Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Приложение № 5

Централен партиен архив, ф. 146, оп. 5, а. е. 191, л. 87–91

 

ПРОТОКОЛ

 

Заседание на секретариата по хода на Народния съд и мерки за отстраняване на някои недостатъци. Присъствуват: Трайчо Костов, Георги Чанков, Петко Купил, Титко Черноколев, министър Минчо Нейчев; Карло Луканов, Александър Костов, глав. нар. обвинител Георги Петров, народните обвинители и съдии Светослав Кираджиев, Вера Начева, Рада Тодорова, Гешков, Димитринка Йосифова, Гаврилов, Владимир Димчев, Шулев, Върбан Ангелов.

Дневен ред: По хода на Народния съд и мерки за отстраняване на констатираните недостатъци.

СВЕТОСЛАВ КИРАДЖИЕВ: Подготовката на процесите започнахме на 9 септември, при липса на удобства. Бяхме определили съдът да започне работата си на 20 декември — така и стана. Процесът не може да завърши бързо, защото работата е огромна. Постъпиха отговори, съгласно с закона, от 110 народни представители. Те са писали по 20 до 50 свидетели, от които допуснахме до 15 %, т. е. по 2–3 души, предимно от София, за да не се бави процесът поради неявка на свидетели. Всеки подсъдим има право на 2 защитници. Установена процедура нямахме, ръководехме се от началата: свободна преценка, бързина, съвест, целесъобразност. Почнахме от най-важните депутати: Логофетов, д-р Минков, които трябваше да изслушаме по-дълго, тъй като те хвърлиха обилна светлина върху българското Народно събрание, короната и пр. Напоследък ускоряваме съдебното дирене, защото се изреждат по-дребни фигури, ренегати, провинциални търговци и др. До днес разпитахме 37 души. Заседавахме непрекъснато по 6 часа дневно. Всичко се стенографира. Не позволяваме никаква политическа защита в полза на фашизма. Самата работа ни научи да процедираме по следния начин. Всички въпроси съкратихме в началото на 3, а след това на 2 групи. Никой от съдиите не задава въпроси освен чрез мен, като ми дава написани бележки. Само Гешков задава самостоятелни въпроси, понеже той познава основно хората и процеса. Той върши това с умение, ударно и на място. Така има единство и експедитивност в работата.

На подсъдимите даваме възможност за защита. На процеса присъствуват като наблюдатели редица чужди кореспонденти: английски, френски и др. Прочетох дописки за делата в международния печат: страхуват се, че поради пъстрия състав на съдиите мнозина от виновните ще се отърват, а някои невинни ще пострадат. При най-голема бързина съдът ще може да завърши в края на януари.

БОГДАН ШУЛЕВ: До сега са разпитани царските съветници и министрите от първия кабинет през 1941 г. Имаме известно забавяне, защото обвинителят Армянов задава много и неуместни въпроси. Сега работата върви бързо. Ако обвинителите не задават много въпроси, ще можем да завършим съдебното дирене в понеделник (1 януари). Би трябвало те да се спират само на по-едрите и съществени факти, а подробностите да изоставят. Некои от обвиняемите държат цели речи (Кушев). Свидетелите са около 400 души. За техния разпит, за изслушване на речите на обвинителите и на защитата е нужно време, така че процесът ще завърши към 20 януари 1945 година.

РАДА ТОДОРОВА: Един от обвиняемите (Лулчев) вчера се обърна в обвинител: вика, прекъсва. Съдът има прекалено либерално държане. Напоследък защитата стана недисциплинирана. Стефан Манов задава почти неуместни въпроси, държи се несериозно, като задава хумористични въпроси, убива политическия ефект. Днес дадохме възможност на Кушев да изнесе, че е действувал в полза на комунистите.

ВЪРБАН АНГЕЛОВ: Материалите и целият обем на процеса е огромен, затова процесите ще продължат повечко. Ако претупаме работите, не ще бъде и в наша полза. С нашите действия нужно е да внушим респект даже и у нашите противници.

ГЕОРГИ ПЕТРОВ: В нашия процес отначало вървеше мудно. Никой от царските съветници не даде признания, показваха се в благоприятна светлина. Със Севов се бавихме 2 дни, понеже той е бил важна личност, „вицекрал“. Но неговата роля е разкрита. По отношение на Лулчев работата е неясна. Не е играл пакостна роля. Ще се съветваме какво отношение да вземем спрямо него. Ще ускорим воденето на делото, смятаме да свършим до вторник-сряда. Защитниците се държат добре.

ТРАЙЧО КОСТОВ: Не става дума само за разтакаването на делата. Ето преценката на един страничен наблюдател: съдът е организиран лошо. Залата е пълна с милиция, виждат се само шмайзери, публиката е много малко. Присъствуват много чужди кореспонденти, даже и двама фини. Подсъдимите нямат респект към съда, отговарят седнали, говорят колкото си искат. Нито един не се признава за виновен. Не се чувствува ръководството на съдията и обвинителя. Не се съсредоточава вниманието върху съществените въпроси. Когато се е чело писмото на Ферещанов, прочитането е станало от самия обвиняем, който е наблегнал на тия пасажи, които са в негова полза; правилно е било да се прочете от обвинителя, в какъвто случай щяло е да се заостри на тия места, които разобличават обвиняемия. Процесът е тръгнал по неправилен път. Обвиняемите не се демаскират достатъчно. Не правят никакви признания, не се признават за виновни. Вместо да се бие непрестанно на политическата страна на обвинението, говори се ненужно, задават се неуместни въпроси.

РАДА ТОДОРОВА: Съгласна съм с критиката, с изключение на случая с Ферещаповото писмо, който е неверен.

МИНЧО НЕЙЧЕВ: Съдът седи със страхопочитание пред обвиняемите, вместо да бъде обратното. Обръщенията към обвиняемите са „Господин генерал“ и пр., вместо „подсъдимий“. Въпросите се поставят случайно, а не по план. Процесът се води недостатъчно организирано.

ГЕШКОВ: Съставът на съда (този, който съди депутатите) не е съвсем сполучливо подбран. Някои народни съдии не проявяват активност и заинтересуваност, не са запознати с делата, проявяват безразличие. Съдията Цветков (препоръчан от звенарите) е без авторитет в родния си край, занимавал се е с далавери. Тия съдии не се интересуват от фактическата страна на процеса, а само от формалната, юридическа страна. Само 3 или 4 души са активни, четат досиетата, събират сведения. Ние успяхме да активизираме някои другари, които се втягат в работата. В основата си нашият процес върви правилно. След завършването на заседанието председателят конферира с нас, пита ни дали не е допуснал грешки. По този начин при следващите заседания грешките се избягват. Резултатите са все по-добри. Допуснахме твърде много свидетели. От провинцията питат защо не се отделя достатъчно място в пресата за народните представители, а се отдава внимание почти само на царските съветници. Народните представители са познати на народа по места, хората знаят какво са казали и вършили, могат да ги разобличат допълнително. Не са навреме и в достатъчно количество събрани доказателствени материали, макар нашите другари по местата да разполагат с такива.

ГАВРИЛОВ: Дирекцията на милицията с действията си пречи и злепоставя съда. Не допуска публика в залите. Задържа десетина адвокати защитници. На нашите бележки или протести не обръща внимание.

БОГДАН ШУЛЕВ: Обвинителят Армянов задаваше неуместни и излишни въпроси, а моя е вината, че не го прекъснах. В бъдеще не ще го оставям с въпросите си да разводнява съдебното дирене. Един от нар. съдии, Минчо Манов от „Звено“, най-често спи в заседанията. На едно заседание заплака, трогна се.

СВ. КИРАДЖИЕВ: При тоя състав на съда, нужно е двамата председатели да образуват ядра от по 7–8 души, здрави наши хора, под чието влияние да бъдат разпределени останалите съдии. Нужно е да имаме сигурно болшинство, на пресата да не се дава всичко, а само това, което изобличава подсъдимите.

МИНЧО НЕЙЧЕВ: Въпросите се задават в такава форма, че се влага пледоария в тях, търси се ефект в самия въпрос, вместо да се търси пряк отговор, който да е пълен с значение. В досега получените отговори липсва ефект.

ТИТКО ЧЕРНОКОЛЕВ: Подсъдимите се оставят излишно да декламират. Трябва да се прекъсват. Не се използват възможностите, които дават самите подсъдими.

ГЕОРГИ ЧАНКОВ: Мнението е, че народният съд държи твърде меко с подсъдимите. Не може ли да бъдат съдени едновременно с физическите убийци.

ГЕШКОВ: В досиетата има приложени заявления и показания на членове на РП (к), в полза на някои депутати. Добре е да се види кои са тия другари-ходатаи.

ПЕТКО КУНИН: Съдът да се пази от това, да смята че подсъдимите депутати" и др. са били безволни изпълнители, правели са каквото им кажат, че имат следователно смекчаващи вината обстоятелства. Във вестниците има такава нотка. Те са представени като некадърници, неспособни хора, докато истината е, че те са били активни агенти на фашизма и хитлеризма, подкрепяли са и са творели една престъпна политика.

ТРАЙЧО КОСТОВ: Съдът не върви съвършено задоволително. Верно е, че за това има и обективни причини: за първи път имаме Народен съд, няма време да се подготви добре, трябваше да се бърза със започването и завършването на съда, защото народът вече негодуваше. Поради това дознанията се оказаха не съвсем добре проведени, без достатъчни признания и др. материали, които да служат за основа на обвинението, самите обвинители не можаха добре да проучат материалите. Всички тия трудности са действителни, имат обективен характер и обясняват редица слабости в съда.

Но наред с това ние трябва да констатираме и други слабости, които биха могли да бъдат избегнати, за да може в бъдеще работата да тръгне по-бързо и политически по-правилно. Съдът не може и не бива да се претупва, че ще се изгуби политическият ефект. Но не бива и да се размазва и протака да омръзне на всички. Трябва да се върви с допустимата максимална скорост. Особено в първия състав е изгубено много време, давана е възможност на подсъдимите да приказват излишно. Задавани са много въпроси, недостатъчно обмислени предварително, а някои и неуместни (Стефан Манов). Към всички мерки, които тук се предложиха за подобряване воденето на процеса, самата практика ще ни посочи и нови мерки. Целта е да се форсира процесът, без обаче да се претупва.

Разпитът на свидетелите ще трябва да се ускори. Не е трябвало да се допускат в такова количество.

Има прекалено либерално държане, особено от председателя на първи състав, към подсъдимите. Трябва по-строго държане. Ако прокурора не се държи както трябва, председателят да му направи необходимата бележка. Обстановката трябва да бъде сериозна: големи са престъпните деяния, за които Народният съд съди катастрофаджиите, голям е интересът на народа към процесите и всичко това трябва да се чувства при воденето на процесите.

Трябва да има план при разпита на всеки обвиняем. Да не се губи време в дреболии и подробности, а да се обръща внимание на същественото, за да лъсне политическият лик на подсъдимите.

Изнасянето хода на процесите във вестниците ще се подобри. Направена е бележка на журналистите да не разпиляват вниманието към сензационната страна, а да наблегнат на политическото разобличаване. Нужно е да се даде още по-широка гласност на изнесените материали. Ежедневниците излизат в страници и не дават достатъчно материали. Особено много страда процесът на народните представители. Отдава му се по-малко значение. В-к „Народен съд“ трябва да излиза по-често. Да се публикува най-важното и същественото.

Обвинителният акт трябва да излезе в отделна брошура. Материал за обвинителните речи и всичко останало трябва също да се напечати. Ще поискам от министъра на вътрешните работи да нареди да бъдат изпратени допълнителни материали от провинцията. Необходимо е да се илюстрират обвиненията с конкретните престъпления по места. С данните, събрани от провинцията, ще се установи, че депутатите са провеждали на практика фашистката правителствена политика.

Ще говорим с дирекция на милицията — да бъде пускана в съдебните зали повече публика. Да се поставят отново високоговорителите пред съдебните зали. Да се издават карти за влизане на делегации от профсъюзите, масовите организации, партийните групи, кварталите.

С народните съдии да се води известна работа — да се разясни необходимостта от тяхното по-голямо участие в работата на процесите.

Политически погрешно е подсъдимите депутати, съветници и др. да се характеризират като безволни кукли, некадърни изпълнители, жалки хора. Също и цар Борис. Това са убедени фашисти, съзнателно и активно провеждащи у нас хитлеристка политика. Разобличавайки царската политика, ние искаме да нанесем удар върху монархизма като институт.

СЕКРЕТАР