Анатол Франс
Пчелица (15)

Глава петнадесета

в която ще видим голямата мъка, която изпита крал Лок

Пчелица, седнала на гранитните стъпала на подземния дворец, отново гледаше синьото небе през пукнатината на скалата. Тук бъзови цветчета обръщаха към светлината своите бели чадърчета. Пчелица Започна да плаче. Крал Лок я хвана за ръката и я попита:

— Пчелице, защо плачете и какво желаете?

И тъй като тя беше тъжна от много дни, джуджета, седнали в нозете й, свиреха простодушни мелодии на флейта, пищялка, гусла и тимпани. Други джуджета, за да я развлекат, се премятаха така, че забождаха един след друг в тревата върховете на своите качулки, украсени със значки от листа, а нищо не беше по-забавно за гледане от игрите на тези малки човечета, с бради на отшелници. Добродетелният Тад, чувствителният Диг, които я обичаха от деня, в който я бяха видели да спи на брега на езерото, и Пик, старият поет, я докосваха нежно по ръката и я молеха да им повери тайната на своята скръб. По, който беше простодушен, но справедлив, й предлагаше грозде в една кошница; всички я теглеха за полата, като повтаряха заедно с крал Лок:

— Пчелице, принцесо на джуджетата, защо плачете?

Пчелица отговори:

— Малки кралю Лок, и всички вие, малки човечета, моята скръб усилва вашето приятелство, защото вие сте добри; вие плачете, когато аз плача. Знайте, че плача, когато си спомня за Жорж дьо Бланшеланд, сега той трябва да е станал смел рицар, а аз няма да го видя вече. Обичам го и бих искала да бъда негова жена.

Крал Лок издърпа ръката си от ръката, която държеше нежно, и каза:

— Пчелице, защо ме излъгахте, като ми казахте на масата по време на пиршеството, че никого не обичате?

Пчелица отвърна:

— Малки кралю Лок, не съм те лъгала на масата по време на пиршеството. Тогава не желаех да се омъжа за Жорж дьо Бланшеланд, а днес най-съкровеното ми желание е той да ме поиска за жена. Но той няма да ме поиска, защото аз не зная къде е сега, а й той не знае къде да ме намери, и затова плача.

При тези думи музикантите спряха да свирят на своите инструменти; скачащите преустановиха своите подскоци и останаха неподвижно на главите си или на задните си части; Тад и Диг проляха мълчаливо сълзи върху ръкава на Пчелица; простодушният По изпусна кошницата с гроздето и всички малки човечета застенаха ужасно.

А кралят на джуджетата, отчаян повече от всички под короната с искрящи цветя и листа, се отдалечи, без да каже нищо, и само мантията му се извиваше след него като пурпурен поток.