Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wenn ein kleines Vogerl aus dem Nest fällt, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (от сайта на преводача)

Четвърта сцена

(И тримата седят до масата, извърнати към включения телевизор. Може да върви актуалната програма. От време на време Рези се пресяга към купата на масата и пъха в устата на Волфи кокосови сладки.)

 

ХЕРМАН

 

Вкъщи имахте ли телевизор?

 

ВОЛФИ

 

Да.

 

(пауза)

 

ХЕРМАН

 

С втора програма?

 

ВОЛФИ

 

Да.

 

ХЕРМАН

 

Какво?

 

ВОЛФИ

 

(по-високо)

 

Да!

 

ХЕРМАН

 

Ама намали го, Рези, така не може да се разговаря.

 

РЕЗИ

 

Ако искаш да разговаряш, трябва да го засиля, иначе не се чува нищо.

 

(пауза)

 

ХЕРМАН

 

Е, иска ми се някой ден да имаме цветен телевизор.

 

ВОЛФИ

 

Вкъщи имаме цветен.

 

ХЕРМАН

 

Толкова ли сте богати?

 

ВОЛФИ

 

Ах — и дума да не става.

 

(пауза)

 

ХЕРМАН

 

Сигурно имате и кола.

 

ВОЛФИ

 

Имахме. Но един камион я блъсна.

 

ХЕРМАН

 

Повреди ли я?

 

ВОЛФИ

 

Стана на кайма.

 

РЕЗИ

 

Стига да не е пострадал никой.

 

ВОЛФИ

 

На баща ми откъсна крака. За обезщетението веднага купиха цветен телевизор, понеже той вече не може да кара.

 

(пауза)

 

ХЕРМАН

 

Цветен телевизор, това вече е нещо.

 

ВОЛФИ

 

Такова обезщетение се плаща скъпо.

 

РЕЗИ

 

Виж, Херман, винаги сме били незначителни, скромни хора. Доволни сме и на това, че можем да си позволим черно-бял.

 

(Рези отново пъха в устата на Волфи кокосова сладка, той я изплюва.)

 

ВОЛФИ

 

Не, не искам повече!

 

РЕЗИ

 

Волфи!

 

ХЕРМАН

 

По-тихо, не се чува нищо.

 

(Рези изключва телевизора, обръща се към Волфи, сложила ръце на хълбоците.)

 

РЕЗИ

 

Волфи! Пак ли ще започнеш като вчера сутринта? Спомни си, как стоях пред теб, а ти изгаряше от срам, понеже бе унизил и измъчил една стара жена. Дори плака!

 

ВОЛФИ

 

Обзело ме бе някакво владетелско опиянение. — Не е ли чудно? Вече ям най-идиотски, цял ден ме тъпчеш като гъска.

 

РЕЗИ

 

Мисля ти само доброто.

 

ВОЛФИ

 

Вече всичко в мен е станало на пихтия. Само червата ми са като камък, а щом червата са като камък, това не е добре и за мозъка.

 

ХЕРМАН

 

(опипва Волфи)

 

Вече всичко е станало на пихтия ли? Покажи, къде?

 

ВОЛФИ

 

Прилошава ми, щом седна на масата, виж ми шкембето. (повдига ризата си) Но тя, Резерл, го знае, винаги наднича зад завесата, когато се къпя.

 

РЕЗИ

 

Можеш още малко да напълнееш.

 

ВОЛФИ

 

Как да пиша, когато коремът ми винаги тежи.

 

ХЕРМАН

 

(прекарва ръка по ребрата на Волф)

 

Е, да, ребрата вече са се покрили със сланинка.

 

ВОЛФИ

 

(към Рези)

 

Искаш ли и ти да пипнеш?

 

РЕЗИ

 

(забива пръст в гърдите на Волфи)

 

Ако пък вече не ти е вкусно у нас…

 

ВОЛФИ

 

Какво тогава?

 

РЕЗИ

 

Нищо — няма нищо.

 

(Рези отново включва телевизора, прибира купата с кокосовите сладки. Волфи си напъхва ризата в панталона, той и Херман продължават да гледат програмата. Рези отива в кухнята, откъдето скоро се чува подрънкването на съдове.)

 

ВОЛФИ

 

Какво пак прави в кухнята?

 

ХЕРМАН

 

Приготвя за ядене.

 

ВОЛФИ

 

Посред нощ се залавя да готви. — Вече не искам да ям.

 

ХЕРМАН

 

Да, но аз искам.

 

ЗАВЕСА