Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wenn ein kleines Vogerl aus dem Nest fällt, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
ВТОРА СЦЕНА
(Влиза Рези с пролетна рокля на едри цветя, с евтина бяла шапка на главата и с голяма найлонова чанта в ръка. Видимо я болят краката. Сяда, събува си обувките и се обляга назад със сияещо лице.)
РЕЗИ
Хубаво… Майчице, колко съм уморена… — Хубаво беше…
(Рови в чантата, намира пакетче гроздова захар, взима едно парченце, смуче го с наслада. Входната врата се отключва.)
РЕЗИ
Херман? — Съкровище, ти ли си, принце мой? — Твоята кралица те очаква с копнеж! — Изведнъж ми изчезна. — Видя ли всичко? Аз имах добра позиция…
(Херман влиза с Волфи.)
ХЕРМАН
Виж кого съм довел.
РЕЗИ
(обръща се, скача радостно изненадана)
Оооо!
ВОЛФИ
Добър ден.
РЕЗИ
Оооо! Добър ден, моля, седнете, моля…
(Рези придръпва обувките си, взима найлоновата чанта, отива с нея в антрето, после взима нашарената с едри карета пътна чанта на Волфи, изнася и нея. Волфи и Херман сядат.)
ХЕРМАН
Една сливовица?
ВОЛФИ
(поклаща глава)
Благодаря.
ХЕРМАН
Домашна е. — От зет ми. Не е менте…
ВОЛФИ
Благодаря. — При тази жега. — Ако може, чаша вода, моля.
ХЕРМАН
Я оставете, вода! — Ама как… за жалост нямаме вкъщи от това, дето го пият младите. Искам да кажа кола или нещо подобно. Но чаша бяло вино със сода е най-доброто при жажда. — Рези, къде си?
РЕЗИ
Ето, идвам.
ХЕРМАН
Чаша бяло със сода!
РЕЗИ
(бърза към кухнята)
Веднага, веднага… А после хубава закусчица. Сигурно сте и гладни…
ХЕРМАН
Горещо е.
ВОЛФИ
Да.
ХЕРМАН
Жегата изтощава.
ВОЛФИ
Да. — Доволен съм просто, че седя.
ХЕРМАН
Какво да кажа аз, като съм много по-възрастен.
РЕЗИ
(донася три чаши бяло вино със сода и купичка с лед)
Горещо е.
ВОЛФИ
Да.
ХЕРМАН
Тъкмо за това говорехме.
РЕЗИ
(сяда)
Ето и лед. Да ви сложа ли?
ВОЛФИ
Може.
РЕЗИ
(на Херман)
А на тебе?
ХЕРМАН
Да. — Това разхлажда при такава жега. — Наздраве.
РЕЗИ
Наздраве!
ВОЛФИ
Наздраве!
(Тримата пият.)
РЕЗИ
Хубаво беше. Гледахте ли и вие?
ВОЛФИ
Ах, там-тамите ли?
ХЕРМАН
За малко да го набият.
РЕЗИ
Но как така?
(Волфи си запалва цигара.)
ХЕРМАН
Понеже каза „Ама че там-тами.“
ВОЛФИ
А най-ужасното е как всички тези жени ги хваща истерията.
ХЕРМАН
И тогава за малко да го набият, а пък аз подире му.
(Рези забелязва, че Волфи пуши, замръзва. Волфи се озърта за пепелник.)
ВОЛФИ
Може ли да пуша?
РЕЗИ
Даже и пуши! Толкова е нездравословно! Как само младите рушат здравето си — и въобще, този дим…
ВОЛФИ
Повече няма да пуша, най-добре е веднага да си вървя.
ХЕРМАН
Няма да го направи! Рези, пепелник!
РЕЗИ
(дълго търси в бюфета пепелник)
И сте казали такова нещо?
ВОЛФИ
Никога не съм можел да се въздържам.
РЕЗИ
Това не го разбирам. Та нямате ли поне малко усет за възвишеното?
ВОЛФИ
Не ми дреме за възвишеното, но долното ми разгонва фамилията… искам да кажа, къса ми нервите. Навсякъде подмазвачи и подлизурки.
(Рези най-после е намерила пепелника, тръшва го на масата пред Волфи и сяда.)
РЕЗИ
Няма почит, няма уважение към нищо. А дори небето е надянало празнична премяна.
ХЕРМАН
Кралско време!
ВОЛФИ
Когато мъжът ви каза, че мога да живея у вас, веднага си помислих, че няма да стане.
ХЕРМАН
Ама защо не?
РЕЗИ
Нима искате да ни обидите?
ВОЛФИ
Много пуша и освен това постоянно ще ви оскърбявам, понеже нямам почит и уважение към нищо.
РЕЗИ
Хайде, хайде, свикнали сме. Вече доста млади хора са живели у нас. И всички си имаха своите трески за дялане.
ХЕРМАН
Ние сме много толерантни.
ВОЛФИ
Но нали казахте, че мога безплатно…
РЕЗИ
Разбира се, правим го ради бога, както се вика.
ВОЛФИ
И каква ви е ползата?
ХЕРМАН
Виждате ли, нямаме деца…
РЕЗИ
Но си имаме детска стая. И когато намерим някой млад човек, който си няма дом или пък не иска да си иде у дома…
ХЕРМАН
Или не може…
РЕЗИ
… ние го прибираме.
ХЕРМАН
Не можем да гледаме как се излагат на всякакви опасности.
РЕЗИ
Когато такава една птичка падне от гнездото…
ВОЛФИ
Не съм птичка. И пуша.
ХЕРМАН
Е, ще го понесем.
РЕЗИ
А може и да престанете някой ден. — Елате да видите стаята си. — Няма изглед, само към двора, затова пък е тихо, никакъв шум.
ХЕРМАН
И клозетът ни е в жилището. Естествено, има и вода.
(Рези донася от антрето чантата на Волфи, отива с него в съседната стая, след малко се връща. Херман допива чашата си, после чашата на Рези, събува си обувките и се изтяга на канапето.)
РЕЗИ
Пуши.
ХЕРМАН
Ето че пак се заяждаш! Не бива човек да е толкова придирчив.
РЕЗИ
Ама ти си ми златен. По-добре пушач, отколкото нищо.
ХЕРМАН
Никак не беше лесно. Изведнъж долита биене на барабани, нали, и като поглеждам, нали, също се ядосвам, понеже тъй не може да се говори…
РЕЗИ
Няма почит, няма. Казвам ти, съкровище, добре, че го взимаме, понеже този го чака лош край.
ХЕРМАН
Е, и като чувам барабаните, аз, естествено, право там — само да ме беше видяла!
РЕЗИ
А на мене ми се усмихна.
ХЕРМАН
Чух те как крещиш.
РЕЗИ
И после изведнъж вече я нямаше.
ХЕРМАН
Значи, както съм ядосан, казвам си, запази хладен разум, Херман, най-после ето, това е той. Няколко женоря го заудряха с чанти по главата, той си тръгна, а пък аз подире му. Държах се, сякаш съм на негово мнение, иначе нямаше да ми има доверие, нали така?
РЕЗИ
Ти си ми много печен. Искаш ли още една чаша бяло със сода? Или веднага да направя кафето?
ХЕРМАН
Направи кафе.
(Рези отива в кухнята, чува се как приготвя кафе. Влиза Волфи, сяда на масата, запалва си цигара.)
ХЕРМАН
Е, харесва ли ви стаята?
ВОЛФИ
Да, става.
РЕЗИ
(идва от кухнята)
Е, харесва ли ви стаята?
ВОЛФИ
Да, става.
(Рези носи табла със закуската и я слага на масата.)
РЕЗИ
Пак пуши. Сега ще позакусим.
(Волфи загася цигарата, Рези отнася пепелника и подрежда масата за закуска.)
РЕЗИ
Господи! Та дори не знаем как се казвате!
ВОЛФИ
Волфганг Ауер.
РЕЗИ
Волферл, господи, Волферл! Е, значи, направо ни грабвате сърцата, щом се казвате Волферл, нали, Херман!
ХЕРМАН
(идва до масата, погалва Волфганг по главата, после сяда)
Волферл…
РЕЗИ
Хайде, разкажи ни за себе си, Волферл. Говоря ти на „ти“, понеже мога да ти бъда майка.
ВОЛФИ
Дори и баба, но щом искате, говорете ми на „ти“. Да разказвам, какво да разказвам? Едва сега започвам да живея.
РЕЗИ
Нямал си хубава младост, нали, имаш такива тъжни очи. Но ще видиш, сега всичко ще се промени.
ВОЛФИ
Не зная — тук е като вкъщи.
РЕЗИ
Ами защо тогава си тръгнал?
(Волфи свива рамене)
Е, яж, хайде, яж!
(Волфи си взима, яде.)
Родителите ти живи ли са?
ВОЛФИ
Ако не са умрели от завчера.
РЕЗИ
Значи, едва завчера си ги оставил?
ВОЛФИ
Да.
РЕЗИ
А няма ли да те търсят?
ВОЛФИ
Казах им, че си отивам.
РЕЗИ
И просто те оставиха да си вървиш?
ВОЛФИ
Майка ми се разплака.
РЕЗИ
Ех, майчино сърце. Но вие младите сте ужасни.
ВОЛФИ
Ще емигрирам в Австралия, им казах.
РЕЗИ
И сега клетата ти майка си мисли, че плаваш в открито море, а ти седиш тук, само на няколко километра от нея.
ВОЛФИ
На доста повече.
ХЕРМАН
Ама не си ли виенчанин?
ВОЛФИ
Да си отивам ли?
РЕЗИ
За какви само ни смята, Херман! Ние не правим разлика.
ВОЛФИ
От Грац съм.
РЕЗИ
От Грац! Били сме и в Грац, нали, Херман?
ХЕРМАН
Горе на Шлосберг може да се хапне отлично.
РЕЗИ
Как може човек да напусне Грац!
ВОЛФИ
И аз се питам същото. Колко далеч трябва да иде човек, та вече да не е в Грац?
РЕЗИ
Искаш да пообиколиш света, Волфи, но от свой опит ще ти кажа, че рано или късно ще се завърнеш, понеже от родното място по-хубаво няма.
ВОЛФИ
Глупости.
РЕЗИ
Казваш това сега, но ще си спомниш за мене, когато слезеш в Австралия при негрите.
ВОЛФИ
Поне ще съм сигурен, че не са от Грац.
ХЕРМАН
Е, ние сме виенчани. Кореняци.
ВОЛФИ
Все същото.
РЕЗИ
Още един щрудел?
ВОЛФИ
Може. — В Австралия няма негри.
РЕЗИ
Чувам го за първи път. Ще видиш какви негри има там.
ВОЛФИ
Това не са негри.
ХЕРМАН
Остави го, Резерл, сега в училище им втълпяват, че негрите не са негри.
РЕЗИ
Размисли добре. Остани у нас, докогато искаш, подготви си всичко спокойни, нали? Не желаем да те разубеждаваме, Волфи.
ВОЛФИ
Това не са негри, в Австралия.
РЕЗИ
Искаш ли още един щрудел?
ВОЛФИ
При тази жега човек губи апетит.
РЕЗИ
Ах, сетих се! Искаш ли да вземеш един душ, Волфи?
ВОЛФИ
Един душ, няма да е лошо.
РЕЗИ
Добре, ела! Наистина нямаме истинска баня, но едно ъгълче с душ, където беше преди кухненската ниша.
ВОЛФИ
Вкъщи имаме истинска баня.
ХЕРМАН
Значи пак Грац!
(Рези и Волфи отиват в кухнята. Херман се изтяга на канапето. Рези се връща, събира приборите върху таблата, после се приближава до Херман, навежда се над него, за да не чува Волфи.)
РЕЗИ
Вкъщи е казал, че се изселва в Австралия!
ХЕРМАН
Можеш да се осланяш на моя нюх.
РЕЗИ
Хубаво момченце. — Но много пуши.
ХЕРМАН
Не можеш нищо да промениш.
РЕЗИ
(вика)
Вече зад завесата ли си, Волфи?
ВОЛФИ
Да!
(Рези взима таблата, отнася я в кухнята. Чува се шумът на душа. Рези влиза бързо.)
РЕЗИ
Слушай, ама е мършав, в дрехите не се вижда колко е мършав.
ХЕРМАН
Надникна ли?
РЕЗИ
Броят му се ребрата.
ХЕРМАН
Ще го охраниш, нали, Резерл.
ЗАВЕСА