Джуд Деверо
Завоевание (10)

Десета глава

Зарид се върна в палатката разтреперана. Какво бе направила?

— Дълго време те нямаше? — тросна й се Севърн.

Тя едва не се изпусна да му каже. Как можеше да се държи така с нея след това, което току-що бе направила за него. Съгласи се да направи, поправи се тя. Все пак нищо от това, което се опасяваше, не се случи.

Тази мисъл я поразведри малко. Може би нищо лошо нямаше да се случи. Може би те щяха да стоят в палатката до последния му двубои и после щяха да се върнат у дома, сякаш нищо не се е случило. Може би хората щяха да забравят за мистериозния Черен рицар и калта в шлема на Севърн, за знамето със сатира.

Утре, помисли си тя, бог сигурно ще ми даде криле на ангел.

Севърн изпусна камата си и Зарид стреснато подскочи.

— Какво те измъчва? — попита я той.

— Нищо. Добре съм. Нямам проблеми. Животът ми е само радост.

— Липсва ти Смит, нали? — Севърн се усмихна.

— Добре, че имаш корава глава, защото в нея няма достатъчно ум дори как сам да свалиш шлема си.

— Няма да търпя подобни обиди от теб! — кресна той и тръгна към нея.

Зарид не се опита да избяга, както обикновено, въпреки че той може да я набие. Тя наведе глава и удари Севърн в стомаха. Той изохка, после я грабна и я изблъска.

— Какво по дяволите ти става? — попита той, точно преди тя да го ритне в пищяла. — Защо малка… — изпъшка той и я блъсна на леглото.

Севърн имаше намерение да даде на малката си сестра добър урок, от който много се нуждаеше, но в този миг в палатката влезе Смит, с една богато облечена жена, чийто страни бяха облени в сълзи. Той я държеше плътно до себе си. Севърн погледна към тях, докато стискаше лактите на Зарид. С другата си ръка я удари през лицето и я хвърли на леглото.

Тя се претърколи, стана и с присвити очи погледна Хауърд.

— Какво има? — попита Севърн.

— Кажи му — каза Търл на жената, която водеше. Тя започна да плаче, после поклати глава, показвайки, че не иска да говори. Търл я притисна.

— Ще те дам на него! — закани се той.

Жената погледна Севърн и в очите й се изписа страх.

— Брат ми не е… — започна Зарид, искайки да обясни, че брат й не може да бъде използван като страшилище, но Търл я прекъсна.

— Кажи му! — нареди той.

Жената изхлипа:

— Тя ще ме убие!

Търл не каза нищо повече, а и нямаше нужда. Погледът му бе достатъчно красноречив.

Зарид гледаше жената, която продължаваше да плаче. Когато заговори, говореше толкова тихо, че едва й се разбираше.

— Лейди… кал… ризница… знамето…

Зарид погледна объркано Севърн и видя, че той също се напряга да чуе.

Жената отвори уста, като не сваляше поглед от Севърн. Така можеше да се гледа само дяволът.

— Моята господарка не желае да се омъжи за вас. Тя нареди да сложат кал в шлема ви и мед по ризницата. Тя плати на човек да изрисува знамето ви…

Тя спря ужасена, защото Севърн тръгна към нея със стиснати юмруци, но Търл я скри зад себе си.

— Не е тя! — каза той. — Лейди Ан е в дъното на тази история.

— Ан? — попита учуден Севърн и Зарид знаеше какво си мисли. Обикновено жените го харесваха, вършеха всичко, което той пожелаеше, и бяха доволни да се разреши да го правят. Севърн бе красив. Ако не й беше брат, Зарид би казала, че е красив колкото Колбранд… Затова новината, че лейди Ан е извършила тези неща, го шокира.

— Лейди Ан ли го е направила? — попита Севърн.

— Да — отвърна Търл. — Тя харесва Колбранд, но знае, че баща й харесва теб, така че искаше да е сигурна, че ти повече няма да бъдеш кандидат за ръката и. Тя те направи за смях пред всички.

Севърн погледна Търл.

— Една жена го е направила? — прошепна той. — Значи не е било трик на Хауърд?

— Гарантирам, че не е номер на Хауърд. Може би лейди Ан е решила, че това е чудесна шега.

Зарид виждаше как червенина избиваше по врата на Севърн, сякаш гневът му напираше някъде дълбоко отвътре.

— Шега!? — каза той. — Направи така, че да не изглеждам мъж и вярва, че е шега? Тя ми се надсмя по най-долен начин. На мен, на един Перегрин! Коя е тя? Нищо повече, освен богата дъщеря на един издигнал се търговец, докато аз… — той спря, понеже нямаше повече сили да говори.

— Къде е тя? — успя да попита той след малко.

— Обядва, предполагам — каза Търл ведро.

Той освободи жената, но тя не помръдна.

— Ще й покажа какво значи да те направят за смях — каза Севърн.

— Господарю — изплака жената. — Вие не можете…

Севърн мина край нея и напусна палатката, а жената хукна след него, молейки го да не наранява лейди Ан.

— Какво направи? — попита Зарид.

Търл се усмихна.

— Все още не знам, но като познавам характера на брат ти, мога да предположа.

Зарид не губи повече време да говори с него, а хукна след брат си. Може би щеше да успее да спре най-лошото. Може би щеше да успее да го възпре да превърне името им в още по-голям обект на подигравки.

Зарид бягаше, а Търл след нея.

— Ще те убия за това — изкрещя му тя през рамо.

Защо въобще му повярва, когато й каза, че ще успее да омъжи Ан Маршал за брат й?

Тя стигна в залата, точно когато Севърн се приближи до масата, където седеше Хю с дъщерите си от двете му страни. Стотици мъже и жени ядяха и пиеха на големите маси в залата.

Зарид понечи да побегне към брат си, за да го спре да извърши голяма глупост, когато проклетият Хауърд я грабна през кръста, запуши й устата и я дръпна в сянката. Никой не ги забеляза, защото всички погледи бяха насочени към Севърн, чието красиво лице бе изкривено от гняв, докато гледаше втренчено Ан.

Наведе се през масата, грабна я за раменете и я повдигна. Тя изкрещя и повече от дузина мъже скочиха с извадени ножове към него. Хю Маршал вдигна ръка и ги спря. Той бе очарован и нетърпелив да види какво ще направи този силен мъж с дъщеря му.

Когато Ан разбра, че баща й няма да позволи никой да я защити, започна да се бие с всичка сила. Удряше Севърн с юмруци, риташе във въздуха, опитвайки се да го удари, но успя само да събори чиниите с месо и подносите със зеленчуци.

— Пусни ме! — изкрещя тя. — Татко!

Когато гостите разбраха, че Хю Маршал няма нищо против представлението, те седнаха по местата си и се загледаха в зрелището.

Севърн грабна крещящата, ритаща и дращеща Ан под мишница. Придърпа една пейка в средата на празното пространство между масите, оставено за акробатите и други изпълнители, и седна на нея.

— Помогнете ми! — крещеше Ан. — Моля ви помогнете ми! Никой ли няма да ми помогне?

Севърн преметна Ан на коляното си и запретна полите и. Замахна и я удари по задника.

Пляс!

— Това е за калта в шлема ми! — каза той.

Пляс!

— А това е за калта по лицето ми!

В този момент всички разбраха какво ставаше пред очите им. Знаеха достатъчно за Перегрин, а и бяха наблюдавали доста дълго време капризите на лейди Ан и им трябваше просто да подредят фактите.

Хю Маршал първи се разсмя. Радостен бе, че вижда твърде хитрата си дъщеря унизена по такъв начин.

— А това е за прерязаните копия! — продължи Севърн, придружавайки всяко изречение с удар. — И за меда! И за знамето!

Ан спря да се бори. Яростта измести страха й. Омразата я изпълни. Тя сви юмруци, стисна зъби и отказа да плаче по време на унижението. Той просто искаше да я унижи. Не я удряше силно, а колкото да я опозори в очите на присъстващите.

Огромната зала кънтеше от смях. Смееха се всички: гости, слуги, артисти, деца, дори и кучетата започнаха да лаят.

Най-накрая Севърн спря и изправи Ан пред себе си. Тълпата притихна, за да чуе какво ще каже.

— Това да ти е за урок да не правиш повече подобни номера на мъже.

Те бяха на едно ниво — той седнал, тя права пред него. Докато той я гледаше самодоволно, Ан се изплю в лицето му. Тълпата притихна.

Севърн изрева вбесен, сграбчи я за врата и я придърпа към себе си. Погледна я и залепи устните си на нейните.

Тълпата отново се разсмя и заръкопляска, когато Севърн продължи да я държи и не прекъсна тежката си целувка, докато хората не започнаха да тропат с крака в знак на одобрение.

Ан се бореше с него, докато я целуваше, но нямаше сили.

Когато накрая се отдръпна от нея, Севърн я взе на ръце, тръгна към масата и я положи в чинията пред баща й.

— Би трябвало да наглеждате повече дъщеря си — каза той високо, обърна се и тръгна да излиза.

Хората отново започнаха да се смеят, но този път не се смееха на него.

През цялото това време Търл държа Зарид притисната до себе си. Не бе нужно да държи устата и затворена и вероятно въобще не трябваше да я държи, но той отказа да я освободи.

Когато Севърн тръгна да излиза, а красивата лейди Ан още седеше в чинията с месо. Зарид се измъкна от ръцете на Търл.

— Сега вече Хю Маршал никога няма да даде дъщеря си на един Перегрин! — изсъска му тя.

— Спрете! — извика Хю Маршал и залата притихна.

Севърн спря на място, готов да извади меча си и да се защитава. Зарид излезе от сянката, за да се бие с брат си.

Севърн бавно се обърна и погледна Хю Маршал.

Хю се изправи, и когато Ан се опита да слезе от масата, я бутна обратно.

— Искам да ти кажа нещо, Перегрин.

— Слушам ви.

Всички бяха затаили дъх. Не се чуваше никакъв звук. Дали жестокият и стар Хю нямаше да обяви воина на бедните Перегрин, задето Севърн унизи така дъщеря му?

Ан се обърна и тържествуващо погледна Севърн, макар и още да беше в чинията с месо, а краката й в задушените зеленчуци. Тя се надяваше, че баща и ще изиска срамна, гадна смърт за този мъж.

— Това е моето желание — каза Хю в тишината. Той пое въздух и огледа залата. — Ще бъде голяма чест за мен, ако вземете дъщеря ми за ваша съпруга.

Покривът едва не падна от взрива от смях. Зарид зяпна, докато гледаше как брат й изпъчи гордо гърди. Клатушкайки се, той се върна до масата, пресегна се през лейди Ан, сякаш нея я нямаше, взе един свински бут и започна да яде.

— Колко злато ще ми дадеш, за да те спася от нея? — попита с пълна уста.

Тълпата виеше от смях. Ах, колко му харесваше това на Севърн! Щеше да води брачните преговори и да се наслаждава на момента, когато тълпата се смееше на друг, а не на неговото семейство.

Зарид стоеше на мястото си, гледаше как Севърн преговаря с Хю за зестрата и знаеше, че репутацията на Перегрин нямаше да пострада от пазарлъка. Тя виждаше как мъжете кимат одобрително, когато Севърн искаше повече и повече злато, за да поеме товара, наречен лейди Ан.

Сега Ан й бе по-симпатична, но не чак толкова много, защото нищо не можеше да я накара да забрави как всички се смееха на Севърн. Но когато погледна червеното й от яд лице, си помисли, че може би Севърн няма да се смее последен, защото явно Ан бе човек, с когото не можеше да се живее лесно.

Уморена от шума, тя излезе. Имаше толкова много работа по подготовката на сватбата на Севърн.

Отвън имаше малко хора, но когато чуха оживлението, настъпило в залата, и те влязоха вътре, за да чуят пазарлъка на Севърн за лейди Ан.

Една ръка падна на рамото й.

— Забрави ли за сделката?

Тя се обърна и видя Хауърд и всичко отново се върна в главата й.

— Каква сделка? — попита тя, опитвайки се да печели време. Устните й изсъхнаха.

Търл й се усмихна.

— Осигурих на брат ти богатата булка.

— Ти си му я осигурил? Ти нямаш нищо общо с това. Брат ми си взе жената, като я… като я… унижи. Накара хората да й се смеят. Ти нямаш нищо общо с това!

— Аз го предизвиках. Казах на брат ти, че Ан му е изиграла номера.

— Да, но това не накара Хю Маршал да даде дъщеря си. Брат ми се справи сам, без твоя помощ. Сделката помежду ни бе точно такава — тя се обърна, но той я хвана за рамото и я обърна към себе си.

— Аз го уредих! Знам нрава на брат ти и това, че когато е ядосан, не може да се контролира, той…

— Той може да контролира меча си и ако бе тук, щеше да го стовари върху теб.

— О-о! — каза Търл не особено развълнуван. — Той не можа да се сдържи днес, а аз знаех това. Ако Ан имаше друг баща, а не Хю, който цени повече от ума силата, нямаше да кажа на брат ти какво е направила Ан. Но аз правилно предположих, че Севърн ще направи нещо подобно и че Хю ще е доволен. Аз, малка моя съпруго, уредих женитбата.

— Съпруга?! — каза тя. — Не съм твоя съпруга и никога няма да бъда! Не мога аз да изпълня уговорка, която ти не си изпълнил. Не би могъл да знаеш какво ще се случи. Севърн можеше да я убие, беше достатъчно ядосан, за да го стори. И тогава какво щеше да стане? Или пък баща й да…

— Истината, колкото и да е тъжна е, че Хю не понася малката си дъщеря. Тя има повече ум в единия си крак, отколкото той има в цялата си глава и той го знае. Също така се говори, че не е неин баща.

— Искаш да повярвам, че си знаел всичко това и затова доведе момичето при Севърн?

— Не, доведох я, за да му помогне да вземе жената, която иска, а аз също да получа тази, която желая.

— Не би могъл да знаеш какво ще се случи, затова не си допринесъл с нищо за тази женитба и сделката ни пропада — упорито повтори тя и понечи да си тръгне.

Повървя няколко метра и спря. Какво щеше да прави той? — чудеше се. Ще отиде при брат си и ще вдигне армията му срещу Перегрин? Ще предизвика Севърн на смъртна битка? Ще каже на Севърн кой е и ще предизвика война?

Обърна се и видя, че той върви в обратна посока. Хукна след него.

— Какво мислиш да правиш сега?

— Какво мисля да правя? Аз? Ти току-що ми каза, че не съм способен да мисля.

— Какво ще правиш с нас? — попита тя със стиснати зъби.

— С теб? Защо трябва да правя нещо?

— Защото не спазих уговорката. Искам да кажа — тя побърза да се поправи. — Аз няма да се омъжа за теб, тъй като облогът ни е фалшив. Какво смяташ да направиш на моето семейство?

— Нищо — отвърна той, усмихвайки се.

— О, разбирам! Брат ти ще свърши всичко. Мислиш да отидеш при него и да подготвите нападение срещу нас?

Очите на Търл се разшириха.

— Никога няма да кажа на когото и да е, че една Перегрин отказва да изпълни облога. Не искам никой да знае, че човек, носещ древното име Перегрин, няма чувство за чест.

— Перегрин имат чувство за чест! — отвърна тя ядно.

— Със сигурност го знам за брат ти, но ти… Кажи ми, брат ти Роган като теб ли е или като Севърн?

Тя сви юмруци и пребледня.

— Ние всички сме хора на честта. Най-вече аз! — Искаше й се да го убие, да забие меч в него, да гледа как кръвта му изтича. — Ще се омъжа за теб! — изкрещя тя.

— Не — отвърна той и си тръгна.

Тя застана пред него изумена.

— Не!? Но нали нашата сделка бе да се омъжа за теб, ако успееш да уредиш лейди Ан да се омъжи за Севърн?

— Севърн го постигна сам. Аз нямах удоволствието да натупам красивата Ан. Той го направи сам.

— Но ти му каза, че Ан му се подигра.

— Какво общо има това с боя по красивото й задниче?

Този мъж наистина бе глупак, помисли си тя.

— Ако не му бе казал, Севърн нямаше да знае, а ако не знаеше, нямаше да се върне в залата на Хю Маршал и да вземе лейди Ан.

— Така ли? Ти казваш, че ако не бях казал на Севърн, той нямаше да се сгоди за Ан?

Тя не му отговори.

— Значи аз направих нещо, за да се състои годежът, или с други думи, аз може би съм изпълнил моята част от облога?

Тя не отговори, но кимна.

— Изглежда аз изпълних моята част, а ти не желаеш да изпълниш своята. Приятен ден, лейди Зарид — той й се усмихна и пак понечи да си тръгне.

Зарид го хвана за ръката.

— Къде отиваш?

— У дома, при дяволския си брат, от който ти така се плашиш — той се усмихна. — Ти изглежда се страхуваш, че аз замислям някакво отмъщение, защото не спази облога. Смятам, че мисълта ти за нарушената клетва ще ми бъде достатъчно отмъщение. Ти трябва да живееш със съзнанието за това до края на живота си. Колкото до мен, не мога да се понасям, но ти си Перегрин, не Хауърд и твоето име означава по-малко за теб, отколкото моето за мен. Както и да е — ти си решаваш. Не мога да те насилвам да удържиш на думата си. Вярвам, че едни хора имат чест, а други не. В случая изглежда ти нямаш. Така че…

— Спри! — изкрещя Зарид. — Ще се омъжа за теб!

— Не мога да те моля за това, тъй като ти се съмняваш, че съм изпълнил обещанието си.

— Изпълни го! — изсъска тя. — Казах ти го вече! Какво? Да не би да искаш да го изкрещя от покрива?

— Ще ми бъде приятно да кажеш на брат си, че искаш да се омъжиш за мен.

— Да искам?! Ти си последният мъж, за когото бих желала да се омъжа!

Той понечи да тръгне.

— Добре! Ще кажа на Севърн, че аз… — Тя преглътна. — Че искам да се омъжа за теб. Иначе ще е доста подозрително.

— Колко мило от твоя страна — каза той усмихнат. — Ще се видим в църквата след два часа.

— Два… два часа?

— Разбира се, ако си склонна да изпълниш своята част от облога. Ако можеш да живееш с безчестието си, мога да си тръгна веднага.

— Ще бъда там — каза тя ядосано, обърна се и го остави.

Търл продължи да се усмихва след нея. Беше много щастлив.