Ерих Кестнер
Това се случи на 35 май (8)

Какво казва авторът за книгата

„… Всъщност, исках да напиша съвсем друга книга. Книга, в която от страх само, тигрите щяха да тракат със зъби, а палмите — с кокосовите си орехи. А малката людоедка, цялата изписана с бели и черни квадрати, която преплува Тихия океан, за да купи от Дринкуотър и Сие във Фриско една четка за зъби, щеше да се нарича Магданос. Това, естествено, щеше да бъде собственото й име.

Исках да напиша едно истинско южно морско приключение. Защото веднъж един господин, с брада, широк като нагръдник, ми беше разказвал, че най-много обича да чете такива книги.

Първите три глави бяха напълно готови. Главатарят «Лешояд», наречен още «Бързата поща», току-що отвори своето джобно ножче, цялото още лепкаво от топла печена ябълка, замери хладнокръвно и преброи колкото можеше по-бързо до триста деветдесет и седем…

Но изненада… не знаех колко крака има китът! Проснах се по корем на пода, защото така мога да мисля най-добре, и мислих. Но тоя път и това не помогна. Потърсих в енциклопедията. Първо под буква К, а сетне, от предпазливост, под буква Г. Никъде не се споменаваше нито дума за това. Аз трябваше да зная точно, за да пиша по-нататък…

Защото, ако китът не излезеше в същия миг из девствения лес, невъзможно би било главатарят «Лешояд» да го уцели. А ако китът не беше уцелен с печена ябълка, малката людоедка, цяла изписана с черни и бели квадрати, никога в живота си не би срещнала диамантената перачка г-жа Леман. А ако Магданос не срещнеше г-жа Леман, никога не би получила ценния купон, който трябва да се представи в Сан Франциско при Дринкуотър и Сие, за да се вземе безплатно една съвсем нова четка за зъби. Да, и тогава…

Моят южно-морски роман — а аз толкова му се радвах! — значи рухна, тъй да се каже, пред краката на кита. Надявам се, че ме разбирате. Беше ми ужасно мъчно…“