Анатол Франс
Пчелица (22)

Глава двадесет и втора

където всичко свършва добре

На другия ден Пчелица, Жорж и Вярно сърце облякоха великолепните дрехи, които джуджетата им бяха приготвили, и се отправиха в празничната зала. Крал Лок в императорска тога скоро се присъедини към тях, както беше обещал. След него вървяха офицерите му в пълно бойно снаряжение, облечени с кожи в някакво диво великолепие, с шлемове, върху които се поклащаха лебедови пера. Джуджетата дотичваха на тълпи, влизаха през прозорците, отдушниците и комините и се настаняваха дори под пейките.

Крал Лок се покачи върху една каменна маса, в единия край на която бяха наредени високи кани, свещници, халби и потири от чисто злато, великолепна изработка. Той направи знак на Пчелица и Жорж да се приближат и каза:

— Пчелице, един от законите на народа на джуджетата повелява, че чужденка, приета в нашите владения, трябва да бъде освободена, щом изминат седем години. Вие прекарахте седем години тук сред нас, Пчелице. И аз ще бъда лош гражданин и недостоен крал, ако Ви задържам повече. Но преди да Ви пусна да си отидете, искам, след като не можах да се оженя за Вас, лично да Ви сгодя за този, когото Вие си избрахте. Правя го с радост, защото Ви обичам повече от себе си и защото моята мъка, ако още ми остане от мъката, е като малка сянка, която Вашето щастие заличава. Пчелице Кларидска, принцесо на джуджетата, дайте ми Вашата ръка, и Вие, Жорж дьо Бланшеланд, дайте ръката си.

Като сложи ръката на Жорж в ръката на Пчелица, крал Лок се обърна към народа и изрече със силен глас:

— Малки човечета, деца мои, вие сте свидетели на това, че сега тези двама млади хора поемат задължението един към друг да се оженят на земята. Нека се върнат там заедно и заедно да отглеждат и чакат да разцъфти обичта, скромността и верността, така както добрите градинари отглеждат и чакат да разцъфтят розите, карамфилите и божурите.

След тези думи джуджетата нададоха силни викове и като не знаеха дали да плачат, или да се радват, те се вълнуваха от противоречиви чувства. Крал Лок се обърна отново към годениците и като им посочи високите кани, халбите и всичките красиви златарски изделия, им каза:

— Ето, това са подаръците на джуджетата. Приемете ги, Пчелице, те ще ви напомнят за Вашите малки приятели; подарък Ви правят те, а не аз. След малко ще видите какво искам да Ви подаря аз.

Настана дълго мълчание. Крал Лок гледаше с ликуваща нежност Пчелица, чиято красива, лъчезарна глава, увенчана с рози, се накланяше върху рамото на годеника.

После той продължи с думите:

— Деца мои, не е достатъчно да се обичате много; трябва също да знаете да се обичате. Една голяма любов е наистина нещо хубаво; една красива любов е нещо още по-хубаво. Нека вашата обич да има толкова нежност, колкото и сила; нека нищо не й липсва, дори снизхождението и нека към него се прибави и малко състрадание. Вие сте млади, хубави и добри, но вие сте човеци и дори само поради това сте изложени на много нещастия. Ето защо, ако състрадание не влиза в чувствата, които изпитвате един към друг, те няма да издържат при всички обстоятелства във вашия съвместен живот; те ще бъдат като празничните дрехи, които не ни пазят от вятъра и от дъжда. Човек обича истински само тези, които обича дори с техните слабости и в тяхната нищета. Щадете се, прощавайте си, утешавайте се — ето цялата наука на любовта.

Крал Лок спря, обхванат от силно и сладостно вълнение, след което продължи:

— Деца мои, бъдете щастливи, пазете вашето щастие, хубаво го пазете.

Докато той говореше, Пик, Тад, Диг, Боб, Трюк и По, увиснали на бялото наметало на Пчелица, покриваха с целувки ръцете и дланите на девойката. Те я молеха да не ги напуска. Тогава крал Лок извади от пояса си един пръстен, чийто скъпоценен камък хвърляше снопове светлина. Това беше вълшебният пръстен, който беше отворил затвора на русалките. Той го постави на пръста на Пчелица и каза:

— Пчелице, приемете от моята ръка тази халка, която ще Ви позволи, на Вас и на Вашия съпруг, да влизате всякога в кралството на джуджетата. Тук ще бъдете приемани с радост и подпомагани в каквото имате нужда. Затова пък вие научете децата, които ще имате, да зачитат малките невинни и работливи човечета, които живеят под земята.