Квинт Курций Руф
История на Александър Велики Македонски (5)

Начало на похода на изток. Завладяване на малоазиатското крайбрежие

След като усмирил Балканския полуостров и поверил цяла Гърция и Македония на Антипатер, комуто имал най-голямо доверие, с настъпването на пролетта Александър пристигнал при Хелеспонт. Оттук прехвърлил войските си на брега на Мала Азия. Като стъпили на азиатска земя, той пръв забил копието си във враждебно настроената към него земя, а после заклал жертвено животно, молейки боговете да не допуснат той да бъде приеман тук като нежелан цар. След това предупредил войниците си да не опустошават Азия. Казал им, че трябва да пазят завладените богатства, да не унищожават това, което ще бъде тяхно.

Войските му наброявали тридесет и две хиляди пехотинци, не повече от пет хиляди конници и не повече от сто и осемдесет кораба. Трудно е да се каже кое е било повече за учудване — дали че възнамерявал да победи целия свят с толкова малка армия, или че се е осмелил да тръгне в поход с войска не от силни и здрави младежи, а от ветерани, повечето от които били отслужили военната си служба при баща му и чичо му. Те приличали на избрани за армията му началници, а не на войници. Никой нямал право да стои в първата бойна редица, ако не е навършил шестдесет години. Погледнат отпред, този боен ред приличал повече на сената на някоя стара република. Затова и по време на сражение никой не мислел за бягство, а всички се стремели да победят. Надявали се не на краката си, а на мишците си.

Александър извършвал жертвоприношения навсякъде, но преди всичко в Троя^[1], на гроба на Ахил^[2], от когото, казвал, че води произхода си по майчина линия. Смисълът на тези обреди бил ясен: потомъкът на Ахил, продължавайки делото на своя прадядо, бил застанал начело на гърците, за да завърши победоносно започнатата някога от тях война против азиатците. Защото на мястото на азиатците троянци сега били дошли персите…

Река Граник тече между Троя и Пропонтида^[3]. На отсрещния й бряг се била разположила войска около двадесет хиляди пехотинци и не по-малко конници начело с най-отбрани персийски военачалници. Те с насмешка наблюдавали малочислената армия на Александър. Той също виждал голямата опасност, но бил сигурен, че ще победи, тъй като вярвал в щастието и храбростта си, както и в храбростта на своите войници. И победил, като преодолял буйната река и дързостта на гледащите го с насмешка и надменност перси.

В това сражение от персите паднали около двадесет хиляди пехотинци и двеста и петдесет конници. Македонците загубили не повече от тридесет и осем войници.

Победата на македонците при река Граник изиграла решаваща роля в устрема на Александър на Изток. След като превзел Сарди^[4], крепостта на морската империя на варварите, съседните й народи и народа на Лидия, той ги оставил да живеят съобразно със своите закони и продължил нататък. Превзел Хефес^[5], за който воювал четири дена. В това време дошли пратеници от Магнезия и Трал^[6], които обещали, че техните градове ще се предадат. Александър изпратил при тях Парменион с две хиляди и петстотин наемници и толкова македонски войници, за да сключи мирните договори. В приятелски настроените градове изпратил двеста конници. След това опустошил град Милет^[7], който твърдо отстоявал свободата си. Оттук се отправил към Халикарнас^[8]. Александър превзел всички градове, които били на пътя му. Заварил обаче Халикарнас много добре укрепен. Водил за него ожесточено сражение и го превзел, но дал много жертви. Затова го изравнил със земята.

Като навлязъл в Кария^[9], царицата на тази страна на име Ада го посрещнала благосклонно. Тя била изгонена от престола от Оронтобат, изпратен тук от Дарий за управител, и била останала само с град Алинд. Тя предала този град на Александър и го осиновила. Царят, като оценил както свободолюбието на жената, така и осиновяването, я оставил да пази града, а след това, като покорил цяла Кария, не забравил благодеянието й и предал под нейна власт цялата страна. Оттук потеглил за Ликия^[10] и Памфилия^[11] с намерение да продължи за Финикия^[12] и Киликия^[13]. Като победил невойнствените народи на Пизида^[14], Александър с още по-голяма жар се насочил срещу Дарий, за когото бил чул, че наближава с многохилядна войска. Навлязъл във Фригия, през която смятал да преведе войската си.