от изтощително изпитание. Те се появиха на прага й сутринта, след като Сам почина. Двамата мъже изглеждаха потресени, като видяха, че в колибата се е настанила жена.

— Коя, по дяволите, сте вие? — запита единият от мъжете, невероятно учуден.

— Маги Афтън. А вие?

Още при първото почукване на вратата Маги беше сграбчила заредената пушка, облегната на стената.

— Аз съм Боб Крофт, а това тук е Арт Денч. Съседи сме. Участъкът ни е по-горе по течението. Разбрахме, че Сам е болен. Помислихме да се отбием и да видим дали няма нужда от нещо, защото и без това отиваме до Доусън за припаси.

Маги престана да стиска приклада. Мъжете изглеждаха безопасни и имаха желание да помогнат.

— Сам умря снощи.

— Много съжалявам да го чуя, госпожо — каза Боб, сваляйки почтително шапка. — Роднина ли ви беше?

— Не, аз съм приятелка на собствениците на участъка — обясни Маги. — Сам беше болен и се нуждаеше от помощ, когато пристигнах, така че останах тук. Капитан Гордън от Доусън ще дойде след ден-два, да ме върне в града — прибави тя.

— Има ли нещо, което можем да направим за вас, докато полицаят пристигне, госпожице Афтън? — запита Арт, по-младият от двамата.

— Трябва да погреба Сам, но се боя, че задачата не ми е по силите — призна Маги. — Много ще ви бъда благодарна, ако го направите вместо мене.

Двамата незабавно предложиха помощта си.

След това мъжете приеха кафе от Маги, разказаха й своята история, а тя я записа в дневника си, и после продължиха по пътя си. Преди да заминат, предложиха да я съпроводят до Доусън. Благодарна за предложението, Маги обаче отказа, решена да изчака Скот.

На следващия ден наваля две стъпки пресен сняг и температурите спаднаха до нулата. Сега през по-голямата част от деня беше тъмно.

Маги се осмеляваше да излезе навън само за да внесе дърва за горене и да нахрани конете. Топеше сняг, за да получи вода, а писането в дневника й помагаше да скъсява самотните часове. Както и мислите за Чейс. Къде беше той? Беше ли успял да стигне до Доусън? Търсеше ли я? Пилеещите се мисли я връщаха към времето, прекарано с него, към онези великолепни нощи, когато страстта му я издигаше на седмото небе. В замяна тя му беше отдавала себе си и телом, и духом. Не беше мислила, че е възможно някой мъж да я накара да се чувства толкова желана, така ценна… толкова обичана. Обичаше ли я Чейс? Посвоему, може би, но със сигурност недостатъчно, за да й позволи да се намеси в живота му.

Преди да го беше срещнала, Маги мислеше, че кариерата й е достатъчна, за да запълни живота й и да я направи щастлива. Имаше работата си, писането, а след това пътуване вече никой нямаше да се съмнява в способностите й. Това искаше тя, нали? Отговорът я шокира. Би се отказала от всичко на мига, ако Чейс я обичаше достатъчно, за да иска винаги да бъде с нея. Преди три месеца Маги Афтън категорично щеше да отхвърли подобна възможност.

В края на седмицата, която Скот й беше отпуснал да стои на участъка, Маги беше опаковала нещата си и беше готова да замине веднага щом той се появи. Когато обаче той не дойде на следващия и на по-следващия ден, Маги започна да се безпокои. Когато мина още един ден, тя изпадна в ужас, убедена, че с него се е случило нещо страшно, защото не приличаше на човек, който не спазва дадената дума. На четвъртия ден Скот най-накрая се появи. Беше се отпуснал върху на гривата на коня и униформата му беше цялата изпокъсана и просмукана с кръв. Маги извика и се втурна навън, за да му помогне да слезе.

— Господи, какво е станало?

— Помогни ми да вляза и ще ти кажа — изпъшка Скот.

Маги го подкрепи, когато той се смъкна от седлото, а после го въведе в колибата и му помогна да се настани на леглото, съвсем неотдавна опразнено от болния Сам.

Скот легна по гръб и след малко забеляза, че не вижда стария златотърсач.

— Къде е Сам?

— Умря. Няколко дни, след като ти замина. Разкажи ми какво стана, докато ти свалям ботушите.

Господи, каква жена, помисли уморено Скот. Храбростта, с която се изправяше срещу бедите, готова да се бори с кураж и изобретателност… нейната сърцатост, женският й чар, красотата и…

— Гризли — изстена той, болката и споменът накараха лицето му да се изкриви в гримаса. — Нападна ме, когато спрях край един поток, за да начупя лед и да го стопя за пиене. Мислех, че вече спят зимен сън, но никога не можеш да разчиташ гризлите да правят това, което се очаква от тях.

— О, Скот!

— Добре съм, Маги. Убих мечката. Извадих късмет, че не ме нахапа много. След като си почина един-два дни, ще тръгнем оттук.

Маги му помогна да свали горните си дрехи, за да почисти раните му. Така че на Скот му се наложи да си свали панталона, защото на левия му крак имаше няколко по-дълбоки рани, които трябваше да бъдат превързани. Той успя някак да се събуе, докато Маги изваждаше походната аптечка от торбата му.

— Това тук трябва да се зашие — каза тя, намръщвайки се над дълбокия прорез над коляното му.

— Ще можеш ли?

— Никога не съм го правила.

— Сам няма да успея, Маги.

За щастие шокът, загубата на кръв и болката накараха Скот скоро да припадне. Маги криво-ляво успя да довърши шевовете по крака му, а после се прехвърли и на другата рана на гърдите му, която също трябваше да бъде зашита.

„Сега какво?“ запита се тя, откривайки искрица хумор в ситуацията. Най-напред болногледачка, после лекарка, макар че, честно казано, не беше по-трудно, отколкото да съшие две парчета плат. Докато се отпускаше след това с чаша силно кафе, тя размишляваше над събитията от последните няколко седмици. Беше натрупала цяло съкровище от информация в дневника си, достатъчно, за да напише книга, ако поиска. Струваше ли си всичко, през което беше преминала, за да стигне дотук, запита се тя. Не мина много време, преди да намери отговора в сърцето си.

Ако не беше предприела това пътуване, никога нямаше да срещне Чейс, този чудесен, невероятен каубой, и нямаше да научи, че любовта е силно чувство, криещо обаче болезнени клопки. Особено в нейния случай, когато, страхуваше се, главно тя беше потърпевшата. Може би Чейс не се интересуваше достатъчно силно от нея, за да я потърси, след като Банди и Зики я бяха отвлекли. Не, Маги отказваше да повярва. Чейс може да не я обичаше по същия начин, както тя него, но се интересуваше от нея. Ако още не беше дошъл в Доусън, то беше, защото нападението на Банди и Зики му беше попречило да пътува. Това беше единственото правдоподобно обяснение, което Маги бе склонна да приеме.

Скот спа дълбоко през нощта и се събуди на следващия ден прегладнял — нещо, за което Маги с удоволствие се погрижи. Здравият му организъм несъмнено бе причината за това бързо възстановяване, макар че Маги сериозно се съмняваше, че ще могат да тръгнат за Доусън така скоро, както Скот се надяваше.

По-късно този ден Маги седна на ръба на одъра, за да го нахрани с питателната супа, която му беше приготвила. Начинът, по който я гледаше, поглъщайки я с очи, я караше да се свива от неудобство. Трудно беше да не обръща внимание на обожанието в очите му.

— Не ме гледай така, Скот.

— Не мога, Маги. Никога досега не съм виждал жена като тебе. Аз…

— Не, Скот, не го казвай.

— Трябва, Маги. Влюбен съм в тебе. Аз… искам да бъдеш моя.

— Невъзможно. Съвсем наскоро се запознахме. Едва ме познаваш. О, Скот, не съм жена за тебе.

— Ти си жената, която желая… жената, която ще ме направи щастлив.

Маги се изчерви, отказвайки да срещне очите на Скот. Как, за бога, нейният скучен, дисциплиниран живот така се усложни за толкова кратко време?

— Маги, погледни ме — каза Скот, хващайки брадичката й, за да я повдигне. — Интересувам ли те изобщо?

— Като приятел — призна тя. — Ценя приятелството ти и всичко, което направи за мене.

— Божичко, Маги, не искам твоето приятелство, искам любовта ти. Защо? Заради Чейс Макгарет ли? Обичаш ли го?

— Наистина не ми е безразличен — призна тя, — но нищо няма да излезе от това.

— Тогава този мъж е глупак — изпръхтя Скот, неспособен да повярва, че съществува мъж, който да не желае Маги. — Ако имаше такива чувства към мене, никога нямаше да те изоставя. Може би пък ще успея да променя чувствата ти.

Той внимателно взе купата и лъжицата от ръцете на Маги и ги остави на пода. Както се беше надигнал в леглото, без голямо усилие посегна и я привлече в прегръдките си.

— Скот, какво…

Един мускул заигра в ъгъла на устата му; брадичката му с покаралата остра брада издаваше решимост, когато сведе глава и заглуши протеста на Маги с устните си. Целуна я с цялата любов и копнеж на които беше способен, вкусвайки жадно нейната сладка същност. Един стон се изтръгна от гърдите му, дишането му подсказваше на Маги, че тя го вълнува прекалено силно — състояние, което не биваше да продължава.

Малкото, което тя знаеше за Скот, й казваше, че той е чудесен мъж, мил и почтен, на когото би могла да разчита. Но не беше Чейс. Целувките на Скот бяха приятни, но не й въздействаха по познатия начин. И не биваше да продължават. Тя тъкмо беше плъзнала ръка по голите му гърди, за да го отблъсне, когато вратата се отвори със силен трясък и вихрушка от сняг на прага на вратата се материализира едно видение от най-дивите й сънища.

Имаше несъзнателна арогантност в начина, по който мъжът влезе, олюлявайки се, в стаята, и Маги веднага разпозна кой е това. Тежкият му кожух беше целият набит със сняг, вълнена шапка скриваше ушите и главата му чак до веждите. Медно цветната заскрежена брада му придаваше странен вид, докато пронизителните му сини очи се взираха в мъжа и жената, полегнали върху одъра.

— Не можа ли да изчакаш поне да се увериш, че съм мъртъв? — изфуча Чейс с глас, пълен с болка, изтощение и горчиво разочарование.

Маги се отскубна от ръцете на сащисания Скот и скочи на крака.

— Чейс! О, божичко, ти си жив! Най-накрая си тук!

Втурна се напред, очаквайки той да я грабне в прегръдките си, но спря внезапно, защото не стана така. Вместо това Чейс смъкна палтото си, свали шапката и ръкавиците и полека тръгна към огнището.

Тишина, изпълнена с нарастващо напрежение, се възцари наоколо им, докато Чейс не хвърли презрителен поглед към Скот:

— Предполагам, вие сте капитан Гордън. В града ми казаха, че сте довели Маги тук. Къде е Сам Купър?

Защо Чейс се държеше така, сякаш са си чужди, запита се потресено Маги. Като че ли помежду им не се беше случило нищо? Не знаеше ли колко се радва тя, че го вижда жив? Не знаеше ли, че Скот е само приятел?

— Скот… капитан Гордън… е бил нападнат от гризли — побърза да каже тя. Представи ги набързо един на друг, докато двамата мъже се гледаха предпазливо. — Дойде вчера тук и аз се погрижих за раните му.

— И си свършила дяволски добра работа по тях, обзалагам се — измърмори кисело Чейс.

— Вижте, Макгарет — обади се накрая Скот, след като се освести. — Знам какво си мислите, но не е истина. Никога не бих направил каквото и да било във вреда на Ма… госпожица Афтън. Тя е много добра болногледачка. Късмет беше, че се случи тук, за да облекчи смъртта на Сам Купър.

Чейс се извъртя към Маги.

— Сам е мъртъв? По дяволите! Защо не стигнах тук по-рано…

— Нищо не би променил, Чейс беше много болен и отдавна лежеше без лекарски грижи. Погрижих се за него, доколкото можах, и той умря тихо. Двама копачи от по-горен участък се отбиха същата сутрин и го погребаха.

— Къде беше капитан Гордън?

— Обикалях участъците, бях много далече — отвърна Скот, жегнат от презрителното отношение на Чейс. Според Маги Макгарет не беше влюбен в нея, но несъмнено изглеждаше и действаше като подтикван от силна ревност. — Пристигнах вчера, точно както каза Маги. Смятах веднага да я върна в Доусън, но междувременно мечката ме рани и тръгването се отложи заради раните ми.

— По дяволите, Маги, акъла ти никакъв го няма. Не знаеш ли колко е опасно да останеш тук сама? — Когато свърши с Маги, се нахвърли на Скот. — Що за човек на закона сте вие, та да позволите сама жена да попадне на това място?

— Оставих я само за малко. Ако не я бях придружил, щеше да дойде тук наистина сама — възрази решително Скот. — Докарах я дотук и ще я върна в Доусън. Не ми казвайте как да си върша работата, Макгарет.

— А влиза ли ви в работата да лежите гол и да опипвате жена ми!

— Жена ти ли? — ахна поразена Маги. — Не съм ничия жена.

— Не е каквото си мислите, Макгарет — изфуча Скот, вбесен.

— Не знам как вие, канадците, му викате, обаче онова, на което си играехте в постелята с Маги със сигурност не беше канадска борба.

— Понякога си ужасен, Чейс Макгарет! — извика Маги и кехлибарените й очи потъмняха от гняв. — И вече каза достатъчно по тази тема. Сега е време да ми дадеш някои отговори. Къде, по дяволите, беше през последните седмици?

Вместо отговор Чейс разкопча ризата си и я разгърди, за да разкрие още прясна рана точно под дясната плешка. Изглеждаше зле лекувана или направо оставена да заздравява сама.

— Ония негодници, дето ни нападнаха, сигурно са ме наръгали с мръсен нож — обясни той, — защото инфекцията едва не ме уби. Господи, Маги, полудях, когато се свестих и не те намерих. Какво стана? Кои бяха онези мъже и как им избяга?

Маги не можа да откъсне очи от оголения му торс. Чейс беше великолепен, мъжествен, с мускули като стомана, мощен като вилнееща буря, помитаща всичко по пътя си. Дори и Скот, чието телосложение беше превъзходно, не можеше да се сравнява с Чейс.

— Мъжете, които ни нападнаха, бяха двама от главорезите на Смит Сапуна, Банди и Зики. Казаха, че съм го ядосала, когато съм променила решението си и съм тръгнала с теб към Клондайк. Получили заповед да те убият, с мен да правят каквото искат.

— Мамка му! Ако ония копелета са ти сторили нещо…

— Подценявате изобретателността й — побърза да вметни Скот.

Маги и Чейс бяха така унесени един в друг, че не бяха забелязали кога е станал от одъра и се е увил в остатъците от дрехите си. Поне ботушите и шапката му бяха останали незасегнати от острите нокти на мечката. За щастие, имаше още един кат дрехи в дисагите.

— Избягах, преди да ми направят нещо — обясни Маги, нарочно избягвайки да говори за раните си. — Но убих Банди. Слава богу, че имах ножа, който настоя да държа у себе си. После им отмъкнах сама и плавах по реката до Доусън.

Прозвучи толкова просто, че Скот се почувства задължен да прибави:

— И е извършила всичко това с вързани ръце; бяха толкова подути, че докторът не бе сигурен дали ще успее да ги спаси. В Доусън пристигна полуудавена и вкочанена. Салът се ударил в една скала, но тя имала късмет да остане жива. Никой по нашите краища не е чувал жена да извърши подобно нещо.

Чейс изгледа Скот с присвити очи. Не му трябваше много време, за да разбере, че полицаят е хлътнал по Маги. Чейс се запита дали тя е отвърнала на чувствата му. Знаеше, че не й е безразличен, че адски си допадат в леглото, но двамата никога не бяха изразявали открито някакви по-силни взаимни чувства. Но мисълта друг мъж да я докосва, го подлудяваше от ревност.

— Няма защо да ми разправяте за смелостта на Маги или каквото и да било друго за нея — едва не избухна Чейс. — Тя е невероятна жена и аз го знам по-добре от всеки друг.

Внезапно Маги осъзна, че Скот е станал и се е облякъл.

— Скот, какво правиш? Раните ти…

— Добре съм, Маги. Ранявали са ме и по-зле — каза той, отправяйки се накуцване към вратата. — Благодарение на тебе раните ми ще оздравеят без последици. Но наистина трябва да се връщам в Доусън. Ако се забавя още малко, ще пратят да ме търсят. Кога ще бъдеш готова за тръгване?

— Маги няма да тръгне с вас, капитане — отсече Чейс безапелационно.

— Мисля, че трябва да я оставим сама да вземе решение — възрази Скот, преглъщайки острия си отговор заради Маги. — Ако остане повече време тук, снегът ще я откъсне от света за седмици. И двамата май не разбирате, че е опасно. Тукашният студ не е шега работа. Човек измръзва, без да усети. Ако останете тук, хванати в снежен капан, през януари, ще опитате цялата прелест на клондайкската зима.

— Разбирам, че тук не е място за Маги и че тя трябва да презимува в Доусън — призна Чейс. — Нейната сигурност ми е не по-малко скъпа, отколкото на вас, но с нея имаме да… говорим. Лично ще я доведа в Доусън след ден-два.

— Маги? — обърна към нея Скот, молейки се здравият й разум да надделее. Нямаше доверие на Чейс Макгарет. Този тип изглеждаше безразсъден, прекалено арогантен и твърде собственически се държеше с Маги, което никак не му харесваше. — Настоявам Маги да върне незабавно в Доусън с мене.

Говореше напълно сериозно, гласът му беше нисък и настоятелен.

Маги съзнаваше, че Скот говори от опит и го е грижа за благополучието й. Очите му бяха умоляващи, но такива бяха и очите на Чейс, когато погледна към него. Плаха молба и открита жажда. Тя знаеше, че е безсилна пред слабостта си към този мъж. Освен това имаше твърде много въпроси, които изискваха незабавни отговори. Какво пречи да прекара още един ден тук? Ако се върнеше сега в Доусън заедно със Скот, никога нямаше да научи отговорите.

— Прощавай, Скот, но искам да остана с Чейс — изрече тя полека. — Той ще ме доведе в Доусън след два дни. Имаме нужда да останем сами.

Чейс сигурно беше затаил дъх, защото Маги със сигурност чу как въздухът излезе със свистене през зъбите му. Макар че не каза нищо, погледът му говореше много повече от каквито и да било думи.

— Правиш грешка, Маги — предупреди я съкрушено Скот. — Какво да кажа, как да те убедя да промениш решението си?

— Недей, Скот. Ще се видим в Доусън след няколко дни.

— Е, вече не си на възраст да ти трябва пазач, затова ще се сбогувам. Гледайте да я докарате жива и здрава в Доусън, Макгарет, иначе ще отговаряте пред мене.

И излезе.

— Скот, чакай… не можеш да тръгнеш така. Дрехите ти са на парцали.

— Имам други в дисагите.

— Поне се преоблечи, преди да тръгнеш — подкани го тя. — Бъди разумен.

Скот кимна, излезе от колибата и се върна след няколко минути топло облечен. В краткото му отсъствие нито Маги, нито Чейс казаха нещо, обърнати с лице един към друг, копнеейки един за друг, но се страхуваха да разпалят този пламък, за да не ги погълне. Атмосферата беше така нажежена, че когато Скот се върна, Маги и Чейс не забелязаха присъствието му в стаята. Беше почти излязъл, когато Маги си спомни за него.

— Скот, благодаря ти.

— Не, Маги, аз ти благодаря — отвърна той с глас, пропит с тъга.

И след като хвърли към Чейс мрачен поглед, затръшна вратата след себе си.

Двамата останаха сами. Накъсаното им дишане отекваше като гръм в съвършената тишина на стаята, двете сърца биеха като едно. Въздухът около тях пращеше от електричество, но нито той, нито тя помръдваха, оставайки безмълвни. Сякаш някаква бариера се издигаше помежду им, всеки очакваше другият да премине границата. Тогава Маги изведнъж се озова в прегръдките на Чейс, без да знае как е попаднала там или кой е направил първото движение, а и не я беше грижа да го узнае. Беше там, където трябваше да бъде, където искаше да бъде.

Чейс неспирно повтаряше името й, а трескавите му целувки валяха по бузите, очите, носа, устата, навсякъде, където намереше дори сантиметър открита плът. Тогава устата му плени нейната и той започна да я целува, предавайки се на жадувания екстаз. Устните им се сляха в безкрайни целувки, нежни и агресивни, докато той търсеше най-дълбокия й вкус. Маги помисли, че ще умре от наслада. Когато най-накрая се отделиха един от друг, тя беше зашеметена от емоция, която веднага разпозна. Обичаше този мъж с цялото си сърце и душа.

— По дяволите, скъпа, обезумях от тревога, откакто онези негодници те отвлякоха — изпъшка Чейс. Маги знаеше, че това е самата истина, защото безпокойството се отразяваше в дълбоките бръчки, набраздили лицето му. — Представях си какво ли не, докато се възстановявах от тази проклета рана. Можеше да те убият или… да те изнасилят и да те оставят да умреш. Това едва не ме побърка. Виновен съм, трябваше да те защитавам. Прости ми, Маги.

— Не си виновен, Чейс. Нямахме представа, че са ни следили.

— Маги, аз…

Като не можа да намери думи, той отново я целуна. При цялата си опитност никога не беше се чувствал толкова привлечен към друго човешко същество, не беше копнял с цялото си сърце да познава и да бъде познавай така издъно, да обича и да бъде обичан.

Маги знаеше точно какво иска Чейс. И тя го искаше, изгаряше за докосването му, копнееше отново да стане част от него по възможно най-интимния начин. Очите й говореха красноречиво за чувствата й и Чейс едва не експлодира от копнеж. Но когато Маги вдигна към него устни за друга целувка, той нарочно се дръпна.

— Ужасно те искам, скъпа, но първо трябва да внеса припасите и да настаня кучетата в подслона. Купих кучета и шейна в Доусън. Скоро снегът ще стане много дълбок за конете. Затова казах на капитан Гордън, че ще те заведа в Доусън след един-два дни.

Докато говореше, той облече палтото и нахлупи шапката.

— Гладен ли си, Чейс?

— Умирам от глад.

— Докато се погрижиш за животните, ще стопля задушеното, което приготвих от последното месо на елена, който Скот застреля. Открих, че имам талант на готвачка.

— Талантът, от който най-много се интересувам, няма нищо общо с готвенето — ухили се насреща й Чейс.

Докато той влизаше и излизаше, за да внесе вързопите с храна и припаси, Маги се зае с яденето. Слабата дневна светлина вече си отиваше, когато Чейс вкара кучетата в заслона, построен до колибата, и се върна в приятната топлина на уютната стая. След като съблече връхните си дрехи, той спря и се загледа в Маги, наслаждавайки се на вида й. Тя усети горещата тежест на погледа му и замря преди да се обърне.

— Готово е — каза тя тихо.

Ясните сини очи на Чейс се спряха върху й, от което апетитът й се изпари. В този миг не би могла да преглътне и една хапка.

Очевидно той усещаше същото.

— Остави яденето, скъпа, не ми е до храна.

Стояха достатъчно близо, за да се докоснат.

— Щом става дума за тебе, Чейс, нямам гордост. И аз те искам.

Златистият поглед на Маги не се отделяше от лицето на Чейс, докато пръстите й се преместиха върху ризата му, откопчавайки копче след копче с влудяваща бавност. Той си пое остро дъх, когато тя започна да целува космите по гърдите му с жадни устни, дразнейки и облизвайки плоските му мъжки зърна с инстинктивна чувственост, поемайки вкуса и аромата му.

Не говореха. Нямаше нужда. Думите само щяха да повторят онова, което двамата усещаха в сърцата си. Тя коленичи и смъкна гащеризона заедно с бельото му, изчаквайки го да вдигне последователно крака, за да свали и ботушите заедно с чорапите. Тогава той остана гол, а мъжествеността му стърчеше предизвикателно сред гнездото си от медно цветни косми. Прокарвайки длани по тялото му, тя се възхити на гъвкавата мощ на раменете му, на стройната му талия, на мощните мускули на бедрата му. Върховете на пръстите й погалиха стегнатото кадифе на корема му и тя чу как дишането му се променя, става накъсано и спира, когато дланта й се изпълни с пулсиращата му дължина.

— Ох, скъпа — изпъшка той с болка в гласа, — не искам да свърши, преди да е започнало. Толкова отдавна беше…

Той нарочно отстрани ръката й, заравяйки лице в шията й, докато се бореше със закопчалките на ризата.

— Да му се не види — изруга той. — Никакъв ме няма. Помогни ми, скъпа.

Изгаряйки от нетърпение и желание, Маги задърпа копчетата, докато Чейс продължи да гъделичка шията и, а езикът му оставяше горещи следи по кожата й. Когато и последното копче беше откопчано, той смъкна ризата по ръцете й и я хвърли настрана. Гърдите й бяха тъй красиви, каквито ги беше запомнил, твърди, прекрасно налети и женствени, увенчани с щръкнали коралови зърна. Езикът му се плъзна надолу и Маги усети гладкия му връх в долчинката помежду им, преди той да избере едното набъбнало зърно, в което да се впие жадно.

Тръпка прониза Маги от главата до петите, когато Чейс всмука чувствителната пъпка дълбоко в устата си, захапа я леко, а после я облиза любовно с влажния си език. Прехвърляйки вниманието си към другата й гърда, той я засмука с нарастваща сила, от което Маги извика в прилив на отчаяна жажда. Внезапно коленете отказаха да я държат и тя щеше да падне, ако Чейс не я беше грабнал на ръце и не я беше отнесъл на одъра, където съблече останалите й дрехи, докато тя не остана да лежи до него във великолепната си голота.

Далече от огъня въздухът беше студен и Маги потръпна. Усещайки това, Чейс грабна одеялата от празния одър и ги струпа на пода пред огнището. Тогава взе Маги на ръце заедно с одеялата и я постави на импровизираната постеля; двамата моментално се сплетоха в кълбо от ръце, крака и завивки.

— Сега по-добре ли е? — запита той с безсрамна усмивка.

— М-м… много по-добре — съгласи се тя, сгушвайки се в него. — Май винаги знаеш точно какво искам.

— Защото искаме едно и също.

— Самонадеян глупчо — подразни го Маги с кикот.

— Да не ми се подиграваш, жено?

— О, Чейс, ти си какъв ли не, когато се любим — въздъхна тя. — Страстен, нежен, странен… понякога ме караш да се смея, а друг път си толкова нежен, че ми идва да се разплача. Жаждата ти е дивашка, но никога толкова груба, че да ме нарани.

— Никога не бих те наранил, скъпа — прошепна той; думите й го разтрепериха повече, отколкото би искал да си признае.

Внезапно една наелектризираща мисъл, която го безпокоеше седмици наред, се върна, за да го измъчва. Обичаше ли Маги? Любовта беше последното нещо на света, което му трябваше в този момент. Един ден щеше да има време за такъв разкош, но не сега. До момента беше успявал да не се влюби в Маги, казвайки си, че това, което изпитва, е просто жажда — жажда, която не му даваше мира, притискаше го и го караше да я признае, докато не бъде утолена. Но това беше не просто желание за жена утоляваше се от вида, усещането и аромата единствено на Маги.

— Някога казвала ли съм ти, че си великолепен? — запита тя с блеснали очи.

— Някога казвал ли съм ти, че говориш прекалено много? — изръмжа Чейс, пленявайки устните й в нежна целувка.

Кожата й беше мека като коприна под грапавите му длани, докато той я галеше дръзко от стремителната извивка на хълбоците до фините кости на раменете. Безмълвна молба се изтръгна от устните й, когато дланите му обгърнаха нежно нейните вълнуващи се гърди, минавайки леко над изкусителните им връхчета в дразнеща ласка. Чейс притисна устни към ямката на шията й и докосването на езика му очерта огърлица над ключиците й. Ново влажно близване между гърдите й я накара да се извие срещу него и да изстене името му, когато устата му полека прокара пътечка нагоре по топлия склон, толкова бавно, че на Маги й идеше да вика от разочарование. Накрая устните му стигнаха зърното й и тя измърка от удоволствие.

Маги се отдаде на нежното мъчение, докато ръцете й забродиха по гърдите и раменете на Чейс, чувствайки мускулите му да се свиват неволно, докато върховете на пръстите й си играеха покрай гръбнака му.

— Толкова си хубава — измърмори той с нисък и пресипнал глас, докато замъглените му очи слизаха по изящните извивки на тялото й.

Беше смятал, че съвършено е запомнил изящните й форми, но сега, докато тя лежеше гола в прегръдките му, разбра, че спомените му са били смешно непълни. Копринената и кожа бе съблазнително мека и сияеше като седеф. Бакърените й къдрици падаха по раменете, разпилявайки се над пълните й гърди, и правеха пищните извивки на фигурата й още по-привлекателни. Беше очарован от красотата й, пленен от невинната й опитност, разтреперан от дръзкото й отдаване. Маги Афтън беше неповторима и Чейс благодари на бога за разликата между нея и всяка друга жена, която познаваше.

— Чейс, за бога, знаеш ли какво ми причиняваш? — запита Маги, отчаяно копнееща той да довърши онова, което беше започнал.

— Същото, което и ти на мене, скъпа.

— Чейс, моля те, люби ме — помоли се разтреперана Маги.

Беше цялата влажна от пот и вибрираше от жажда.

Преглътна мъчително от облекчение, когато той се премести върху нея, и разтвори краката си за да го приеме, очаквайки той да изпълни агонизиращата празнота в нея. Но вместо да я изпълни, както тя очакваше, той сведе глава и внезапно устата му започна нежно да си играе между краката й. Ръцете му се стегнаха около ханша и, за да я задържат на място, и едно пулсиращо удоволствие помете всички други усещания в нея. Болезнено възбудена, Маги раздвижи седалището си, изгарящата сладост на езика и устата му продължиха да я разтърсват, докато тя не помисли, че ще припадне.

— Чейс! Искам те в мене!

Треперейки, тя чу несвързаните си молби да отекват в мрака, гласът й се пречупи, когато тя го замоли да сложи край на мъчението.

— Не, скъпа, не се бори. Остави ме да те отведа там… Нека го направя…

Езикът му трептеше подлудяващо срещу отвора й, а после се вмъкна дълбоко навътре, докато нежната й плът овлажняваше, набъбваше и пулсираше болезнено под ласките на устата му.

— Ох… Чейс, моля те… спри.

— Не сега, скъпа, почти стигна. Довери ми се.

Той нежно погали влажната й копринена топлина, нарочно плъзвайки пръстите на едната си ръка от ханша й до влажния триъгълник, търсейки, докато не намери мъничката пъпка на нейната женственост. Само след няколко мига той я докара отвъд удоволствието, почти на ръба на лудостта.

Внезапно Маги извика, разтърсена от трескава възбуда, която връхлетя цялото й тяло на мощни вълни. Дъхът избухна в дробовете й, когато екстазът я овладя.

— Да, скъпа, да, това е — мълвеше Чейс, разтърсен от силата на изживяването й.

Задържа я, докато огънят в нея не поутихна, преди да започне отново да се разгаря.

— Докосни ме, Маги — изстена Чейс, откривайки ръката й, за да я накара да го обгърне.

Ръката й предпазливо хвана дръзко стърчащата му мъжественост, хладните й треперещи пръсти я обгърнаха нежно. Той беше твърд и пулсиращ, когато тя започна да го гали по цялата му дължина, нагоре и после надолу. Той простена от мъчителна наслада.

Чейс заглуши с уста лекия вик на Маги, когато навлезе в нея, твърд като желязо. Тя се изви нагоре, съсредоточавайки се върху напиращата му сила, усещайки го как прониква дълбоко в нея, докато пламтящата му дължина не я изпълни докрай. Стисна го, обвила ръце около врата му, свила колене, за да го поеме още по-дълбоко. Усещаше яростния натиск на тласъците му в цялото си тяло, отговаряйки на все по-трескавата им свирепост, докато не се почувства обхваната от мощни вибрации, които плашеха с интензивността си.

Чейс шепнеше нежни безсмислици на ухото й, държейки разтърсващото се женско тяло в прегръдките си, като продължаваше да се движи вътре в нея така, че това удължаваше удоволствието й в безкрайни, непоносими минути. Нарочно забавяше собствената си кулминация и поддържаше бавните целенасочени тласъци.

— Полека, скъпа — увещаваше я той тихо, — нека продължи колкото може повече, не бързай. Аз съм с теб.

Усещайки я напрегната и почти парализирана под себе си, Чейс извличаше почти толкова наслада, колкото и от собственото си освобождение, като знаеше, че е дал всичко от себе си, за да я дари с възторг. Накрая той си позволи да вкуси дивия екстаз на собствената си награда и Маги усети гореща струя да избухва в нея. Мускулите му се стегнаха под дланите й и от гърлото му се изтръгна силен стон, преди той да се отпусне върху нея, мушкайки глава в топлата ямка на шията й. Маги посегна и придърпа одеялото над двама им.

Все още интимно преплетени, те се отпуснаха в сън.

 

 

Маги се събуждаше полека, усещайки тялото си приятно натежало и летаргично. Ленива усмивка разтегна устните й, когато осъзна, че Чейс още е в нея и сега я гали, за да я събуди. Вече беше много тъмно, но огънят даваше достатъчно светлина, за да види как Чейс се надига, все още в нея, а ръцете и устните му я възбуждат за нови наслади.

— Реагираш ми заспала точно така, както и будна — ухили се той и в ъгъла на устата му увисна крива усмивка. — Пак те искам, скъпа.

Тя зарови лице в шията му и изстена, връхлетяна от толкова невероятен екстаз, че сълзи бликнаха от очите й. Плътта й се стегна конвулсивно около него, когато същият трепет разтърси и неговото тяло. Той намери устните й и тя погълна финалния му стон, изживявайки и неговия изблик на удовлетворение.

— Ако предложението ти за ядене още е в сила, мисля, че сега бих хапнал — изрече Чейс, когато дишането му се нормализира.

— Лакомник такъв — подразни го Маги. — Когато не утоляваш един глад, се оплакваш от друг.

— Аз съм човек с огромни апетити, скъпа — намигна Чейс, потупвайки я нежно отзад. — Ставай, жено, преди да съм умрял от глад и да не мога да се погрижа за тебе така, както си свикнала.

Протягайки се, Маги се надигна полека и потръпна от студ. Чейс гледаше с жадно удоволствие как тя отива към печката, сипва малко от горещата вода, държана в непрекъсната готовност, в един леген, и се измива добре, преди да се облече. После се погрижи за вечерята им, докато Чейс на свой ред се изми, сложи още дърва в огъня и се настани на масата. Той се нахвърли на апетитното ядене от еленско и сушени зеленчуци, което Маги беше приготвила, а след това започна да говори за събитията, които му бяха попречила да тръгне към Доусън веднага след нападението на Банди и Зики.

— Казвам ти, Маги, почувствах се ужасно безпомощен, след като ония копелета те отвлякоха — каза Чейс, дъвчейки внимателно. — Нямах представа защо или какво възнамеряват да правят с тебе. Обвинявах се, че не съм те пазил както трябва.

— Зики каза, че те е убил, но не му повярвах.

— Видях ножа и се извъртях настрана в последния миг. Иначе нямаше да говорим с тебе сега. Загубих много кръв, преди да ме намерят на следващата сутрин и да ме закърпят. Джек Лондон ме намери. Пътувал към Доусън, за да изкара там зимата. Езерата вече започват да замръзват. Дължа му живота си. Той дори отдели няколко часа да те търси в Уинди Армс, когато му казах какво се е случило. Но ти сякаш беше изчезнала безследно. Исках веднага да тръгна да те търся, но силна треска ми попречи да тръгна на път. Ножът на Зики трябва да е бил мръсен, за да причини такава опасна инфекция. Не знам какво ме крепеше, може би решимостта. Мислех само как да те намеря и се молех дано да си още жива.

— Скот прати хора в Уинди Армс, но не те намериха и като че ли никой не знаеше нищо за тебе — каза озадачена Маги. — Нито за Банди или Зики. Салът ти не беше минал през никой от пропускателните пунктове между Уинди Армс и Доусън.

Канадската полиция беше създала хитроумна система за следене на лодките и хората, влизащи в Клондайк. Бяха установени пропускателни пунктове на езерата и реките; те регистрираха лодки, хора и домашни адреси и даваха номер на всяка лодка. Когато някоя лодка не пристигнеше в Доусън в определено време, започваха да я издирват и най-близките роднини биваха уведомявани. Салът на Чейс беше надлежно регистриран, но не се беше появил на пропускателния пункт след Уинди Армс.

— Откраднаха ми сала, докато лежах болен — обясни Чейс.

— О, не! — възкликна Маги, съкрушена от загубата. — Защо полицията не те намери при Уинди Армс?

— Защото не бях там. Когато Лондон видя колко съм болен и на това отгоре заседнал на сухото, ме съжали и ме взе със себе си. Никога няма да мога да му се отблагодаря както трябва. Прекъсна пътуването си за няколко дни, когато състоянието ми се влоши, и се наложи да остане известно време на брега, за да ми даде време да се възстановя. Затова полицията не знае нищо за мене и сала ми. Веднага след като започнах да оздравявам, продължихме към Доусън.

— Всичките ни припаси са загубени — завайка се Маги. — Но слава богу, че Джек Лондон ти е помогнал. Къде е той сега?

— Още е в Доусън, събира материал за книга. Няма да се изненадам, ако го видя някой ден да почука на вратата. Не знаеш къде ще го намериш.

— Откъде дойдоха тези припаси, след като нашите са откраднати? — запита Маги, съзнавайки, че Чейс не беше имал много пари у себе си.

— Взех пари назаем от Лондон. Спечелил над три хиляди долара от прекарване на лодки през бързеите Уайт Хорс и настоя да взема част от тях. Но и аз мога да те питам същото. Нямаше достатъчно пари за коне и припаси на тези цени.

— Всичко, което докарах на участъка, е на Банди и Зики — обясни тя. — Когато избягах, откраднах сала им и плувах по течението до Доусън. За щастие, салът не се разби напълно, когато се удари в една скала в бързеите. Голяма част от припасите оцеля и Скот настоя да ги задържа. Съмняваше се, че Банди, ако е жив, ще се покаже в Доусън след това, което ми причиниха. Доусън не е град без закони като Скегуей. Тук полицията защитава гражданите и възпира престъпленията.

— Защо дойде на участъка, Маги? — полюбопитства Чейс.

— Заради Сам Купър. Знаех, че е болен, а когато ти не дойде в Доусън, реших да дойда тук и да му помогна. Чувствах, че ти го дължа. Естествено, донесох припасите, в Доусън нямах нужда от тях.

— И, разбира се, Гордън бе щастлив да се предложи за твой водач — изрече Чейс с лек сарказъм.

— Би ли предпочел да дойда тук сама?

— Не, разбира се! По дяволите, Маги, не знаех какво да мисля, когато видях тоя проклет полицай да те целува и ръцете му да шарят по тебе. И когато видях, и че е гол, едва не полудях.

— Чейс, не… ние не сме…

— Не искам да знам, скъпа. Не искам да ми казваш, че си се любила с него. Не ми дължиш обяснения. Освен това не бих понесъл да ми кажеш, че си изживяла с него онова, което и с мене. Аз съм егоистично копеле, когато става дума за хора, които не са ми безразлични.

— Във всеки случай, ще ти кажа — настоя Маги. — Ние със Скот не сме споделяли нищо, освен приятелство и тази единствена целувка.

Тръпка разтърси цялото тяло на Чейс; като че ли от раменете му падна тежко бреме. Макар че не бяха си разменяли никакви обещания, той смяташе Маги за своя и се разстройваше при мисълта, че друг мъж може да я притежава. Щеше ли всичко между тях да свърши, когато Маги се върнеше в Сиатъл, запита се той мрачно. Никой никога нямаше да запълни ужасната празнота в сърцето му след раздялата им, защото несъмнено щяха да се разделят. Не е работа на един безпаричен каубой да се свързва с образована жена, която никога нямаше да се откаже от независимостта си заради такъв като него. Защо не си беше избрал някоя сладка млада женичка без никаква мисъл в главата, освен как да му се харесва, вместо тази инатлива, упорита стара мома, която в действителност нямаше нужда от него?