Герт Прокоп
Кой краде крака? (5)

5

Тимоти прекара следващия ден в трескава работа. Едва се бе сбогувал с професор Падингтон, когато започна да бомбардира всички възможни хора със запитвания, като презаписваше все нови и нови данни, след което дискутираше часове наред с Наполеон, докато не му се наду главата. Погледна часовника си.

— Окей — измърмори той, — и без това е време за залеза.

Без да се бави много, подбра съответния фрак. Но после стоя доста по-дълго под оцветителя. Рубиненочервеното, което бе избрал най-накрая, все пак не му хареса. Той обезцвети фрака и го остави да се боядиса в оранжево. За ризата си избра наситено лилаво. След това седя дълго пред огледалото и вчесва внимателно гъстата си коса, докато тя доби подходящ матоволилав оттенък. Накрая Тимоти боядиса един кичур над челото си в ярко оранжево. Когато се погледна в огледалото, остана много доволен от себе си.

Том по поздрави с широка усмивка, поклони се ниско, но въпреки това главата му не достигна надолу до Тимоти.

— О, маса Тини — каза той на жаргона на негрите роби, който заедно с украсената със златни ширити униформа спадаше към ролята му на момче в асансьора на бар „Стардъст“, — защо аз не зная, днес вие в оранжево идва, аз тогава облича синьо.

Тимоти му намигна. Когато стигнаха 1112 етаж, Том отвори вратата на асансьора с такъв трясък, че всички глави в бара се извърнаха. Той се изпъна тържествено, сякаш бе докарал президента на Щатите. Тимоти бавно се придвижи към тезгяха, оглеждайки се внимателно наляво и надясно, като от време на време удостояваше някой от гостите с усмивка. Изглежда, се наслаждаваше на учудването и възхищението, които предизвикваше.

Барманът вече му бе сложил специалния стол. Тимоти му махна благосклонно.

— Здравейте, Мелвин!

— Здравейте, мистър Тини!

Тимоти си поръча „олд финч“ без лед.

— На мене също — рече някой зад гърба му, — но с лед.

Беше Смайли Хепбърн, и то облечен в смокинг! Тимоти го огледа развеселен.

— Не ме зяпай така! — изръмжа Смайли. — Всичко е заради теб. Бях на един прием на Медицинската академия. Само поканата ти струва сто долара. И тъй като вече бях облечен доста елегантно, реших да ощастливя и твоя шикозен бар и да пия за твое здраве… и за твоя сметка. Помислих си, че ще искаш да видиш залеза. Ако не, след това щях да сляза долу. Наздраве!

— Наздраве! — Тимоти посочи западния прозорец, където слънцето се гласеше да потъне в облаците.

Смайли не бе узнал много. Най-ценното, което носеше, беше списък с имената на хирурзи, изгонени от Лекарския съюз заради криминални операции. Тимоти изчезна за момент зад бара и ги предаде на Наполеон. И на един познат от охраната на полетите.

Към полунощ бяха опитали всички видове уиски и взеха на прицел коняка.

— Човече — каза Смайли с натежал език, — това ще е една сметка, висока, колкото барът тука. Кой ще я плати? Кой е клиентът ти?

— Аз сам съм си клиент. Просто не мога да понасям да има нещо, което не разбирам.

— И ти си един — изкиска се Смайли, — като че ли човек би могъл да разбере този свят! Разбираш ли защо вече от три седмици няма пресен хляб? Или защо старият Форман на всеки шест месеца си взема нова жена, макар въобще да не може повече, или защо „Универсал“ тренира цяло стадо водолази, въпреки че изобщо няма вече истинска вода, или защо имаме Космическо управление, щом не бива да изстрелваме дори миниатюрен спътник? Разбираш ли всичко това?

Той удари Тимоти по рамото и едва не го събори от стола.

Барманът се наведе над Тимоти:

— Не заради мене — прошепна той, — но за вашето реноме, Тини, би било сигурно по-добре…

— Затваряй си устата! — изломоти Смайли. — Тини не се нуждае от реноме. Тини е най-великият и ако някой от тези предвзети контета тук иска да оспорва това, ще му разбия муцуната.

Той се опита да се извърти, но се свлече от стола. Том застана мигновено до Смайли и го повлече към асансьора.

— Твоето реноме! — сумтеше Смайли, когато излязоха от асансьора. — Станал си истинска наконтена маймуна, Тини. Кайсиев фрак и сини коси!

Тимоти го удари в стомаха.

— Задръж въздуха, Смайли. Какво си мислиш, защо разигравам този цирк? Джудже в най-добрия случай това е само смешно, но едно суетно, арогантно джудже-сноб е нещо друго — атракция!

Наполеон ги поздрави с кашляне. Тимоти взе лентата от отвора и я подаде на Смайли.

— Можеш ли да прочетеш това, защото аз не мога. Буквите танцуваха, просто танцуваха.

— Ти си пиян — обясни Смайли. — Нужна ти е глътка алкохол. Къде държиш уискито?

Тимоти бърникаше нещо по Наполеон.

— По изключение веднъж ще ти разреша да говориш с мене. Какво искаш?

— Сър — прозвуча гласът на Наполеон. — Помолихте ме да си запълня познанията за талка. Талкът представлява моноклинно кристализиращо вещество, което образува листовидни агрегати и е мазно на пипане. Или с други думи, магнезиев силикат, чиято формула е 3MgO . 4SiO₂ . H₂O. В стрито състояние талкът е бил използуван по-рано като абсорбиращо вещество и като пълнител за пудри, пасти, фармацевтични смеси и таблетки, а също и като средство, улесняващо плъзгането върху гума и пластмаса, например при хирургически ръкавици, водолазни костюми и гимнастическо облекло. Ще разрешите ли, сър, да направя във връзка с това една забележка?

— Не разрешавам — измърмори Тимоти. После извика сервитьорската количка.

Смайли огледа бутилките.

— Тук разполагаме с всичко, което душата желае — рече той. — Не разбирам защо ходиш в този скъп бар. Само заради залеза ли?

— И заради клиентелата ми, която седи там. Тази вечер се бяха събрали най-малко десет милиарда долара.

— Ти си честолюбив, Тини. Човек не трябва да мисли за работа особено когато има уиски. Защо му и трябва? Имаш всичко — апартамент в „Небраска“, дори над смога, собствен компютър, мавзолей, поръчки колкото искаш, успех, пари.

— Само най-важното ми липсва — продума тихо Тимоти, — любов.

— Който има пари, има и любовта, стига да пожелае.

— Искаш да кажеш секс, Смайли. Любовта не може да се купи.

Смайли сложи ръката си върху рамото на Тимоти.

— Извинявай, Тини. Хайде да изпием още по едно. Какво се е случило в действителност с този крак?

— Само ако можех да знам. — Тимоти потри върха на носа си. — Защо трябва да се краде крак, който би могъл да бъде получен почти безплатно от Общественото здравеопазване? Това би имало смисъл само ако операцията е нелегална. Защо е нелегална? Човек може съвсем открито да си замени крака. Е, ако бе някоя промяна на лицето! Защо са сменили на два пъти крака? Защо не са откраднали веднага необходимия? Отгоре на всичко, изглежда, че изобщо няма никой, който да се нуждае от крак с такива размери.

Наполеон се изкашля.

— Какво искаш? — попита Тимоти.

— Ако на някого не му трябва крак от тази класификация — обади се Наполеон, — тогава с голяма вероятност трансплантантът е предназначен за някой, който тепърва ще има нужда от него.

— Може би, ако се осакати сам, така ли? Отначало човекът е искал да си вземе къс крак, после голям и най-накрая не ляв, а десен.

— Остави го този дърт Наполеон — избърбори Смайли, — та той е пиян.