Анатол Франс
Пчелица (13)

Глава тринадесета

в която крал Лок открива чувствата си

Джуджетата отпразнуваха весело коронясването на своята първа принцеса. Игри, изпълнени с детска невинност, идеха една след друга, без особен ред в огромния амфитеатър; а малките човечета, кокетно закичили на качулките си по едно листо папрат или две дъбови листа, весело скачаха из подземните улици. Увеселенията продължиха тридесет дни. В радостното опиянение Пик приличаше на човек — поет; добродетелният Тад се опияняваше от всеобщата радост; нежният Диг с радост проливаше сълзи; Рюг в радостта си предлагаше отново Пчелица да бъде поставена в клетка, за да не трябва джуджетата да се страхуват, че ще загубят една толкова очарователна принцеса; Боб, яхнал своя гарван, огласяше въздуха с толкова весели викове, че черната птица, сама обзета от радост, издаваше весели, игриви грачения.

Само крал Лок беше тъжен. На трийсетия ден откакто предложи на принцесата и на целия народ на джуджетата това прекрасно пиршество, той се изправи на крака върху креслото си и след като добродушното му лице стигна до ухото на Пчелица, той й каза:

— Мила принцесо Пчелице, сега ще Ви помоля за нещо, което Вие можете да приемете или да отхвърлите съвсем свободно. Пчелице Кларидска, принцесо на джуджетата, искате ли да станете моя жена?

При тези думи крал Лок, сериозен и разнежен, беше хубав, с онази хубост, изпълнена с кротост на величествено рунтаво кученце. Пчелица му отговори, като го дръпна за брадата:

— Малки кралю Лок, искам да бъда твоя жена на шега; но аз никога няма да бъда твоя жена на сериозно. В момента, в който ме искаш за жена, ти ми приличаш на Вярно сърце на земята, когато, за да ме забавлява, ми разказваше най-чудновати неща.

При тези думи крал Лок извърна глава, но не достатъчно бързо и Пчелица успя да види сълзата, спряла на миглите на джуджето. Тогава Пчелица съжали, че го е наскърбила.

— Малки кралю Лок — му каза тя, — аз те обичам като малък крал Лок, какъвто си; и ако ти ме караш да се смея, както правеше Вярно сърце, в това няма нищо обидно, защото Вярно сърце пееше хубаво и сигурно щеше да бъде хубав, ако не бяха посивелите му коси и червеният му нос.

Крал Лок й отговори:

— Пчелице Кларидска, принцесо на джуджетата, аз Ви обичам с надеждата, че ще ме обикнете някой ден. Но няма вече да има същата надежда, че ще Ви обичам пак толкова. Моля ви само, като награда за моето приятелство, да бъдете винаги искрена с мен.

— Малки кралю Лок, обещавам да бъда.

— Тогава, Пчелице, кажете ми обичате ли някого толкова, че да искате да се ожените за него.

— Малки кралю Лок, никого не обичам така.

Тогава крал Лок се усмихна и като хвана златната си чаша, със звучен глас вдигна наздравица за принцесата на джуджетата. Неизмерима врява се издигна от дълбините на земята, тъй като масата на пиршеството се простираше от единия край на империята на джуджетата до другия.