Герт Прокоп
Кой краде крака? (7)

7

— Действително ли трябва да влезем в мавзолея? — изохка Падингтон. — Мразя звукоизолирани стаи.

Тимоти го изблъска през вратата.

— И сега ли ги мразите?

Той посочи масата, върху която стоеше бутилка мозелско вино.

— Мисля, че искате да научите как се разреши случаят ни? Има едно-две неща, които никой не бива да узнае. Дори това, че ви го разправям, е лекомислено. Разчитам, че ще мълчите.

— Естествено. Но ако нещо ви затруднява…

— Знаете ли, Едуард, ще ми се отрази добре да поговоря за това. А с кого, ако не с вас?

Тимоти отвори бутилката и напълни чашите. Падингтон опита внимателно виното. Лицето му грейна.

— Нещо ми се въртеше в главата — обясняваше Тимоти. — Най-накрая се досетих какво. Докато пекох кекса.

— Докато какво?

Тимоти пренебрегна въпроса.

— Някой ми бе разказал, че „Универсал“ тренира водолази. Да, водолази. Макар че вече няма почти никакви обществено достъпни води, особено в Чикаго и околностите му. Освен това, спомняте ли си, полицията намери смачкана туба с талк край мъртвия Карутърс. Наполеон проучи, че едно време са използували талк за улесняване на плъзгането, когато се обличали гумени или пластмасови дрехи. Аз естествено си помислих най-напред за гумени ръкавици и операции и забравих този факт. Но кой хирург използва днес гумени ръкавици? На водолазите обаче им е нужен талк, за да облекат костюмите си. Сега оставаше само да свържа правилно отделните факти.

Тимоти отпи голяма глътка. Падингтон също вдигна чашата си.

— Карутърс открадва крак и бива убит. Край него е намерен талк. Талк употребяват водолазите. „Универсал“ тренира водолази. „Универсал“ разполага също с операционна зала за трансплантации. Рамирес е бил в Чикаго и вчера е дошъл отново. Това, което трябваше да търся, е място, което да има нещо общо с водолази и където човек би могъл да загуби крака си.

Тимоти изпи чашата си и наля отново.

— Повечето достъпи до водата в Чикаго са така охранявани, че не е възможно човек да мине през тях. Остават около две дузини различни заводи и институти, които товарят радиоактивни или други отровни отпадъци директно в подводници. Само в един-единствен от тях охранителната инсталация е такава, че ако човек иска да мине, не рискува нищо друго, освен да изгуби някой крак. Но това можеше, разбира се, никога да не го научим.

Тимоти се изправи и се заразхожда из стаята, като продължи да говори:

— Ако историята не бе започнала толкова откачено, вероятно никога не бих стигнал до разкриване на загадката й, но в дадения случай, изглежда, абсурдното е нещо нормално. — Той се спря пред Падингтон. — Става дума за Института за ядрени изследвания на концерна „Монолайн“. Шахтата, през която изхвърлят пресования на пакети боклук към подводниците, е достатъчно голяма, за да може да проникне през нея двуметров човек. Обаче всичко, което минава през шахтата, пресича пътя на сноп различни лъчи, които разрушават и най-стабилните молекули. Затова отначало отхвърлих този институт. Но лъчевото оръдие е скъпо. Ето защо са го свързали с биосензори и източник на ултразвук, сигурно не само за да пазят шахтата от промъкващи се хора, но същевременно разни плъхове и жаби да не задействуват скъпия лъчев капан.

— Значи двоен капан — каза Падингтон.

— Да. Но двата капана са взаимно свързани. Когато се задействуват биосензорите и предизвикат ултразвуков удар, лъчевото оръдие се блокира за няколко секунди. Така че някой плъх да не го задействува, преди да издъхне. Но ако някой, така го изчислихме с Наполеон, носи звуконепроницаем скафандър и стъпи там, да речем, само с един крак? Тогава само този крак ще бъде поразен и човекът може да премине безпрепятствено блокираното лъчево оръдие.

— Защо тогава той не пусне някой плъх или риба пред себе си?

— Да, защо наистина? При този въпрос бях близо до отчаянието. Но тогава Наполеон попита: да не би човекът да иска не да влезе, ами да излезе от Института?

Тимоти седна отново и смигна самодоволно на Падингтон.

— Именно така беше! Осведомих се веднага. Лъчевото оръдие е снабдено и от двете страни с биосензори. По този начин абсурдното положение се изяснява, защото институтът на Монолайн е така охраняван, че никой не може да внесе тайно нещо живо. Сътрудниците му дори трябва да минават голи през една камера. Значи самият мистър Хикс е трябвало да излезе оттам. Вероятно не е толкова трудно да се излъже един електронен портиер, че човек си е тръгнал. Тогава мистър Хикс се оставя да го заключат, за да може на спокойствие да открадне, каквото пожелае, качва се в един контейнер или в каквото и да е там и се спуска в шахтата. При биосензорите изважда навън единия крак, задействува ултразвука и така блокира лъчевото оръдие. В това време водолазите са отстранили подводницата, събираща боклука, посрещат мистър Хикс и го закарват в клиниката, където вече чака д-р Рамирес, за да му присади нов крак.

Падингтон кимна въодушевено.

— Звучи твърде логично, Тини. Само че, извинявайте, изходната ви хипотеза не е съвсем сериозна. Искам да кажа, че намирането на талк край Карутърс и използването му от водолазите…

Падингтон спря на средата на изречението си и погледна объркано хилещия се Тимоти.

— Смешното е — каза Тимоти, — че и водолазите днес не използват вече талк. Но главното е, че това ни доведе до правилното решение.

— Значи комбинациите ви са били правилни?

— Фрингс, шефът на Охраната на „Монолайн“, бе тук преди два часа, за да ми благодари. Разреших му да представи всичко като собствена заслуга, за да спечеля, както каза, „един приятел за цял живот“.

— И омразата на „Универсал“.

— Някой споменавал ли е нещо за „Универсал“? Аз не съм. Никому, разбирате ли, Едуард?

Падингтон кимна утвърдително.

— На Фрингс казах само, че съм научил за опит за кражба и как евентуално ще бъде извършена.

— И те са хванали мистър Хикс? Кой е той?

— Не съм питал Фрингс. — Тимоти замълча. Беше се излегнал тихо на креслото и свитите му устни бяха като тънки резки.

Падингтон го наблюдаваше смутено.

— Мъртъв е — рече най-накрая Тимоти. — Лесно биха могли да го причакат и да го хванат. Обаче са си направили шега с него, като са го тласнали в собствения му капан. Сложили допълнителна сигнализация на сейфа и когато тя показала, че мистър Хикс се опитва да го отвори, нахлули с голям шум. Мистър Хикс изпаднал в паника и решил да избяга по набелязания път. Но Фрингс отстранил връзката между защитите. Така че изваждането и жертвуването на единия крак не е помогнало на мистър Хикс и секунди по-късно той е бил поразен от лъчевото оръдие.

— Въпреки всичко това е успех — каза Падингтон. — Искахте да предотвратите този „нещастен случай“, Тини, и успяхте, макар че на практика не разполагахте с нищо. Само великолепната ви комбинация…

— Престанете — сряза го Тимоти сърдито. — Успех! Исках да възпрепятствувам кражба, а спомогнах за убийство!

— Не сте виновен за това, Тини!

Тимоти не отговори. Беше втренчил поглед в тавана.

— Така никога няма да разберем защо левият крак е бил сменен с десен — рече Падингтон.

— Сигурен съм, че при първото изследване Рамирес е установил, че тъй или иначе мистър Хикс скоро ще загуби десния си крак. Може би рак? По-нататък предполагам, че мистър Хикс е поставил условието още сега да му се смени този крак.

— Спомена ли ви Фрингс какво са искали да откраднат от „Монолайн“?

— Знаете ли какво е тежка вода?

— Естествено, вода, която вместо обикновен водород има деутерий, изходен материал за ядрена реакция.

— Знаете ли също какво е тежко злато?

Падингтон го изгледа смаяно.

— Трансуран. От близо един век учените предполагат, че някъде след номер 126 в таблицата на Менделеев биха могли да съществуват елементи със стабилни ядра, изкуствени вещества, които няма да се разпадат веднага. От тези трансуранови елементи се очаква да бъдат получени съвършено нови материали с още неизвестни или засега недостижими свойства. Някой ми беше разказал, че Монолайн отдавна работи върху получаването на така нареченото тежко злато.

— В такъв случай това обяснява цялото им старание — въздъхна Падингтон. — На мен биха ми стигнали само няколко унции обикновено злато.

— Не мога да ви услужа с подобно нещо — рече Тимоти, — но какво ще кажете за чаша кафе и пресен шведски кекс с мая.

— Мая ли казахте?

— Да, така казах. Не знаете ли какво е мая?

— Знам, при нас, в клиниката, имаме гъбични култури за мая, които трябват на бактериолозите. Учудвам се само какво общо може да има кексът с маята.