Кони Мейсън
Лед и екстаз (10)

9

Течението носеше сала надолу по реката, но Маги беше в безсъзнание през по-голямата част от времето, все още лежейки наполовина във водата и наполовина извън нея. Много салове минаваха покрай нея, но реката беше толкова широка, че никой не забелязваше дребната й фигурка, увиснала отстрани. Повечето златотърсачи така бързаха да стигнат Доусън, че едва обръщаха внимание на изоставения сал, чиито собственици вероятно се бяха удавили, опитвайки се да преминат бързеите Файв Фингърс.

Дните в Юкон бяха по-кратки, имаше само четири-пет часа дрезгава светлина, а после отново се стъмняваше. Маги започна да трепери неудържимо, прекалено слаба, за да се надигне и да се покатери на сала, твърде изтощена, за да извика. В най-дълбоките бездни на мозъка си тя ясно осъзнаваше, че салът вече не се движи бързо, а се блъска в някаква преграда. Нямаше спомен колко време е минало, колко пъти мракът се е сменял с дневна светлина. Изстена, помръдна глава и болката я отхвърли отново в пропастта на безсъзнанието.

— Мислиш ли, че е жива, Уоли?

— Не знам. Вижда ми се мъртва.

— Иди да повикаш полицията, аз ще чакам тук. Бързай, може още да диша.

В един момент от дългото пътуване салът с Маги, беше пристигнал в Доусън Сити, където саловете и лодките бяха закотвени по протежение на трикилометровата брегова ивица. Уоли Крос, чиято лодка беше закотвена в съседство, откри Маги, когато се събуди рано тази сутрин, за да се облекчи. Той и партньорът му Чарли Даниелс бяха пристигнали едва предния ден и бяха спали на лодката, за да пазят имуществата си.

Маги се чувстваше странно, като че ли беше отделена от тялото си. Краката й бяха почти парализирани, китките й — изтръпнали от постоянната болка. Клепачите й — залепени. Неопределени, несвързани звуци проникваха в мозъка й и тя се съсредоточи върху жуженето на думите, носещи се около нея.

— Коя е тя?

Гласът беше дълбок, нисък и успокояващ за слуха й.

— Не знам, капитан Гордън, сигурно е доплувала през нощта. Уоли я намери. Жива ли е?

— Едва-едва — отвърна мрачно капитанът.

Висок, мъжествен и внушителен в безупречната си униформа, капитан Скот Гордън беше малко над тридесетгодишен и извънредно красив, загорял от слънцето и с тъмна коса. Проницателните му сиви очи контрастираха остро със загара на кожата му.

— Бих искал да узная името на това копеле, дето я е подредило така — изсъска ядно Гордън. — Вижте й ръцете, толкова са подути и посинели, че не съм сигурен дали докторът ще ги спаси.

Маги отвори уста, за да каже нещо, но усилието се оказа прекалено голямо и тя се остави на грижите на мъжа, който я вдигна на ръце нежно като новородено бебе. Почувства се в безопасност за първи път, откакто я бяха разделили с Чейс. Мисълта за него й причини силна болка, по-дълбока от всяка, която беше изпитвала досега, и тя приветства мрака, който я обгърна.

— Внимавай, Скот, много ще я заболи, когато срежеш въжетата.

— Знам, докторе, но трябва да го направя. Горката. Питам се коя ли е. Въпреки състоянието си е красива — изрече замислено Гордън.

— Полека — предупреди лекарят, когато полицаят започна внимателно да реже въжетата на Маги.

Накрая тя беше свободна. Тогава започна агонията.

Болка, раздираща и жестока, нахлу в ръцете й чак до раменете и Маги запищя.

— Не можете ли да й дадете нещо, докторе?

— Малко лауданум би могъл да помогне.

Лекарят вдигна главата на Маги и поднесе една чаша към устните й.

Отначало Маги започна да се бори с него, докато успокояващият му глас не й вдъхна кураж и тя глътна горчивото лекарство почти доброволно.

— Така, миличка, изпий го цялото. Ще облекчи болката.

Замаяна от лекарството, Маги извъртя очи нагоре и след миг, предавайки се, изпадна в безсъзнание.

— Коя е тя, Скот? — запита лекарят, като изгледа съчувствено Маги. — Къде е мъжът й и кой, по дяволите, я е подредил така?

— Нищо не мога да разбера, докато не се свести и не ни каже, докторе — намръщи се Скот, нямайки търпение да пипне онази свиня, която е малтретирала така една беззащитна жена. — Може би има някакви документи.

Лекарят вече беше свалил прогизналия кожух на Маги и Скот го взе, за да потърси в джобовете му. В един от вътрешните джобове намери порядъчно измокрен портфейл, отвори го и научи не само коя е Маги, но и причината да се озове в Юкон.

— Дамата се казва Маргарет Афтън и е репортерка от „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“.

— Малко вероятно е да е дошла тук сама — отговори докторът. Думите му оставяха много неща недоизказани. — Ще спи няколко часа. Елате довечера. Би трябвало да може тогава да отговаря на въпроси. В това време ще й сваля мокрите дрехи и ще я настаня удобно. Трябва да я наблюдавам отблизо за признаци на пневмония.

 

 

Маги се издигна над задушаващи слоеве гъсти облаци, объркана и дезориентирана. Ръцете й бяха като оловни чуканчета, главата — изгаряща болка и заключен мозък. Усещаше плътта си натъртена и пребита, нямаше място по тялото й, което да не я боли. Стонът и, привлече вниманието на мъжа в стаята, който гледаше през прозореца.

— Маргарет, будна ли сте? Кажете нещо.

Облизвайки пресъхналите си устни, Маги изскимтя тихо:

— Чейс?

Но незабавно осъзна грешката си. Чейс никога не я наричаше другояче, освен „Маги“ или „скъпа“.

Една сянка израсна пред очите й, отначало неясна, но после полека придоби определена форма. Беше мъж, висок и широкоплещест, големите му ръце внимателно отместиха непокорните кичури коса от слепоочията й. После той поднесе чаша студена вода към устните й и тя отпи жадно и с благодарност.

— Как се чувствате, госпожице Афтън?

Маги се намръщи. Къде се намираше? Беше сигурна, че никога досега не е виждала този мъж. Тогава зрението й се проясни достатъчно, за да разпознае униформата на Кралската конна полиция на Канада.

— Чувствам се… ужасно — изстена тя дрезгаво. — Къде съм?

— В Доусън, госпожице Афтън.

— Откъде знаете името ми?

Скот се усмихна.

— Намерих документи в кожуха ви. Можете ли да ми кажете какво се е случило? Кой ви е малтретирал така? Кой е Чейс и той ли ви причини това?

Скот не знаеше кой е Чейс, но очевидно беше много близък на жената, защото тя беше викала името му много пъти, докато се мъчеше да се свести.

— О, не, Чейс никога не би ми сторил зло — изрече тя бързо. — Той беше… той е водачът ми. Бяхме нападнати в Уинди Армс от двама мъже, Банди и Зики. Раниха Чейс и ме отвлякоха. Чейс — преглътна тя сълзите си — остана там, сигурно е мъртъв. О, божичко, не знам какво се е случило с него!

— Госпожице Афтън, аз съм капитан Скот Гордън от Кралската конна полиция на Канада и ще направя всичко, което ми е по силите, за да намеря вашия… придружител, но трябва да узная нещо повече. Можете ли да говорите?

— Петнадесет минути — чу се глас от дъното на стаята. — Пациентката ми има нужда от спокойствие.

Говорещият се приближи към леглото и Маги незабавно разпозна добрия глас, който я беше успокоявал в най-лошите и часове.

— Аз съм доктор Томас, госпожице Афтън. Донесоха ви в кабинета ми по-скоро мъртва, отколкото жива. За щастие, имате силен организъм. Дробовете ви са чисти въпреки дългите часове, които сте прекарали във водата.

— Благодаря, докторе — изрече тихо Маги.

Набръчканото лице на доктора, пълничък човек на средна възраст, разцъфна в уморена усмивка.

— Не всеки ден имам за пациентка такава красива жена. Петнадесет минути, Скот — предупреди той на излизане от стаята.

— Сега, госпожице Афтън, кажете ми какво се е случило, възможно най-накратко. Ако не изляза оттук след петнадесет минути, докторът ще ме изведе за ухото.

Маги започна да разказва, отначало бавно, събирайки постепенно сили. Разкри причината, поради която беше в Доусън, и че Чейс Макгарет е неин приятел и водач. Разказа за нападението в Уинди Армс и какво се беше случило след това.

— Аз… аз убих Банди — прошепна тя с тъжен и отчаян глас.

— Било е при самозащита, госпожице Афтън — възрази Скот, ужасен от страданията, които беше претърпяла Маги. — Имате ли някаква представа защо тези двама мъже са ви нападнали?

— Чували ли сте за Смит Сапуна?

Красиво оформените вежди на Скот се вдигнаха нагоре.

— Кой не е чувал? Дори в Доусън са известни съмнителните му дела. Как се забъркахте с такъв подозрителен човек като Смит?

— Беше ми ядосан, задето написах неласкави неща за него в статията за моя вестник. После изведнъж нещата се обърнаха и той сам ми предложи ескорт до Клондайк, ако променя статиите си така, че да го представям в по-благоприятна светлина. Толкова исках да стигна до Доусън, че неблагоразумно се съгласих на условията му.

— Чейс Макгарет негов човек ли е?

— О, не, Чейс е… приятел — веднага допълни Маги. — Разсърди ми се, че съм приела предложението на Сапуна, и се нае лично да ме доведе в Доусън. Очевидно на Сапуна не му е харесало това, че предпочетох Чейс пред неговите наемници.

— Само още едно нещо, госпожице Афтън — каза Скот. — Можете ли да опишете двамата, които са ви нападнали? И Чейс Макгарет, разбира се. Ще кажа на хората си да се оглеждат за тях. Но ми се струва доста малко вероятно хората на Смит да се появят в Доусън след това, което са ви направили. Доусън не е град без закони като Скегуей. Канадската полиция пази закона в територията Юкон, за разлика от Аляска, където всичко е позволено.

Тя даде на Скот информацията, която му беше необходима, а после той излезе, като и каза, че утре ще се отбие да я види. Маги се усмихна слабо и незабавно се унесе в сън.

 

 

Събуди се на следващата сутрин, чувствайки се удивително добре. С изключение на подутите ръце и разранените китки нямаше никакви други трайни последици от страшното изпитание. Когато доктор Томас й донесе закуската, тя научи, че се намира в кабинета му, който му служеше и за жилище, и вероятно беше заела леглото му вчера вечерта.

Тя беше прегладняла и изгълта до троха вкусното ядене, което докторът й донесе, макар че й беше трудно да се храни с подутите си ръце и пръсти.

— Е, млада госпожо — намигна лекарят, — май се възстановявате забележително добре. Имате голям късмет, да знаете.

— Знам — засия Маги. — Но много се безпокоя за Чейс… за моя спътник. Нямам представа колко сериозна е раната му и изобщо дали е още жив.

— Капитан Гордън е добър човек и съм дяволски сигурен, че ще ви помогне. Чувствате ли се достатъчно добре, за да станете от леглото?

— Да — отвърна благодарно Маги, — с ваша помощ. Има ли приличен хотел в града?

— Ще се зарадвате да узнаете, че има. Ханът „Доусън“ е нов и удобен, добър като за дама. Ще ви заведа, щом бъдете готова.

Маги беше станала и се беше облякла след малко, когато пристигна Скот Гордън. Ако я беше сметнал за красива преди, сега — измита, със сресана коса и отпочинало тяло тя беше зашеметяваща. Не беше невинна девойка със свежо личице, а жена със зряла красота, каквато много млади жени биха искали да наподобят. Но при никакви обстоятелства Маргарет Афтън не можеше да бъде наречена стара мома. Беше жизнена, великолепно оформена и красива, с медно руса коса и топли кехлибарени очи. Беше независима, изобретателна, упорита и беше доказала, че е способна да се справи с всяка ситуация.

— Мислите ли, че е разумно толкова скоро да станете от леглото? — запита Скот със загриженост в гласа.

— Чувствам се добре, капитан Гордън — усмихна се Маги, — и не искам да лишавам доктора от леглото му повече, отколкото е необходимо. Приготвях се да се преместя в хана „Доусън“. И моля ви, казвайте ми Маги. Всичките ми приятели ме наричат така.

— Само ако вие ме наричате Скот. — Беше очевидно, че полицаят много я е харесал. — Трябва да се направи нещо със сала, госп… Маги — продължи той. — Състоянието му е много лошо и има опасност да потъне заедно с всички припаси на борда.

— Не е мой — отвърна тя.

— Независим от това си е ваш. Сериозно се съмнявам, че Банди, ако е жив, или Зики, ще се появи в града. Ще предположат, че сте пристигнали тук и сте съобщили за престъплението им. Всичко на сала е ваше. Вече пратих двама души нагоре по реката да търсят негодниците.

— Ами Чейс? — запита разтревожена Маги.

— Със сигурност ще направим каквото можем. Решихте ли какво искате да правите с припасите?

— Не, аз… — Изведнъж й хрумна нещо. Основната причина Чейс да й позволи да му купи припаси беше златотърсачът на име Сам Купър. Сам беше болен и имаше нужда от помощ. Какво ще стане с горкия човек, ако Чейс не пристигне навреме при него? Сам имаше ли нужда от припаси? Или от лекар? Беше ли изобщо жив? — Скот, Чейс и партньорът му имат участък на Голдън Ботъм. Един човек, Сам Купър, сега ги чака там. Но е болен и пратил съобщение на Чейс да пристига колкото може по-скоро. Ако Чейс не се появи до един-два дни, бих искала да закарам припасите на Сам и да го видя как е.

— Ще се погрижа за това, Маги. Няма нужда да ходиш до златоносните полета. Там не е място за жени.

Маги пламна. Беше стигнала дотук напук на съветите на всички и като нищо можеше да стигне още по-далече.

— Не ме познаваш добре, ако мислиш, че ще позволя на някого да ме спре сега, Скот. Целта на идването ми в Юкон е да разкажа за условията на златоносните полета. Но много ще съм ти задължена, ако купиш два коня и се погрижиш припасите да бъдат складирани някъде, докато се приготвя да тръгна.

Тя бръкна в кожуха за портфейла си и извади оттам няколко банкноти. Чейс беше настоял да задържи у себе си останалите пари, ако случайно нещо стане с него по пътя. Не искаше да я оставя без средства.

— Маги, не постъпвай глупаво. Жени не ходят на златоносните полета.

— Има ли закон срещу това?

— Не, но…

— Значи е решено. Аз съм репортерка, Скот, и няма да се прибера у дома, без да съм видяла златоносните полета и участъците. Това е причината да дойда тук.

— Ти си упорита жена, Маги Афтън.

— И по-лоши епитети съм чувала по свой адрес — ухили се тя палаво.

— Ела, ще те заведа в хотела. Докторът има пациент.

— Искам най-напред да му платя — възрази Маги.

— По-късно. Сега намества счупен крак.

— Ще ми помогнеш ли да стигна до участъка при Сам?

Скот я погледна с мрачна веселост, в сивите му очи решително се четеше възхищение, но и загриженост.

— Няма ли начин да те убедя да не ходиш там?

— Никакъв.

— Тогава ще те заведа лично. Така и така трябва да обикалям участъците. Ще изчакаме няколко дни, в случай че твоят Чейс Макгарет се появи, а и ти да имаш време да се възстановиш както трябва.

Хотелът сигурно не отговаряше на сиатълските стандарти, но беше приемлив, с изключение на цената. По пътя дотам Маги научи, че град Доусън е израснал практически за една нощ върху тясната ивица, широка около километър на източния бряг на река Юкон точно на север от сливането й с река Клондайк. В края на юни имаше почти непрекъсната дневна светлина и температурите бяха средно около осемнадесет градуса, но стигаха и до двадесет и пет. През зимата обаче имаше само четири или пет часа сумрачна дневна светлина.

— Дните се скъсяват — осведоми я Скот, — всеки момент може да завали сняг. Понякога температурите падат до двадесет градуса под нулата през януари. Повечето златотърсачи прекарват зимата в Доусън, но мнозина решават да останат в колибите си, ако са здраво построени. Преди да завали снегът, обикновено обикалям, за да видя дали всички имат достатъчно припаси, за да изкарат зимата.

Маги не беше подготвена за гледката на хиляди палатки, колиби и хижи в Доусън, за пристаните със струпани около тях лодки, за улиците, претъпкани с недостроени сгради. Ревът на река Клондайк се заглушаваше от свистенето на трионите, ударите на чуковете, пръхтенето на конете, виковете на мъжете и дрънченето на музиката от кръчмите. Мнозина замаяни, изтощени мъже опитваха първото си истинско ядене, откакто бяха напуснали домовете си, в доусънските гостилници. Тълпи изгорели от слънце мъже с пищни бакенбарди прииждаха в Клондайк, влачейки багажите си с лодки, мулета, коне или на гръб. Единственото, което отличаваше града от Скегуей, беше присъствието на униформени конни полицаи, които пазеха Доусън да не се превърне в свърталище на престъпници.

В хотела Скот спомена, преди да я настани, че Маги е репортерка под полицейска закрила. Тя нямаше почти никакъв багаж. Всичките й дрехи и екипировка бяха останали при Чейс.

Мисълта за него късаше сърцето на Маги. Как й липсваше този великолепен мъж! Липсваха и закачките му, блясъкът в сините му очи, когато я поглеждаше по онзи неповторим начин, ласките му. Беше толкова добър в леглото, помисли тя замечтано… не че имаше особено голям опит. Къде си, Чейс, изстена тя без глас. Ранен ли си? О, Чейс, какво ти навлече моето безразсъдство? Всичко, което ти се случи, е по моя вина. Той просто не можеше да е мъртъв. Беше твърде силен, твърде жизнен, за да го постигне безславна смърт от ръцете на негодници като Банди и Зики.

Но въпреки целия оптимизъм на Маги Чейс не се появи в Доусън. След като минаха няколко дни, тя разбра, че трябва да тръгне към участъка и да намери Сам Купър. Дължеше това на Чейс. Скот беше повече от щедър в помощта си, вдигайки по тревога своите кавалеристи и изпращайки хора да търсят нагоре по течението на реката. Един ден той осведоми Маги, че Чейс Макгарет е бил вписан в списъка на изчезналите.

— Съжалявам, Маги, знам, че Макгарет трябва да е бил повече от водач за тебе — каза Скот, докато тя се бореше да преглътне сълзите си. — Все пак може да се появи, нали разбираш. Може да се е върнал в Скегуей.

— Не. Аз… Чейс не би се върнал, защото на всяка цена трябваше да стигне до участъка си и до Сам. Като че ли се налага да приема факта, че може и да не се върне.

— Има още нещо, Маги.

— Казвай, Скот, мога да го понеса.

— Съобщено е за убийство в полицейския участък на езерото Тагиш.

— Убийство? Кой е убит?

— Май никой не знае. Мъжът не е носел никакви документи.

— О, божичко! — изхлипа Маги, — не може да е Чейс!

— Може да е мъжът, когото каза, че си убила — предположи Скот.

— Да, напълно е възможно — съгласи се тя с просветнало лице. — Но ако е така, къде е Чейс? Защо никой не е чул нищо за него?

— Не знам, Маги — призна Скот и му се прииска да можеше да я прегърне и да я утеши както трябва. — Може би трябва да се върнеш в Скегуей, преди ледът да затвори проходите и реките?

— Не, Скот, решила съм. Заминавам за участъка. Това е нещо, което трябва да направя — изрече Маги с твърда убеденост. — Кога можем да тръгнем? Или си променил решението си?

— Ще те заведа там, Маги, ако все още настояваш да заминеш. Вече купих коне с парите ти. Можем да ги натоварим още тази вечер и да заминем утре сутрин, ако искаш. Колкото по-скоро тръгнем, толкова по-скоро ще се върнем.

— Благодаря, Скот, ти си истински приятел точно когато ми трябва такъв.

— Върша си работата.

— Не, ти направи нещо повече и аз го оценявам. Ще бъда готова утре сутрин.

Маги вече беше купила малко дрехи, за да замени липсващите, но се нуждаеше от повече, особено от зимни. Съответно следващите два часа бяха посветени на пазаруване. По пътя към хотела имаше странното усещане, че някой я следи. Обърна се рязко, но не видя нищо подозрително. Но чувството не я напускаше и когато се обърна отново, зърна едно лице, което се надяваше никога повече да не види. Зики! Обърна се и пробяга почти цялото разстояние до полицейския участък.

Втурвайки се вътре, тя откри Скот да седи в малката си канцелария и да пише един от онези скучни доклади, които началството му изискваше. Той вдигна очи, когато Маги нахлу като вихър. Лицето й беше зачервено, тя трепереше като лист.

— Маги, какво става? Добре ли си?

— Видях го, Скот! Видях Зики! — извика Маги. — В града е.

— Успокой се. Кого си видяла?

— Зики, едни от мъжете, които нападнаха мене и Чейс. Не знам как е стигнал дотук, но е в Доусън.

— Кога го видя?

— Само преди няколко минути. Следеше ме.

Тя трепереше силно, спомняйки си какво искаха да й направят и как беше принудена да убие, за да се защити. Подтикван от инстинкта и отчаяното влечение, което не му даваше мира от първия момент, когато беше видял Маги припаднала и безпомощна, Скот стана и нежно я привлече в силните си прегръдки. Поощрен, когато тя не се противопостави, той полека сведе устни към нейните, замаян от желанието да вкуси сладостта й. Отначало Маги беше твърде зашеметена, за да се противопостави, разбирайки, че той иска само да я утеши. Но когато целувката му стана по-дълбока, тя осъзна, че става дума за съвсем друг вид утеха. Замръзна, а после се дръпна.

— Скот, недей. Оценявам всичко, което направи за мене, но не мога да ти отвърна по този начин.

Лицето му потъмня.

— Не съм искал да ми се отплащаш, Маги, и със сигурност не очаквам такова нещо. Целунах те, защото исках, защото имах нужда да го направя. Съжалявам, ако съм те обидил; няма да се повтори. Ще те заведа сега в хотела и ще пратя хора да търсят Зики.

— Скот, аз…

— Не, няма нищо, наистина. Трябваше да се досетя, че Чейс Макгарет има специално място в сърцето ти. Искам да знаеш, че съм до тебе, ако ти потрябвам… за каквото и да било.

Маги повече не видя Зики и Скот й съобщи по-късно същия ден, че никой от хората му не го е забелязал. Когато напуснаха Доусън на следващата сутрин без никакви произшествия, Маги помисли, че може би въображението й е подвело. Така мислеше и Скот.

Той беше използвал умно парите на Маги и бе купил един товарен кон и друг, ездитен за нея. Обясни й, че Голдън Ботъм е кутре на ручея Бонанза. Златокопачите наричаха така разклоненията на речните ръкави. Елдорадо беше основното отклонение на ручея Бонанза, който пък беше първият приток на река Клондайк. Всеки златотърсач имаше право да претендира за триста квадратни метра, които трябваше да обработва три месеца всекидневно, с изключение на неделя. След първите три месеца всички ограничения отпадаха.

През по-голямата част от този първи ден валеше сняг и земята се беше заледила. Дори и здравата опакована, Маги усещаше студа да прониква през слоевете дрехи. Лагеруваха една вечер край пътя и тя се учуди от разнообразието на диви животни, които видя. Имаше елени, карибу, лисици и много други животни. Скот каза, че вълците в територията били много, както и мечките гризли и обикновените кафяви мечки.

Вторият ден беше повторение на първия, отличавайки се само с това, че тръгнаха покрай един малък ручей вместо по течението на реката.

— Почти стигнахме, Маги — каза Скот, сочейки напред.

Бяха отминали няколко колиби и палатки и той спираше за малко при всяка от тях, за да поговори с копачите.

Спря пред една здрава и уютна колиба, построена малко по-далече от ручея. Внушителната купчина чакъл на брега на ручея показваше, че някой е обработвал участъка до неотдавна.

— Ето го участъкът. Единадесетият по горното течение.

Скот слезе от коня си и се обърна, за да помогне на Маги. После махна към колибата.

— Няма никакъв дим от комина. Може би Купър вече си е заминал.

— Познаваш ли Сам Купър?

— Виждал съм го в Доусън, преди Ръсти Рийд да го наеме да пази участъка в негово отсъствие.

— Значи познаваш и Ръсти!

— Да, но не особено добре. Хайде, да свършваме.

Свали ръкавицата си и почука на солидната врата. Нищо. Почука по-силно, повика Сам по име. Пак нищо.

— Чакай тук, ще вляза вътре — обърна се той към Маги, когато видя, че вратата не е залостена.

Тя зачака нерешително, докато Скот влизаше предпазливо в колибата. Видя припламването на лампа и чу Скот да се движи вътре, преди да я повика:

— Сега можеш да влезеш, Маги.

Тя застана на прага и очите й полека започнаха да се приспособяват към неясната светлина. В другия край на стаята Скот се наведе над една фигура, лежаща на сиромашки одър.

— Сам Купър?

— Да.

— Жив ли е? — запита Маги и пристъпи напред.

— Диша.

Докато се отпускаше на колене до Скот, сърцето на Маги се сви болезнено при вида на покъртително слабия старец, чието изтощено тяло се губеше посред купчина одеяла. Дишаше хрипливо, занемарената му посивяла брада беше влажна от пот, а съсухреното му лице пламтеше от треска.

— Има нужда от лекар — каза Маги.

Точно тогава очите на стария златотърсач се отвориха, фокусирайки с трудност Маги и Скот.

— Кои сте вие?

— Капитан Гордън от Кралската конна полиция на Канада и Маги Афтън, репортерка от Сиатъл — отвърна Скот. — Откога сте така?

— Боледувам от известно време, но допреди няколко дни ходех нагоре-надолу. Може ли малко вода?

Маги скочи веднага, намери вода в една тенджера и отсипа от нея в калаената чаша, която намери наблизо. Задържа я до устните на Сам, докато той пиеше жадно. Щом се напи до насита, се разкашля и това отне силите му, накарвайки го да се задъха. Скот се погрижи да го настани колкото можа по-удобно, а после дръпна Маги в другата страна на стаята, където старецът не можеше да ги чуе.

— Пневмония — каза той мрачно. — Може да умре, ако го преместим сега, но няма как. Трябва му незабавна помощ.

Умът на Маги се възпротиви на мисълта да местят човек в такова тежко състояние като Сам. Имаше друга алтернатива и заради Чейс тя беше готова да я предложи.

— Човекът не е в състояние да пътува, Скот. Нека да остана тук и да се погрижа да му върна здравето. Изглежда, има достатъчно припаси, ще стигнат, докато се възстанови, а даже и за повече време, ако се наложи.

— Възхищавам се на смелостта ти, Маги, но това, което предлагаш, е не само глупаво, ами и невъзможно. И дума да не става за такова нещо.

Маги въздъхна. Колко пъти беше чувала тези думи? Сега нямаше да е в Клондайк, ако се беше покорявала.

— Не ти вземаш решение — изрече тя с равен глас. — Какво може да ми се случи? Има храна и вода, а когато Сам оздравее, ще се върнем заедно в Доусън.

— Какво може да ти се случи ли?! — избухна Скот. — Боже господи, Маги, нямаш представа какви опасности има в Юкон, особено за сама жена. Снегът може да те изолира за седмици, дори месеци. Температурата може да падне до двадесет градуса под нулата само за един-два часа. После има и диви животни, с които трябва да се справяш — мечки, вълци. Да не говорим за двуногите, които са най-лошият вид. Бъди разумна, Маги. Ще увием добре Сам и ще го закараме в Доусън. Може да язди товарния кон.

— Ще умре, Скот.

— Възможно е — призна замислено Скот.

— Какво ще стане с участъка, ако Сам замине?

— Не съм сигурен. Най-вероятно ще се настанят натрапници, но тъй като участъкът е регистриран, собствениците ще си го върнат, освен ако натрапниците не докажат, че е бил изоставен.

— В такъв случай не може и дума да става да замина. Ще остана, докато Сам оздравее достатъчно, за да се оправя сам, или пък докато Чейс се появи.

Упорито вирнатата й брадичка казваше на Скот, че не би могъл да я разубеди за нищо на света. Маги Афтън беше невероятна жена. Би дал всичко, само и само да я има. Тази неправдоподобна мисъл го накара да се подсмихне. Маги беше самостоятелна жена; никога нямаше да „принадлежи“ на някой мъж. Можеше да бъде партньорка, помощничка, но никога притежание.

— Да направим компромис, а, Маги? — предложи той. — Ще ти позволя да останеш една седмица. Ще остана един ден и една нощ с тебе, докато разопаковаш припасите, ще се погрижа за дърва за горене и ще осигуря удобства на Сам, доколкото е възможно. После ще продължа обиколката си. Трябва да ми отнеме не повече от една седмица. Когато се върна, бъди готова да тръгнеш с мене независимо как е Сам. Ако още е болен, ще го вземем с нас в Доусън.

— Аз…

— Не искам да чувам никакви възражения — каза строго Скот. — Аз съм законът в тази територия и правя това, което сметна за най-добро. Освен това след една седмица в тази пустош подозирам, че ще бъдеш повече от готова да тръгнеш.

Решението беше взето.

Денят премина в оживена дейност. Докато Скот се грижеше за нуждите на Сам, Маги разопакова припасите и приготви ядене, което Сам беше твърде слаб, за да опита. Когато каза, че болният има нужда от хранителен бульон. Скот отиде на лов и се върна с малък елен и две катерици. После насече дърва, допълвайки забележимо купчината, вече струпана до външната стена на колибата.

Маги забеляза със задоволство, че колибата е здраво построена и най-вече, има стъкло на прозореца. Вътре имаше две легла, огнище, лагерна печка, различни кухненски съдини и прибори за хранене, маса и столове. Припасите бяха подредени на груби лавици, закрепени на едната стена. Малката колиба беше построена от здрави колове, а цепнатините помежду им бяха замазани с глина, така че вътре не влизаше никакъв студен въздух.

Тази нощ Маги зае другото легло, докато Скот се сви под едно одеяло пред огнището, макар че и двамата не спаха много. Кашлицата на Сам ги държа будни през по-голямата част от нощта. Когато Скот беше готов да тръгне на следващия ден, беше направил всичко по силите си, за да осигури всички удобства за Маги и Сам. Но още се колебаеше. Имаше лошо предчувствие, не искаше да оставя Маги сама, въпреки че тя имаше оръжие и амуниции, а и знаеше как да ги използва. Никак не му се искаше да остави болен старец и красива млада жена сами за цяла седмица. Но в края на краищата се осмели да прегърне силно Маги, положи една целомъдрена целувка на бузата й и си тръгна.