Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (44)

Седем

Под магията на Леминкайнен боровинковата стена се превърна в редица ниски храсти и пътешествениците устроиха лагера си точно зад преградата. Героят беше в изключително добро настроение и непрекъснато си правеше разни шеги, които се харесваха единствено на Бродски, който ревеше с цяло гърло и вече се давеше от смях, когато Ший реши да се намеси:

— По дяволите, Кауко, какво става с теб тази вечер? Държиш се като че ли вече си грабнал призовете.

— А не съм ли, Харолд? Зная със сигурност, че това беше последната преграда, която Лухи е способна да постави пред нас и утре сме в Похьола, където може би… ще се бием…

— Сега разбирам, че това може да е най-прекрасното нещо на света — каза унило Ший.

Самият той далеч не споделяше настроението му дори на сутринта, когато пред очите им започнаха да пробягват първите разорани ниви, а в ливадите се замяркаха пасящи добичета. Над ниските корони на дърветата вече се различаваха очертанията на имението. След малко Леминкайнен изцъка с език на лоса на Хийси и огромният елен се закова край бавния поток, който се промъкваше вяло през равнистата местност.

Героят се разрови в торбите в задната част на шейната за кожената си ризница, която извади и навлече.

— А за вас приятели — обяви той, — съм подбрал доспехи, които отстъпват единствено на моите.

Измъкна от огромните торби още четири дълги до бедрото кожени ризници без ръкав с двойна дебелина, които бяха толкова твърди, че Ший едва се напъха в своята. Ризницата тежеше не по-малко от стоманените брони, които бяха доста груби и неефективни, но това наведе Харолд на мисълта, че металургията в „Калевала“ беше все още далеч от майсторската изработка на добра метална ризница. Белфиби се измъкна от своята почти веднага.

— За, Бога, прибери си бръмбарската черупка, Леминкайнен. Ако искаш все пак да свърша някаква работа, трябва да имам свобода на движенията.

Магьосникът измъкна за всеки от тях и по един шлем от същата кожа с дебел железен пръстен по околожката и с две плътни шини, които се срещаха на кръст върху горната част на шлема. Те им бяха по мярка и само този на Бродски стърчеше върху главата му като бомбе без периферия.

Всички скочиха обратно в шейната. Лосът на Хийси прецапа през потока към ясно очертаващите се сгради.

— Тия юнаци тук главите за нищо ги нямат — обади се Бродски. — Гле’й к’ва стена на отличниците са си изпраскали.

Ший видя, че близкият хълм беше украсен с плътна редица от дървени стълбове, не по-малко от петдесетина на първо преброяване, върху които бяха набити човешки глави. Главите бяха в различен стадий на разлагане. Само един от стълбовете в края на редицата се възправяше самотно неувенчан. При приближаването им над главите се вдигна облак охранени гарвани.

— Слава Богу, че свободните им места са кът… — подметна Беярд.

Вуохинен се обади мрачно:

— Скоро ще се убедиш, че поне стълбове в Похьола има колкото щеш.

Леминкайнен се обърна, зашлеви го силно с опакото на ръката си през устата и сподели:

— Сега, приятели мои, ще видите, че красавецът Каукомели е добър както с меча, така и в магията.

Той дръпна поводите и спря елена, скочи на земята и след като накърши цял куп клонки от нискораслите дръвчета наоколо, започна да ги набожда една по една в редици, като си тананикаше нещо. Когато клонките го задоволиха като брой и подреждане, той отстъпи назад и гласът му се изви високо, а ръцете му се застрелкаха в магически пасове. Ший успя да различи някои магически елементи, които беше наблюдавал и в други континууми, но движенията на магьосника бяха прекалено бързи, за да ги проследи в тяхната последователност. След това изведнъж въздухът се раздвижи и на мястото на първата клечка се появи двойник на Харолд Ший — с шпага, кожена ризница и пристегнат в метални шини шлем.

След него се появи още един… и още един и… цяла редица Харолдовци, които веднага се скупчиха около шейната. Белфиби нададе тих писък:

— За всичките тях ли съм омъжена? — извика възмутено тя.

Но очевидно с това се беше изчерпила квотата за Харолдовци, защото на мястото на съчките пред Леминкайнен започнаха да никнат една след друга прелестни Белфиби. Те веднага се смесиха с множеството Харолдовци, а на тяхно място се запоявяваха двойници на Бродски, които си стискаха ръцете и се тупаха приятелски по гърбовете.

Песента на Леминкайнен приключи. Шейната беше наобиколена от около стотина двойници на Ший, Белфиби и Бродски. В единични бройки останаха само Леминкайнен, Беярд и вкиснатият Вуохинен. Беярд се обади:

— Първокласна работа, Леминкайнен, но могат ли двойниците да направят действително нещо или са само призраци? Още не са минали през бирения ми тест.

— Иди да се сбориш с някой от Пийтовците и ще разбереш — предложи му Леминкайнен. — Те ще са си напълно като първообразите, докато някой не открие оригиналите, които са със сянка, и не направи противозаклинание с истинското им име.

— Чакай малко — каза Беярд. — Нали тук имаме човек, който би могъл да ги идентифицира за похьолците. — И посочи към Вуохинен.

— Проклятие! — възкликна Леминкайнен. — Както се разбира, аз съм не само най-смел, но и най-мъдър от всички, за да предвидя и да взема човек като теб, който вижда през планини. Пийт, Харол, Пелвийпи, ще трябва да се смесите с вашите двойници и оставете някои от тях да се качат в шейната вместо вас. Така хората от Туря няма да могат да ви открият бързо.

Ший постоя още миг, след което се обърна към Белфиби:

— Той е прав, момичето ми. Ще се видим отново след представлението. — Стисна ръката й и се смеси с тълпата.

Уолтър тръгна по петите му.

— Не искам да изгубя истинския Ший — обясни той.

Зад тях трима-четирима Бродски се опитаха да се набутат в шейната наведнъж. Първият от тях сръчка силно Вуохинен.

— И умната, ей, боклук! А си шавнал нещо, а съм те подкъсил от кръста!

Ший забеляза, че повечето Бродски организираха самостоятелна група, която закрачи зад шейната, докато по-голямата част от Харолдовците и двойниците на Белфиби тръгнаха по двойки. Една от незаетите дойде при него и стисна ръката му — може и да беше истинската — дланта й беше хладна, а походката — пружинираща. Кой знае? Струваше му се, че ако произнасянето на противозаклинанието се забавеше прекалено, можеше да възникнат доста сериозни брачни усложнения в един прекалено малък континуум, в който имаше около трийсет и пет идентични Ший и не по-малко на брой Белфиби с целия им предполагаем емоционален заряд.

Беярд прекъсна мислите му:

— Има нещо друго, Харолд. Разполагаме с отлични възможности да определим как нашето присъствие тук ще се отрази на изхода на епоса. Достъпни са ни всички необходими елементи. Знаем какво се е случило в оригиналното сказание и разполагаме с пълната информация за самите нас. Струва ми се, че от всичко това може да се извади уравнение…

— Да, чудна задачка за онези машинки с електронните мозъци. Само че нямаме от тях подръка, а и да имахме, надали щеше да проработи.

— Навремето във „Феерия“ имаше една вещица — намеси се най-близката Белфиби, — която можеше да види нещастията само като погледнеше в съд с вода.

— Именно това имах предвид — поясни Беярд. — Очевидно в континуумите, където електрониката няма да проработи, може да се приложи магия. Ако преди да захванем нещо, например отиването ни на тази сватба, открием, че нещата биха се развили зле, ние просто няма да го правим, а ще действаме по най-добрия възможен начин.

— Е, това вече беше тъпо! — обади се някакъв Бродски наблизо. — Я си събери ума! Всичко, което ще ни се случи, е предопределено и записано в тефтерите от Бога, още откак часовникът е започнал да тиктака. Така пише в Библията.

— Виж какво детерминисте — започна заядливо Беярд, — най-голямото ми удоволствие ще е да докажа…

— Но не и с магия! — прекъсна го Ший. — Ти си единственият сред нас, който все още не се поддава на въздействието й и ако започнеш да редиш заклинания, нищо чудно да изгубиш дарбата си. Ей, забелязаха ни!

Някакъв мъж крещеше с цяло гърло и тичаше към най-голямата сграда, откъдето се носеше шумът на бурно празненство. Вратата й се отвори точно когато шейната спря и неколцина широки чернобради лица надникнаха към тях. Ший видя, че някакъв от другите Ший прехвърли ръка през рамото на една от прелестните Белфиби и почувства напълно нелогичен пристъп на ревност при мисълта, че тя можеше и да е истинската.

Леминкайнен скочи от шейната последван от един Ший, една Белфиби и един Бродски, който за по-сигурно щракна чифт белезници на Вуохинен. От салона започнаха да се изнизват мъже и заставаха безмълвно срещу пришълците, които се подредиха в плътна линия. Те изглеждаха като всички останали калевалци, макар да бяха може би малко по-ниски и с по-монголоидни лица. Освен това бяха въоръжени и доста неприветливи наглед. Ший усети как кожата по гърба му настръхна и освободи ефеса на шпагата си.

Но Леминкайнен остана напълно безразличен.

— Здравейте, братовчеди от Похьола! — каза високо той. — Нима искате да ме оставите навън, когато празненството вътре е в разгара си?

Никой не му отвърна. Отвътре продължаваха да излизат мъже. Леминкайнен се обърна към отряда си.

— Доблестна Пелвийпи — каза той, — покажи им изкуството си, за да видят колко глупаво е да се опитват да спрат приятелите на героичния Каукомели.

Като задействани от един и същи мозък, трийсет и петте Белфиби запънаха лъковете си в левия си крак и окачиха тетивите. Като една те сложиха стрела в лъковете си, отстъпиха с десния крак назад и се огледаха за подходяща цел. Един от гарваните край стената с главите прояви неблагоразумието да прелети точно в този момент над тях със звучно „Грааак!“

Трийсет и пет стрели бръмнаха нагоре. Гарванът се запремята надолу настръхнал като игленик с трийсет и петте стрели, от които по тялото му не можеше да се намери свободно място дори за топлийка.

— Браво, момичето ми! — зарадвано възкликна Ший, преди да осъзнае, че говори поне на трийсет и пет момичета.

Постижението впечатли и похьолците. Те се заговориха забързано, но тихо, а двамина влетяха обратно в салона. След миг те се появиха отново, а останалите започнаха да се прибират вътре. Леминкайнен каза:

— След мен! — и тръгна след последните от тях.

Ший побърза, за да не остане отвън, като достигна до вратата почти едновременно със своя двойник от шейната.

— Съжалявам — обърна се към него другият, — но съм дошъл на това парти с жена си.

— Тя е и моя жена! — парира Ший и сграбчи една Белфиби от множеството и я поведе със себе си след предходната двойка. Слава Богу, че от тях поне имаше достатъчно бройки.

Вътре бяха запалени много тръстикови свещи. Няколко от тях бяха набодени около централно разположеното огнище и до известна степен компенсираха оскъдното осветление, характерно за повечето калевалски къщи. Целият салон беше запълнен с маси и пейки, на които бяха насядали голям брой мъже и няколко жени. Всички глави се извърнаха към новодошлите.

Ший проследи погледа на Леминкайнен, насочен към центъра на салона, където беше разположена почетната маса. Зад нея седеше най-високият калевалец, когото Ший беше виждал; това явно беше младоженецът. Там седеше и мускулеста, тромава наглед жена с остри черти на лицето, която трябваше да е Лухи, господарката на Похьола. Якият със сънлив поглед и халба в ръка мъжага до нея трябва да беше господарят на Похьола, а девойката с пъстрия наниз от мъниста на главата сигурно беше младоженката, дъщерята на Лухи.

Някакъв от двойниците му го подръпна за ръкава:

— По-страхотно парче и от Кюлики, а? — изпъшка в ухото на Ший той. Беше доста странно да чуе собствените си мисли в чужди уста.

Леминкайнен отиде до най-близката пейка, изблъска най-безцеремонно мъжа, който седеше на нея, постави на негово място крака си в изкалян догоре ботуш и се провикна:

Приветствам със добре заварили цялата обител!

Привет и теб, стопанино честити,

на Похьола, о, могъщи повелител!

Има ли в дома на щастието скрити

две-три халби бира за героя най-велик,

на всички магове учител?

Лухи смушка мъжа си в ребрата. Той се насили да проясни сънливия си поглед и отвърна:

— Ако толкова настояваш, можеш да се сместиш там в ъгъла, между казаните, където е мястото на героите като теб, защото не сме те предвидили.

Леминкайнен се изсмя, но смехът му беше гневен.

— Като че ли не съм добре дошъл… — каза той и изпя високо:

Никой халба бира не предложи

на госта прашен, прежаднял, ни блюдо сложи…

— Никакъв гост не си ти! — кресна му Лухи. — Зло си, глезено момченце, чието място не е на масата при възрастните. Добре, щом си го търсиш от Уко, ще си го получиш!

— Така ли? — попита Леминкайнен, докато сядаше на пейката.

О, славна господарке на Похьола,

дългозъба господарке на Пиментола,

с тази сватба ти сгреши, шавлива,

като кучка селска, миризлива…

Той продължи да извива глас, като сравняваше доста сполучливо Лухи с разни не дотам приятни представители на местната фауна и не пестеше комплиментите си към гостите на сватбата. Изглежда, това си беше напълно в реда на нещата, защото всички седяха спокойно и го изчакваха търпеливо да приключи песента си.

Зад гърба на Ший някакъв негов двойник каза на Беярд:

— Добре де, мисля, че може и да стане. Законите на магията го позволяват, но ако някой ще го прави, по-добре остави на мен. Ти нямаш опит в тия неща, Уолтър.

Харолд се обърна.

— Какво може да стане?

Двойникът му обясни:

— Уолтър наблюдавал внимателно Леминкайнен и е убеден, че е разработил метод за предсказване на бъдещето на произволна поредица от събития.

— Просто искам да докажа, че тази работа с предопределението на… — започна Беярд.

— Ш-шт! — обади се двойникът на Ший. — Тези там приключиха с поздравленията. Сега ще започне истинското представление.

Господарят на Похьола като че ли най-после беше успял да се разсъни напълно и запя заклинание. В пространството между почетната маса и останалата част от салона се появи басейн с чиста вода. Господарят се провикна:

— Ето ти вода да се напиеш! Ето ти вода да се измиеш!

— Ха, ха, ха! — изсмя се презрително Леминкайнен:

Нито съм теле новородено,

нито съм малаче угоено,

та от езеро вода да пия

и във тиня там да се зария!

Гласът му премина в долния регистър и след миг в салона се появи огромен вол, под чиито копита подът започна заплашително да пука. Животното се огледа наоколо, след което потопи муцуна във водата и започна да пие на едри глътки.

Ший наклони глава към своята Белфиби:

— Толкова изискано животно… ще речеш, че е отрасло по коктейли.

Господарят на Похьола вече правеше нова магия. Когато привърши, в салона се появи едър сив вълк, който хвърли бърз поглед наоколо и се втурна към вола. Огромното животно измуча ужасено и препусна към изхода, като по пътя си разблъскваше маси и поваляше хора. То се изнесе навън заедно с касата на вратата, сподирено от освирепелия вълк.

Лухи изсумтя презрително:

— Ти загуби магическия двубой, о Каукомели! Сега се омитай оттук или ще те сполети беда!

— Не е достоен за името си онзи човек, който позволява да го прогонят от мястото му — отвърна Леминкайнен. — Още по-малко пък, когато става реч за герой като мен. Предизвиквам те!

Господарят на Похьола се изправи с неочаквана за биволските си пропорции лекота.

— Нека тогава премерим мечовете си и ще видим кой е по-добър.

Леминкайнен се усмихна широко и извади късия си широк меч.

— Почти нищо не е останало от острието ми, защото е похабено от човешки кости. Но щом искаш, нека го изпробваме.

Домакинът отиде до стената и откачи своя меч от клина, на който беше закачен. Най-близката Белфиби прошепна на Ший:

— Да си приготвя ли стрела?

— Не е необходимо — отвърна той. — Не вярвам да прерасне в масово сбиване, освен ако някой не реши да наруши правилата. А местните са явно доста нервни, когато става дума за лък и стрели.

Магьосниците премериха мечовете си в разчистеното пространство. От мястото си Ший забеляза, че оръжието на домакина беше малко по-дълго. Сватбарите започнаха да се скупчват наоколо, за да виждат по-добре, като задните подвикваха на по-предните да седнат. Най-накрая господарят на Похьола заповяда на всички да седнат отново по местата си.

— Ей, вие там, новодошлите — провикна се властно той, — марш до стената!

Това, изглежда, подсети Леминкайнен за нещо.

— Преди да разрешим нашия спор — каза той, — бих искал да отправя предизвикателство към всеки, който пожелае бой с шиляв меч срещу приятеля ми Харол, или борба с приятеля ми Пийт. Можем да се поразвлечем добре със зрелището, преди да ти отсека главата.

Един от двойниците на Ший измърмори:

— Не е ли наистина щедър, а?

Но в този момент близкостоящата Белфиби положи нежно ръка върху неговата и той се почувства видимо по-добре.

— Свършиха развлеченията за теб! — отсече господарят на Похьола. — Готов ли си?

— Готов съм — отвърна Леминкайнен.

Домакинът нападна и вдигна ръка за горен сечащ удар, сякаш се готвеше за разбиващ сервис от тениса. Ударът остана незавършен, тъй като мечът издрънча тежко върху покривната греда над главата му, а Леминкайнен направи светкавичен магически пас, който повали съперника му на земята като от конски къч в корема.

Леминкайнен избухна в дрезгав смях:

— Какво ти е направил мертекът, че го сечеш така безмилостно? Винаги става така, когато някой незначителен човечец се изправи срещу герой като мен. Явно тук ти идва тесничко, затова дай да излезем. Между нас казано, червената ти кръв ще изглежда много по-добре на зелената трева отвън.

Той тръгна към изхода, а когато Ший го последва, Леминкайнен се извърна и с лисича усмивка му прошепна:

— Струва ми се, че голяма част от сватбарите са фалшиви. Кажи на твоя Паярт да си отваря добре очите.

Преди Ший да беше успял да му отговори нещо, останалите ги застигнаха. Отвън цялата призрачна компания си избра подходящи места и насяда по тревата, а тези, които останаха по-назад, се изправиха, за да виждат по-добре. Ший се почуди, дали когато двойниците и призраците изчезнеха, щеше да си спомня какво са говорили. Щеше му се Чалмърс да е някъде наоколо — магията тук беше станала прекалено сложна за самоук практик като него.

Домакинът и Леминкайнен се спряха в средата на дворчето между господарската къща и хълма с набитите на колове глави. Двама крепостни донесоха и разстлаха на земята огромна волска кожа за по-добро сцепление на подметките. Леминкайнен застана в единия й край и опита няколко крачки по нея, за да привикне, след което посочи с пръст към главите и каза:

— Когато привърша с теб, и последният стълб ще бъде увенчан достойно. Готов ли си?

— Готов съм! — отвърна господарят на Похьола.

Ший се огледа наоколо. Най-близката Белфиби гледаше с определено спортен интерес, което показваше, че дуелите не са нищо ново за нея. Един Бродски подхвърли:

— Ший, това представление може и да минава за пред туземците, но тия типове там съвсем не са наужким. Ако вземем да заснемем всичко това за телевизията, ще играе голямата ножица.

— Шшшт! — прекъсна го Беярд. — Пречите ми да се съсредоточа.

Остриетата иззвънтяха и господарят на Похьола се втурна във вихрена атака. Дългото му острие проблясваше последователно в горен, прав и обратен удар при умопомрачителна повторяемост.

— Страхотно върти меча — обади се един от призрачните Ший.

Леминкайнен отбиваше всички удари, без да отстъпва дори крачка назад. В техниката им почти нямаше игра с крака. Противниците се бяха изправили един срещу друг с разкрачени крака и замахваха, сякаш секат дърво, като от време на време спираха за миг да си починат и подновяваха сечта. Леминкайнен успя да прокара удар, който домакинът не парира добре и го резна по врата. От малката рана плисна кръв.

— Хо-хо-хо! — засмя се щастливо Леминкайнен. — Ей, господарю на Похьола, вратът ти е по-ален и от зората в лятно утро.

Домакинът отстъпи крачка назад и за част от секундата сведе поглед. Вероятно за да прецени сериозността на кръвотечението. В този миг Леминкайнен налетя с такава скорост, че Ший не успя да долови движението му, и нанесе удар. Острието на меча му подсече врата на домакина като пресъхнала вейка. Главата полетя в плавна парабола и тупна на земята, а тялото, което се беше извъртяло от конвулсивното подритване на краката, се просна безжизнено върху волската кожа. Сред тълпата туземци се разнесе тревожен ропот, а Лухи се разпищя неистово.

Леминкайнен, чиято усмивка се събираше зад ушите точно като на Хъмпти-Дъмпти, извика доволно:

— Ето това се случва с похьолските измислени герои!

Той пристъпи напред и старателно избърса меча си в панталоните на трупа, след което го прибра в ножницата, вдигна главата и я наби на последния кол.

— А сега, блудници, ми налейте бира! — изръмжа властно той.

Ший се обърна, за да каже нещо на близката Белфиби и в този миг в ума му изплува, че Беярд беше споменал нещо за съсредоточаване. Потърси с очи приятеля си, който се беше отдалечил и загърбил полесражението. Клекнал, той беше се привел над туфа трева и съсредоточено мърмореше нещо под носа си. Над туфата се издигна тънка вихрушка от прах.

— Уолтър, недей! — изкрещя Ший и се втурна към него.

Прекалено късно. Проблесна мълния и въздухът около тях заплющя. В един миг всички двойници на Ший, Белфиби и Бродски изчезнаха. Когато Харолд се хвърли върху Беярд и двамата се търкулнаха в тревата, до ушите им достигна крясъкът на Леминкайнен:

— Тъпаци! Бандити! Предатели! Вашите магийки обезсилиха великото ми заклинание. Край на договора ни!

Ший се изправи на колене и видя героя, който вървеше бързо, но без да подтичва към шейната си, с меч в ръка. Никой не се натискаше да го спира.

По-долу, откъм похьолската страна на импровизираната арена, се дочу приглушен писък и от малката групичка скупчили се туземци се подадоха два ритащи крака, красиви дори под безформените вълнени дрехи.

— Белфиби! — изкрещя Ший и се втурна натам, докато се опитваше да изтегли шпагата си. Преди да успее да го направи, той също бе повален под купчина мускулести тела. Успя само да си даде сметка, че туземците май не си падаха много по банята и че Бродски успя да събори първия от нападателите си с тежък удар, при който се чу изпращяването на претрошен гръбначен стълб, след което беше надлежно опакован и пренесен до Беярд.

— Хвърлете ги в укрепената къща! — разпореди господарката на Похьола. В устата й това прозвуча като обещание за тъмница.

Когато понесоха пленниците, Ший успя да види в далечината да се смаляват препускащият лос на Хийси и подскачащата зад гърба му шейна.