Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (18)

Осем

— Боже милостиви! — ядоса се Чалмърс. — Вече за втори път объркваш заклинанието. Къде ти е умът, Харолд?

Ший беше вперил отсъстващ поглед в голямата стоманена клетка, запълваща половината лаборатория. В момента се опитваха с помощта на малък мангал да създадат в нея дракон — един-единствен дракон.

— Ами не мога да мисля за друго освен за тълпата дърти кръвопийци, пред които ще изнасяме представлението на сборището им утре — отвърна Харолд.

Това беше само половината истина. Ший не беше се отказал от плана си за мащабно нападение на замъка и за излавянето на всички магьосници накуп. Предишната вечер беше излизал навън на разузнаване, без да съобщи на Чалмърс.

Точно в точката, където портата започваше да се скрива от погледа зад дървета и скали, той сне основните ориентири на местоположението си. Поклати глава при мисълта, че тези невидими замъци надали щяха да укриват стопаните си така успешно, ако хората във Феерия познаваха поне бегло топографията. След това подпря портата с камък, за да не се захлопне, и се шмугна между дърветата.

Скрит в гората, той предпазливо изсвири сигнала, на който го беше научила Белфиби. Нищо. Изсвири го втори, а след това и трети път, като вече се чудеше колко ли време е нужно, за да усетят отсъствието му в замъка. Тъкмо беше решил да се откаже, когато видя някакъв еднорог, подобен на този на Белфиби, да се показва иззад едно дърво. Той подуши предпазливо, преди да дойде за захарчето си.

Ший написа:

СКЪПА МОЯ БЕЛФИБИ!

Ние сме в замъка на Бизиран. Той се намира на около два часа езда по пътя от мястото, където бяхме заловени от да дерга. Външно изглежда като колиба, докато не отбиеш на изток от пътя и не отидеш до големия дъб, най-големия в околността, на една линия с облия хълм. Тогава ще видиш замъка. Ще можеш ли да дойдеш някъде наблизо след около четирийсет и осем часа? Ще повикам еднорога и ако си на гърба му, ще можем да се видим. И внимавай много с магьосниците!

 

Х. Ш.

Той забоде бележката върху рога на животното и го отпъди към гората. „Сега вече, ако ми се наложи да избягам, поне ще имам водач — помисли си Ший. — Но ми стига дори само това — да я видя отново…“

Това беше предишната вечер. През цялата сутрин Ший беше от нервен по-нервен и страшно разсеян — ето вече за втори път се отплесваше от заклинанието, над което се опитваха да работят с Чалмърс. „Нищо друго“ — беше отговорил на въпроса на професора той. Чалмърс го погледна и изтананика:

Хайди! Хайди — блеснала звездица!

О, мъко моя, участ нетърпима!

Не хапваше ни супа, ни трошица,

зареян в блян по своята любима.

Ший погледна гневно към партньора си, но изражението на Чалмърс беше напълно невинно. Откъде ли можеше да е разбрал? Но Чалмърс вече беше потънал в работата.

— Хайде сега да опитаме отново — каза той. — В името на Фафнир и Питон, на Мидгардсормр и Янг…

Заклинанието се заизнизва. Димът от огъня в клетката стана по-гъст и любителите магьосници се приближиха да погледнат, готови със съставеното от Чалмърс противозаклинание за крайни случаи.

Ставаше въпрос за разновидност на оригиналното им драконово заклинание, но с леки изменения в текста и реквизитите. Дочу се пронизителен метален съсък и нещо шавна в гъстата пушилка. Напевът замлъкна. Заклинателите стояха със зейнали усти.

Те наистина бяха създали дракон. Само един, а не сто. Но драконът им беше дълъг около двайсет и пет сантиметра, с прилепови криле и със заплашително стърчащо жило в края на опашката. Бълваше огън.

Решетките на клетката бяха достатъчно яки, за да удържат дракон с нормални размери. Но дребното чудовище прехвръкна до тях, промуши се между пръчките и налетя срещу експериментаторите.

— Оу! — изкрещя Ший, когато зверчето блъвна огън и опърли китката му.

— А-а! — изпищя жално Чалмърс, когато жилото се впи в прасеца му.

Смелите експериментатори се сблъскаха и подгониха животинчето из лабораторията — Ший, размахал шпагата си, а Чалмърс — чукалото на някакво хаванче. Дракончето се шмугна между тях и изчезна в коридора, откъдето се дочу силен шум и тежко изтракване.

Ший излезе в коридора. След минута влезе отново леко пребледнял.

— Василискът го е погледнал — каза той и постави на масата съвършено изваян двайсет и петсантиметров каменен дракон.

— Прибери го някъде — каза мрачно Чалмърс и тръгна да търси нещо, с което да намаже ужиления си прасец. — Да му се не види, ако имаше поне някакъв начин да овладеем нещата в количествено отношение…

— Този самоходен ужас беше доста добре овладян в количествено отношение — отвърна Ший. — Какво объркахме, та тази жива горелка да види бял свят?

— Не зная. Това, което… ъ-ъ… зная със сигурност е, че отново объркахме десетичния знак. Сложили сме знака за е-ей такъв мъничък дракон вместо за сто нормални. Решението като че ли ми убягва. Изчислението на класовете не предполага елемент на количествена определеност…

През останала част от деня те се сдобиха с морско конче, дълго цял метър, а след известни усилия — и с бъчва, в която да го поставят, шест препарирани кукумявки със сини стъклени очи и най-накрая огромен и гальовен котарак с девет опашки. Последният експеримент бе проведен, когато луната вече надничаше през прозореца. Отказаха се и тръгнаха към спалните си. Чалмърс промърмори, че ако направел опит да даде тяло на Флоримел при сегашното положение на нещата, сигурно щял да я напъха в пълен комплект чаровни, но потискащи духа сиамски тройни близнаци. През цялата нощ се дочуваха разни звуци и никой не спа добре. Когато станаха, някой вече тропаше на вратата им.

Оказа се някакво дългоухо дяволче с голямо коремче, което им подаде пергаментов свитък, ухили се и се стрелна обратно през коридора. Ший и Чалмърс прочетоха:

ОРДЕНЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ

ще проведе съвещание днес

в голямата зала на замъка Бизиран

Архимаг — майстор магьосник Бизиран.

Председател на академичния съвет — М. М. Долон.

Писар — М. М. Коромонт.

Ковчежник — М. М. Вауландор.

ДЕН ПЪРВИ

Обръщение на архимага — М. М. Бизиран.

Отчет за периода — М. М. Коромонт.

 

Доклади за някои нови разработки, включени в дневния ред на настоящата професионална среща:

М. М. Долон — „Магическите способности при шест подбрани хибрида между водна фея и човек“.

М. М. Сауърной — „За някои нови приложения на кръста от не кръстени деца“.

М. М. Нюизън — „За относителната ефикасност на есенцията от крастава жаба и обикновена зелена жаба в магиите за сън“.

 

Всички доклади са придружени с демонстрации и нагледни средства от горепосочените майстори.

ДЕН ВТОРИ

Следобедно съвещание на Изпълнителния съвет на майсторите

 

Заключителен банкет — привечер.

Маестро по наздравиците — М. М. Нюизън.

След банкета ще се отслужи черна меса, а след нея ще се състои голям бал с участието на прелестни вещици, самовили и сукуби.

— Звучи ми като голям празник — отбеляза Ший. — Хайде да слезем в залата и да видим какво става!

Те слязоха в огромна зала, чиито стъклописи представляваха групички от тайнствени знаци, центрирани около сцени с магически изтезания на рицари. В единия ъгъл вече се бяха събрали петима души, които си говореха оживено. Ший разпозна Бизиран, Долон и Дюеса. Той хвана края на някаква история, разказвана от Долон:

— … и ви казвам, че той не беше нищо повече от посредствен любител, макар да се беше изучил за калфа. Представяш ли си да викаш демон и да оставиш единия ъгъл на пентаграма отворен! Ха-ха-ха! И това, което се е случило, му е малко — демонът му откъснал главата с нажежени до бяло клещи! А, ето ги и моите приятели! Представи ги, Бизиран!

Архимагът се поклони първо към Дюеса, а след това и към новодошлите.

— С най-голямо удоволствие ви представям — заговори той — маестро Рийд дьо Чалмърс, който ще защитава майсторско звание в ордена ни. Той е най-големият специалист по създаването на уникални чудовища, а също и човек с идеи за бъдещия просперитет на ордена. Представям ви и чирака му Харолд дьо Ший.

Дали нямаше лека промяна в тона му, докато произнасяше последното изречение? Ший не беше сигурен, а и Дюеса вече беше подхванала с гальовен за ухото контраалт:

— Много ми е приятно, господа магьосници! — С червената си коса и с правилните си черти тя действително можеше да бъде красива и мила, когато поискаше. Само ако…

Изведнъж, сред шумен плясък на криле, в залата влетя огромен плешив лешояд, който кацна съвсем наблизо, и се преобрази в сух мъж с гърбав нос и дълго монашеско расо.

— Приятелю Фрипон! — възкликна радостно Долон. — Как вървят работите ти?

— Като че ли не много добре! — изграчи приятелят Фрипон. — Бих дал всичко само да мога да докопам тая кучка Белфиби. Научила някакво противозаклинание от Кембина, а след това отишла и пуснала една стрела на най-прекрасната блатна фея, която някога съм си създавал за наслада и разтуха. Проклета да е! Освен това избива наред и лоузълите ни.

— Живея само за деня, в който ще изтръгна с клещи ноктите на краката й — процеди злобно Дюеса и косата на Ший се изправи.

През прозореца влетя прашна вихрушка и докато всички кашляха, се превърна в набит дебел мъж, който смръщи вежди:

— Уф! — въздъхна той. — Уморително е. Но е къде по-добро от подтичването, особено за човек с моята фигура. Надявам се обедът да си струва усилието, Бизиран. Такъв съм си аз — стомахчето на първо място. Покорен ваш слуга — Вауландор. О, достолепна Дюеса! Здрасти, Фрипон! Радвам се, че пак си успял да преметнеш гробаря, възмрачни приятелю! — Той сръга Фрипон в ребрата.

След него в залата започнаха да влизат един през друг магьосници — толкова много, че Ший дори не успяваше да чуе имената им. Фанфарите за обед сложиха край на напразните опити на Ший да поговори с Чалмърс, тъй като майстор-магьосниците повлякоха професора към тяхната маса. Харолд седна до някакъв младеж със ситно къдрава коса, който го помоли свенливо:

— Извинете, благородни господине, бих ли могъл да разгледам омагьосаното ви оръжие.

— А? — изненада се Ший. — Но то не… — В този миг го осени мисълта, че не беше добре да разсейва заблудата на противника по отношение на шпагата. Той я извади от ножницата и я подаде. Младежът я размаха над масата и изсумтя одобрително.

— Не чувствам внезапен прилив на сили — отбеляза той. — Магията трябва да е доста тънка. Или пък е в сила само за теб… Не! Това не може да бъде, тъй като магията на Кембина предотвратява употребата на подобни магии на турнирите. Хей, Гримбалд! — Пресегна се през масата и чукна с острието младежа срещу Ший, който работеше здраво с тежката си челюст. — Той е победил двама от най-прославените рицари на Феерия с тази клечка за зъби.

— Да! — вдигна мрачен поглед от чинията си Гримбалд. — Включително един от нашите! — След това се обърна направо към Ший: — Толкова ли не знаеше, че Бландамор и Перидел, макар да са предрешени като рицари на Феерия, са на служба в ордена? Всъщност не си могъл да знаеш — нали не си от ордена? Но занапред не го забравяй.

Това обясняваше много неща: от една страна, постъпките на двамата рицари, и от друга — защо магьосниците се отнасяха толкова почтително към него, макар да се водеше само чирак. За тези хора съвременната фехтовална техника се явяваше едва ли не свръхестествена способност.

Бизиран беше оформил косата си така, че проникващите през витража лъчи образуваха сияен ореол над главата му. Когато започна речта си, той изглеждаше като истински светия:

— Господа и дами магьосници. Многобройни са удоволствията, които съдбата ни е отредила, но нито едно не може да се сравнява с това да ви видя събрани под покрива на скромния ни дом в името на добруването и славата на магията. Колко по-щастлив би бил този свят, ако всички същества по земята, приятели мои…

Следобедът беше горещ, обедът — достатъчно обилен, а и Ший имаше чувството, че вече беше чувал всичко това неведнъж. Клепачите му натежаха. Мекият, приятен глас продължаваше да реди:

— … в блажените дни при крал Хюън, да пребъде паметта му, когато водехме един по-добър и охолен живот…

Ший се почесваше ту тук, ту там в последен жалък опит да се задържи буден, докато накрая изпадна в дълбока, откровена дрямка.

Събудиха го умерено силните аплодисменти. Мястото на Бизиран беше заето от писаря Коромонт — слаб, безкръвен мъж, с едва различими устни, които така и не помръдваше, докато четеше отчета си:

— На вниманието на магьосниците, присъствали на съвещанието от първи август, след обръщението на многоуважавания ни архимаг бяха представени шест кандидатури за повишение на чираци в ранг калфа и една за приемане на калфа за пълноправен майстор — става въпрос за високоценения от нас Сауърной, който впоследствие беше избран в съсловието на майстор-магьосниците; освен това се реши годишният членски внос да се увеличи от седем на девет и половина елфара; на професионалната среща бяха прочетени доклади от майстор-магьосниците Малвиген и Денфиро, подкрепени с най-разнообразни магически опити и нагледности; реши се също така да се упълномощи специален комитет за предприемане на най-драстични мерки срещу някои представители на стария орден, чиято дейност става застрашителна, а именно — срещу рицаря сър Кембъл, Белфиби от Лоузългорието и принцеса Бритомарт; рицарите Бландамор и Перидел бяха съответно…

Ший се разсъни на мига, но не се споменаха никакви подробности. След това Бизиран попита дали всичко е ясно и дали отчетът се приема. Всичко беше ясно и отчетът беше приет.

Мазното лице на Вауландор лъсна от пот в горещия следобед, докато се опитваше да обясни от трибуната как всички членове трябвало да изплатят членския си внос в срок. Какви ли бяха плановете за предприемането на драстичните мерки? Вероятно покойният Малвиген беше опитал да приложи някоя от тях, когато стрелата на Белфиби е пронизала сърцето му, но какво ли още предстоеше?

Вниманието му отново се съсредоточи върху председателската маса, тъй като Бизиран беше споменал името му:

— … предлага магьосниците Рийд дьо Чалмърс и Харолд дьо Ший да бъдат приети съответно с ранг магьосник и чирак. Нека споменатите господа, ако обичат, да напуснат залата…

Навън Ший тихо попита:

— Чу ли какво готвят на Белфиби?

— За Бога, разбира се. Дюеса изглежда твърдо решена. Говори за нея с такива вулгарни изрази, които лично аз не бих си позволил да употребя дори за… ъ-ъ… сношението на кучета. Когато…

— Кажи ми какво се готвят да й направят? Точно! — Тонът на Ший беше настойчив.

— Ами аз… — Вратата се отвори и нечий глас извика: — Господин Рийд дьо Чалмърс!

Ший беше оставен навън за още пет минути, след което го извикаха. Бизиран го хвана за ръката още от вратата и го заведе пред смълчаната зала.

— Представям ви новия член на нашия орден, чирака Харолд дьо Ший! — обяви той. — Това е един многообещаващ млад човек, посветен в създаването на чудновати чудовища и вещ в магиите за владеене на оръжието. Чирако Харолд дьо Ший — обърна се той към новопосветения, — като високоинтелигентни хора ние сме презрели глупавите церемонии по приобщаването, прилагани в кралските дворове за посвещаване в рицарство. Затова, ако ми позволиш, просто ще те приветстваме с добре дошъл; но не се съмнявам, че другите чираци ще намерят какво още да ти кажат утре вечер след черната меса.

Вауландор се приближи към новоприетите и стисна ръката на Ший в лепкавите си, влажни длани.

— Приемете и моите най-искрени поздравления, господа! — каза той, след което снижи глас: — Бих ли могъл да ви напомня, че началната такса…

— Кхъ-кхъ! — прокашля се Чалмърс. — Колко?

— Петдесет елфара за теб, майстор-магьоснико Рийд, и двайсет и пет — за чирака Харолд.

Чалмърс го изгледа сепнато, но извади кесията си. Лицето му се отпусна донякъде, но не напълно облекчено, когато установи, че парите в нея се оказаха достатъчно.

— Винаги съм смятал — подметна той, — че при наличието на толкова много магьосници не би било особено трудно да… ъ-ъ… си създадете, колкото си искате сребро.

Лицето на ковчежника помръкна.

— Това е отрасъл, в който, доколкото ни е известно, намират приложение философският камък и кръвта от некръстени деца. За голямо съжаление злостните попълзновения на двора и компаньоните затрудниха нашите изследвания по въпроса и надали ще успеем да го подновим, преди да сме се отървали окончателно от тези презрени моралисти.

— Да, така си е! — потвърди Долон. — Най-близо до решението беше стигнала магьосницата Акразия. Тя успя да направи омагьосано злато, което беше всичко друго, но не и трайно; всъщност то устояваше на всички останали изпитания, но се превръщаше в пепел, когато човек кажеше „Отче наш“. А къде е Акразия сега? А? Мъртва, удавена от компаньоните на Глориана, чумата да ги тръшне до един!

— Е, маестро Долон! — Бизиран се беше приближил към тях. — Професионалната среща е вече обявена и съм сигурен, че всички са също толкова нетърпеливи да узнаят съдържанието на доклада ти, колкото и нашата скромна особа.

Къдрокосият младеж беше изникнал отнякъде до рамото на Ший.

— Приятел, играеш ли шах? Нас, чираците, ни оставят да се развличаме, както си искаме, докато майсторите заседават.

— Шах ли?

— Да бе, нали знаеш — крал, кралица, рицар, шут, пешак, шах и си мат. Имам се тук с едно от дяволчетата на Бизиран, което ще ни бутне по халба-две отлежал ейл, колкото да убием времето, докато играем.

Програмата звучеше идеално, но Ший щеше да запомни задълго този турнир по шахмат. Къдрокосият беше определено слаб играч и Ший го победи в първите две партии без проблеми, като спечели дребните залози, които младежът беше предложил: „Вързано, за да е по-интересно.“ След това отлежалият ейл или магията на младежа — Ший си спомни прекалено късно каква всъщност беше професията, за която се подготвяше къдрокосият — си каза думата. Фигурите на младежа се оказваха на най-невероятни места и участваха в най-невероятни гамбити и комбинации. При всяко ново поражение Ший се чувстваше все по-отегчен. Дали от отегчение или от отлежалия ейл, но Харолд започна да предлага удвояване на залога при всяка нова игра.

Когато вратата най-после се отвори и майстор-магьосниците се върнаха в голямата зала, къдрокосият младеж весело отбеляза:

— Общо осемдесет и шест елфара. Дължиш ми още шестнайсет, а това… ха-ха… ми припомня една история. Не си спомням дали ти разказах за калфата Слайгон, който дължеше на господаря ми Вауландор шейсет елфара? Та калфата отказа да си плати и господарят му изпрати бубонна чума. А няма ли да е весело, ако някой ден, както си играе с котката си, някой като Слайгон вземе да се превърне в малка сладка рибка. Трябва да ти кажа, че докато има хора, които да бъдат отвличани и изнудвани, добрият магьосник никога не трябва да се оплаква от липса на пари. Не си ли съгласен с мен?

— Точно така си е! — увери го разгорещено Ший, като се надяваше думите му да не са прозвучали прекалено неубедително. Той се изправи, за да посрещне Чалмърс.

Професорът по психология изглеждаше напълно доволен от себе си.

— Срещата беше малко досадна, но затова пък изключително богата на информация — каза той, когато се отправиха към покоите си. — Струва ми се, че наистина научих нещо за количествения контрол. Всъщност вече съм сигурен, че само след няколко месеца изследвания ще съм готов не само да дам тяло на Флоримел и да се подмладя, но и да революционизирам… ъ-ъ… цялата магическа практика във Феерия и да направя благата достъпни за всички.

— Това добре. — Ший изглеждаше разтревожен. — Но разбра ли какво по-точно готвят на Белфиби?

— Предполагам, че това ще е темата на… ъ-ъ… утрешната ни извънредна сесия. Но доколкото разбрах, планът в най-общи линии се състои не в непосредственото изпращане на магии срещу нея, защото тя е защитена срещу тях. Замисълът е на някои от местата, където тя преспива, да се заложат магии, които да я накарат да изпадне в толкова дълбок сън, че залавянето й да не представлява никакъв проблем.

Спряха за миг пред вратата на Чалмърсовата спалня, където професорът добави:

— Лично аз обаче не се безпокоя за безопасността на младата… ъ-ъ… дама, Харолд. Доколкото разбрах, след залавянето й тя ще бъде пренесена тук, където, като член на ордена, бих могъл да убедя останалите да не я нараняват. Всъщност…

— По дяволите, Рийд, на луд ли се правиш или просто си решил да играеш за оная шайка? Не чу ли как Дюеса се заканваше да изтръгне ноктите на краката й. А като говориш за революции, не е лошо да си спомниш и думите на Долон за специалните стаи за изтезания. Събуди се, Рийд! Не откачай!

— Харолд, бих искал да те помоля да не употребяваш такъв груб език. В края на краищата аз съм нещо като твой господар и ще изисквам от теб всеотдайно сътрудничество и мобилизиране на всички сили, за да поставим всичко на научна основа. Само след няколко месеца ще съм в състояние да извърша индустриална революция в магията…

— Теория! Месеци! Ти чуваш ли се какви ги говориш? А че някой е изложен на непосредствена заплаха…

— Можеш да не се съмняваш, че ще отделя нужното време и внимание, за да убедя останалите колеги, че младата дама, към която си така силно привързан, е напълно невинна и…

— По дяволите! Забрави, че изобщо сме разговаряли! Лека нощ — каза Ший и закрачи към спалнята си, побеснял срещу Чалмърс повече отвсякога. Той нямаше как да чуе кадифеното прещракване на тайното прозорче на стаята на професора, нито пък разговора на двамата мъже в тайния коридор, извеждащ до прозорчето.

Гласът на Бизиран беше почти ласкав:

— И така, бяхме достатъчно добри към теб и те предупредихме, че младежът е подозрителен и по някакъв начин замесен в дворцовите интриги.

— Възможно ли е проницателността ми, с чиято безпогрешност съм прочут навсякъде, да е била така грозно излъгана? — завайка се Долон.

— Не, много правилно си преценил възрастния. Той е сериозен магьосник и е искрено предан на ордена. Но този младеж не трябва да се изпуска от очи. Приятел на Белфиби, дума да няма!