Христо Смирненски
Политически сонет № 1

Сърдита нощ воал безкраен

над сънната земя простира,

но месечко левент нехае,

с лъчи воала й раздира.

 

Уста разчекнал до ушите,

отдолу пес един го лае,

но месечко из висините

разхожда се и хич нехае,

 

че песът зъби му се злобно

и че със громкия си лай

тревожи тишината гробна.

 

Да, месечко си е далеко,

затуй полай си, бай Сарай,

на сърце да ти стане леко!